Отговор на питане от народните представители Атанас Стоянов, Александър Сиди и Калин Поповски, ПГ на ОП, за политиката на МОСВ относно термичното третиране на отпадъци в страната

13 септември 2019 | 13:56

УВАЖАЕМИ Г-Н СТОЯНОВ, СИДИ, ПОПОВСКИ,

Политиката на Министерството на околната среда и водите в областта на изгаряне на отпадъците и в частност изгаряне с оползотворяване на енергия от отпадъци е изцяло в съответствие със законодателството и практиките на Европейския съюз.

Горивото от отпадъци - т. нар. RDF, има променлив състав, следователно и променливи параметри - калоричност, емисионен фактор, фракция на биомаса и т.н. Изискванията са отпадъците да са неопасни, горими и шредирани до определени размери, така че да не създават технически проблеми в инсталациите. Водещи за производството на РДФ са спецификациите на оползотворяващите съоръжения.

Енергийното оползотворяване на RDF като процес следва да се разглежда в по-широк екологичен и икономически контекст. При енергийното оползотворяване на отпадъци има значителни ползи за околната среда:

  • депонира се значително по-малко количество отпадъци;
  • предотвратява се замърсяване и рискове за околната среда;

Това оползотворяване има и своите икономически ползи. Спестяват се:

  • значителни разходи за енергийни суровини;
  • преки разходи, свързани с депонирането на отпадъци, в т.ч. заплащане на такси и отчисления;
  • разходи за последваща рекултивация на депа.

Важна екологична полза при изгарянето на горива от отпадъци е свързана с намаляването на основни замърсители на въздуха. Резултатите от  периодични лабораторни анализи показват, че като цяло емисионният фактор на парникови газове на RDF е близък до този на природния газ и доста по-малък от този на въглищата. Иначе казано използването на RDF като гориво вместо въглища води и до намаляването на емисиите на парникови газове от инсталациите, основна цел на екологичната политика на ЕС. Това води и до значително намаляване на разходите за закупуване на квоти за емисии на парникови газове.

Към настоящия момент в България изгарянето на отпадъци все още заема малък дял в сравнение със средните нива за ЕС и особено при сравнение с други държави-членки. Единствено 4 държави членки имат по-малък процент изгаряне на отпадъци – Кипър, Малта, Гърция и Хърватия. При Латвия е съотносим с нашия.

В най-новото законодателство на ЕС към 2035 г. са заложени амбициозни цели от 65% рециклиране на битови отпадъци и същевременно ограничаване на тяхното депониране до 10 %.

Ясно се вижда, че най-малко 25% от общото количество битови отпадъци следва да бъдат изгорени. В противен случай целта от 10% депониране е немислимо да бъде постигната.

По конкретно поставените от Вас въпроси мога да кажа следното:

От изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда като компетентен орган са издадени 8 броя комплексни разрешителни по реда на ЗООС за извършване на дейности по оползотворяване на RDF отпадъци на следните дружества:

- „Девня Цимент“ АД, гр. Девня – 2005 г.;

- „Холсим“АД с. Бели извор – 2005 г.;

- „Златна Панега Цимент“ АД, с. Златна Панега – 2005 г.;

- ТЕЦ “Бобов дол“ ЕАД, с. Големо село – 2019 г.;

- „Вулкан Цимент“ АД, гр. Димитровград – 2005 г., отменено през 2012 г.;

- “Топлофикция-Сливен” ЕАД, гр. Сливен – 2018 г.;

- “Грийнбърн” ЕООД, гр. София, площадка гр. Разград – 2018 г.;

- “Грийнбърн” ЕООД, гр. София, площадка гр. Пещера – 2017 г.

 

При издаване на разрешения за дейности с отпадъци се поставят условия, които да гарантират високо ниво на защита на околната среда и се вземат предвид нормативните изисквания.

За разрешаване на  внос на отпадъци в България стриктно се спазват разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1013/2006 относно превози на отпадъци. С оглед да се поощри енергийното оползотворяване на RDF, образуван в България и да се предотврати прекомерен внос, Законът за управление на отпадъците въвежда ограничение за внос в България на отпадъци, предназначени за изгаряне до количества ненадвишаващи половината от годишния капацитет на инсталацията. По наша информация България е единствената страна в ЕС, която е въвела това ограничение за внос, с цел стимулиране производството и изгарянето на местен RDF.

За 2017 г. в България са внесени около 72 000 т. за енергийно оползотворяване, предназначени за циментовите заводи. През 2018 г.  в България са внесени близо 85 000 тона отпадъци за енергийно оползотворяване. 97% са предназначени за циментовите заводи и 3%  за изгаряне в ТЕЦ.

По отношение на контрола по изпълнение на поставените изисквания в разрешителните, вкл. за внос на отпадъци и резултатите от измерванията за вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух:

Регионалните инспекции по околна среда и водите извършват периодичен ежегоден контрол на всички инсталации, които са получили разрешение за дейности с отпадъци.

Допълнително контрол при трансграничния превоз на отпадъци по Регламент (ЕО) № 1013/2006 освен РИОСВ контрол осъществяват и:

  • митническите органи, органите на Главна дирекция "Гранична полиция" и на звената "Пътна полиция" в областните дирекции на МВР;
  • длъжностните лица на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", Изпълнителна агенция "Железопътна администрация", Изпълнителна агенция "Морска администрация".

 

Съгласно издадените разрешителни, операторите на инсталациите извършват собствени непрекъснати измервания и собствени периодични измервания на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух. Операторите представят в съответната регионална инспекция месечни и годишен доклади.

Собствени непрекъснати измервания за прах, серен диоксид, азотен диоксид, въглероден оксид, амоняк и органични вещества, определени като общ въглерод.

Контролни планови и извънредни измервания се правят и от лабораториите на ИАОС.

Операторите са задължени да извършват и собствени периодични измервания за хлороводород и флуороводород, бензен, диоксини и фурани и тежки метали.

В съответствие с изискванията на Закона за опазване на околната среда Регионалните инспекции по околна среда  извършват планови и извънредни проверки относно съответствието на инсталациите със заложените условия в комплексните разрешителни.  В тази връзка за последната година са извършени над 45 проверки. Нарушение на условията в комплексните разрешителни са установени при проверките на ТЕЦ „Бобов дол“, за което на дружеството са издадени наказателни постановления, на обща стойност 92 000 лв. и на „Топлофикация Сливен” ЕАД – издадени са наказателни постановления, на обща стойност 24 000 лв. 

За констатирано използване на неразрешен вид гориво – биомаса, в нарушение на издадените Комплексни разрешителни на ТЕЦ Брикел и ТЕЦ Република, от директорите на РИОСВ Перник и Стара Загора са издадени заповеди за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) - спиране на дейността на парогенератори 4 и 5 на „Топлофикация - Перник“ и спиране на котли № 1, 2, 3, 4, 5 и 6 на горивната инсталация за производство на топлинна енергия на ТЕЦ „Брикел“, гр. Гълъбово. На дружествата са наложени и санкции, в общ размер 73 000 лв.

На 11.09.2019 г. от експерти на РИОСВ-Перник е извършена проверка на място и е установено, че „Топлофикация-Перник“ АД е изпълнила даденото на 9 септември предписание – дружеството е отстранило всички отпадъци от биомаса/слама, площадката е почистена и на площадката се съхраняват само горива, разрешени по комплексното разрешително. Във връзка с това, от директора на инспекцията е издадена Заповед за преустановяване на принудителната административна мярка и на 12.09.2019 г. парогенераторите са разпломбирани.

Във връзка с проведените процедури по Закона за опазване на околната среда:

За извършване на дейности за съхранение и оползотворяване на RDF от директорите на РИОСВ като компетентни органи са постановени:

  • 10 решения за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС, които са с характер да не се извършва ОВОС;
  • 9 решения за прекратяване на процедури по реда на ЗООС, .
  • 5 решения да се извърши ОВОС, от които са завършени 3;

Проведените в Регионалните инспекции по околна среда процедури са съобразени с изискванията на глава шеста от Закона за опазване на околната среда. В тези процедури ключова роля за изхода на решенията имат становищата на Регионалните здравни инспекции и местните власти.