Отговор на въпрос от народните представители Надя Клисурска-Жекова и Даниел Йорданов от ПГ "БСП за България" относно проблеми с депата за строителни отпадъци

31 март 2020 | 14:24

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ЖЕКОВА,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ЙОРДАНОВ,

Във връзка със зададените от Вас въпроси, Ви представяме следната информация:

Съгласно законодателството по управление на отпадъците, възложителят на строителни и монтажни работи по смисъла на § 5, т. 40 от допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията, и възложителят на премахване на строежи е отговорен за управлението на строителните отпадъци, които се образуват при тези дейности.

Кметът на общината организира управлението на строителните отпадъци, образувани на нейна територия. Управлението на отпадъци от строителство, ремонт и поддръжка на сгради в домакинствата се извършва съгласно общинските наредби за управление на отпадъците. Населението, което извършва ремонти, заплаща за транспортиране и третиране на образуваните отпадъци на фирми, които предостявят тази услуга.

При извършване на строителни и монтажни работи и/или при премахване на строежи строителните отпадъци се предават и третират от лица, които имат право да извършват дейности със строителни отпадъци и притежават съответните документи по чл. 35 от  Закона за управление на отпадъците.

Към момента, в Р България фирмите, които извършват разрушаване, са обезпечени със съвременно оборудване за разрушаване на бетонни и тухлени сгради и съоръжения, включително организиране и изпълнение на процесите по разрушаване, разчистване, и извозване на строителните отпадъци. Част от тези фирми са оборудвани с трошачки за натрошаване на материалите, които могат да бъдат използвани повторно и вложени за определени строителни цели. На територията на страната са издадени разрешителни на над 70 мобилни трошачки. За този тип отпадъци е най-удачно инсталациите да бъдат мобилни, тъй като отпадъците се образуват неравномерно и на различни места.

Отпадъците от строителството и разрушаването представляват суровини и могат да се използват повторно в строежи. Поради тази причина е въведено и изискването за изготвяне на план за управление на строителните отпадъци. В него се включват цели за материално оползотворяване, включително подготовка за повторна употреба, влагане на рециклирани строителни материали и/или оползотворяване на строителни отпадъци в обратни насипи, мерки за селективно премахване на строежа или на части от строежа за предотвратяване и минимизиране на образуваните строителните отпадъци на строителната площадка или на площадката, на която се извършва премахването на строежа.

Данните показват, че съществуващите практики при управление на отпадъците от строителството и разрушаването осигуряват успешно изпълнение на заложените цели за подготовка за повторната им употреба, рециклиране и друго оползотворяване на материали от неопасни строителни отпадъци, включително при насипни дейности. За последните отчетни години страната ни постига съответно 73,7 % и 78,7 % за 2016 г. и 2017 г. при нормативно определени 70 % до 2020 г. Това е доказателство, че този вид отпадъци се рециклира и не са необходими допълнителни съоръжения за депониране. Обръщам внимание, че за експлоатацията на регионалните депа са издадени съответните комплексни разрешителни и е разрешено приемането за депониране и на строителни отпадъци. Капацитетите им са достатъчни за третиране на строителните отпадъци от домакинствата.

Недопускане образуването на нерегламентирани сметища е въпрос на контрол от страна на компетентните органи, а не на липса на инфраструктура.

Контролът по разходване на средствата от отчисленията по Наредба №7 за реда и начина за изчисляване и определяне размера на обезпеченията и отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци се осъществява от директорите на регионалните инспекции по околната среда и водите. Информацията за какви проекти са изразходвани се публикува на интернет страниците на инспекциите. По данни на регионалните инспекции по околната среда и водите, за инсталации и съдове за строителни отпадъци са отпуснати средства от отчисленията на общини Асеновград и Камено.