Министърът на околната среда и водите Нено Димов в "Тази сутрин" по БТВ, 4 януари 2019 г.

04 януари 2019 | 12:22

Водещ: Продължаваме с темата, която ви споменах преди малко – недоволство на сънародниците ни от Западните покрайнини продължава. Те протестират срещу замърсяването на местната река Драговищица, в която се изливат отпадните води на съседните мини. На мястото е Ана-Мария Конова с повече подробности. Ани, здравей.

Репортер: Добро утро, Тони. Намираме се в Босилеград. Наистина тук недоволството на хората нараства, особено през последните 10 дни. Днес се очаква да излязат на втори протест. Причината, както и ти каза, са действащите мини в региона. Според тях се изхвърлят опасни вещества в местната река, която от своя страна се влива в река Струма. И така от екокатастрофа е застрашен не само районът в Босилеград, но и Кюстендилска област в България. При мен вече са организаторите на протеста – Александър Димитров от Сдружение Глас, Ботю Христов от Сдружение Еко-био-правда и Деян, който подкрепя каузата. От тях ще разберем и повече за днешния протест и за проблемите в региона. Александър, какво ще се случва днес?

Александър Димитров: Ще се случи това, което се случи може би преди десетина дни. Ние изпратихме старата година и посрещнахме новата с този протест, с който естествено искаме да привлечем отново вниманието към тези, от които зависи решението на проблема, който притеснява гражданите на Босилеград, и не само на Босилеград, както вече казахме, а и нашите сънародници в България. Иска ни се по някакъв начин да се вземат някакви мерки, които ще успокоят както местното население, така и всички, които по някакъв начин страдат.

Репортер: Ботю, вие живеете много близо до действащата мина. Какво забелязахте, след като тя започна да работи?

Ботю Христов: Да, вече три години от началото на действието на флотацията, забелязваме, че реката получава бяло-сив цвят, вече има и утайка. Домашните животни отбягват да пият от реката. Това е доказателство, че реката е замърсена.

Репортер: Пращали ли сте сигнали?

Ботю Христов: Моите действия със сръбските институции по тази тема са от 2012 г. Досега без никакъв резултат. Получавахме някакви отговори, че всичко е наред...

Репортер: А до българските власти? Казахте, че и към тях сте се обръщали.

Ботю Христов: Българските власти, миналата година на 9 май лично предадох сигнал в МОСВ, получих някакъв отговор, че са вършени проби от Драговищица към пункта Отоманци, че всичко е в границите на позволеното. Но аз в тези информации не съм съвсем убеден.

Репортер: Деян, вашите притеснения какви са? Притеснявате ли се да пиете водата тук? Чиста ли е тя според вас и безопасна ли е?

Деян: Засега изворът, от който пием вода, не е засегнат. Но се притесняваме за реките, които изтичат от тази мина. Аз обичам да ловя риба, балканска пъстърва е типична за тази река, има много пъстърва, но последните години тя изчезна. Никое министерство и въобще общинските институции, които са задължени за контрола върху чистотата на реката, не са се изяснили по въпроса. И рибният фонд е драстично паднал, даже в района на мината няма никакви живи същества в реката. И това ни притеснява.

Репортер: На предния протест обаче тук представител на общината и на общинското ръководство не излезе. Днес какви очаквате да са действията, както от сръбска, така и от българска страна?

Александър Димитров: Доколкото разбирам медийният интерес е по-голям, което е добре, тъй като аз съм убеден, че политиците само от медиите се страхуват. Така че е крайно време, благодарение и на тяхната подкрепа, да се получи някакво реагиране. Имаме обещание, че съвсем скоро ще бъде организирана кръгла маса, на която ще бъдат поканени всички участници от двете страни, имам предвид двете държави.

Репортер: Очаквате реакция и от българска страна. В студиото е министър Нено Димов, какви въпроси имате към него?

Александър Димитров: Към министъра бих предпочел да отправя един въпрос, който така или иначе ние, проверявайки сайта на министерството, разбрахме, че има три писма там, които меко казано объркват, или по-точно, губи се синхронът или е изпуснало срока министерството да даде някакъв конкретен отговор с първото писмо, което отправя сръбското министерство...

Репортер: Конкретно какво искате да попитате?

Александър Димитров: Искам да попитам дали не е изпуснат срокът от страна на българското министерство към сръбското за оценка на въздействието на природата, която евентуално не е направена, а може би е трябвало. И второ, което бих предпочел, е да поканя не само медиите да идват в Босилеград, но и представители на министерството, защо не и лично министърът, да посети Босилеград и лично да се увери, когато отиде до самата мина и погледне какво става не само с мината, но и с многото мини-хидроцентрали, с болната гора, с градското сметище, което общо взето ни притеснява

Репортер: Министърът в момента е в студиото и ви слуша. Чухте притесненията на хората тук. Те отправиха и покана лично към министъра да дойде и да разгледа региона, да се установи дали има опасност както за живеещите хора тук, така и за хората в България.

Водещ: Ани, благодаря ти. Изгледахме това включване заедно с министъра на околната среда и водите Нено Димов. Здравейте.

Нено Димов: Здравейте, добро утро.

Водещ: Има няколко основни въпроса. Не са ли изпуснати сроковете от наша страна, от българска страна, към Сърбия за това дали е оценен рискът към околната среда?

Нено Димов: Всъщност не. Това, което хронологично може да се каже, ние сме информирани от сръбската страна през август 2016 г., като още октомври 2016 г. сме поискали да бъдем включени в процедурата по ОВОС в трансграничен контекст. Тогава отговор от сръбска страна няма и те се възползват от една възможност, която дава това международно законодателство – когато имаме пилотен проект две години този пилотен проект да не минава през тази процедура. Тези две години минаха октомври 2018 г., преди няколко месеца, и ноември ние изпратихме две писма. Първото писмо беше през МВнР, през нашия посланик, официална нота, с която искаме България да бъде процедирана по този път, включително второто писмо е изпратено от мен до министъра на околната среда и водите, като сме изпратили копие и до Конвенцията за оценка за въздействие в трансграничен контекст, за да може и през тях да искаме България да бъде включена.

Водещ: Хората обаче искат по-голяма сигурност. Вие казахте, че сте изпратили писма, но ето, казват, освен медии, при нас да дойдат и управляващите. Вие ходили ли сте там?

Нено Димов: Не, аз не съм ходил там. И в интерес на истината с удоволствие ще отида, но това все пак трябва да бъде организирано по дипломатичен път, защото това е друга държава. Моята възможност е да ида в България навсякъде свободно, но все пак отивайки там, това трябва да бъде организирано. Разбира се, мога да отида като частно лице, но те не искат това. Това, което още сме направили, още миналата година в края ние бяхме в много тясно сътрудничество с Ангел Джамбазки, който направи активност в Европейския парламент, оттам поиска и комисарят Кармену Вела, по околна среда, който прие и каза, че ще повдигне този въпрос на политическия разговор Сърбия – ЕС март месец тази година. Тоест всички нива, които сме можели да направим, сме направили. Аз между другото очаквам този месец да получа някакви отговори от сръбската страна, защото през декември получихме информация и потвърждение, че и двете писма са получени. Предполагам, че покрай празниците не са решили първото нещо, което да направят, да ни уведомят, но очакваме отговори. Но що се отнася до българската страна, ние следим 59 параметъра в замърсяването на тази река, към момента в България няма проблем. Ние всеки месец правим тези проби, правим ги включително на границата, докъдето можем да стигнем.

Водещ: което означава, че това, което правите като проби от българска страна, и от сръбска страна може би няма проблем, който в момента да е...

Нено Димов: Не.Не можем да кажем, ние нямаме право да влезем на сръбска страна да правим проби. Но правим на границата и на няколко места в българската част. До момента няма превишаване в нашата страна...

Водещ: Но това не означава, че там няма.

Нено Димов: Първо, не означава, че там няма, и второ, не означава, че това няма някой ден да дойде до нас. Тоест това е притеснителен проблем и ние затова го следим толкова внимателно. Пак казвам, използвали сме всички дипломатически канали, включително и директния канал, включително и позицията ни в ЕС. И разговорите, които сръбската страна ще води политически, да поставим този въпрос, защото според мен би могло да се реши с пречиствателни съоръжения. Все пак говорихме с вас, че дори не сме в началото на 21-ви век, вече сме навлезли сериозно в него, технологиите дават сериозни възможности и би трябвало този проблем да намери своето решение.

Водещ: Въпросът е дали България има механизмите, с които да принуди дори, хайде да не използваме тази дума принуди, но да направи така, че Сърбия да сложи тези пречиствателни станции. Или пък да има международен натиск, за да може да се случи да живеят нашите сънародници в Западните покрайнини по-спокойно, за водата специално.

Нено Димов: Това, което ви казвам, всъщност е начинът. Едното са двустранните отношения, в което България има малко по-малко инструменти, аз съм поискал и официална информация в моето писмо за това какви са разрешителните не само за тази мина, а въобще какви дейности има по реката, които могат да замърсяват, обективни данни, реални данни за състоянието на реката в сръбската страна. Но най-сериозният ни лост, използвайки ЕС и нашето членство там, това, което г-н Джамбазки направи, да поиска ЕК много ясно да постави този политически въпрос по време на разговорите, защото това е може би от най-сериозните инструменти, с които България разполага в момента.

Водещ: Добре, тъй като започнахме с тази тема, нямаше как да ви питам в самото начало, какво ви е на ръката? Виждаме, че има контузия.

Нено Димов: Като министър на околната среда обичам да ходя по планините, а по планините се случват инциденти.

Водещ: Какво ви се случи? Или е тайна?

Нено Димов: Не, не е тайна. Общо взето имам фрактура.

Водещ: Да не сте карали ски?

Нено Димов: Аз карам ски по принцип от повече от 50 години. което не звучи особено добре от гледна точка на годините, които съм. Но не, ходейки по планините, тази година имах друг инцидент.

Водещ: Нелепа случайност ли? Как си счупихте ръката?

Нено Димов: Знаете, че се хлъзга по планините. Човек като ходи, може да падне.

Водещ: Добре, дано се възстанови бързо. Голямо ли е счупването?

Нено Димов: Не, не е голямо. между другото, от тук ще отида да проверя как вървят нещата, вече няма сериозна болка. Казаха ми, че на колкото години съм, толкова дни трябва да минат. Ще чакам – малко над 50 дни.

Водещ: Добре, пожелаваме ви бързо възстановяване. Тъй като плавно преминаваме към темата ски, казахте, че от 50 години...

Нено Димов: Над, да. Тази година правя 51-ва.

Водещ: Тази сутрин пак имаше снимки във вестниците за опашките на лифтовете на Банско. Сега, кой е собственикът на Юлен?

Нено Димов: Това, което получих като декларация при последната ми среща с фирма Юлен, беше г-н Жирардели, който присъства на срещата, който декларира, че е 100% собственик на мажоритарния собственик на Юлен.

Водещ: Той показа ли документи?

Нено Димов: Да, той показа декларацията, документа, с което той уведомява, че е 100% собственик... не мога да се сетя точно името на фирмата, която е над 80% собственик на Юлен.

Водещ: Добре, наистина ли - тъй като тази снимка в края на 2018 г. стана много популярна, от 17 декември, наистина ли тогава разбра българската държава, че собственик на Юлен е Марк Жирардели?

Нено Димов: Аз разбрах тогава, че г-н Жирардели по негова декларация е собственик. И при всички положения това да бъде ли декларирано или не, беше негова добра воля. Той няма задължение да го прави. Но той реши по някаква причина да го направи. И аз разбрах, че той е мажоритарният собственик на Юлен.

Водещ: Кога е придобил Юлен?

Нено Димов: Това не мога да ви кажа. Ако си спомням правилно, да не подведа, мисля, че някъде 2015-2016 г. Това е, което си спомням. Но това, което стана дума в разговора, че той 2012 г. е водил разговори, преговори, юридически прегледи и прочие. Тоест това е бил дълъг процес.

Водещ: Тъй като обаче той е бил съветник на министъра на туризма Николина Ангелкова, има ли конфликт на интереси? Ти си съветник, или дори посланик на България в чужбина, свързано със зимните спортове, когато притежаваш една такава фирма...

Нено Димов: Нямам компетенции да отговарям за конфликт на интереси.

Водещ: на вас как ви се струва? Ако той беше ваш съветник, щеше ли да има конфликт на интереси?

Нено Димов: Ако бях тук в лично качество, щях да кажа на мен как ми се струва. Сега съм като министър и мога да кажа нещата, за които имам компетентност да отговарям.

Водещ: Те хората също очакват и честни отговори, независимо дали някой е министър или не е министър.

Нено Димов: Съвсем честно казвам, че аз нямам компетенции в тази сфера.

Водещ: Да отговаряте на въпроса дали има конфликт на интереси между Марк Жирардели и Николина Ангелкова, така ли?

Нено Димов: Аз не знам примерно кой е собственикът на БТВ и има ли конфликт на интереси между вас и него. А вие работите за него. Също не знам, вие също не сте компетентен да ми отговорите на този въпрос.

Водещ: За собствеността – на нашия сайт също може да се запознаете, предполагам. Има официална информация и това е съвсем публично.

Нено Димов: И тук има официална информация и е съвсем публична.

Водещ: Ние не знаехме кой е собственикът на Юлен до този момент.

Нено Димов: И аз не знам кой е, защото и при вас е офшорна фирма, така че...

Водещ: Добре. Питах ви дали тогава случайно, и как така държавата тогава е разбрала кой е собственикът на Юлен, нека да чуем какво каза само преди няколко месеца Бойко Борисов.

Водещ: Знаете ли кой е реалният собственик на Юлен?

Бойко Борисов: Всички знаят, независимо, че го крият. Ако ме питаш, за Цеко Минев става въпрос. Сега, да не ме съдят утре, защото сигурно има някакъв друг формален собственик, но омразата между Цеко Минев и Зелените поражда всичко това, което се случва в момента. Защото и Зелените казват: Какво лошо да има втори лифт? Окей сме за втори лифт, но на този не му вярваме. Затова според мен собственикът да излезе, да се разкрие, да си сложи картите на масата и да приключим с това. След като Цеко Минев движи всичко на Банско, най-вероятно той е, ако не собственик, достатъчно близък до собственика, че да взима решения.

Сотир Цацаров: По отношение на казуса Юлен, всички протести, които бяха свързани с концесията, която Юлен държи, всички казуси, които бяха свързани със споровете около допълнителни лифтове, размер на тази концесия, концесионно възнаграждение и прочие, са били предмет на една изключително мащабна проверка на прокуратурата. В резултат на тази проверка до министър-председателя и целия Министерски съвет, в изпълнение на правомощията на прокуратурата по надзор за законност, бе изпратено едно мащабно предложение, подписано от мен. Тоест, ако бездействието на съответните компетентни органи – МОСВ и като цяло Министерски съвет продължи, очевидно е, че прокуратурата ще бъде принудена да предприеме други действия, независимо от това кой как ни прехвърля проблема.

Водещ: Да започнем с изказването на Бойко Борисов, което беше февруари месец миналата година. Цеко Минев, каза той, е собственик, или поне много близък до собственика.

Нено Димов: Той каза – собственикът, който е, да излезе да каже. Собственикът излезе и каза. Но има нещо, с което мисля, че от края на декември и последващото, става ясно, че не е само омразата, която има между, както твърди премиера, между Зелените и Цеко Минев, виждаме, че един проект, който е в Миджур и който има окончателно решение на ВАС за разрешаване за ски зона, която е свързана с общината, в един от най-бедните райони – говорим за Видинско и Монтанско – също се атакува. Тоест тук виждаме един съвсем целенасочен опит на този тип политици да провалят всякакъв вид възможни инвестиционни проекти в България. Този проект се бави, доколкото се запознах, от 2012 г. по различен начин, тоест осем години, един проект, който може да създаде работни места и да даде повече пари на хората, пак казвам, в най-бедния район на България – Видинският район и Монтанският район.

Водещ: Добре, но ето, Бойко Борисов каза – омразата между Цеко Минев и Зелените. Това ли е в основата на всички спорове около Пирин?

Нено Димов: Ето ви тук един съвсем конкретен случай, в който отново става дума за ски зона, който няма нищо общо, който е, пак казвам, в един от най-бедните райони, които могат по този начин да имат икономическо развитие и хората да получават повече пари. Между другото, ако погледнем само 2018 г. – още ми е трудно да кажа миналата година – ще видите една поредица от проекти, които са бавени, започвайки от магистрала Струма, която Зелените загубиха делата срещу нея в България, загубиха и битката в Бернската конвенция, но успяват да забавят повече от 10 години този проект. Автомагистралата, която свърза Русе и Велико Търново също мина през съдебно дело, също беше загубено.

Водещ: Ясни са всички тези спорове. Нека обаче да видим...

Нено Димов: Между другото, тези спорове нека да видим докъде водят, защото един доклад, ако си спомняте, Красен Станчев извади миналата година, през септември месец, в който показа, че този тип много малко проекти, които беше разгледал, България губи по 1 млн. лева на ден. Представете си, 1 млн. лева на ден повече в българската икономика.

Водещ: Този доклад не беше ли поръчан от вашето министерство?

Нено Димов: Този доклад е поръчан, но при всички положения това, че той е поръчан, не означава, че България не губи по 1 млн. лева на ден. Всеки ден това са пари, които могат да отидат при пенсионерите, при работещите, това може да завърти допълнително икономиката.

Водещ: Като казвате, че България губи, прокуратурата миналата година каза, че също България губи, и то от 17 години, заради неизгодно сключен концесионен договор за ски зоната в Банско. Така ли е? Осем години държавата е знаела, че фирмата се е разпростряла на много по-голяма площ, но не е направила нищо.

Нено Димов: Първо, площта няма нищо общо с концесионното възнаграждение, защото договорът много ясно е подписан, че концесионното възнаграждение по никакъв начин не зависи от площта, а от приходите.

Водещ: И все пак, една частна фирма използва много повече земя, така ли?

Нено Димов: Колкото повече приходи има тази фирма, толкова по-висока е концесионната такса. Няма връзка между това и площта. А що се отнася до площта, тя очевидно е много лошо написана, грешно написана направо още в първия член на концесионния договор. И тази грешка трябва да бъде поправена. Това по начина, по който е направено от правителството на Сакскобургготски, защото това е прието в края на 2001 г. е подписан този договор, по време на първите шест месеца на Сакскобургготски, има очевидно допуснати три описания на концесионната територия, които трябва да бъдат оправени.

Водещ: Но вие казвате, че концесионната такса не е свързана с площта, която се използва.

Нено Димов: По никакъв начин.

Водещ: Защо? Значи всеки може да се разпростре колкото иска.

Нено Димов: Не, има външни граници на териториално-устройствения план, извън които не може да се излиза. Концесионната такса неслучайно е направена на приходи. Това стимулира, колкото повече приходи има една фирма, толкова повече да бъдат отчисленията към държавата.

Водещ: Колко получава сега държавата от концесионна такса?

Нено Димов: Около 400, 500, 300... зависи от годината, зависи от сезона. Но да кажем между 350 и 450 хиляди лева. При всички положения елемент на разговорите, които вече проведох и включително с г-н Жирардели в края на миналата година, беше, че България ще иска увеличаване на концесионната такса. Ние продължаваме разговорите, защото както може да се сетите, това не е нещо, което толкова лесно (...)

Водещ: Защо обаче едва сега България иска увеличение на този концесионен договор и възнагражденията от него? Защото 300 хиляди лева за един толкова посещаван обект не е ли малко? Всеки се чуди, при условие, че една дневна карта е 70 лева, колко печели собственикът?

Нено Димов: Нека да не забравяме, че държавата печели нещо друго. Това е концесия, в която всичко, което е построено, е собственост на държавата. Така че всяко нещо, което съществува там като направено – ски писти, ски съоръжения и прочие, е собственост на държавата. Така че държавата освен всичко друго получава и концесионната такса.

Водещ: Казвате, че още в началото, в един и същи член на договора са цитирани три различни начина на очертаване на концесионната площ. Някой ще понесе ли отговорност за това, независимо че е през 2001 г., ако това е нарушение на закона?

Нено Димов: Аз не мога да кажа дали това е нарушение на закона. Казвам, че това е лошо описание, в което очевидно е допусната грешка. Дали ще понесе отговорност, отново казвам, не съм аз органът. Но понеже ме попитахте защо държавата сега го прави – не, държавата не го прави сега, още 2015 г. е имало една много голяма работна група, която е стигнала с конкретно предложение към Министерски съвет. За съжаление след това се случват събитията, които са с оставки, свършване на мандат, нов мандат и прочие. Просто процедурата е прекъсната, сега продължава.

Водещ: Каква ще е площта сега, която ще иска държавата да заема Юлен?

Нено Димов: При всички положения, понеже е изключително сложен казусът, ни обсъждаме възможността много сериозно да поискаме независим международен много авторитетен консултант, който да прегледа всичката документация досега и да излезе с конкретно предложение по всичките точки. Защото освен площта, която е много важна, освен концесионното възнаграждение, което е много важно, има и редица пропуснати изисквания от чисто екологична гледна точка, което в края на краищата касае екологията, защото другото касае икономиката, които трябва също да бъдат заложени в концесионния договор. И именно тези неща са предмет и на разговорите, които започнах да водя и ще продължа да водя. Следващата ни среща, предполагам, ще бъде преди средата на януари.

Водещ: Чухме и главния прокурор Цацаров, който каза, че тогава е на път наказателно производство заради бездействие по решаване на проблема с ползването на повече площ от концесионера. Заради това ли се задействахте толкова бързо и в началото на декември още правителството ви даде картбланш да действате по тази тема? Защо имаше забавяне няколко месеца?

Нено Димов: Още август месец имаше обсъждане на Министерски съвет. Тогава се взе решение, поради сложните правни казуси, които има около тази концесия, да бъде изчакано решението на съда, което предполагам, че ще излезе всеки момент.

Водещ: Предполагам, че подобни ще бъдат и казусите с Витоша. Казвате абсурдни клаузи, направени под въздействието на псевдо зелени организации спират Витоша да стане добър зимен курорт.

Нено Димов: Витоша има същите проблеми, каквито има в Банско, даже един повече, свързан със закона за горите, който в края на краищата е в правомощията на Министерството на земеделието и най-вече в Народното събрание. Но така или иначе Витоша е абсолютно замряла като курорт. Тя трябва да бъде върната при всички положения на софиянци. Но и възможността да имаме зимна младежка олимпиада е уникален шанс изобщо да развиваме България като ски дестинация и като дестинация за зимен туризъм. Защото нека пак се върнем на един от основните приоритети на правителството, а именно повишаването на доходите на хората. В планинските и полупланинските райони живеят най-бедните хора в страната. В Австрия, в Италия, в Словения, в Швейцария тези хора не са никак бедни, те имат много повече пари. Това е начин те самите, местните общности да използват ресурса, който им е даден, дето се вика от бога им е даден, за да могат да развиват този туризъм и да печелят много повече.

Водещ: Планът ще бъде ли изменен?

Нено Димов: Дали ще бъде или не е въпрос на експертно решение. Аз знам, че в края на месец декември Софийската община е гласувала София да кандидатства, доколкото си спомням, за олимпиадата.

Водещ: Въпросът е дали това няма да се използва като вратичка да се строи на Витоша, ако бъде изменен този закон.

Нено Димов: Вижте, какво означава да се строи? Да се строят ски съоръжения. Аз съм се учил да карам ски на Витоша и си спомням колко хубаво беше тогава, когато можеха децата да ходят. Сега не можем да си заведем децата там, защото на Витоша има една единствена законна писта, грубо казано. Витоша е нещо, което софиянци трябва да могат, а пък и не само софиянци, да ползват, за да карат ски. Какво толкова страшно има...

Водещ: Но и да е достъпно като цени, защото много хора се оплакват от скъпите такси за това да караш ски.

Нено Димов: Това не е свързано с околната среда, това е свързано с пазарната икономика. Но аз не виждам никакъв проблем да могат да бъдат построени лифтове. Извинявайте, само в Доломитите, което е национален парк на Италия, европейско законодателство, под протекцията на ЮНЕСКО, има над 1200 км. писти и стотици съоръжения. И това не пречи нито да е национален парк, нито да е под протекцията на ЮНЕСКО. Така че нека да си дадем сметка – това не пречи на околната среда, напротив.

Водещ: Защо бяха изоставени всички тези системи на Витоша, защо бяха оставени да ръждясват?

Нено Димов: И ще ви кажа защо помага на околната среда. Когато хората са по-богати, те нямат нужда да бракониерстват. Около Банско, след като се разви курортът, паркът Пирин има сериозен прираст на гора, защото хората не отиват незаконно да я секат. Във Видин, ако се развие този курорт и хората имат повече пари, качеството на въздуха рязко ще се подобри, защото качеството на въздуха е пряко свързано с възможността на хората да се отопляват по-екологично или по-малко екологично. Така че, ако наистина искаме околната среда да бъде запазена, трябва да развиваме икономиката си и трябва хората да имат повече пари.

Водещ: Притесненията за мръсния въздух обаче са големи, особено в София. Как ще бъде решен този проблем, когато една голяма част от хората са на битово отопление, включително и тоновете дрехи и текстил, който се гори?

Нено Димов: Ето, аз ви казах, че един от начините – и между другото, неслучайно в София, където въздухът е много по-чист от редица други градове в страната, има много по-голяма нетърпимост, защото хората имат много повече финансови възможности и искат, съвсем естествено и нормално, да дишат по-чист въздух. Прав сте, че битовото отопление е сериозен проблем. София е една от седемте общини, които имат достъп до 111 млн. лева, които ОПОС ще даде, така че най-добре общините да решат по какъв начин да инвестират тези пари, за да могат да подобрят качеството на въздуха.

Водещ: След промени в закона обаче ще бъдат ли глобявани кметове заради мръсния въздух?

Нено Димов: Всъщност законът влезе вчера в сила, след като се промени. Там има санкции за кметовете, които не изпълняват, и по-точно не които не изпълняват, а които не постигат резултатите в следствие на програмите за качество на въздуха, които са направени. Като в този закон много ясно са разграничени отговорностите на национално ниво – примерно нормите за съдържание на сяра и пепел на твърдите горива, които са на национално ниво, отговорностите на кметовете, но трябва да си даваме сметка, че и гражданите имат своите отговорности.

Водещ: Колко пари ще плащат кметовете, ако не се справят с мръсния въздух в градовете и с критериите, които трябва да изпълняват?

Нено Димов: От 5 до 10 хиляди лева е санкцията.

Водещ: Ама не се ли прехвърля на тях отговорността по този начин?

Нено Димов: Те винаги са имали отговорност...

Водещ: Казвате, че са ясно разграничени между национално и общинско ниво, но все пак?

Нено Димов: Държавата ще бъде глобявана от Брюксел, ако не изпълнява. Всеки може да подлежи на санкция и на глоба. А тук няма прехвърляне на отговорност, тези отговорности винаги са били на кметовете и те са имали задължение и по досега действащото законодателство, да правят общински програми. Това, което е новото, че освен да има общинска програма и да я изпълнява, тя трябва да постига и резултат. Защото да изпълняваш една програма не е задължително да постигаш резултат, а нас ни интересуват резултатите, така както и ЕС го интересуват, така както и вас, и мен лично, в лично качество, ни интересува дали ще дишаме по-чист въздух.

Водещ: Много благодаря за това участие на министъра на околната среда и водите Нено Димов.