Разговор с Емил Димитров, министър на околната среда и водите, в "Денят започва" по БНТ
Водещ: Здравейте, уважаеми зрители. Екологични казуси ще разглеждаме в следващите минути с министъра на околната среда и водите, Емил Димитров, добро утро.
Емил Димитров: Добро утро.
Водещ: Да започнем с един казус, малко неочакван за мнозина. Ставаше дума за кладенците. Сега, последно ще се регистрират или няма да се регистрират тези в дворовете?
Емил Димитров: Това е проблем, който десетина години се води дебата. Тази година изтича срокът, който закона…
Водещ: На 27-ми ноември изтича.
Емил Димитров: …и трябва да се регистрират, които са готови могат да се регистрират. Това е формалната част, другата е… Затова имаме разговор и с госпожа Танева, земеделският министър, и с премиера, какво точно да предприемем, защото никой не би отрекъл, че тази година имаше коронавирус. Хората нямаха възможност дори да искаха да отидат да подадат документите да го регистрират. Както се казва някой, за да отиде до магазина да напазарува чакаха график да отидат сутринта между толкова и толкова часа, не можеха от град в град да минат, в следващия момент – защо не са си регистрирали кладенците?
Водещ: Тоест, вие го отлагате този срок?
Емил Димитров: То е нормално, съгласете се, че…
Водещ: Колко?
Емил Димитров: Според мен минимум трябва да е една или две години, ще разговарям, в четвъртък имам среща с госпожа Танева, тя може да настоява и за друг срок. За нас съмнение, че тези хора, които са изпълнявали тази година указанията и не са могли да се предвижват, сега да ги накажем за това, че са изпълнявали указанията и не са могли да се предвижват…е грозно.
Водещ: Вие наистина ли мислите, че заради това не са си регистрирали кладенците?
Емил Димитров: Чакали са много години, ние говорим за широк обществен интерес, баба, дядо на село, за тях говорим. Това, че зад техния гръб ще се скрият някои, които го ползват за промишлени цели…
Водещ: Аз затова ви питам, баба и дядо на село мислите ли, че искат да си регистрират кладенеца изобщо?
Емил Димитров: Ясно, безплатно е, могат да го регистрират, това ще помогне на всички да знаят какъв ресурс се ползва, защото все пак това са тела водни, защото когато имаш много ползватели и те се променят едно спрямо друго. Това е добре да се знае кой какво черпи и колко. То до 10 кубика е безплатно, регистрацията е безплатна, но въпросът беше дали да не го отложим. Със сигурност трябва да го отложим защото имаше коронавирус, както имаше суша, така имаше и коронавирус, който иска да си го отрича, но…
Водещ: Въпросът е, тъй като се регистрира какво следва от тук нататък, със сигурност няма ли да има такса например?
Емил Димитров: Не, никой не е предвидил такса, тя не е гласувана такава такса в момента.
Водещ: Някой може ли да забрани този кладенец да бъде използван след това?
Емил Димитров: Не, той се ползва, до 10 кубика дневно можеш да го ползваш, дори е безплатно.
Водещ: А може ли да се задължи по необходимост да го ползват и други хора, съседи и прочие, ако има безводие?
Емил Димитров: Това е ваш кладенец, вие сега решавате кой да пуснете във вашата къща или във вашата стая, или в двора си, в крайна сметка това е лична собственост…, въпреки че се ползва държавен ресурс, вие сте вложили разходи в него…
Водещ: А що се отнася до фирми и те за промишлени цели?
Емил Димитров: Там е проблемът, че сега докато не се регистрират малките няма да се регистрират и тези. Някои от тях не ползват за 10, а го ползват за промишлени цели, но така или иначе ние трябва да погледнем към хората, а хората в момента нямаха възможност.
Водещ: А когато говорим за промишлените цели, господин Димитров, там ще има ли например водомери?
Емил Димитров: Трябва да има водомери, иначе всеки ще лъже, че харчи до 10 кубика. Нали, вие ако в промишлено предприятие сте сложили кладенец, това за какво ви е, да го гледате само на картинка? Ясно е, че искате да го използвате само за промишлени цели. Трябва да има заустване, трябва да има канализация, трябва да има колко разход сте направили. Това не е социална дейност вкъщи, това вече е промишлена дейност, не може да имаш безплатна дейност и да ползваш държавен ресурс.
Водещ: На каква цена ще бъде това?
Емил Димитров: Те са определени, каквато е таксата, която държавата е гласувала, то не е специално за вашия кладенец предвидена. Има такса, ние даваме на 2 стотинки кубик. Ако толкова питате – нямаме материален интерес. Интересът на Министерство на околната среда и водите е да знае какво се случва, от друга страна не всеки да дупчи където му дойде, защото може да замърси едно голямо подземно тяло и да навреди на всички.
Водещ: Тази тема с кладенците има ли нещо общо с по-голямата тема безводието, включително с нивата на язовирите, водни режими?
Емил Димитров: Винаги има връзка безводието и статичното състояние на нивата на сондажите, защото когато минава наблизо река или канал, който непрекъснато оросява, нивото е високо, когато с години не е минавало и е суша, то пада. Затова голяма част от язовирите ни са предвидени да поддържат оросяването на реките около тези сондажи, в терасите на реките, за да могат гражданите да си получат вода. Тя не е пряка връзката, не е една и съща водата, тя преминава през пластове, пречиства се, но като цяло важното е да има в реките вода, затова имаме язовири, които са само за напояване, други само за питейно-битова, но има язовири, които са и за напояване, и за питейно-битово, и за оросяване на речните корита, и за запазване на дадени резервати около реката…
Водещ: Хайде да поговорим именно за всичко това. Има ли язовири, от всичко това, което разграничихте, които имат критично ниски нива в момента?
Емил Димитров: Аз вече се изказах за питейно-битовите, даже скоро се смяхме в МС, защото казах – „Ще ме принудите да накарам няколко язовира да започнат като водопади да течат, за да видите, че има пълни язовири, защото иначе никой не вярва…“.
Водещ: Кои са пълните?
Емил Димитров: „Дяково“ е пълен, от 25 години не е имало толкова вода.
Водещ: Критично пълен ли е, за такива нива ли говорим…
Емил Димитров: Не, не е критично, ние нарочно държим малко по-ниско. Но, искам да каже, че може много язовири да ги направим да преливат, само за да покажем че има… Трябва ли? Но трябва някой да изчисти речното корито, проводимостта, може да пострада…няма нужда. Но, „Даково“, „Студена“, „Искър“, „Бели Искър“, „Йоковци“, „Калин“, „Карагьол“, „Боровица“, „Среченска бара“, те са…само кажете и след две седмици почват да преливат.
Водещ: А кои са с ниско, на другата крайност?
Емил Димитров: Целият проблем е, че в България те са разделени на питейно-битово, на напояване и за енергетика, но много от тях изпълняват няколко функции. Примерно, нека да поговорим за земеделците, те се притесняват за следващата година. Защото питейно-битовото имаме само един проблем – „Камчия“. МС разреши, ще закачим два язовира и въпросът с Бургас ще се реши, автоматично това означава цялото Черноморие, няма да лишаваме Варна.
Водещ: А „Копринка“, там Старозагорско, решен ли е?
Емил Димитров: Ще ви кажа и там как е, щом питате. Но, язовир „Копринка“ като се напълни трябва да изтече в язовир „Жребчево“, язовир „Жребчево“ поддържа няколко селищни системи – Нова Загора, Сливен, Ямбол, Елхово, отделно подава вода за енергийната система „Мариците“… Този същият язовир подава вода и за „Розов кладенец“, който е другата част от комплекса.
Водещ: Питам ви, защото не е много пълен.
Емил Димитров: Тука е проблемът. Когато тази година трябваше да решим кои язовири можем максимално да изпразним, а другите да спасим, това беше голямата тайна, как да се случи, как да го направим? Защото аз януари месец колкото са пълни, толкова, аз не мога да ги пълня, имам едно заварено положение. Тази година „Жребчево“ не дадохме да се източи до край, но спасихме водоснабдяването на тези селищни системи – Нова Загора, Сливен, Ямбол, Елхово и завода енергетиката, като същевременно остана вода в язовира. За целта обаче от „Копринка“ два пъти по 5 милиона пуснахме по река Тунджа, защото когато е било пълноводие никой не е знаел, че този язовир се пълни сам, а той трябва да се пълни от предишния язовир Копринка, сега при суша се разбра. Тази година сме се уточнили – 30 процента от „Копринка“ отиват в „Жребчево“, пазим я година до лятото и лятото даваме на всичките тези населени места да не разберат, че има безводие, да могат да полеят…
Водещ: И това е причината в момента „Копринка“ да не е толкова пълен, да направим това уточнение.
Емил Димитров: „Копринка“ да не е толкова пълен, той е само за напояване „Копринка“, има част от него и за енергетика, но оросява реката…
Водещ: Като говорим за земеделските, нека за тях вече да акцентираме…
Емил Димитров: „Копринка“ се пълни два пъти понякога на година, но тази година „Копринка“ помогна на „Жребчево“, а той е създаден да пълни „Жребчево“, тя река Тунджа трябва да продължи по Тунджа, не да продължи в Марица. Тази година се разбра, че от 15 години „Копринка“ се източва към Стара Загора, а не в посока Сливен например.
Водещ: Добре, надяваме се, че това вече е решен казус.
Емил Димитров: Това, което направихме на морето, МС взе няколко решения, язовир „Огняново“, тука връзки в София и т.н., не защото в момента има криза, а някога ако има криза да бъдем резервни.
Водещ: За земеделците казахте…
Емил Димитров: Много е важно за земеделците, тъй като те се притесняват. Тази година никой не оставихме без вода, тази година това, което МС реши на морето, два язовира „Порой“ и „Ахелой“ да ги закачи към Бургас за резервно захранване, тази година по молба на земеделския министър, енергетиката и моя направихме същото нещо, макар че никой не разбра, с една деривация, която се направи тук от „Белмекен-Сестримо“, която да може да захрани цялата Тракийска низина, да може Пазарджик, Пловдив, оризови полета и всички догодина да имат вода. Така че, щом питате за язовирите ще кажа набързо, защото имаме добри и лоши. „Тича“ тази година успяхме да дадем на земеделието няколко милиона, защото той си е земеделски, нищо че е резервен за Шумен, а те го ползват като основен, каквото падне зимата като дъжд ще го дадем пак на земеделците, плюс от язовир „Шумен“ няколко милиона. Язовир „Ястребино“ е най-глупавия язовир в момента направен в държавата.
Водещ: Защо?
Емил Димитров: Защото той е направен за земеделците, като авариен план са закачили един град Антоново и ние в момента държим в него 12 милиона вода, която е за 50 години за град Антоново, те ползват 20 хиляди кубика на месец, а ние не даваме на земеделците. Така че, по-разумното решение, държавническото решение за град Антоново да се направят един и два сондажа, да им ги дадеш тези 20 хиляди, а тази вода и това, което ще дойде през зимата да го дадеш на земеделците, а не два окръга да останат без вода, защото ти я пазиш за гражданите, те са с приоритет, но има откъде другаде да им дадеш. Защото 12 милиона за земеделието е едно, а земеделците да си направят кладенци, сондажи за 12 милиона да си изкарат те водата е съвсем друго.
Водещ: Всичко, което ми казвате, господин Димитров, се чудя изобщо има ли някаква стратегия, изобщо дългосрочна визия за управление на водите в държавата?
Емил Димитров: Разбира се, че има, както виждате тази година ние дадохме на всички вода, в момента стратегията е и догодина да успеят, макар и с ограничение да получат, ако пак е суша четвърта година.
Водещ: Добре ,така ще задам въпроса – до момента някои знае ли тези язовири за какво се ползват, колко са пълни, къде отива водата?
Емил Димитров: Разбира се, че знаят.
Водещ: Сега разбрахме, че „Копринка“ за едно, а пък то трябвало за друго…
Емил Димитров: 15 години не е ползвано, да, „Дяково“ не е бил пълен от 25 години, „Дяково“ е специален язовир, той захранва селата около Дупница, квартал в Дупница, Фармацевтичния завод, град Бобов дол, всичките села около Бобов дол и ТЕЦ „Бобов дол“. Три месеца този язовир беше спрян, защото беше празен, в момента язовирът е на 28 милиона. Така че, там е решено. „Огняново“ го направихме резервен за София, „Георги Трайков“ ограничихме потреблението, за да може някога ако се наложи да е резервен за Варна. Казвате стратегия, от началото на годината сме спрели „Камчия“ и сме намалили потреблението, ние за тази година знаехме, че няма проблем, но ако е суша догодина… Ако е суша и не вали, май месец нямаме вода. Ние така ли да го чакаме май. Ако има малко вода ще дойде до юни, ако не – ще дойде до октомври. Ние затова тази година караме…
Водещ: Има ли някакъв план за действие, всичко да е под контрол…защото водният режим напоследък доста често се споменава?
Емил Димитров: Споменава се, защото е трета, тази година четвърта суша и ако тази година не вали.
Водещ: Ние затова говорим за стратегия, нали?
Емил Димитров: Има три язовира, които са празни, трябва да го кажем, трябва да бъдем честни към хората, към земеделците.
Водещ: Кои са те?
Емил Димитров: Това са „Пясъчник“, „Тополница“ и „Домлен“. „Пясъчник“ един язовир, който много се пълни, тази година по всяка вероятност ще го оставим колкото се пълни толкова. Него го използвахме до край, защото имахме повреда в друг язовир в съоръженията и трябваше земеделците, имат продукция и трябва да полеят. Но, „Тополница“ и „Домлен“ те се пълнят, новата връзка, която се направи от „Белмекен“ чрез система – Сестримо, канал, бент, допълване, изравнител… За догодина сме предвидили с известни ограничения всички земеделци пак да получат вода, както тази година без да ги ограничаваме. Така че, ние мислим тази година за след една година напред. Но много често се налага да взимаме и извънредни решения.
Водещ: Да, такива бяха решенията в Перник. Казахте, че язовир „Студена“ вече е абсолютно гарантирано пълен и няма там проблем….
Емил Димитров: Не само „Студена“, те много язовири са пълни…
Водещ: Да, вие ги изброихте…
Емил Димитров: Да ви кажа ли от питейните – „Искър“, „Бели Искър“, „Среченска бара“, „Христо Смирненски“, „Йовковци“…“Боровица“…“Студена“, „Дяково“, „Калинка“…“Карагьол“ са пълни…
Водещ: Така, казахте обаче „Бели Искър“…
Емил Димитров: Боровица.
Водещ: Има едно решение...
Емил Димитров: Студена, Дяково, Калин, Карагьол.
Водещ: ... от 14 октомври правителството е взело решение да се започне нова връзка за водоснабдяване на София, изграждане реверсивна връзка между довеждаща система Бели Искър посредством малобучинския водопровод и довеждаща система Искър с помпена станция Бъкстон. Питам ви, има ли проблем с водоснабдяването на София и със започването на ремонта и на Бели Искър и на язовир Огняново, които са отлагани?
Емил Димитров: Язовир Искър тази година проблемът ни е, ако падне дъжд, как да не прелее и да мине през София водата да наводним аерогарата. Язовир Искър в момента има 530 млн. вода. При 15 млн. потребление, помислете си за колко години имаме напред вода. Язовир Бели Искър го държим малко по-ниско заради стената. Така са казали компетентните институции. В момента, в който се отремонтира, и в него ще имаме вода. язовир Огняново беше поет ангажимент от правителството към София да бъде закачен като резервна възможност за София. Не, щото язовир Искър е празен, не, щото язовир Бели Искър е празен. И двата са пълни. Не ме карайте да ги пускам да преливам ...
Водещ: Тоест няма проблем с водоснабдяването на София...
Емил Димитров: ... да ме питате, защо падат водопади.
Водещ: Не, не ви карам. Аз искам да ги уточним тези неща.
Емил Димитров: За следващите три години София няма проблем. Но понеже ме питате – имаме ли стратегия. МС взе поредица от решения, които не сме ги афиширали публично. Но той ги взе и те се привеждат в сила. Едното беше за язовир Йовковци – да разширим малко там обемите. Другото беше за Христо Смирненски. Следващото беше за Ахелой. За София. Язовир Огняново да го закачим към ринга, който е чепинския. Да има резерва още и да могат двете системи – на Искър и на Бели Искър да комуникират помежду си. Ако искаме само от Бели Искър да захраним цяла София, ако искаме от Искър да захраним цяла София. А да може и Огняново да ...
Водещ: Това уточнение е важно, защото ремонтът на язовир Бели Искър наистина трябва да започне скоро. Така че ...
Емил Димитров: И той е пълен, и Студена е пълна, и Бели Искър е пълен, и Дяково е пълен, и още шести язовира.
Водещ: Поне тук сме се гарантирали. Добре. Нека да тръгнем към другите теми, защото те също са много важни.
Емил Димитров: Добре.
Водещ: Зимата идва, отоплението на твърди горива също ще излезе сега на дневен ред, а пък с това и чистотата на въздуха.
Емил Димитров: Да, така е.
Водещ: Проверки за замърсявания, контрол по вече взети мерки. Какво всъщност сега планирате за тези зимни месеци?
Емил Димитров: Имахме една среща с прокуратурата няколко часа, разисквахме тези мерки, които за 45 дни предприехме при встъпването в мандата – създаването на национален координационен център, връзката с граници, митници и т.н. Целта беше това, което сме постигнали, да го удържим, да не дадем възможност някой да ни пробие. Идеята беше дали не може също да приложим националния координационен център да започне да се заема и с чистотата на въздуха по аналогичен начин. Тоест в момента връзката е, че изпълнителната агенция и РИОСВ-тата се грижат по места. Обаче връзката между министерството и тях в известна степен е скъсана. По закон всичко е много добре. Но на практика, както беше с RDF, с отпадъците, както с акумулаторите сега го решаваме, така може би, както с водите го решихме, може би така трябва да го решим сега и с чистотата на въздуха. Обмисляме дали да не направим структурна промяна – някои отдели, които се занимават с контрол над регионалните инспекции, да ги съберем на едно. Осигурил съм една кола, надявам се сега един джип високопроходим и за зимата, за да могат по всяко време в София да извършват проверки на място. Но тук отиваме в другата крайност, позволете ми да я кажа. Не очаквайте от здравния министър да отиде всеки един болен в страната той лично да го лекува. Ако вие катастрофирате в Хасково, там идва местният катаджия, не идва шефа на областната дирекция, на районното или пък да не дава Господ – министъра. От мен обаче чакат аз да отида във всяко село, във всяка пречиствателна станция, навсякъде да бъде този министър. А той физически няма възможност. Въпреки това смятаме много ...
Водещ: Но от вас очакват контрол, г-н министър.
Емил Димитров: Ама те очакват контрол, но очакват аз лично да го направя. Значи завода в Русе, ако не отида аз лично да му пломбирам всичките прозорци, значи няма държава.
Водещ: Ами, защо сме се докарали до тук тогава лично някой да ходи...
Емил Димитров: Някоя пречиствателна станция, ако не отида аз лично да я запечатам, няма. Някой шламовал, някъде, където има хвостохранилище, шламохранилище, мина – добре де, ама не мога да бъда навсякъде, а вие го искате непременно аз да бъда.
Водещ: Ами, тогава от подчинените си може би трябва да изисквате повече, нали.
Емил Димитров: Но от никой друг министър не искат.
Водещ: Напротив...
Емил Димитров: Здравният искате да лекува всички, министъра на вътрешните работи навсякъде, а земеделския да копае до всяко стръкче.
Водещ: Добре, ако не можете навсякъде, може би има институции, които да вършат тази работа. Защото хората наистина на места ..
Емил Димитров: Имаме идея. И хората заслужават чист въздух. Въпреки, че преди изборите, нали, завод примерно, ето сега гледам с Бобов дол в момента се упражняват, че имало италиански мафиотски боклуци. Ясно какво се цели.
Водещ: Гори ли се в Бобов дол?
Емил Димитров: Ами, разбира се, че не се гори. Те са под камери сложени. Те само да имат късмета да горят отпадъци, трябва да им вземем лиценза. Смятате ли, че ще хвърлят инвестицията на вятъра. Но има други, които пускат – аз не знам какво правят, ама май горят италиански отпадъци. И вече вие медиите ... Но те допускат нарушение от време на време и търпят много яки санкции.
Водещ: Какви?
Емил Димитров: Ами, и на мен не ми харесва, когато централният комин, най-високия пуши. Да, при разпалване с мазут той трябва да пуши, да се разпалят въглищата. Но примерно събота и неделя много дълго време пушеше този комин. На камерата го гледах, не ми беше приятно. Така че тази година ще има камери на много места и ще има санкции от половин милион навсякъде.
Водещ: Перник, Гълъбово – това са другите места, за които ставаше дума. Русе споменахте вече по друга линия.
Емил Димитров: Да, Русе. Ами, там също трябва да отидем. Между другото единия ден хората стачкуват, нали, и понеже ми е удобно моето име, го разнасят. На другия ден пристигат посланици, търговски камари, общински съветници, депутати и казват – ама, той всъщност, завода, дайте му предписание, той не е лош, той си работи завода, нека да си работи. Така че аз не искам да спирам цялата икономика. Но когато някой сгреши, изобщо да не ми се сърдят, ако го спрем. Правихме го няколко пъти. Не ми е самоцел да се изтъкваме с това, което правим. Но който си сгреши, ще бъде санкциониран.
Водещ: Внасят ли се все още онези отпадъци от Италия и от различни други всъщност страни, за които имаше голям проблем в началото на годината...
Емил Димитров: Още от началото на годината ги спряхме. Дори тези, които ги бяха внесли нелегално, започнаха да ги метат по деретата, ги събирахме два-три месеца. В момента сме уточнили – пристигат с кораби, само на варненското пристанище. Под контрол са. Два завода – завода в Девня и завода във Враца внасят. Ама те са символични количества, за да могат заедно с тях да изгорят нашите. Системата е 50% български, 50% внос. Те са на 80% български, 20% внос. Така че законът сме го изпълнили отдавна. Но има тук една друга уловка. Всички отпадъци на София в момента се горят във Враца. Е, как да не провалиш властта, ако отидеш и затвориш Враца, та да може София да се зарине с отпадъци. Да кажеш – вижте колко лошо работят.
Водещ: Обвързвате всичко политически ли? Смятате ли, че само политически са исканията на хората?
Емил Димитров: Само ще ви кажа вчера политическите искания – заводът в София, ако може никога да не тръгне, за отпадъците. И понеже няма завод в София, не е построен ТЕЦ-а, въпреки че Европа даде пари, ние в момента го разпределяме и го пращаме във Враца. Веднага да затворим завода във Враца, та да не може и там. Какво се цели?
Водещ: Не е въпросът да се затвори ...
Емил Димитров: Ако никой не дойде да чисти отпадъка пред вас, какво ще се случи след третия ден? Ето това се цели. Това, което правеха на премиера преди години – ще спрем машините, ще спрем ...
Водещ: Ама проблем на хората ли е, че не е започнал да се строи завода, проблем на хората ли е, че във Враца се гори, ако не се гори както трябва, проблем на хората ли е?
Емил Димитров: Ама навсякъде се гори нормално. Само във Враца се говори. Проблемът е, че трябва сега да гори. Това, че не е построен, вие защо не го построите за една седмица завода?
Водещ: Ама то не е от една седмица този проект, г-н Димитров.
Емил Димитров: Ами, Европа даде парите съвсем скоро. То не е така. Но дори като ги даде парите, има хора, които казват – няма значение, че е одобрение, няма значение, че е разрешено, няма значение, че има пари – не го правете. Добре, какво да го правим? Ами, намерили сме във Враца. Спрете я Враца. Ето това е политиката. И хем няма виновни, хем обаче се търси криза.
Водещ: Хем има проблем и хората искат тези проблеми да бъдат решение, ние затова поставяме този въпрос по този начин.
Емил Димитров: Всеки сутринта иска някой да му е изчистил кофата, за да не е пред него. Но ако може да не знае къде отива. А тя някъде ще отиде в завод, някъде ще се изгори. Но ако може, да не е при него.
Водещ: Като говорим за отпадъците. Какво се случи с онези заровени край Плевен, Червен бряг, складовете за пестициди. Казахте акумулатори...
Емил Димитров: Пестициди – около 1 000 тона ще успеем до Нова година да изнесем. Не е правено от много години. Ще успеем да ги изнесем. С прокуратурата имаме стройна програма, то е по тяхно искане. Осигурихме средства, лишихме се от други неща – компютърни програми. Дадохме ги за пестициди. Ще го решим. Дори аз искам, ако може в България изобщо да няма повече пестициди, а не десетилетия да се точи този въпрос. В едни контейнери сме сложили 4 тона пестициди, в 6 тона контейнери, сега 10 тона какво да ги правим. Но това някой това мъдро решение го е взел.
Водещ: Продължават ли да изкачат боклуци и незаконни сметища отвсякъде?
Емил Димитров: Продължават и ние предприемаме мерки и сме станали кошчето на Републиката – кой къде намери отпадък, абе, не може ли МОСВ да ми го реши. То негова работа, на негова територия, той е икономически субект. Но ако може някой друг, и ако може да съм аз.
Водещ: И ако може да се намери виновника за това?
Емил Димитров: Не, виновник няма. ‘82-а г. кой ги е заровил в даденото село, не може да го намерим този човек. Но така или иначе накрая опира до нас. А всеки проблем ми трае шест месеца. Ще го решим и с акумулаторите, ще го решим и с RDF-а, както беше, ще го решим и с другите. С водите го решихме. Четвърта година криза ще сме и въпреки това на всички да дадем вода. Но не може сега, веднага, нищо, че от 30 г., нищо, че от 40.
Водещ: Натрупани са във времето, да. Сега вече мина летния туристически сезон и малко строителството по Черноморието ще измести във фокуса други теми. Но така или иначе, какво се случи с проверката за строителството в местността Поляните в Синеморец, какво се случва с Алепу...
Емил Димитров: Къща по къща ме питайте, двор по двор. Между другото то дойде...
Водещ: Сигурно сте ги проверили.
Емил Димитров: Едно такова искане ... Не, аз съм разпределил да ги проверят компетентните институции – РДНСК, РЗИ, РИОСВ, които са си по места. Обаче на вас ви се иска аз да отида и забия едно колче и да сложа пломбата на дадения обект.
Водещ: Не, вероятно са ви казали ...
Емил Димитров: Това искат. Да, казали са ми за всичките.
Водещ: И?
Емил Димитров: За всичките. Лятото е пясъкът и морето, зимата са комините в небето. За всеки комин ще ме питате цяла зима, още повече...
Водещ: Ами, докато сте министър, ще ви питаме вас, да.
Емил Димитров: Разбира се. Че предишните не сте ги питали. Сега е моментът.
Водещ: Всеки, когато е на това място, трябва да ...
Емил Димитров: Ами, ако всеки по два ВЕЦ-а ...
Водещ: ... отговаря на тези въпроси.
Емил Димитров: ... тази година два ВЕЦ-а оправихме. Ако всеки беше оправил по два, мисля, че нямаше да има нужда да говорим.
Водещ: Добре, ще кажете ли за строителството, ако имате вече някакви данни, или не?
Емил Димитров: Не, не. Нищо не казвам преди прокуратурата да се произнесе. Има си достатъчно компетентни институции. Разпределили сме, насочили сме сигналите. Между другото аз получих едно много интересно писмо в понеделник – в петък да направя доклад, предмет на проверката Българско Черноморско крайбрежие. Ако ми бяха дали две седмици, може би цяла държава щях да оправя. За три седмици – целия свят. Понякога ние ей така имаме желание ама веднага и на момента. Помните ли моста, който изгоря в Дупница заради отпадъците отдолу.
Водещ: Да, какво се случи там?
Емил Димитров: Осми месец се занимаваме с това бавно, бавно да го чистим. Тоест ние сме взели решението, предприели сме действия, но осем месеца се занимаваме само с този обект. А ние имаме още 1 000 в страната.
Водещ: Има ли такива други места ...
Емил Димитров: Смятате ли, че аз съм изхвърлил отпадъците там? Не. Но осми месец се занимавам с него. Осми месец се занимавам с Бобов дол, с Брикел, с Перник, с Русе.
Водещ: Да, натоварено ви е. Никой не отрича това. Но това са проблеми, г-н Димитров. Магистралата беше затворена. За щастие, нямаше, разминахме се с тежки инциденти.
Емил Димитров: Четири жертви имаме, не е така.
Водещ: Не, имам предвид. Съжалявам ...
Емил Димитров: Докато беше обходният маршрут, хората си губеха време да минават през града, съсипаха мрежата в града, четири човека загинаха, а отпадъците все още не са докрай изчистени.
Водещ: Ама на кого е проблем, че все още са там отпадъците, извинете?
Емил Димитров: Абе, със сигурност МОСВ не ги е чистило и то не ги е слагало там. Обаче понеже трябва някой да има, който да сезираме и е виновен, ще е той.
Водещ: Ами, тогава вие имате и колеги в МС. Разпределете задачите така, че хората да виждат реални решения.
Емил Димитров: Абе, ние ги решаваме задачите, но не ги решаваме с магическа пръчка. И решаваме задачи от 82-а г. Ама не ме карайте да ги направя сега, веднага. И ако вие сутринта се сетите нещо, аз точно него до вечерта да започна, защото има още хиляди други.
Водещ: Изобщо нямам такава цел.
Емил Димитров: Хиляди други имам. Не, казвам го, защото много хора смятат, че зарязваш всичко и отиваш в неговото село.
Водещ: Така. Сега, обаче така или иначе тръгнахме и към политиката. И с това смятам да приключа. Защото някак си разговорът вървеше и в тази посока. Наистина ли смятате, че хората в момента и продължавайки протестите и т.н., имам протести и за чистотата на въздуха, имат политически искания, а не справедливи такива? Ето сега, ние показахме в Златарица жители днес пак протестират.
Емил Димитров: Ама аз се чудя как от януари месец не съм отишъл да взема да направя пречиствателната станция. А се чудя, ако вземем да я затворим тази мандра или какво беше...
Водещ: Ама политически ли са тези искания, г-н Димитров, според вас?
Емил Димитров: ... поминъка на местното население да се изкупува млякото и да се преработва ... Когато установя нещо, веднага затварям и налагам максимална санкция. И когато после ми се наредят 1 млн. хора да ми обясняват, че там нещата политически сега точно преди изборите не се съобразявам. Но не съм бухалка, която под медиен натиск или под нечий натиск да взима решения емоционално. Не е редно, ще съсипем бизнеса. От друга страна хората, те не могат да затворят тези мощности, ние можем. Трябва да намерим баланса. Преписания, три месеца, затвори го. Санкционирай го половин милион, ако трябва два пъти по половин милион, спри му комина, спри му производството. Ние го правим непрекъснато. Но вие искате залпово цялата страна.
Водещ: И това няма нищо общо с предстоящи избори. Не ви притеснява сега, ако някой каже – недей да правиш нещо заради изборите, така ли?
Емил Димитров: Не, не. Мен не ме притеснява. Лошото е, че другите се притесняват, че не могат да ми въздействат. А аз нарочно удържам да не се стига до административен произвол.
Водещ: Добре.
Емил Димитров: При нормална ситуация щяхме да сме ги затворили половината. Но сега в момента го правим с предписания и само в краен случай. Защото ще ескалира от едната посока в другата. Нарочно създавате безработица, нарочно не давате доходи на хората, нарочно тук си мълчите, нарочно там поощрявате. Всичко в момента се изкривява. Ето, с язовирите ние тази година на всички дадохме, огромна криза сме и въпреки това успяваме. Никой не го призна. Ще го направим и с комините.
Водещ: А, хората, които вече не са на водни режими, сигурно го признават. Благодаря ви. Няма да можем да изчерпим всичко. Само да кажем. Г-жа Мая Андонова, която виждам, че ни пише на нашата Фейсбук страница, ние започнахме разговора с кладенците. Тя ви пита – защо промишлените кладенците се изискват разрешителни. А ако за тях се изисква, защо обикновеният човек трябва да регистрира? И значи ли, че ще се плаща нещо на ВиК...
Емил Димитров: Не бе, един формуляр е и нищо не плащат. Един формуляр. Един формуляр, който трябва да попълнят, да си каже имота, къде се намира и че има кладенец.
Водещ: Добре, но този срок ще бъде удължен.
Емил Димитров: Но те и това не искат. Ще бъде удължен с две години. След две години ще го водим или след три, след пет с някой друг министър същия разговор – ама защо точно сега, ама толкова ли им е трудно. Ще го отсрочим. Но факт е, че го правим заради промишлените, за да не останат нормалните граждани без вода и да се чувстват добре.
Водещ: Добре. Благодаря ви много за този разговор, министър Димитров.
Емил Димитров: И аз благодаря.