Разговор с Нено Димов, министър на околната среда и водите, в предаването "Още от деня"

Водещ: Първият ни гост е Нено Димов, министър на околната среда и водите. Здравейте.

Нено Димов: Здравейте.

Водещ: Ще забраните ли вноса на дизелови автомобили втора ръка след 2021 г.?

Нено Димов: Не. Краткият отговор е не. Всъщност този документ, който в момента е на обществено обсъждане, като допълнителна мярка предвижда ограничаване на вноса на дизелови автомобили. Но всъщност в рамките на ЕС забраната за внос означава нарушаване на един от основните принципи за свободното движение на стоки. Именно поради тази причина още миналата година октомври на Съвета на министрите предложих и бях подкрепен от още 9 държави това да бъде решено на ниво на ЕС. Възложихме на Комисията да работи по този въпрос. Естествено, вероятно това ще го направи следващата Комисия, имайки предвид, че мандатът на тази свършва след няколко месеца. Но така или иначе движението на колите от страните с по-висок БВП към страните с по-нисък БВП отваря нов двоен стандарт. А всъщност Европа трябва да избягва двойните стандарти и да се бори със съществуващите, не да отваря нови. От тази гледна точка на практика всичките тези държави, които подкрепиха българската инициатива, която съвносител беше Полша и Словакия и освен тях още шест държави ни подкрепиха, точно това искаме от Комисията – да се намери такъв регламент, че ако една кола се приеме, че не е годна за движение в една точка на ЕС, то тя не може да бъде годна за движение и в друга точка на ЕС, не може да бъде изнесена, грубо казано. Така че това е нещо, което на това ниво трябва да бъде решено. И когато Световната банка в доклада, който е написала и който сега е на обществено обсъждане казва, че ще има ограничаване на вноса, тя казва – след съгласуване с ЕК. Тоест така или иначе ние трябва да предприемем мерки, които са съгласувани на европейско ниво. И всъщност това до известна степен отразява и инициативата на България от миналата година.

Водещ: Тоест вие така елегантно прехвърляте горещия картоф на Брюксел да реши този въпрос?

Нено Димов: Всъщност ние не може да го решим на национално ниво. Защото решаването на национално ниво ще противоречи на основен европейски принцип и неминуемо няма да бъде допуснат. Защото спирането на определена стока ще е прецедент за спирането на други.

Водещ: Да, разбирам. Това е едното обяснение. Но все пак някъде четох, не зная дали е вярна тази информация, че над 1,5 млн. са дизеловите автомобили в България. Какъв би бил ефектът, ако все пак се намери някаква вратичка в европейската нормативна уредба…

Нено Димов: Ефектът би бил основно…

Водещ: … и какво ще кажете на тези 1,5 млн. …

Нено Димов: Те ще продължат да си карат колите тук. Това не означава… Това е единствено ограничение на коли, които, първо, да кажем, че става дума за Евро 4 и по-стари коли. И тук говорим единствено за ограничение на една кола, която ще бъде пренесена грубо казано от една държава в друга. Тези хора, които карат колите си тук, продължават да си карат колите тук. с

Водещ: Независимо дали са стари или са …

Нено Димов: Те трябва да отговарят на техническите условия, на техническите годишни прегледи. Ако покриват нормите на техническите прегледи, никой няма да ги спира. Но когато говорим за това придвижване, в края на краищата това е въпрос на целия ЕС, защото ние сме един общ европейски пазар. В този общ пазар трябва да има общо правило и това правило трябва да бъде на европейско ниво. Не може отделна държава да предприеме, защото утре някой ще каже, че не му харесва българското сирене и не може да го изнасяме. Така че това постижение на ЕС трябва всячески да бъде запазено и отстоявано. Но когато има подобен проблем, не може да бъде Източна и Централна Европа да се превърне в сметището на колите на Западна Европа. Защото това е всъщност друг основен принцип – на равнопоставеността. Не може да бъде втора ръка Централна и Източна Европа. Така че от тази гледна точка посланието тук към Комисията беше много ясно. Между другото го подкрепиха и някои западни държави, между които Малта и Люксембург. Така че това не е само виждане на Вишеградката четворка, България, Румъния, тоест на традиционно заподозрените. Имаше три държави, които са от т.нар. по-стари европейски държави, които подкрепиха това предложение. Така че това е една посока, в която ще продължим да искаме… Сега преди няколко седмици на Съвета на министрите отново поставихме този въпрос и България, и Полша, и Словакия, ако не се лъжа пред Комисията и ще продължим да го поставяме, докато не се намери решение на европейско ниво.

Водещ: Вие поставихте и един друг въпрос - за създаване на европейски фонд за чиста мобилност. Ако трябва да го преведем на популярен език, това означава повече електромобили и електроавтобуси…

Нено Димов: Електрификация на транспорта.

Водещ: Електрификация на транспорта. Преди обаче да настоявате за това пред Европа, къде е България в целия този процес?

Нено Димов: Всъщност това настояване и този фонд, за който след малко ще отговоря, има две цели. Но България, да кажа, в момента има много мащабно финансиране, което успяхме да осигурим през ОП "Околна среда" за 10 общини, които са допустими да кандидатстват за електробуси, тролейбуси, трамваи. Стойността вече отива на 500 млн. лв. Инвестиция, която вече е отворена за кандидатстване в рамките на до края на месец август, общините трябва да подадат своите предложения за проект, проектни предложения и някъде през есента – септември, може би преди кампанията ще се опитаме да сключим и договорите. Така че това е една много мащабна електрификация на градския транспорт, което ще смени от една страна старите износени превозни средства с нови, много по-модерни, много по-чисти. Тук не говорим само за фините прахови частици, говорим за всички компоненти на замърсяването на въздуха, говорим за шум, говорим за вибрация, говорим, ако щете за комфорт. Така че това е нещо, което в България много ясно показва тенденцията, към която се стремим. И на тази база фондът, който поисках, всъщност е свързан, той между другото също получи доста широка подкрепа, над шест държави се изказаха в подкрепа на този фонд, който трябва да бъде различен от сега съществуващите. Тоест сега съществуващите си продължават – Кохезионен и прочее фондове. Той трябва да подпомогне отново Централна и Източна Европа, но и Западна Европа за изграждане на зелени коридори, по които може да се мине с електромобили. Освен чистият въздух, който ни дават, всъщност тук трябва да преодолеем и технологичното разминаване между Запада и Изтока. Защото всъщност това дори е по-сериозният проблем, отколкото чистота на атмосферния въздух. Така че това, предполагам, че в рамките на новата многогодишна финансова рамка ще намери отражение. Защото това е още един мост между Изтока и Запада, а ние трябва да градим мостове.

Водещ: Да, но дори на местно ниво може би ще ви бъде тежка битката, защото сигурно става въпрос за промяна на нормативната уредба. В личен план това, нека да си кажем, е скъпо удоволствие – да имаш, да притежаваш такъв автомобил. Цената не е по джоба на всеки. Зарядните станции. И ред други детайли, за които тепърва трябва да се мисли.

Нено Димов: Всъщност този фонд започва с това да подпомага изграждането на инфраструктура, което е много важно. Той започва с това да подпомага електрификацията на градския транспорт, на общинския транспорт. Но не забравяйте, че това, което правим ние през оперативната програма и евентуално този фонд, развивайки тази инфраструктура, вие развивате и инфраструктурата и за частните електромобили. А защо не към втората фаза на този фонд да бъде стимулиране и подпомагане на домакинствата за закупуване на електромобили, така както в момента ще подпомагаме за закупуването на печки за отопление или въобще промяна на отоплителните им системи. Така че това действително е скъпо като начална инвестиция. Но пък много евтино се кара подобен, тя има много по-малко разходи за поддръжка, много по-евтино е, поне към днешна дата цената на тока, която е в момента. Така че да, начална скъпа инвестиция, към която ние ще се стремим да намерим начин да подпомогнем, след което идва много по-лесна експлоатация и безспорно много по-чисто.

Водещ: Кои са градовете, които все още остават проблемни от гледна точка на чиста околна среда, чист въздух? Ако трябва да се съизмерим с Европа.

Нено Димов: Първо, в България може би така най-тежко е състоянието с атмосферния въздух. Първо, да кажа, че става дума само за фини прахови частици, когато говорим за България и далеч не е така, когато говорим за Европа. Може би трябва да кажем – Смолян, Видин, Горна Оряховица са сред водещите. От другата страна Варна вече излезе, Добрич, това са градове, между другото 9 града вече в България са излезли извън сферата на наказателната процедура, тоест покриват нормите за фини прахови частици. За другите всичките градове ги покриват. Така че това са може би двата края. Ако погледнем в Европа – различни са показателите. Например, там, където има силна газификация, основният проблем е с азотните окиси, което между другото е доста по-тежък проблем за разрешаване. Така че правейки, има и определени критики защо толкова много електромобилност, защо не гафизикация, което е по-евтино, на градския транспорт. Мислейки дългосрочно, апрограмата, която е в момента, говорехте и вие за дизелите, е до ‘30-та г. Тоест това е една средносрочна и после дългосрочна програма, трябва да си даваме сметка, че прекомерната газификация води до друг проблем. Така че ние трябва да мислим по етапи и в дългосрочен план. И електрификацията при всички положения на градския транспорт ще спомогне и електрификацията на частния транспорт да го наречем. Така че това е посока, в която ще продължим да работи. И в която работи между другото цяла Европа. Ние не сме по-назад в това отношение.

Водещ: Г-н министър, бизнес или природа – това ли е дилемата, до която винаги в обществото ни се стига и се спори, когато говорим за околна среда и за развитие, да речем на туризма? Визирам последните спорове около Закона за Черноморското крайбрежие, за устройство на Черноморското крайбрежие. Има наложено вето, знаете, протести.

Нено Димов: Значи, моят отговор от ден първи, в който станах министър, беше, че единственият верен отговор е баланс между бизнес и околна среда.

Водещ: Той изглежда невъзможен към момента.

Нено Димов: Напротив, той се търси този баланс. Но ако прекомерно много развиете икономиката и доходите на хората, но имате лоши условия на живот, няма да сте добре. Обратно, ако имате прекрасна околна среда и имате много ниски доходи, също няма да сте добре. Така че намирането на баланса между бизнеса и околната среда е ключово важно, за да може да подобряваме нивото на живот. Само израствайки тези два стълба, успоредно могат да ни дадат качество и комфорт на живот.

Водещ: Добре. Когато говорим за Черноморието, тъй като сме и в туристическия летен сезон, вие този баланс виждате ли го? Трябва ли да бъде спасено Черноморието и от кого трябва да бъде спасявано – от бизнеса и презастрояването или от еколози, екозащитници, тези, които искат да виждат свободни плажове? А вие казвате, че пък те най-много замърсяват. Къмпингарите, така да го нарека.

Нено Димов: Може би има две посоки на отговор. Ще започна с това, че първото решение на тази дилема е много ясни правила. В момента по-голямата част от Черноморието, от общините нямат общи устройствени планове, които се саботират по всякакъв начин. Много страшен пример в това отношение е община Царево. Но като тръгнете на север и стигнете до Каварна, ще видите, че и там на много места няма общи устройствени планове, които на практика ви казват какво може и какво не може. Те минават през определена процедура. И когато ги има, всъщност всичко, което би трябвало да не се случва, не се случва, защото има регламент, има правило. Когато нямате общ устройствен план, всичко се решава по грубо казано по втория начин, ако щете и корупционни практики могат да се създадат, ако щете един проект може да бъде подкрепен, тоест да не бъде обжалван в съда, защото е симпатичен да кажем меко казано на някой.

Водещ: Заваря ли се държавата в такива случаи?

Нено Димов: Моля?

Водещ: Затваря ли си държавата очите в такива случаи?

Нено Димов: Не. Тук говоря за съдебни процеси, които ги правят да кажем определени неправителствени организации. Един проект може да отиде и да бъде блокиран за години, друг може да продължи поради някакво разбирателство. Така че на първо място трябва да има яснота и тези общи устройствени планове трябва да бъдат отключени най-сетне и трябва да намерим начин да преодолеем, не говоря само за Черноморието, но понеже темата е Черноморие – да има правила и регламент, които да са много ясни. Между другото в тези правила и регламенти могат да влязат, това, което се опита да направи в момента Закона за устройство на Черноморското крайбрежие – а именно регламентиране на местата за диво къмпингуване.

Водещ: То по-скоро забранява къде може. Но това е един от проблемите в момента.

Нено Димов: Не, то казва къде би могло да бъде, при какви условия. Не може безразборно и навсякъде. Естествено е, че има хора, на които това им харесва. И след като, ако има кой да им предостави място – било държава, община или частен собственик, при определени условия, те би трябвало да могат да практикуват това, което им харесва. Но тук от гледна точка на околната среда има три проблема. Първото е с отпадъците. Отново тръгвайки от Царево и стигайки до Шабла, ще видите кметовете какви разходи имат, а това са разходи на техните местни данъкоплатци да почистят след това диво къмпингуване. Второто са всичките биологични нужди, които всеки от нас има, какво се случва с отпадните води. Тоест?

Водещ: Е, какво се случва?

Нено Димов: В момента нищо. Този закон се опитва да регламентира, че на местата, на които може да има диво къмпингуване, трябва да има някакви минимални условия и изисквания от гледна точка на тоалетна, от гледна точка на това да може да събирате отпадъците си някъде и да плащате някой да ги събира след това. Защото това в момента дори е невъзможно. Кметът и да иска да събере парите, тези граждани и да искат да платят на кмета, той няма основание.

Водещ: Точно по тази линия, не е ли държавата и общините, не са ли длъжник също и на хора, и на туристи, и на околна среда дори, ако щете, говоря за пречиствателните станции? На повечето места или няма, а там, където има…

Нено Димов: Това не е така. На повечето места…

Водещ: На юг как е?

Нено Димов: На повечето места има…

Водещ: Как е по Южното Черноморие?

Нено Димов: През последните…

Водещ: Ахтопол, Варвара, Синеморец, Резово – как е там?

Нено Димов: Така. През последните три години, четири, държавата инвестира изключително много в пречиствателни станции. Точно тези, които казвате на практика нямат пречиствателни, говорим за Варвара, говорим за Синеморец.

Водещ: Да, на юг.

Нено Димов: Но миналата година декември месец аз промених правилата на ПУДООС през Управителния съвет и направих допустими в черноморските градове, които имат под 2 хил. еквивалент жители, каквито са тези извън летния сезон. Защото всички знаем, че през летния те стават по-големи. Така че в момента ПУДООС вече може да финансира пречиствателни станции за тези. Няма до момента заявени желания от кметовете. Но аз предполагам, че е това, защото те трябва да кандидатстват с проект. А проект не се пише за два или три месеца. В момента, в който те знаят, че това е разрешено, предполагам от началото на тази година, че те ще направят своите проекти и че ще кандидатстват, защото вече е осигурено и финансиране за такъв тип проекти точно в тези най-малки, които нямаше досега от къде.

Водещ: Благодаря ви. Така свършва нашият разговор. Нено Димов, министър на околната среда и водите.