УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИХАЙЛОВ,

Докладът на Европейската сметна палата прави преглед на политиката за качество на атмосферния въздух на европейско ниво и по-специално на директивата за качество на атмосферния въздух. Отправят се препоръки за по-ефективни действия от страна на Европейската комисия, за актуализиране на  директивата, за приоритизиране и включване на въпросите за качеството на атмосферния въздух в други политики на Европейския съюз, както и за по-добро информиране на обществеността.

Постигането на нормите за качество на атмосферния въздух е предизвикателство за почти всички държави в ЕС. Това е причината Европейската сметна палата да одитира прилагането на тези политики.

Подобряването на качеството на атмосферния въздух е приоритет на правителството и част от Програмата за управление на правителството на Република България за периода 2017-2021 г. Чистотата на въздуха е основен приоритет на Министерството на околната среда и водите. Не случайно поставихме тази тема във фокуса на Българското председателство.

Замърсяването на въздуха е сериозен, не само екологичен, но и социален проблем, поставящ множество предизвикателства по отношение на управлението. В същото време то е пряко свързано с качеството на живота и здравето на населението. За интегриране на политиките по опазване чистотата на атмосферния въздух в други секторни политики е създаден Координационен съвет по опазване чистотата на атмосферния въздух, включващ представители на управленско ниво от всички компетентни институции. В резултат на предприетите мерки от институциите на национално и местно ниво, както и от индустриалните предприятия, през последните години се наблюдава устойчива тенденция за намаляване на замърсяването на въздуха с фини прахови частици, което е основен проблем както в София, така и в повечето големи градове, но като цяло в страната все още не са постигнати заложените в законодателството изисквания. Това е и една от оценките, направени в публикувания доклад.

В тази връзка, министерството предприема редица мерки за подобряване на качеството на атмосферния въздух, насочени към секторите, определени в общинските програми като основни източници на замърсяването:

• Изготвени са законодателни промени в Закона за чистотата на атмосферния въздух, насочени към ограничаване на употребата на нискокачествени въглища и брикети за битово отопление
• Направени са законодателни промени за повишаване на качеството и ефективността на периодичните технически прегледи, тъй като голяма част от автомобилите са с неизправни изпускателни системи, което има негативен ефект върху качеството на въздуха
• В процес на съгласуване са промени в Закона за местните данъци и такси, които целят да стимулират употребата на автомобили, които водят до по-ниски нива на замърсяване – предлага се въвеждането на екологичен компонент при определянето на данъка върху превозните средства, съгласно който автомобилите с по-висок евро стандарт ще бъдат натоварени с по-малка данъчна тежест
• Предвижда се по-ранното (през 2020г.) въвеждане на изискванията на Регламент 2015/1185 за битовите отоплителни уреди на твърдо гориво, с цел подпомагане на процеса на подмяна на тези уреди с такива, които са с по-ниски емисии на вредни вещества
• Въведени са допълнителни ограничения за изкупуване на катализатори от моторни превозни средства в пунктовете за приемане на отпадъци чрез прилагане на строг контрол и санкции
• Разработен е проект на Национална програма за качество на въздуха и предстои нейното съгласуване и приемане от Министерския съвет
• Осигурен е финансов ресурс от 115 млн. лв. по Оперативна програма „Околна среда 2014-2020“ за общините с нарушено качество на въздуха. Към момента са финансирани 11 общини за разработване или актуализация на общинските програми и предстои предоставянето на безвъзмездна финансова помощ по тази процедура за още 12 общини. С осигурения ресурс ще бъдат финансирани и инвестиционни мерки, насочени към основния източник на замърсяване – битовото отопление. Обявяването на тази процедура е предстоящо и предвидено за трето/четвърто тримесечие на 2018 г., съгласно Индикативната годишна работна програма за 2018 г. по ОПОС.

Министерството на околната среда и водите води последователна и активна политика за подобряване качеството на атмосферния въздух. За постигане на желания резултат е необходимо партньорството между всички институции, бизнеса и гражданите, но тук искам да подчертая, че основната отговорност е на местната власт.

Министър Нено Димов в дуплика:

Единственият проблем, който съществува в България, за разлика от много други западноевропейски градове, са фините прахови частици (ФПЧ). Ние нямаме превишения на озона, нямаме превишения на серните оксиди – нито в средно денонощен, нито в средно годишен аспект, там се покриват нормите. Нашият основен проблем е свързан с ФПЧ и двата основни източника са битовото отопление (антропогенната дейност) и автомобилният транспорт. За различните градове, степента на влияние на тези два основни фактора е различна, затова финансираме 11 града, предстои още 12, или да актуализират, или да си направят програми за качество на въздуха, за да могат да си решат проблемите чрез инвестиционни мерки, които искаме в цитираната сума от 115 млн. лв. да финансираме. Но са крайно недостатъчни, трябва да отбележа, това е началото.

Столичната община, както всички останали трябва да има своя общинска програма за качество на атмосферния въздух и да предприема действия. Един от основните замърсители в София е изгарянето на текстилни отпадъци, на което се търси решение.

По един от проблемите, които дискутирахме м.г. по това време, свързан с кражбите на катализатори от автомобилите, въведохме система, с която такава кражба да е проследима. Когато се предава катализатор в пункт за изкупуване на вторични суровини, вече трябва да имате декларация от собственика или, че този катализатор е подменен с нов, или че колата е изведена от употреба. В противен случай се счита, че е откраднат. Този проблем вече може да бъде контролиран. Мерките, които се приемат не може да бъдат незабавни, но през последната година и Столичната, и редица други общини успяха да постигнат напредък в чистотата на атмосферния въздух. От 2011 г. досега средно денонощните превишавания в Столична община все още са над изискванията, но са много по малко, сравнено 2016 спрямо 2011 г. Средно годишните норми се доближават до нормите и някои от станциите вече ги постигат.