УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ДУНЧЕВ,

1. В какви срокове ще бъде изготвен актуален национален план за действие по изменение на климата ?

След приемането на Регламента за Управлението на енергийния съюз и действията в областта на климата през 2018 г., държавите членки унифицираха подхода и обединиха секторните си стратегии и планове за действие в областта на климата с два основни документа:

• Интегриран национален план в областта на енергетиката и климата за периода до 2030 г.
• Дългосрочна стратегия за декарбонизация и нулеви емисии до 2050 г.

Новите два стратегически документа освен, че обединяват различните секторни стратегии, доведоха и до спиране изготвянето на Национален план за действие по изменението на климата.   

На страницата на Министерството на околната среда и водите са качени всичките отчети по отношение на приключилия в края на 2020 г. трети Национален план за действие по изменение на климата.

2. Как и от кой се измерват емисиите ?

Компетентен орган за извършване на инвентаризациите на емисии на парникови газове у нас е Изпълнителната агенция по околна среда съгласно чл. 12 на Закона за ограничаване на изменението на климата и Наредбата за реда и начина за организиране на националните инвентаризации на емисии на вредни вещества и парникови газове в атмосферата (приета с ПМС № 215 от 21.09.2010 г., посл. обн. ДВ бр.74, 05.09.2014 г.).

Инвентаризациите на емисии се изчисляват по одобрени от Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата Ръководства и Методология от 2006 г. на Междуправителствения панел по изменение на климата, както всички държави членки на ЕС са задължени да прилагат тези ръководства с цел сравнимост на емисии в европейски и глобален мащаб.

Ежегодните доклади са налични на интернет страницата на Изпълнителната агенция по околна среда.

3. Кои сектори са най-големи замърсители ?

По данни от последния годишен доклад на инвентаризацията на емисиите от 2021 г. с данни от 2019 г., стойностите са следните:

• Енергийният сектор е основният източник на емисии на парникови газове с дял от 58,7% за последната индикативна 2019 г.
• Транспортът е вторият основен източник на емисии с дял от 26,0%
• На трето място е преработващата промишленост и строителството с 10,7%, а на последно място остава селското стопанство и отпадъците.

Общата тенденция показва рязък спад на емисиите в страната след 1990 г. поради преход от планова към пазарна икономика, но след 2000 г., когато националната икономика започва да расте следва отново и плавен растеж на емисиите.

Преработващата промишленост и строителството са секторите, който са се променили драстично – в сравнение с 1988 г. като емисиите намаляват с 76,6% през 2019 г.

Тенденцията за изгарянето на въглища беше променена в негативна посока през 2011 г. най-вече поради откриването на нова въглищна електроцентрала, което доведе до общо увеличаване на производството на електроенергия от лигнитни въглища в страната и от там и на нивата на емисиите от сектор енергетика.

В сектор транспорт се констатира ускорен растеж от почти 40 % на въглеродните емисии съпоставено с базовата година за страната, основно от увеличения дял на автомобилите.

4. Какво е нивото на емисии на глава от населението спрямо европейското?

Съгласно Националния доклад за състоянието и опазването на околната среда в Република България за 2019 г., емисиите на парникови газове на човек от населението намаляват от 13 тона СО₂-екв. през 1988 г. до 8,0 тона СО₂-екв. през 2019 г. По този показател България се доближава до средните за ЕС нива от 7 тона СО₂-екв.

5. Къде се намираме по пътя за въглеродна неутралност ?

Съгласно Европейския закон за климата, който е основата на Европейския зелен пакт, се поставя цел за постигане на климатична неутралност на ниво Европейски съюз до 2050 г., което означава, че към настоящия етап на технологично развитие се прогнозира, че най-вероятно ще има сектори, за които намаляването на емисиите на парникови газове,  се очаква да бъде подсигурено като възможност за поглъщане или чрез сектор „Земепозлване и горското стопанство“, или чрез друга подходяща технология.

6. Имаме ли готови сценарии за декарбонизация на икономиката до 2030 и 2050 г. ?

За 2030 г. имаме Нац. План за енергетика и климат, но този документ не отговаря на новите цели и амбиции на ЕС. Не отговаря и на реформите и инвестициите от Националния план за възстановяване и устойчивост, а също и на целите от Оперативните програми. Не на последно място не отговаря и на целите и амбициите на новото правителство, като всичко това ни задължава да започнем спешната актуализация на този хоризонтален документ по-рано от предвидения срок в края на 2022 г.

Новото правителство също така започна и работа по отношение на финализиране на Дългосрочната стратегия за декарбонизация и нулеви емисии до 2050 г., която трябва да идентифицира основните направления на декарбонизация във всички сектори на икономиката и възможностите за цялостно намаляване на емисиите от всички източници.

До средата на тази година следва да бъде предоставен за обществено обсъждане и първия работен вариант на Дългосрочната стратегия за декарбонизация и нулеви емисии до 2050 г., към който стратегически документ България констатира повече от двегодишно забавяне и от края на 2021 г. имаме нотификация от ЕК за стартиране на нова наказателна процедура, ако документът не се изготви и приеме в срок до средата на т.г.