Разделно събиране за пластмасовите бутилки до три литра от 2022 г. и задължителна цена за пластмасовите чаши и кутии предвижда нова наредба

27 октомври 2021 | 10:50

АНТОН ПЕЙЧЕВ

Наредба за намаляване на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда въвежда задължителна цена за пластмасовите чаши и кутии от 2023 г., чиято стойност ще се повишава постепенно до 2027 г., когато трябва да достигне 40 стотинки за кутия и 25 стотинки за чаша. Това разказа в интервю за БТА Антон Пейчев, държавен експерт в Дирекция "Управление на отпадъците и опазване на почвите" в Министерството на околната среда и водите.

Очаква се наредбата да бъде обнародвана идните дни, след като Министерският съвет я прие през изминалата седмица. С нея се транспонира европейската Директива 2019/904, която влезе в сила на 3 юли т.г.

С подзаконовия нормативен акт от следващата година влиза в сила изискването за разделно събиране на пластмасовите бутилки до три литра, като първата изпълнена цел към 31 декември 2022 г. трябва да бъде 30%, поясни още Пейчев. Въвежда се и задължителна маркировка за продукти като мокри кърпички, дамски хигиенни материали, пластмасови чашки и тютюневи изделия.

Следва цялото интервю на Румяна Зашева, БТА:

Въпрос: Тази седмица се очаква обнародването на приетата от кабинета през миналата седмица Наредба за намаляване на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда. Какви са основните й цели?

Отговор: Има няколко цели. Първата е ограничаване на замърсяването с определени продукти, които се оказват основен проблем при морските отпадъци, поради своето естество и навиците на потребителите. Втора цел е цялостна политика за промяна на поведението на хората и използването на по-малко пластмасови продукти за еднократна употреба и повече за многократна. Трета основна цел е устойчиво потребление в контекста и на производството и кръговата икономика - по тази причина има заложени цели за разделно събиране и процентно съдържание на рециклиран материал в пластмасовите бутилки, което ще доведе до повече и висококачествено разделно събиране и рециклиране.

Въпрос: Защо европейската директива се транспонира у нас с наредба, а не със закон, каквато е обичайната практика?

Отговор: Не може да се каже, че обичайната практика е транспониране в закон, практиката е и в двете посоки. В сектора на отпадъците рамковата директива за отпадъците, която е много по-широка и тежка, заради което е придобила и професионално наименование "рамкова", е транспонирана в Закона за управление на отпадъците /ЗУО/. Други специфични директиви, които са за конкретни отпадъчни потоци и стъпват на "рамковата" директива, са приложени в нашето законодателство като наредби, което е регламентирано и в самия ЗУО. Една от основните характеристики на наредбите е степента на подробност, детайл, понякога и чисто технически специфики. По тази причина и по аналогия с директивите за електрическото и електронното оборудване, батериите и акумулаторите, отпадъците от опаковки и др., и тази директива е транспонирана в подзаконов нормативен акт. Самата наредба като структура, последователност и групиране на мерките е почти аналогична на самата директива. Това не изключва необходимостта от промени и в ЗУО, където има текстове, които трябва да се допълнят. Такъв например е този за електронните регистри, към който трябва да се добави и регистърът, заложен в тази нова наредба. Друго, което трябва да се допълни в ЗУО са текстовете, свързани с контрола и санкциите. Имаме предварителна концепция за тях.

Въпрос: Санкциите, които предвиждате, в духа на вече съществуващите ли ще бъдат като размер?

Отговор: Да. Проектът на промените на ЗУО ще тръгне, когато ще има ново Народно събрание. Той вероятно няма да съдържа само изменения, свързани с тази наредба, не е рационално, тъй като в хода на прилагането на закона непрекъснато откриваме неща, които могат да се подобрят.

Въпрос: Наредбата ще влезе ли в сила изцяло с обнародването в Държавен вестник или едва след като се приемат и предвидените промени в ЗУО?

Отговор: Наредбата влиза в сила напълно с обнародването. Задълженията по принцип влизат в сила веднага, но за много от мерките са заложени различни срокове.

Въпрос: Какво на практика въвеждаме с тази нова наредба?

Отговор: Съгласно директивата се въвеждат забрани за определени продукти, сред които пластмасови лъжици, вилици, ножове, чинии, сламки, бъркалки, клечки за уши, дръжки за балони, както и продукти от експандиран полистирен /стиропор/ - кутии, чинии. Забранява се и оксоразградимата пластмаса, която назад в годините търговците представяха като био, защото продуктите се разпадат. Тя обаче води до сериозни проблеми със замърсяването с микропластмаса. Обикновената пластмасова торбичка лети от вятъра и се вижда, а тази от оксопластмаса, заради добавените в нея материали, се разпада след известно време, ние не я виждаме и мислим, че няма проблем. Много изследвания на ниво ЕС обаче доказаха, че това не е биоразграждане. Единственият решен проблем е, че не се вижда, но замърсява, затова е забранена.
Друго, което въвеждаме, е забрана за пластмасовите торбички под 25 микрона, т. нар. "тип потник", за които досега се дължеше продуктова такса, в сила от 2011 г. Преценихме, че трябва да направим следваща стъпка, тъй като целта на продуктовата такса винаги е била ограничаване, а не просто някой да ги пуска на пазара и да плаща за тях. Като по-строга мярка и послание въвеждаме пълна забрана за тези торбички. Това не се отнася и не означава забрана за торбичките в големите магазини, които служат за първична опаковка на насипната храна - за сирене, месо, зеленчуци и плодове. Тази мярка я няма заложена в директивата, ние я въвеждаме допълнително в наредбата ни като послание. За пластмасовите торбички, популярни още като найлонови, между 25 и 50 микрона ще се заплаща, както и до момента. Досега за тях не се дължеше продуктова такса, но не трябваше да бъдат предоставяни безплатно. Освен забраните, въвеждаме и мерки, свързана с намаляване на употребата на пластмасови чаши и кутии.

Въпрос: Това не съществува в директивата като забрана, има го само като препоръка?

Отговор: Директивата казва, че държавите-членки трябва да предприемат видове мерки, изброени като илюстрация, така че към 2026 г. да удостоверят, че спрямо 2022 г. са постигнали трайно и устойчиво намаляване на тези продукти. Не се въвежда забрана, в този вид на директивата няма цел колко да се намалят. Още не е ясна и методиката, по която ще се направи измерването през 2022 г., за да могат всички държави за отчетат напредъка си след четири години. На държавите-членки е предоставена възможността сами да изберат мерките - кампании, доброволни споразумения с бизнеса, икономически инструменти или др. Ние приехме да въведем заплащане за брой чашка или кутийка.

Въпрос: Това е един вид продуктова такса, нали така?

Отговор: Да. Идеята е това да бъде елемент на финансовия стимул или някаква форма на санкция, когато предпочетеш този продукт. В много от другите държави - Естония, Полша и т.н. има подобни или точно такива мерки. Стойността ще се плаща от крайния потребител, за да се откаже от този продукт. Сумите се въвеждат от началото на 2023 г., откогато тези продукти стават задължително платени. Започваме от доста ниски нива, които се покачват до 2027 г. По отношение на отпадъците сме възприели този механизъм за поетапно покачване. Така през 2023 г. пластмасовата чаша ще струва не по-малко от пет стотинки, през 2024 г. - 10 стотинки, през 2025 г. - 15 стотинки, през 2026 г. - 20 стотинки, а през 2027 г. ще достигне 25 стотинки. За пластмасовите кутии стойността, която ще плащат потребителите, започва от 20 стотинки през 2023 г., през 2024 г. - 25 стотинки, през 2025 г. - 30 стотинки, през 2026 г. - 35 стотинки и през 2027 г. - 40 стотинки. Целта мярката да влезе от 2023 г. е да има поне една година време за подготовка и крайните търговци да могат да предложат алтернатива на потребителите. Те ще бъдат длъжни да направят и информационни табели, за които не сме определили точно как трябва да изглеждат. Сложили сме само рамката, но ще трябва да съдържат информация за цената на тези продукти за съответната година, за вредата от неправилното изхвърляне на пластмаса, за необходимостта от намаляване на потреблението на еднократните пластмаси, както и каква алтернатива предлагат. Това също ще влезе в сила от 2023 г. С времето ще преценим дали е нужна корекция на стойностите или мерките.

Въпрос: Откога ще влязат в сила забраните за продуктите от директивата като пластмасови прибори и клечки за уши, и какво трябва да направят търговците, които имат по-големи количества от тях?

Отговор: Забраните влизат в сила от деня на обнародването на наредбата. Важно е да подчертаем, че забраната е оттук нататък за пускане на пазара. Ако има количества, които вече са произведени, пуснати и фактурирани, те могат да се ползват до изчерпване. Забраната е за пускане на пазара, което означава първото предоставяне на друго лице, на търговец за разпространение или за собствена цел. Ако някой е внесъл или произвел и продал в България количества, преди обнародването на наредбата, те вече са пуснати на пазара.

Въпрос: За директивата се знае отдавна, но има ли готовност бизнесът за тази промяна?

Отговор: Имахме много добра комуникация с бизнеса по тази наредба. Още когато се подготвяше директивата преди две години, преди да излезе финално, с различните браншовите организации в сферата на пластмасовите продукти и хранително-вкусовата промишленост сме дискутирали сроковете и забраните. Наредбата ни е същата като директивата в частта със забраните и няма защо да чакаш българския норматив, след като вече си наясно с европейския. Имали сме много срещи с бизнеса, те са подготвени като информация. Още на най-ранен етап сме ги предупредили, че директивата в забранителната й част ще бъде пренесена едно към едно в българското законодателство. Дори малки обекти и търговци още лятото питаха и отказваха изчерпване на наличните количества от тези пластмасови продукти.

Въпрос: Има ли достатъчно алтернативни продукти, подготвени ли са и потребителите за тази промяна?

Отговор: Има утвърдени алтернативи на тези продукти, такава е и логиката и оценката на въздействието на ЕК - забраняват се само тези продукти, за които има достатъчно възможности и алтернативи. Мисля, че и крайните потребители са подготвени, имаше достатъчно информация в медиите. Основната цел на тази директива е превенция и намаляване на потреблението на този вид продукти. В този смисъл, една от основните алтернативи е изобщо да не ползваме някои от тези продукти, а не да им търсим заместители. Не са прекалени мерките.

Въпрос: Какво казва наредбата за разширената отговорност на производителя?

Отговор: Директивата въвежда разширена отговорност за производителя, където такава няма, а където е въведена - се допълва. Напр. за еднократните пластмасови продукти производителите ще трябва да правят специфични кампании. За производителите на мокри кърпички, цигари, филтри, които съдържат пластмаса, ще определим продуктова такса в ПУДООС, защото това са продукти, за които не може да има разделно събиране и рециклиране, те просто отиват за обезвреждане. През следващата година ще се направи цялостно проучване, което да определи колко ще струва и какъв е делът им, като на тази база ще се определи единичната стойност, която ще се плаща в ПУДООС. Тя ще влиза в крайната цена на продукта, а производителят ще я заплаща в ПУДООС. За тютюневите изделия това трябва да влезе от 2023 г., а за останалите - от 2025 г. За пръв път се въвежда и цел за разделно събиране на конкретен продукт - пластмасови бутилки, като за 2029 г. крайната цел е за 90% разделно събиране.

Въпрос: А откога се въвежда разделното събиране на пластмасови бутилки?

Отговор: От следващата година. Към 31 декември 2022 г. трябва да е изпълнена първата цел - за 30% разделно събиране на пластмасовите бутилки до три литра. То ще се организира от организациите за оползотворяване чрез надграждане и допълване на съществуващата система за разделно събиране.

Въпрос: Как на практика ще стане това, след като в момента на някои места има общи контейнери за разделно събиране на метал, пластмаса и хартия?

Отговор: Заложили сме в наредбата допълнителни изисквания системите да включват най-малко специализирани съдове за разделното им събиране, които да се поставят на площади, алеи, в паркове или на други места, предназначени за обществено ползване. Говорим за допълване на съществуващите системи чрез осигуряване на допълнителни съдове. Подробности ще се заложат с предстоящи промени в наредбата за опаковките.

Въпрос: Какви други мерки предвижда наредбата, които ще влязат в сила по-скоро?

Отговор: От средата на 2024 г. влиза в сила и изискването пластмасовите капачки да бъдат трайно прикрепени към бутилките или кутиите. Тази мярка се въвежда, защото капачките и фасовете са най-често срещаните отпадъци на плажовете, според направени скрининги. Какви ще са ползите и разходите още е предмет на дискусии. Това касае само производителите и ще влезе на по-късен етап, дискутирано е с тях многократно, те са информирани и няма изненади. Друго, което е заложено в наредбата и засяга само бизнеса, е съдържанието на рециклирана пластмаса в новите продукти - до 2030 г. то ще трябва да е 30 %. Важен елемент е и маркировката на продуктите, която влезе в сила от 3 юли т.г. по регламент и я прилагаме у нас с наредбата. Оттук нататък мокри кърпички, дамски хигиенни материали, пластмасови чаши и тютюневи изделия трябва задължително да носят съответната маркировка, която е универсално определена с регламента, вкл. техническите параметри. Маркировката указва, че тези продукти замърсяват и показват какво не трябва да се прави с тях. Производителите ще трябва да направят кампании за това.