Нено Димов: Следим да няма риск за околната среда от загробването на прасета

08 август 2019 | 13:36

Министърът на околната среда и водите Нено Димов в интервю за предаването „Сутрешен блок“ по БНТ


Водещ: Министърът на околната среда и водите Нено Димов е следващият ни гост, добро утро и добре дошли. 


Нено Димов: Добро утро.


Водещ: Хиляди трупове на умъртвени прасета, загробени на всевъзможни места. Да започнем от тази гореща тема на лято 2019-та. Какви са рисковете от всичко това? 


Нено Димов: Всъщност нека да кажем, че не е на всевъзможни места защото басейновите дирекции и районите инспекции съгласуват местата и над 60% от подадените места са отказани. И най-вече това, което се гледа да не е в близост до санитарно-хранителни зони за питейни води, да няма високи подпочвени води, разбира се да не са в защитени територии. Така че не са всевъзможни местата, много внимателно се подбират, за да може да се избегне по-нататъшен риск. Естествено в бъдеще време ще трябва да се предприемат и нови мерки, след като мине тази кризисна ситуация. Така че това е в рамките на нашата компетентност, като министерство ние много внимателно следим през районните си инспекции и басейновите дирекции там, където се загробват тези умъртвени прасета да има минимален риск или най-вече да няма никакъв риск. Естествено има и изискване от Министерството на земеделието какво да се слага отдолу като изолационен слой, което също се следи.


Водещ: Не беше ли по-добре да се изгарят тези трупове, отколкото да се загробват, има едни притеснения, че с пренасянето им ще се принесе и заразата, само че при ясни правила може би служителките на БАХБ нямаше как да допуснат това да се случи?


Нено Димов: Всъщност транспортирането, вие виждате, че в кризисните райони има по пътищата такива дезинфекционни участъци. Така че трансплантирането е един от най-сериозният начин за пренасяне на болестта, а подвижни инсинератори, първо, в момента няма достатъчно, второ, това би бил може би по-добрият вариант, стига да е възможен. Така че на този етап единственият възможен вариант, който се прилага е загробването. Между другото обемът, който особено в Северна България, трябва да се изгори също е доста сериозен, така че не е ясно там какви биха били последствията. Но дотолкова доколкото това не е опция, доколкото разбираме от БАБХ няма тази възможност, така че действаме с единствената възможност, която съществува, по-възможно най-добрия начин. 


Водещ: Има ли грешки, които министерството отчита, по отношение на Африканската чума. Все пак още преди една година беше регистриран първият случай в Тутраканци. За тази една година какво показва равносметката на Екоминистерството? 


Нено Димов: Всъщност дотолкова, доколкото ние нямаме пряко отношение…


Водещ: Вие нямате пряко отношение, да. 


Нено Димов: …това, което може би е трябвало да се случи от миналата година е в един по-ранен етап да започнат да бъдат определяни местата в които, ако се случи да се стигне до подобна ситуация да бъдат загробвани. Но в края на краищата ние се справихме със ситуацията, имаше изрично издадена заповед, в която съгласувах с министър Танева, така че да може нашите служби максимално бързо да дават адекватни отговори на БАБХ и на Министерство на земеделието. 


Водещ: Националните паркове, обаче са във вашия ресор, дивите прасета притесняват стопаните. Вчера даже показахме един такъв протест, поредния в страната от село Виница, какво следва оттук нататък, как действате в подобна ситуация? 


Нено Димов: Всъщност още миналата седмица беше издадена заповед, осигурил съм финансовите средства в рамките на националните паркове да се залагат капани, което на този етап е най-ефективният начин за ловене, имайки предвид че ловният сезон все още не е започнал. Работим в тясно сътрудничество отново с министерството на земеделието, защото ние нямаме достатъчен капацитет в парковете, но получаваме необходимата подкрепа от тях, за да започне да се намалява популацията, когато започне ловният сезон, мисля че някъде късна есен започваше…
Водещ: През октомври.


Нено Димов: …да, октомври – късна есен – ще решим отново заедно с Министерство на земеделието, но така или иначе има вече европейски правила, които казват, че популацията трябва да бъде сведена под 0,3 на хектар, което ще бъде очевидно търсено като ефект вече по време на ловния сезон. Така че възможното, което може да се направи е направено вече. 


Водещ: Африканската чума по свинете не е единствената тема, за която ви поканихме, мъж по бански се изкъпа в езерото Окото, нещо, което показахме и в новините „По света и у нас“. Любопитно е, че служителите на Национален парк „Рила“ са разбрали от това любителско видео за ситуацията, кой следи за подобни нарушения?


Нено Димов: Служителите на Националния парк „Рила“ не могат да бъдат навсякъде, така че по принцип са сложени и информационни табели, ако някой забележи подобен тип нарушение е добре да забележи и да сигнализира на телефоните там. Няма как на всяко едно място, на което има туристи да служители от националния парк. И при подобно нарушение, ако бъде идентифициран нарушителя ще бъде глобен между 500 и 5 000 лв. това е порядъкът на санкцията. Естествено, че това е забранено, естествено че е нарушение, но няма как при всички положения на всяко езеро да има служители. Имайте предвид, че националния парк е с размер на няколко гарда, така че няколкото души, които работят в него не могат да покрият цялата територия. 


Водещ: Между другото от дирекцията на парка казаха, че има осигурен допълнителна охрана, явно обаче тази допълнителна охрана не е достатъчна, все пак езерата са само седем. 


Нено Димов: Само че паркът не е само езерата.
Водещ: Така е, но проблемите са около езерата.


Нено Димов: Така че има и други места, на които ходят туристи и основната ни цел, която успяваме все повече и повече да предотвратим е най-вече качването на моторни превозни средства и движението им в парка, което е значително по-сериозен проблем. И пак казвам, при един сигнал, със сигурност на близо има представител на парка, койот да може да дойде, така че апелирам гражданите, като видят такова нарушение – има информационни табели, има телефони, нека да дадат сигнал, за да може да бъде реагирано и да бъде опазено.


Водещ: Т.е. не можем да търсим отговорност само от хората, които работят в парка. Отговорността е на всеки от нас? 


Нено Димов: Дори и ако погледнете движението на пътищата – не може всеки служител да бъде хванат, въпреки, че обхвата на полицията в много по-голям от този на парка, разбира се и хората, които се движат там са много повече. Трябва да я има в някакви моменти и тази гражданска… усещането, че трябва да подпомогнем държавата, за да санкционира нарушенията.


Водещ: Подобна ситуация имаше и в Рила с един влогър, койот закара 1 500 свои последователи на Мусала, заплашен е с глоба до 5 000 лв. – защо, с какво нарушава закона той? 


Нено Димов: Отново същото – от 500 до 5 000 лв. е рамките на глобата, той нарушава това, че има определен ред, независимо дали ни харесва или не, той е ред и трябва да бъде спазван. Тук обаче отново излиза на дневен ред въпросът за планинския туризъм в България, койот чака своя дебат. Тъй като в момента той се управлява от една малка група от хора с определени интереси в планината и някак си може би не са адекватно отразени всички интереси на любителите на различни видове спортове, разходки и движение в планината. Това е нещо, което трябва да бъде повдигнато рано или късно като тема, планинският туризъм в България в момента е в определен застой. 


Водещ: Т.е. това, което се случи в Рила ни дава знак, че трябва да помислим и за някаква промяна в правилата, така ли да го разбираме? 


Нено Димов: При всички положения, защото в момента националните паркове са с много ограничителни, твърдо ограничителни режими, което не позволява на много хора да практикуват туризъм, който им харесва. Разбира се това нещо не трябва да бъде направено за сметка на ущърб на природата, но българите имат право да отидат в българските планини и да практикуват любимите си спортове и лятото и зимата. Така че това е нещо, което при всички положения трябва да бъде повдигнато рано или късно като дебат – какво се случва с туризма с планините в България? 


Водещ: Мръсният въздух у нас – стигаме и до тази тема, защото отново влезе в дневния ред на Европа. Макар и да нямаме пряка връзка с това, което дойде от Еврокомисията, Мосева предлага по-високи изисквания за твърдите горива, за отопление, какво е новото в тази наредба? 


Нено Димов: Всъщност това е поредицата от мерки, които предприема правителството в рамките на наказателната процедура, но най-вече за по-добро качество на живот на българските граждани и за по-чист въздух в рамките на фините прахови частици и тяхното намаляване. Това, което предлагаме е определени изисквания към твърдите битови горива в наредбата, която сме предложили успоредно тече и друга, в която става дума за дървата за огрев, защото и двете трябва да бъдат адресирани. Според едно проучване, което доста дълго време Световната банка направи, изчисленията показват, аз съм донесъл тук и конкретните цифри, че на практика, ако прегледате дървата нискокачествени въглища и висококачествените въглища, които се горят в сегашни отоплителни уреди и такива, които се горят в уреди в екодизайн, ще видим на практика, че ако използвате дървата в сегашния случай, само че цената не е на килограм или на обем, а на калория, ще ви излезе два пъти по-скъпо, отколкото ако използвате добри въглища с ниско съдържание на сяра и на пепел с висока калоричност и съвременно отоплителен уред. Ние отпуснахме миналата година около 110 мил. лв. на седем общини в България да подпомогнат преминаването на екологично отоплителни уреди на домакинствата. 
Водещ: Какво показват резултатите след отпуснатите средства?


Нено Димов: В момента тече този процес, той няма как да завърши. В София завърши първия етап, в който 5 хил. 500 домакинства, ако не се лъжа, бяха подали заявление ще има и втора вълна. Проектът е за по-дълга период от време. Между другото искам да каже, че към края на тази година вероятно ще пуснем нови 80 милиона за общини, които не можаха да кандидатстват първия път, да кандидатстват втория път, защото тези седем не са всичките, които ще са в тази наказателна процедура. Така че това е елемент от посоката, в която започнах още от началото, когато обявих, че приоритет на моя мандат ще бъде чистотата на атмосферния въздух и до този момент нещата се развиват дотам, че в края на краищата ние наистина не търпим и няма опасност да търпим санкции от ЕС за наказателната процедура. 


Водещ: Ще се върна крачка назад към темата за Африканската чума, понеже има въпрос от зрител на страницата ни във Facebook, Райна Фидосева пита това дали е вярно, че има мобилни екарисажи, за които се плащало, които не се използват? 


Нено Димов: При нас аз нямам информация да е искано разрешение от районната инспекция, защото тези мобилни екарисажи в момента, в койот се стационират някъде трябва да получат определени разрешения, аз нямам информация да са съгласувани такива в момента, когато говорим за Африканската чума. По принцип има в България такива с ограничен обем, но аз нямам информация в момента да се използват. Говоря конкретно за Африканската чума, не говоря по предназначението което са. 


Водещ: Да поговорим по друга важна тема – дивото къмпингуване вече е законно, но пък по доста по-строги проявила, кога ще влязат в сила тези нови правила? 


Нено Димов: Законът, доколкото знам вече влезе в сила и той дава 6 месеца да бъде написана една наредба, която да определи точно правилата, което означава, че би трябвало следващия сезон те да влязат в сила. Но всъщност тук основаното нещо, което касае министерството и което ние искаме много внимателно да разгледаме това са условията, които касаят естествените нужди на хората – питейната вода, разбира се забраната за къмпингуване и вкарване на каравани върху дюни. Така че това е според мен един добър начин, задължително отпадъците, защото ако тръгнете от кмета на Шабла до кмета на Царево и разпитате всички кметове, на чиято територия в момента се къмпингува диво какво им струва почистването след това диво къмпингвгуване. Между другото от самите кметове знам, че по-голямата част от хората, които практикуват това диво къмпингуване биха искали да могат да си платят за почистване, но нямат ред, по който могат да го направят, естествено изключвам някаква малка група, която винаги иска да се постави над закона, така че по този начин според мен и хората, които харесват този начин на къмпингуване и местната власт или собственика на терена, независимо че е той ще бъде в по-благоприятна ситуация.

 
Водещ: Кой и как ще следи за спазването на този закон? Общините ли са отговорни за това или? 


Нено Димов: На първо място това е собственикът на терена, той може да бъде държавен, общински или частен. От гледна точка на институциите, аз споменах сферите – отпадъци, води и фекални води, в които Министерство на околната сред и водите ще следи. Естествено Министерството на туризма има много пряко отношение в неговата сфера, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на земеделието, ако се случи в гори,. Но основното, което е ще е собственикът на терена, койот трябва да осигури изискванията, които ще бъдат от закона и от наредбата, която ще се приеме. 


Водещ: Финално, една минута да отделим на тема, която каче ли стои леко далеч от обществото, заради всичко, което се случва у нас – пожарите в Сибир. Руският клон на Green peace ги нарече „световна екокатастрофа“. Каква е реалната представа за континента и в частност за България? 


Нено Димов: Аз за съжаление все по-често чувам да се използват думи не по предназначение, това са естествени процеси в природата – горските пожари, земетресенията, избухванията на вулканите, това е нещо, което го е имало, има ги и ще продължи да го има, така че да говорим с толкова силни думи… Според мен голяма част от тези организации, които вие наричате „еко“ има по-скоро политически привкус. В държави като България те директно са част и от политически движения. Естествено, че случаят е неприятен, естествено, че се взимат мерките колкото може, колкото и аз съм запознат от медиите, но не можем с лека ръка да говорим така, с такива тежки думи, за неща, които са естествена част от природата. 


Водещ: Благодарим ви, че бяхте гост в нашето студио.