Представяне от министър Нона Караджова на проекта на Закон за управление на отпадъците, внесен от Министерски съвет за обсъждане в Народното събрание

21 юли 2011 | 11:13

Въведение на министър Караджова към обществената дискусия, проведена в зала Запад на НС на 19 юли 2011 г. по инициатива на парламентарната комисия по околната среда и водите:
„За информация на тези от вас, които не са в течение на целия процес на подготовка на проектозакона, искам да обясня, че този процес започна още през 2009 – началото на 2010 г. не само с подготовка на текстовете, а и с проучване на мнението на разнопосочните заинтересовани страни в процеса. Формалният повод да започнем разработване на проект на нов Закон за управление на отпадъците /ЗУО/ беше необходимостта да въведем в националното законодателство изискванията на новата Рамкова директива за отпадъците на ЕС, приета през 2008 г., които се отнасят и за България, както и за останалите страни-членки. Срокът за въвеждане на изискванията на директивата беше декември 2010 г., т.е. ние  имаме известно закъснение, но именно желанието ни да бъдат обсъдени тези важни сфери от обществения и стопанския живот на страната доведе до удължаване на този процес. С проекта на закона освен транспониране на изискванията на директивата, се предлагат промени в съществуващите разпоредби по управление на отпадъците в резултат на натрупания опит по прилагане на действащия закон и идентифицираните проблеми през последните години.
Голяма част от текстовете в проекта на закона са предложени от браншови организации, организации по оползотворяване на отпадъци, рециклиращи предприятия, общини и други. Те бяха направени в процеса на официалното обществено обсъждане на проектозакона, а също и по време на изготвяне на постановления на МС  за изменение и допълнение на наредбите за масово разпространени отпадъци още през 2010 г.  Тези предложения са свързани с банковите гаранции за организациите по оползотворяване, възлагане на целогодишни одити и крайни одити от министерството на организациите по оползотворяване,  въвеждане на по-строги условия по издаване и отнемане на разрешения и други.
Основните промени в закона са насочени към формулиране на пределно ясни задължения за кметовете на общини за управление на битовите отпадъци на територията на съответната община и създаване на механизми за поемане на определените нови ангажименти на страната, като разделното събиране на битови отпадъци най-малко за следните отпадъчни материали – хартия, картон, стъкло, метал, пластмаса. Както знаете, директивата изисква до 2020 г. страната ни да постигне 50% рециклиране на тези отпадъци. Най-лесно беше да пренесем механично това изискване в текста на закона и с и така да изпълним формално изискванията за транспониране на законодателството. Ние обаче отчетохме факта, че в страната липсват конкретни инструменти и механизми за поетапно постигане на съответните цели за оползотворяване и обезвреждане на отпадъците и това би ни довело до ситуация, през 2019 г. отново да сме на ниво 0, тъй като никой не би пожелал да полага допълнително усилие за управление на отпадъците  в нови и модерни съоръжения, както и да достига до  нови нива на рециклиране и оползотворяване. Ето защо освен 50 % крайна цел по директива, ние въвеждаме и междинни цели за битовите отпадъци, а именно - до януари 2016 година най- малко 25 % да бъдат рециклирани,  до 2018 -  40 %, и до 2020 крайната цел - 50 % от теглото на битовите отпадъци. Много отдавна има изискване към страната ни за разделно събиране и оползотворяване на биоразградимите отпадъци, но подобни текстове в сега действащия закон не съществуват. Само да припомня, че за неизпълнение на каквито и да е ангажименти, включително в областта на отпадъците, страните-членки съответно биват наказвани. Освен да приведем управлението на отпадъците в един съвременен модел, е необходимо да се изпълнят ангажиментите като страна-членка  на ЕС по отношение и на биораградимите отпадъци. Тук целта е до 2020 година да бъде оползотворено  до 35 % от общото количество отпадъци, отчетени през 1995 г. Ако бъдат постигнати целите за биораградимите отпадъци, отчисленията за депониране се намаляват с 50 % за всяка от общите цели.
Само да припомня, че именно с цел мотивиране на общините да приемат по-бързи действия за оползотворяване на битовите отпадъци въведохме т.нар. отчисления върху всеки тон депониран отпадък,  като едновременно с това са осигурени достатъчно средства както по линия на държавния бюджет, така и по линия на Оперативна програма „Околна среда”,  т.е. има налични средства за изграждане на инсталации, необходими са усилия и желание на общините, техните обединени усилия.
Друго предложение, което произтича както от създалата се необходимост, така и от широкия отклик на страните-членки, е изискването общините да осигурят площадки за безвъзмездно предаване на разделни отпадъци от домакинствата, и по-конкретно това са опасни отпадъци от бита, едрогабаритни отпадъци, от черни и  цветни метали - нещо, което имаме като сдружения още от началото на 2007 г., но на практика не се случва. Подчертавам, че това е въпрос на инициатива на общините, да осигурят такива площадки. С тази разпоредба се изпълнява изискването на директивата за разделно събиране на тези отпадъци от депата и се залага допълнителен механизъм за намаляване на кражби от населението. За практическото изпълнение на това изискване от общините трябва период от две години за осигуряване на площадките - това се очаква може би към края на 2013 г . Става въпрос за осигуряване на такива площадки както самостоятелно, така и съвместно с бизнеса под формата на партньорство. Тази разпоредба е в резултат на необходимостта от тясно сътрудничество на общините с организациите за оползотворяване на масово разпространени отпадъци, за постигане на поставените цели. Искам да припомня, че по данни на Европейската  агенция по околна среда и на ЕВРОСТАТ от тази година България е на последно място в Европейския съюз по оползотворяване  и рециклиране на битови отпадъци и на първо по депониране на битовите отпадъци. За съжаление това депониране в много от случаите се извършва по един абсолютно незаконосъобразен начин, в едни явни сметища, пред и зад табелите на населените места.
Новата директива за отпадъците, приета през 2008 г., поставя цел и за повторна употреба /рециклиране и оползотворяване/ на не по малко от 70 % от строителните отпадъци до 2020 г.
Друга цел на закона, в съответствие с европейските правила за намаляване на административната тежест и с българския национален  план в тази област, е облекчаване на процедурите по издаване на разрешения по дейности с отпадъци. Разширява се обхватът от дейности, за които вече не се изисква разрешение, а само регистрационен режим. Въвежда се принципът на мълчаливо съгласие за всички регистрационни режими – нещо, което също дойде като предложение от бизнес асоциациите. Също така се прие предложението на общините, действащото обезпечение за закриване и серия експлоатационни грижи за депото да бъде под формата на месечно отчисление в собствена блокирана банкова сметка със специално предназначение, като възможна алтернатива в сега действащия закон в полза на съответната РИОСВ, на чиято територия се намира депото. Само да припомня, че този механизъм беше приет миналата година с оглед, всеки оператор на депо за отпадъци да осигури през целия живот на депото необходимите средства, така че след края на експлоатационния им период депата да могат да бъдат рекултивирани и приведени в съответствие с изискванията. По този начин се осигурява един финансов ресурс във времето, така че след 10-15 или 20 години да не се чуди държавата откъде да вземе средства за рекултивация на съответните терени.
По отношение подобряване и оптимизиране на работата на организациите по оползотворяване на отпадъци и на лицата, които изпълняват индивидуално целите за рециклиране,   предложенията в новия ЗУО в огромната си част дойдоха от самите организации по оползотворяване на отпадъци. Много добри предложения бяха направени и съответно ние ги „облякохме” в съответните текстове - конкретно се отнасят до изискванията за отмяна, допълване и издаване на разрешения, въвеждане на банкови гаранции и за лицата, които изпълняват целите за рециклиране. Да припомня за кои отпадъци става въпрос – това са отпадъци от опаковки, електрическо и електронно оборудване, батерии, акумулатори, отпадъчни масла, излезли от употреба автомобили, тоест това са масово разпространените отпадъци, за  които има специален ред за тяхното управление.
Много важна част, която предлагаме за подобряване дейността на оползотворяващите организации и осигуряване на една добра конкуренция по целия път на отпадъка от неговото генериране до предаването му в рециклиращо предприятие в България или извън страната е, че въвеждаме възлагане и изготвяне на одиторски доклади  от страна на МОСВ, включително текущ контрол през цялата година,  на дейността на организациите и особено на лицата, които изпълняват дейности по оползотворяване или рециклиране.  Също така, по предложение на организациите по оползотворяване и с оглед облекчаване на общините, се въвежда задължение на притежателите на търговски обекти със застроена площ над 100 кв. м. да сключват договор за разделно събиране или предаване на отпадъци от хартия, стъкло пластмаса и метали на лица, притежаващи разрешение или регистрационен документ за дейности по оползотворяване и рециклиране.
Тук става въпрос за подобряване на процеса на събиране и оползотворяване на отпадъците от опаковки, които се генерират в огромни количества в страната.
С проекта на закон се въвеждат допълнителни разпоредби и контролни механизми за дейности с отпадъци от черни и цветни метали. Спомняте си, още от пролетта на 2010 г. специална междуведомствена група беше създадена под ръководството на министъра на вътрешните работи за справяне с този проблем в страната - огромните загуби за всички организации, които притежават публична инфраструктура, която е обект на кражби: това са много паметници на културата, това са многобройните кражби в бита на  метални предмети. Всички знаем за сериозния проблем. Така че към вече приетите /след големи дискусии/ през април 2011 г. промени в ЗУО, които механично се пренасят в новия закон, се добавят още три инструмента, които да подпомогнат справянето с този национален проблем, а именно:
  • Лицензионният режим за търговска дейност с черни и цветни метали се заменя с разрешителен режим. Защо? – първо, металните отпадъци са отпадъци както всички останали, и второ, МИЕТ не разполага с контролни органи, с изключение на четири човека, и е ясно, че многобройните обекти в страната няма как да бъдат обхванати от няколко служители. В законопроекта се посочват ясно контролните органи – те са на МОСВ и органите на МВР, тъй като без помощта на МВР не бихме могли да се справим сами.
  • В допълнение се въвеждат и банкови гаранции за площадките за предаване на отпадъци от черни и цветни метали, като в процеса на работните срещи се прие предложението на бизнеса за намаляване на първоначално предложения размер с 5 до 10 пъти.
  • и нещо, което ни посъветваха страни, които имат също огромен проблем като нас – разплащането за отпадъци от черни и цветни метали да се извършва по безкасов път.

Да припомня  - задължение на кметовете е, за населени места над 10 000 жители до две години след приемане на ЗУО да осигурят площадки за безвъзмездно предаване от гражданите на разделно събрани отпадъци от бита като мебели и други едрогабаритни отпадъци, включително едрогабаритните отпадъци от черни и цветни метали. Запазват се съществуващите изисквания към дейностите и площадките за черни и цветни метали, приети с изменението на закона през април 2011 г. Да припомня също, че изискването за разполагане на площадките на териториите за производствени и складови дейности, определени с общ устройствен план, както и на пристанища за обществен транспорт, както и всякакви обекти на железопътната инфраструктура със стопанско предназначение, включително площадките на самите металургични комбинати в България, също беше въведено през април 2011 г.
Освен изброените основни промени, предложеният проект на закон пренася работещи механизми  в действащия закон, а именно изискването, прието с промените в Закона за отпадъците през 2010 г., за създаване на сдружения на общини с цел изграждане и експлоатация на обща инфраструктура за третиране на битови отпадъци; националните норми за прилагане на Европейския регламент за трансграничен превоз на отпадъци; финансиране на обезвреждането на отпадъци чрез депониране; обезпечаване на след- експлоатационното функциониране на площадките на депата.
Проектът на закон беше предоставен за широко обществено обсъждане на интернет страницата на мосв в началото на април. През втората половина на април за участие в работни срещи с ръководството и експерти на мосв бяха поканени всички заинтересовани страни, а именно Националното сдружение на общините в Република България, представители на малки, средни и големи общини, асоциации на еколозите на общините в България, конфедерации на индустриалците, Българска стопанска камара, организации по оползотворяване на масово разпространени отпадъци, които вече са 57, също така фирми, проявили интерес, извършващи рециклиране и оползотворяване на отпадъци,  браншови организации, Българска асоциация по рециклиране, Камара на строителите в България и др. В края на май законопроектът беше съгласуван с всички министерства и институции и установен с акт на Министерски съвет. По време на междуведомственото съгласуване проектът отново беше предоставен за широко обществено обсъждане на интернет страницата на мосв. На 29 юни 2011 проектът на Закон за управление на отпадъците беше одобрен от МС и още същия ден публикуван на интернет страницата на мосв. През тримесечния период на обсъждане бяха получени различни предложения и забележки, в много случаи абсолютно противоположни по отношение на желанията и исканията. Тези предложения бяха много внимателно анализирани и проучени, като се имат предвид, от една страна, изискванията на европейското законодателство, от друга  страна, добрите практики и от трета страна, преобладаващият обществен интерес към отделни норми на закона,  бяха приети целесъобразни  бележки и съответно включени в законопроекта.
Това са основните акценти в проектозакона. Истината е, че по отношение на битовите и строителните отпадъци се въвежда една законова основа за пълна реформа в управлението на тези отпадъци /в което сега, за съжаление, сме на последно място в Европа/, създават се условия за подобряване на управлението на масово разпространените отпадъци, за които се надяваме, че с нормите, отнасящи се до ограничаване  на кражбите на черни и цветни метали, ще бъдат решени по устойчив и последователен начин и тези проблеми на обществото.”
 

                                                                             НОНА КАРАДЖОВА,

                                                                            Министър на околната среда и водите