Отговор на въпроси от народния представител Красимир Янков от ПГ „БСП за България“, относно: политиката за мониторинг на водите през 2020 г.

11 септември 2020 | 15:33

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ ДАМИ и ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ЯНКОВ,

В отговор на Вашите въпроси Ви представям следната информация относно политиката за мониторинг на водите през 2020 г.

В съответствие със Закона за водите измерванията, наблюденията, полевите и лабораторните изследвания за качеството на водите се извършват от Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС), за крайбрежни и морски води се извършват от Института по океанология (ИО) на БАН, а за количеството на повърхностните и подземни води -  от Националния институт по метеорология и хидрология  (НИМХ) към  Министъра на образованието и науката.

Мониторингът на водите на национално ниво се извършва по одобрени със заповед на министъра на околната среда и водите програми, които се изготвят за четирите района за басейново управление. Програмите се актуализират ежегодно, като целта е да се обхване изследването на всички пунктове, съгласно разработените програми за мониторинг в Планове за управление на речните басейни (ПУРБ), както и нововъзникнали проблеми, които е необходимо да се проследят своевременно.

От началото на 2020 г. до настоящия момент, програмите за мониторинг се изпълняват регулярно от ИАОС.

Не са извършвани пробовземания в периода от 13 март до края на м.май т.г. във връзка с обявеното извънредно положение. Нормалното  изпълнение  е възстановено от началото на юни.

В периода на епидемична обстановка, ИАОС е реагирала на всички постъпили сигнали за замърсявания на водите.

За мониторинг на повърхностните води се разработват програми за контролен, оперативен, а при необходимост и проучвателен мониторинг, като се наблюдават показатели за екологично качество, необходими за определяне на екологично състояние и химични вещества (т.нар. приоритетни вещества) за оценка на химичното състояние.

За първото полугодие на 2020 г. съгласно провеждания мониторинг на повърхностните води, включително и резултати от собствен мониторинг и от сигнали за замърсяване от всички 955 водни тела (ВТ) се наблюдават отклонения от стандартите както следва:

  • в 367 водни тела (38% от всички ВТ) по основни физико-химични показатели
  • в 108 водни тела (11% от всички ВТ) по специфични вещества
  • в 42 водни тела (4% от всички ВТ) по приоритетни вещества
  • При установяване на превишения в данните от провеждания мониторинг и получени резултати от собствен мониторинг същите се публикуват ежемесечно на страниците на Басейновите дирекции. Водоползвателите са задължени да провеждат собствен мониторинг, като в разрешителните се определят условията и изискванията към местата и програмата за мониторинг.

По-голяма част от тези отклонения са свързани с характерни или периодични замърсявания от съществуващи нерешени проблеми, свързани със заустване на непречистени отпадъчни води от населени места с частично изградени канализационни системи или без такива (за по-малките населени места),  дифузно замърсяване от селскостопански дейности, заустване на отпадъчни води от индустриални обекти, дрениращи води от бивши обекти за добив на уранова и метална руда, както и от инцидентни замърсявания, каквито имаше скоро в реки Юговска и Чепеларска, и река Марица, свързани най-вече с индустриални дейности.

По отношение на ресурсната база за извършване на мониторинга на водите Ви информирам, че в Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС) има изградена специализирана дирекция, която обхваща централна лаборатория София и още 14 териториални звена в страната, като всички лаборатории са оборудвани с необходимата техника за извършване на анализи на повърхностни и подземни води.

Общият брой на пунктовете за физикохимичен мониторинг на повърхностни води на територията на страната е 518, а честотата на провеждания мониторинг в зависимост от измерваните показатели варира от 4 до 12 пъти в годината.

Общият брой на пунктовете за хидробиологичен мониторинг на повърхностните води на реки на територията на страната е 699. ИАОС възлага и дейности на външни изпълнители по реда на Закона за обществените поръчки. Възложени са изпълнението на мониторинга на риби за реки ( в 82 пункта), на фитопланктон за категория “езеро” (в 28 пункта) и на макрофити за категория „езеро“ и река Дунав (в 11 пункта), както и мониторинга на биота и седименти.

За мониторинг на подземните води се разработват програми за контролен и оперативен мониторинг, включващи наблюдения за оценка на химичното и количественото състояние на подземните водни тела. За страната са определени 169 подземни водни тела, които обхващат различни по дълбочина и свойства водоносни хоризонти.

През 2020 г. ИАОС извършва мониторинг за химично състояние в 126 пункта за контролен мониторинг и 402 пункта за оперативен мониторинг.

Честотата на наблюденията на подземните води зависи от това дали се изпълнява контролен или оперативен мониторинг, както и от конкретните показатели и е съответно  веднъж, два пъти или четири пъти в годината за основни физико-химични показатели, допълнителни физико-химични показатели и метали и металоиди, а за органичните вещества - е веднъж годишно, като само за отделни показатели е два пъти годишно.

За първото полугодие на 2020 г. се наблюдават превишения над стандарт за качество в 73 подземни водни тела от всички 169 подземни ВТ.

Като цяло тенденцията е към подобряване на състоянието на подземните водни тела, което е в резултат от предприетите мерки за опазването им. 

В тази връзка искам да Ви уверя, че Министерството на околната среда и водите и неговите регионални структури се стреми да подобрява, както контрола, така и въвеждането на мерки за превенция, от една страна чрез законодателството по води и околна среда и мерките в плановете за управление на речните басейни и от друга страна чрез засилване контрола на място.

Всички инвестиционни намерения още в най-ранен етап се подлагат на преценка за възможно въздействие съгласно Закона за опазване на околната среда. Следващата стъпка в този процес е  разрешителния режим по отношение на водовземането и ползването на водите по реда на закона за водите, а за големите индустриални предприятия – по реда на Закона за опазване на околната среда  чрез издаване на комплексни разрешителни, в които се определят  условията и изискванията за дейността. Други превантивни дейности за опазване на околната среда и водите са извършваните планови проверки от контролните органи (РИОСВ и БД), целящи контрол на изпълнението на условията в разрешителните и при необходимост предписание към водоползвателите за привеждане в съответствие. В случаите на установени нарушения се ангажира административно-наказателната отговорност на съответните лица.