УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ ДАМИ и ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖО ЖЕЛЕВА,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ДИНКОВ,

В отговор на Вашия въпрос Ви информирам следното:

Съгласно Закона за водите мониторингът на водите се организира и ръководи от Министъра на околната среда и водите и се изпълнява съгласувано от няколко институции:

• Изпълнителна агенция по околна среда провежда мониторинга по отношение на качеството на повърхностните и подземни води.
• Изпълнителна агенция "Проучване и поддържане на река Дунав" по отношение на количеството на водите на р. Дунав,
• Националния институт по метеорология и хидрология към министъра на образованието и науката по отношение на количеството на повърхностните и подземни води
• Института по океанология при Българската академия на науките за крайбрежни и морски води.

Данните се обобщават и анализират за всеки район за басейново управление на водите от басейновите дирекции и са основа за оценката на състоянието на водните тела.

Мониторингът се извършва по одобрени от министъра на околната среда и водите програми, разработени от басейновите дирекции в съответствие със спецификата на водните тела и техните характеристики.

Мониторингът на водите осигурява съгласуван и изчерпателен преглед на състоянието на водите във всеки район за басейново управление.

От друга страна всяко индивидуално ползване на води и водни обекти, включително заустване на отпадъчни води се регламентира с разрешително, издадено по реда на глава шеста от ЗВ, а в случаите на комплексно разрешително - по реда на ЗООС.

Водоползвателите е необходимо  да провеждат собствен мониторинг, като в разрешителните се определят задълженията и специфични изисквания към местата и програмата за мониторинг.    

         Когато водоползвателите, са ВиК оператори по смисъла на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (чл. 2) и предоставят услугата водоснабдяване за питейно-битови цели, са длъжни да предприемат всички необходими мерки, за да осигурят безопасна и чиста питейна вода на потребителите. Имат задължение да  провеждат мониторинг и на качеството на водата за питейно-битови цели, като предоставят данните от извършения мониторинг на органите на министерство на здравеопазването, и имат задължението да информират засегнатите потребители в случаите на установени отклонения в качеството на водите за питейно-битови цели, когато тези отклонения могат да създадат риск за здравето. (чл. 48 ал.2 от ЗВ).

         Министърът на здравеопазването ръководи мониторинга на качеството на водите, използвани за питейно-битови цели и разрешава ползването на води за питейно-битови цели в случаите, когато не отговарят на законоустановените изисквания. ( чл. 155 а. ал.1 т.1 и т.3 от ЗВ).

         Информацията от провеждания собствен мониторниг се представя регулярно на Басейновите дирекции, а за отпадъчните води на РИОСВ.

Изискване за изграждане на автоматични мониторингови станции не е въведено в Закона за водите и всеки водоползвател има възможност да избира вида и оборудването на мониторинговия пункт, според посочените в разрешителното параметри за наблюдение.

В страната има изградени автоматични мониторингови станции за качеството на повърхностните води, част от които са изградени по проект, финансиран по програма ФАР.

 За басейна на р.Марица  са изградени станции на р. Марица в гр. Пазарджик, гр. Пловдив и гр.Свиленград и на яз.Тополница. В станциите може да се извършва наблюдение на 10 общи физико-химични и 9 хидрометеорологични показатели.

         Честотата на наблюдение при тези станции е 2 пъти за 24 часа, като  дават усреднени стойности на контролираните показатели за определен период от време (12/24ч). Това от своя страна не дава възможност за регистриране или пълна оценка на моментно, залпово замърсяване и информацията от тях може да има само „предупредителен” характер.

В заключение и предвид представената информация, може да се каже, че автоматичните мониторингови станции може да дават по-широка възможност за ранно предизвестяване, но поставят и много предизвикателства пред ползвателите им, както по отношение на верификация на данните, така и необходимостта от осигуряването на по-високо квалифициран експертен капацитет и не на последно място ресурси за тяхната поддръжка и обслужване.