В края на октомври Министерският съвет одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицираните организми, внесен от Министерството на околната среда и водите. Подготовката на проекта на закон беше наложена от факта, че сега действащият Закон за генетично модифицираните организми е приет преди членството на България в Европейския съюз и съдържа известни несъответствия и противоречия с действащите директиви, в частност Директива 98/81/ЕО относно работата с генетично модифицирани микроорганизми в контролирани условия и Директива 2001/18/ЕС относно съзнателното пускане в околната среда на генетично модифицирани организми. С проекта на закон се цели постигане на пълно съответствие на националното законодателство с европейските норми, прекратяване на стартирана процедура за нарушаване на чл. 226 от Договора за създаване на ЕО и предотвратяване на подобни процедури в бъдеще.

Преди внасянето на проекта на ЗИД на ЗГМО в Министерския съвет беше проведена задължителната процедура по съгласуване с Работна група 20, с всички ведомства и материалите бяха поставени на интернет страницата на Министерството на околната среда и водите. Бележки бяха получени само от някои ведомства, като целесъобразните от тях са отразени в окончателния текст.

Основните изменения, предвидени в закона, са свързани с въвеждане на някои липсващи разпоредби от Директивите, отнасящи се до специфични случаи на работа с ГМО при контролирани условия, провеждане на консултации и предоставяне на информация на други страни членки и на ЕК, отмяна на общи забрани, въведени за някои селскостопански култури и територии; отмяна на разпоредби, уредени в регламент; въвеждане на разпоредби, свързани с докладване; уеднаквяване на прага за допустимост относно съдържание на ГМО, за което не се изисква специално етикетиране; предлагат се и някои терминологични и технически корекции, с оглед постигането на точно и недвусмислено транспониране на текстовете.

От всички предложени изменения най-силен обществен отклик предизвиква предложението за отмяна на общите забрани за освобождаването в околната среда и пускането на пазара на следните ГМО: тютюн, лоза, маслодайна роза, пшеница и всички зеленчукови и овощни култури, както и забраната за освобождаването на ГМО в териториите от Националната екологична мрежа и в прилежащите им територии, обхващащи 30-километров пояс около тях, включени съответно в чл. 79 и чл. 80 от сега действащия закон.
Отпадането на тези забрани се налага от факта, че наличието на подобни общи ограничения, въведени със закон, влиза в противоречие с изискването преценката да се извършва за всеки отделен случай на ГМО, като се прилагат процедурите, определени в законодателството на ЕС. Страните членки на ЕС са длъжни да имат обща законова уредба, като всяка от тях има право да наложи забрана за конкретни случаи, прилагайки защитната клауза, предвидена в Директива 2001/18/ЕО. По този начин, въпреки че в законодателството няма общи забрани, някои от страните са се възползвали от защитната клауза и са забранили употребата и продажбата на хибрида МОN810ГМО, независимо че има принципно положителното решение на ниво ЕС.

Процедурите по разрешаване на работа с генетично модифицирани организми в контролирани условия, освобождаването им в околната среда и пускането им на пазара, определени от Закона за генетично модифицираните организми, включват изработване на оценка на риска, нейното оценяване от Консултативната комисия по генетично модифицирани организми към министъра на околната среда и водите, както и произнасяне по всеки отделен случай.
Оценката на риска включва резултати от извършени експерименти и наблюдения и подробен план за наблюдение на потенциални краткосрочни и дългосрочни последици за човешкото здраве и ефекта върху околната среда от освобождаването на ГМО в околната среда и пускането им на пазара.
Консултативна комисия по ГМО е съставена от хабилитирани учени от различни области на науката, в чиито компетенции е проверката на достоверността и пълнотата на информацията, съдържаща се в подаденото заявление, точността на извършената оценка на риска, адекватността на плана за наблюдение, на предвидения контрол, на начините за третиране на отпадъците и на плановете за спешни действия при аварии. Комисията излиза със становище на база на направената оценка за всеки конкретен ГМО. По този начин всяко заявление подлежи на научна оценка, като се вземат предвид конкретните обстоятелства и условия, по които се изразява положително или отрицателно становище, след което се прави обществено обсъждане. В процедурата участват и ЕК и държавите-членки, които могат да изпратят свои коментари и информация, свързана с конкретното досие. Крайното решение, издадено от министъра на околната среда и водите, се основава на становището на комисията, резултатите от общественото обсъждане и получените коментари на ЕК и държавите-членки.
В проекта на ЗИД на ЗГМО са въведени възможности за ограничения и забрани, които ще се прилагат в случай, че е издадено разрешение, но е налична нова или допълнителна информация за негативни ефекти от ГМО, която е станала известна след издаването на разрешението, или въз основа на нови научни знания.

Поради общия пазар на Европейския съюз, разрешението за пускане на пазара на даден ГМО се взема централизирано, с активното участие на всички държави членки. Не се допуска налагане на забрани, отнасящи се за отделни държави-членки. Изисква се и се извършва обстойна оценка на риска за човешкото здраве и околната среда от заявителя, която се разглежда и от компетентните органи на всички страни членки и от Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ). На базата на становището на всички страни-членки и ЕОБХ и след вземане на решение на ниво ЕС, се издава или се отказва издаването на съответното разрешение. Ако оценката на риска показва, че даденият ГМО може да окаже неблагоприятно влияние в конкретния случай, както и ако решението в рамките на ЕС е отрицателно, това е законово основание за отказ за издаване на разрешение.

Съвместното съществуване на генетично модифицирани култури с традиционно и биологично земеделие се обезпечава на национално ниво с определените технологични норми за пространствена изолация по групи култури, включени в Приложение № 2 към Закона за генетично модифицирани организми, както и с условията и мерките за съвместното съществуване, които се предвижда да бъдат включени в Наредбата за освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда и пускането им на пазара.

В законодателството на ЕС по отношение на ГМО няма общи забрани, забраната за отделни ГМО се налага на базата на утвърдени процедури, които са достатъчно рестриктивни и достатъчно открити, за да бъде взето под внимание всяко негативно въздействие, което е известно или което може да се предполага, както и мнението на заинтересованите, така че да бъдат защитени техните интереси.

В Закона за генетично модифицираните организми са заложени устойчиви механизми за гарантиране на сигурността по отношение на околната среда и човешкото здраве и предвижданите промени няма да окажат въздействие върху тези механизми. Процедурите са открити и освен участие на учените и администрацията, включват и това на обществеността; на практика са информирани всички заинтересовани, които могат да изразят своето мнение, което се взема предвид при издаването на разрешението или постановяването на отказ.

Що се отнася до политиката на Министерството на околната среда и водите, свързана с генетично модифицираните организми, тя винаги е била изключително отговорна и ръководена от разбирането, че най-важни са безопасността и гаранциите за липса на негативно въздействие върху хората и околната среда. В случаите, когато има съмнение за съществуващ риск или възможност от възникване на такъв, винаги се е прилагал принципът на предпазливостта, който е залегнал в основата на европейските директиви в областта на опазване на природата, и в частност в директивите в областта на генетично модифицираните организми.
Колкото до правото на всяка държава да се позовава на защитната клауза, позицията на МОСВ е била винаги в подкрепа на страните, които са взели такова решение. В този смисъл няма никакво основание да бъде смятано, че предвижданите изменения и допълнения на закона могат да намалят сигурността или да либерализират режима за издаване на разрешения по Закона за генетично модифицираните организми.