Наближава крайният срок за участие в ученически литературен конкурс на НДЕФ

17 април 2019 | 11:01

На 6 май изтича срокът за участие в конкурса за литературно есе за Националната награда за природозащита „Мими Праматарова“. Той е организиран за тринадесета поредна година от Националния доверителен екофонд (НДЕФ) в партньорство с Фондация „Екологичен форум плюс“ и Национален парк „Рила“. Тазгодишната тема е „Топлинни острови – градове градини“.

Конкурсът е насочен към ученици от средните училища в България, родени през периода 1 януари 2001 – 31 декември 2003 г. Творбите могат да са в различни жанрове – стихотворение, разказ или есе, и не бива да надхвърлят 1000 думи. Условията и формулярите за кандидатстване могат да бъдат намерени тук:

https://ecofund-bg.org/bg/%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BA%D1%83%D1%80%D1%81-%D0%BC%D0%B8%D0%BC%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B0-2019/

Победителите в конкурса ще бъдат обявени на 5 юни. Класиралият се на първо място ще получи кристална статуетка и еднократна стипендия от 500 лева. Наградите за второ и трето място са грамоти и стипендии от 300 и 200 лв.

Терминът „ефект на топлинните острови“ (heat islands effect) описва застроени територии, които са значително по-топли от близките им извънградски зони. Средната дневна годишна температура в град с население около 1 милион жители може да е с 1–3°C по-висока от тази на околността. А през нощта тази разлика достига до 12°C. Горещите острови причиняват на своите жители повишаване на потреблението на енергия за охлаждане и съответно по-високо ниво на въглеродните емисии, заболявания, свързани с горещините, повишаване нивата на замърсяванията на въздуха, недостиг на вода и др.

Темата на тазгодишния конкурс „Топлинни острови – градове градини“ цели подрастващите да разсъждават върху климатичните промени на планетата. От една страна е необходимостта да се адаптираме към тези промени, от друга – става ясно, че според последните анализи на Междуправителствения екип за климатични промени действията на населението на всички страни за намаляване на емисиите на парникови газове няма да са достатъчни, за да се спасим от климатични катастрофи. Необходими са и действия, които да осигуряват поглъщане, усвояване на въглеродния диоксид. Известно е, че най-достъпният начин за това е осигуряването на повече зеленина – гори, паркове, озеленяване на сгради и т.н.

От 1996 г. до края на живота си Мими Праматарова е първият директор на Национален парк „Рила”. Тя ръководи изграждането на институцията, екипа, както и създаването и приемането на първия План за управление на парка. Стреми се към прилагане на най-съвременните принципи на природозащитата и модели за управление на защитените територии. Тя истински и в дълбочина разбира и прилага принципа за широко участие при управление на парка.