Проведе се заседание на Националния съвет за биологично разнообразие
На днешното заседание Националният съвет по биологично разнообразие (НСБР) - консултативен орган към министъра на околната среда и водите, взе решение да се увеличи площта на защитена зона за птиците BG0002051 „Калиакра”, с 5289.04 ха, както и одобри нова защитена зона BG0002115 „Било”, с площ 8620.37 ха, определена съгласно Директивата за опазване на дивите птици.
Територията на защитена зона „Калиакра” е важна за опазване на местообитанията на видовете черногърбо каменарче, дебелоклюна чучулига, червеногуша гъска, бял щъркел, обикновена ветрушка, сокол орко и др., а на защитена зона „Било” за опазване местообитанията на червеногуша гъска, малка белочела гъска, бял щъркел, сокол скитник, ловен сокол, дебелоклюна чучулига, полска бъбрица, дропла, червеногърба сврачка, черночела сврачка и др.
Приетите предложения са във връзка със стартирали наказателни процедури срещу страната ни в сектор защита на природата.
Становището на ЕК е, че съществува недостатъчност на мрежата от защитени зони за птиците в района на Калиакра, както по отношение на прелетния път – Виа Понтика, така и по отношение на опазването на червеногушата гъска, която зимува и се храни в района на езерата около Шабла и Дуранкулак. Комисията посочва също, че с множеството одобрени проекти за ветрогенератори в района на Добруджа, като не е оценен адекватно кумулативният им ефект е нарушено европейското законодателство в областта на защита на природата.
На заседанието беше разгледан и разработения „Национален план за опазване на най-значимите влажни зони в България 2013-2022” в рамките на проект „Живот на Бургаските езера”, финансиран по „LIFE+” на ЕС, в партньорство с „Черноморски солници” АД, Кралско дружество за защита на птиците и Община Бургас.
Възложител на плана е Министерството на околната среда и водите, а водещи изпълнители за разработването му са Българска фондация биоразнообразие и Българско дружество за защита на птиците, с активното участие на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН. Териториалният обхват на плана включва приоритетно 11-те влажни зони, включени в списъка на Рамсарската конвенция, а описателната част разглежда подробно още 25 значими влажни зони.
Анализът на влажните зони включва техни основни географски, физически и екологични характеристики, консервационна значимост, заплахи и тенденции, стопански ползвания, препоръки, мерки, екосистемни функции, икономическо и социално значение. На база на анализа са определени хоризонтални и специфични мерки, които да бъдат реализирани в 10-годишния период на изпълнение на плана.
Планът е бил предмет на консултации с държавни институции, неправителствени организации и научни институти, експерти и граждани, както и на обществено обсъждане.Планът е важен стратегически документ, който е разработен в изпълнение на националните ангажименти по Рамсарската конвенция за влажните зони.
Съветът прие документа като добра основа за планирането и изпълнението на дейности по опазване и устойчиво управление на най-значимите влажни зони в България.
С приемането на тези предложения площта на мрежата от защитени зони за птиците се увеличава с 13 909.41 ха, което е 0,12 % от националната територия или покритието на мрежата от защитени зони за птиците става от 22,6 % на 22,7 % от територията на страната.
Общото покритие на мрежата Натура 2000 в България се увеличава от 34,3% , на 34,4% от територията на страната.
С това решение на НСБР, защитените зони за опазване на дивите птици се увеличават от 118 на 119, като от тях 116 имат издадени от министъра на околната среда и водите заповеди за обявяване, а други двe са преминали обществено обсъждане и предстои издаване на заповеди.