Водещ: За чистотата на водата, за промените пред климата, пред които сме изправени, какво ще се случва с въглищните ни централи - по всички тези теми ще си говорим с министъра на околната среда и водите, Юлиян Попов, който вече е в нашето студио. Здравейте и добре дошли.

Юлиян Попов Здравейте. Добре заварили.

Водещ: Господин Попов, като че ли малко такива кътчета като този плаж, който показахме останаха непокътнати по българското Черноморие. Защо е така?

Юлиян Попов: Сега всичко живо ще се изсипе на този плаж след вашия репортаж.

Водещ: Ами, изглеждаше много красиво.

Юлиян Попов: Няма да бъде толкова красиво, ако се насели с много, много хора. Ние имаме малка, сравнително малка ивица, морска ивица. В сравнение с Гърция, например, където мисля, че са 12 хил. км., ние имаме 300 и нещо. И трябваше да я опазим в самото начало на прехода, трябваше да бъдем много внимателни, не бяхме. Презастрои се.

Водещ: Изпуснахме момента.

Юлиян Попов: Изпуснахме момента. И сега трябва да сме свръхвнимателни, свръхстроги и също трябва да започнем да мислим за тези неща, които може да оправим. Което означава може би в бъдеще разрушаване на някои неща…

Водещ: Има ли такива поправими? Защото преди няколко дни се върнах от морето и няма как да не направи впечатление хилядите изоставени строежи по красиви скали и плажове, които загрозяват гледката най-малко.

Юлиян Попов: Да, има доста инвеститори, които са хвърлили пари в едно или друго без да мислят много и са изоставили строежите, фалирали и напуснали. Това ще струва много пари да бъде оправено. Но ние трябва да мислим евентуално за фонд за възстановяване на природата, за да бъдат премахнати един ден тези постройки. Това ще бъде голяма операция.

Водещ: Ще са работи ли върху това и в бюджета? За тази година едва ли, но пък предстои за 2024. Ще има ли достатъчно пари за екология?

Юлиян Попов: По принцип в бюджета никога няма достатъчно пари за каквото и да било. Нали, това е смисълът на бюджета да постави граници на харчене. За екология – да, положението е същото - няма достатъчно пари. Но има средства за това да си изпълняваме задълженията. По отношение на прочистването на природни места от строежи, за които стана дума - зарязани строежи, тази година няма да имат пари, вероятно догодина няма да има пари. Това е въпрос на една дълга и скъпа програма, за която трябва да говорим, да планираме и евентуално да я планираме в следващите години, години наред. Може би 10 години.

Водещ: Много усилия обаче вложихте през последните седмици да покажете на хората, че водата на Черноморието е чиста и че няма риск. Но въпреки това няма и туристи. Защо? И чиста ли е водата?

Юлиян Попов: Всъщност резервациите се качват в момента. Резервациите се качват както на български, така и на чужди туристи. На чужди туристи се качват повече, отколкото на български. Аз вчера дълго си говорих с министъра на туризма и нещата изглеждат общо взето по-добре. Качват се и в сравнение с миналогодишните резервация. Но имаше едно голямо притеснение, свързано със взривяването на стената на Нова Каховка в Украйна. Напълно неоснователна паника настана. Ние работихме в продължение на един месец, за да обясняваме, че основание няма за притеснения.

Водещ: До този момент има ли засечени данни за някакво замърсяване, макар и частично на водите?

Юлиян Попов: Не, никакво, което идва от там. Защото всички течения, които се движат в северна, в северозападната част, около детския залив и т.н., те общо взето остават в този регион. Освен това самото замърсяване не е чак такова драматично. Все пак това е питейна вода, която се изсипа. Вярно, повлече със себе си боклуците и т.н. Но ние работим много тясно с украинското министерство, аз съм в директна връзка с украинския министър, с румънския министър, чието семейство е на морето в момента, а те са по-близо до Украйна. Така че притеснения, основания за притеснения няма. Аз бих препоръчал всеки, който иска да разбере повече подробности, просто да отвори нашия сайт. Ние непрекъснато публикуваме подробна информация за всичко, включително има телефони, имейл и т.н., които могат да се използват от всеки.

Водещ: Въпреки това преди разговора сам ми споделихте, че сте забелязали в социалните мрежи, че се продават устройства, които да засичат радиация, за да се мери дали има проблем във водата в Черно море.

Юлиян Попов: Да, има някакво такова движение сега напоследък. Което аз не мога да го разбера. Освен, ако някаква такава вълна от мошеници не се е появила да продава устройства за мерене, напълно неоснователно, за мерене на радиация и на други тежки метали и т.н., във водата. Ние правим висококачествени проби непрекъснато и всичко по най-открития и директен начин обявяваме също. Не само ни - Министерство на туризма, Министерство на здравето. Много, много ни помага Военноморското училище в във Варна, което от днеска, ако се не лъжа с корабче обиколи също по-навътре цялото Черноморие от юг, от север до юг.

Водещ: За да вземе допълнителни проби ли?

Юлиян Попов: Да вземе допълнителни проби. И въобще ние ще използваме тази криза на общественото доверие също да надградим въобще цялата система на следене на морето.

Водещ: А тази криза дали се подклажда от външни фактори, от целенасочена атака именно за да се уязви туристическият сезон, който знаем, че е и най-доходоносен за България?

Юлиян Попов: Да, имаме, има регистриран, документиран разговор между водещи руски журналисти за това как да използват казуса Нова Каховка, за да съсипят туристическия сезон в България и в Румъния и по този начин да предизвикат походи за мир в подкрепа на Русия и т.н. Тоест, и това е документирано, нали, не е моя измислица. Имаме и други сведения за подобни неща. Другото нещо обаче, в България е високото недоверие към институциите по принцип. Ние го видяхме по време на ковид и ваксинацията. Нали, България стана световен шампион по противопоставяне на ваксините. И в много други отношения ние като държавни, народни служители имаме много да свършим и да възстановим или да създадем това доверие наново.

Водещ: За да приключим темата с опасностите, в края на седмицата стана ясно и за инцидент в един от големите заводи за ядрено гориво в Урал в Русия. Вчера пуснахте позиция от министерството, че няма опасност. Но въпреки това някои от хората се притесняват, че може да бъде скрита някаква информация. Какво се случва в момента и какво показват нивата на радиация?

Юлиян Попов: Ние информация не крием, точно обратното правим и това, което го измерим и това, което видим го публикуваме, и освен това го разпространяваме сред другите институции, за да могат те съответно да си направят своите анализи и заключения. В Русия стават и ще стават такива неща. Русия е разграден двор и това създава рискове. Но в случая рискове няма засечени, каквито и да било повишавания на радиация в България. Но ние постоянно следим тези данни.

Водещ: Казвате, постоянно следят станциите. Вие пък през вашия обектив и поглед сте социално ангажиран с всичко, което се случва. Иска да ви кажа сега едни снимки от вашият профил във Фейсбук, които ми станаха интересни. Едни снимки на сгради, вие ще кажете с какво ви възмущава тази книга като гражданин.

Юлиян Попов: Ами, мен по принцип ме тормозят грозните гледки. Това е един много сериозен проблем, който е също уникален за България – това е частичното саниране на сградите.

Водещ: Частично, цветно, хаотично.

Юлиян Попов: Цветно, и дори, не толкова цветовете, а това, че са санирани отделни апартаменти. Такова нещо, понякога ми казват – ами, какво да правим, в България хората са бедни, някои имат пари, други нямат, затова някои си санират апартаментите, други не си санират. Много по-бедни страни от България няма такова нещо в тях. Аз, няма в Армения, няма в Грузия, няма в Румъния, няма никъде, където съм пътувал, аз съм пътувал много, бил съм осем-девет години, бях председател на Института по сградите - най-големият тинк-танк в тази сфера в Брюксел, анализирали сме, това е уникален казус. Той е много лош от гледна точка на гледката, той загрозява дори елитни квартали в София и в други големи градове.

Водещ: Енергийноефективно ли е обаче?

Юлиян Попов: От енергийна гледна точка също е много лош акт. Защото той създава пречка след това за цялостното енергийно обновяване на сградата и пречи на развитието и на подобряването на енергийната ефективност на сградите, и въобще на цялата ни икономика, което е много сериозен проблем на българската икономика и бит по принцип.

Водещ: Работим ли активно по този проблем обаче?

Юлиян Попов: Откак сме започнали с нашето правителство, работим изключително активно. Аз съм, водим постоянно разговори с министъра на регионалното развитие, с министъра на енергетиката. Ние по принцип работим много добре заедно вътре. И разработваме програма, която ще, надявам се да реши този проблем, но също така ще увеличи значително стъпката на саниране, както го наричаме популярно, енергийно обновяване на сградите и освен това ще сложи край на тази изключително порочна практика със 100-процентовите грантове. Нали, това просто хората трябва да го знаят, че е още едно безобразие, същото като това, което виждаме.

Водещ: Като екологичен министърът може би най-странно, че понякога предпочитате и общинския градски транспорт да се придвижвате. Такъв призив направихте и към хората отново чрез социалните мрежи. Виждат в момента зрителите и снимка от, това е автобус, предполагам, в столицата. Колко често се придвижват с градски транспорт и това ли е бъдещето? Какво ще се случва с колите, вредните емисии, които, които всички дишаме?

Юлиян Попов: Вие не ме предупредихте, че ще ме тормозите с моите Фейсбук постове. Ами, градският транспорт е много удобен. И аз го ползвам, особено когато не съм на работа, обикновено, когато съм на работа и трябва да се придвижвам от едно място на друго с кола много бързо, или ако ходя на някакви посещения в, извън града. Но иначе предпочитам да се движа с градски спорт. Освен това, София е един много привлекателен град. Аз обичам да се разхождам из София, обичам да, много често пък, като е много горещо, човек да се скрие в метрото за 10 минути е глътка свеж въздух.

Водещ: Особено в момента с тези горещини. Горещ е обаче въпросът и какво ще правим с нашите въглищни централи. Чухте преди малко и в интервюто с Гунтрам Волф, засегнахме тази тема, защото е ясно, че сме поели ангажимент да вървим към по-зелена Европа, към по-зелено бъдеще, което минава и през затваряне на на централите. Какво ще се случва с тях, ясно ли е, каква ще е позицията на страната ни?

Юлиян Попов: Ами, аз първо трябва да направя една корекция по принцип в публичното говорене за това как зелената сделка ще затвори въглищните централи. Не е зелената, зелената сделка се появи преди две-три години като инициатива. Търговията с емисии е от 2005 г. Така че директивата, която въвежда тази търговия с емисии, която води до тези високи цени на емисиите, и съответно високите цени на въглищата е от 2003 г. Тоест ние сме в тази ситуация от 20 години. Това не е, не се появява сега. За съжаление, през тези 20 години ние постоянно говорехме – не, не, това са някакви неща от Брюксел, ние няма да ги приемем. Всъщност…

Водещ: Имаме ли избор да не ги приемем обаче?

Юлиян Попов: Ами, не, няма избор да не ги приемем. Освен това дори да излезем извън Европейския съюз, пак не може да не ги приемат. Защото търговията с емисии се превръща в глобална система. В света има 50 различни пазара на емисии. Европейския съюз налага данък, който след няколко години ще започне да действа за, въглероден данък за внос. Така че дори да си извън Европейския съюз, ти не можеш да търгуваш с Европейския съюз при това положение. Така че, въглищните централи ще затворят по пазарни причини, защото това е пазар.

Водещ: До кога обаче ще се случи това?

Юлиян Попов: Аз мога само да гадая. Защото във всички случаи те ще затворят преди политическите ангажименти за тяхното затваряне.

Водещ: Това какво значи? Политическият ни ангажимент е до 2038.

Юлиян Попов: Това означава, според мен, че поне половината капацитет, не производствен, но капацитет вероятно ще затвори около 2026 г., да речем, 2027, когато ни е и ангажиментът с Плана за възстановяване и устойчивост. Ние имаме освен това много централи, които нарушават така наречените индустриални емисии, тоест не на парниковите емисии, а тези директно отровните емисии. Те трябва да затворят така или иначе, защото просто тровят хората.

Водещ: Появи се информация обаче през седмицата, че правителството сега ще предложи пред Еврокомисията да се затворят някои от централите. Кои са тези централи и обсъжда ли се въобще такова нещо?

Юлиян Попов: Ами, обсъждат се различни варианти, защото ние имаме от една страна едно решение на европейски…

Водещ: На НС.

Юлиян Попов: …, на нашия парламент…

Водещ: Да се предоговори плана в частта за затварянето на централите.

Юлиян Попов: Да се преговори плана. А от друга страна имаме договореност с Комисията, ние сме направили, сме подписали един договор с Комисията и сега казваме – не, ние няма да изпълним нашата страна от договора. Значи, затварянето на мощности, намаляването на емисии от въглищни централи не е законов, законово изискване от страна на Комисията или на Европейския съюз, това е нашето предложение към тях в рамките на един договор. Тоест ние сме казали - ние ще го направим, и след това казваме - няма да го направим. Така че сега, ако искаме да го предоговорим, каквото е желанието на Народното събрани, ние трябва да предложим някаква алтернатива. Според мен, алтернативи има. Това е увеличаване на възобновяемата енергия, повишаването на стъпката на ускоряване на енергийната ефективност. Също така много важен ще бъде и за инвестиционното спокойствие въвеждането на нови промени в Закона за климатичните изменения. Ние имаме такъв закон, просто трябва да го променим с конкретен бюджет за намаляване на емисиите. Повишаване на инвестиции в електропреносната мрежа…

Водещ: Кога ще стане ясно за обществото какъв ще е конкретният ангажимент, който ще поемем към ЕК?

Юлиян Попов: Ами, вероятно ще стане ясно през есента, септември-октомври. Но какъвто и да бъде този ангажимент, пазарът и пазарната ситуация и технологиите ще определят в много по-голяма степен онова, което се случва и с въглищните централи, и с цената на електроенергията и на другите енергийни източници, отколкото даден политически ангажимент.

Водещ: Очаква ли се да поскъпне тока още, от това, което се случи 1 юли вече този месец ще имаме по-високи сметки за ток?

Юлиян Попов: Това е пазар, който е доста сложен и волатилен. Така, че мога да правя само предположения. Нали, няма как да кажем - ще поскъпне или няма да поскъпне.

Водещ: Една бърза прогноза тогава за финал.

Юлиян Попов: Бързата ми прогноза е, че той ще се успокои. С увеличаването на възобновяемата енергия в него, той, пазарът ще падне. Но ние трябва да имаме предвид също, че плащаме много ниски цени в сравнение с европейските цени за енергия. Така че общоевропейската цена и общоевропейският пазар естествено бутат цените нагоре…

Водещ: Ще видим в какви темпове.

Юлиян Попов: … Но цените ще се успокоят и вероятно ще падат.

Водещ: Много ви благодаря за този разговор.