Разговор с министър Димов на 29 декември 2017 г. в предаването "Здравей, България" на Нова телевизия

29 декември 2017 | 13:12

Водещ: Министър Нено Димов – топ гост за деня с оглед на протестите, които видяхме вчера, има закана, че и днес ще има екоактивисти. Свидетели бяхме и на протести на жители на Банско и на региона, които казват искаме развитие на ски туризма. Добре дошли!

Нено Димов: Добре заварили.

Водещ: Правителството даде зелена светлина за скоростно изграждане на втори кабинков лифт и нова инфраструктура в Пирин – едно от заглавията чета. Да уточним първо какво значи скоростно изграждане на втори кабинков лифт и инфраструктура различно ли е от лифта. Допълнителни писти ли са, за какво става въпрос, конкретно като намерение?

Нено Димов: Може би да започна с това, че в рамките на парка всякакво строителство е забранено и никога не е било разрешавано. Тоест опасенията за хотели и прочее не съществуват и тези, които протестират срещу строителството на хотели, могат спокойно да си посрещат Новата година. Строителство на хотели и на каквото и да било такова строителство няма. Става дума за изграждане на спортни съоръжения, най-общо казано, което като говорим за кабинков лифт, към него има прилежаща инфраструктура. Това точно гласи и решението на Министерски съвет. При наличието на инвестиционно намерение трябва да може бързо да бъдат преминато всичкото екологично законодателство – оценка за въздействието, оценка за съвместимостта. Така че това, ако има инвестиционно намерение, трябва да бъде направено в спешен порядък, за да може не след няколко месеца дебати, почти след осем години, да се стигне най-сетне до изграждането на втори кабинков лифт в Банско.

Водещ: Какво значи инвестиционно намерение? Кой ще има право сега и премиерно от кога, от кой момент да каже – аз искам да строя, имам парите, искам да строя? Всеки ли има право да се състезава, концесионерът ли има право с предимство, или примерно аз мога да пожелая да строя кабинков лифт, ако имам финансиране отнякъде?

Нено Димов: Всъщност тук много правилно задавате въпроса, защото освен решението вчера трябва да има и още едно решение, което да се появи в някакъв следващ момент, свързан с концесията, но като цяло концесионерът може да заяви инвестиционно намерение, което трябва да започне да подлежи на всичките оценки, които споменах.

Водещ: Само той или всички могат да се състезават сега на тема строежа на втори кабинка?

Нено Димов: По принцип, имайки предвид, че той е собственик, концесионерът притежава правото на концесията, много трудно някой друг би могъл да се състезава с него, защото той на практика притежава правото на концесията. Но в края на краищата кой ще изгражда този лифт, това е въпрос втори. Основният въпрос е, че цялото екологично законодателство трябва да бъде спазено и че нищо извън инфраструктурата не може да се изгражда.

Водещ: Да, ще стане дума за това. Само да си го представя. Тоест казвате, че само в момента концесионерът е с реални възможности да спечели това състезание.

Нено Димов: Той има концесията, концесията е право на собственост за определен период от време.

Водещ: Тоест друг няма право. Чакате концесионерът да заяви инвестиционно намерение?

Нено Димов: Ако друг тръгне, той ще бъде в много по-неизгодна позиция. В края на краищата е много вероятно той да не може да бъде конкурентен.

Водещ: Още един въпрос, той е потребителски. Как ще се определя цената за билетчето в мига, в който се построи? Това държавата регулирал ли го по някакъв начин като е концесия, или колкото реши лева в едната посока да вляза да се повозя в кабинката, толкова?

Нено Димов: Концесионерът е този, който определя цените на картите, най-общо казано, а държавата е тази, която на базата на приходите получава концесионното възнаграждение. Много е важно да се отбележи, че държавата не получава на площ концесия, както да кажем е с плажовете, а на приходи. Тоест колкото са по-високи приходите, толкова по-висока е концесионната такса.

Водещ: Тоест държавата и концесионерът имат интересът от по-висока цена?

Нено Димов: Не, от повече приходи. Защото по-високата цена може да направи неконкурентни, всъщност приходите да паднат. Високата цена не винаги означава високи приходи. Напротив, понякога високата цена означава по-ниски приходи.

Водещ: Чувал съм, кажете и вие дали е така, че на база на тия опашки, на които сме свидетели, дори да има втори кабинка, проблемът няма да бъде решен и че всъщност нещата съвсем не приключват до втори кабинков лифт. И за да могат да бъдат обслужени хората по опашките, трябва да има много повече и услуги, но респективно и строителство на съоръжения.

Нено Димов: Първо, съоръжение е единственото, което може да се строи, второ, когато имате една кабинка, която извозва, да кажем, 3 000 души или колкото извозва, ако имате две, те ще се намалят наполовина. Идеята, че това нещо ще бъде свързано с по-голям туристопоток, това ще се види. Аз не знам до какво степен това ще бъде факт или не. В края на краищата това е икономическият анализ, който трябва да бъде направен в рамките на следващите действия, които ще се предприемат. Защото единственото, което вчера се прие, е, че потенциално от забранява се преминава към разрешава се да има инвестиционни намерения в рамките на ски инфраструктурата. И нищо повече не се е приемало вчера. Всъщност никаква разлика от преди действащото, освен, че има...

Водещ: Повече писти няма ли да има?

Нено Димов: Зависи дали ще има желание, първа страна, и втора страна, да се види как те ще минат през оценка на въздействие върху околната среда. Вие може да поискате повече писти, само че да оказват сериозно въздействие. Върху конкретните проекти може да се правят екологичните оценки. Тоест вие не може да правите въздействие, как въздейства върху околната среда един имагинерен проект. Трябва да е конкретен, за да видите откъде минава и какъв ефект ще има, за да го разрешите или съответно да не го разрешите.

Водещ: Да, затова ви питам дали има идея дали просто втори кабинков лифт решава проблема с туризма.

Нено Димов: Втори кабинков лифт и при всички положения повече кабинкови лифтове означава по-бързо извозване на гражданите. Вижте, ако сравним България със сходна страна, каквато е Чехия, няма да ходя в другите, в Чехия има 6 пъти повече ски зони и около 8 пъти повече лифтове. Пъти, не говоря в проценти, а в пъти.

Водещ: Говорите за пъти, върху една и съща територия сравнявате като площ, така ли?

Нено Димов: Ами Чехия е горе-долу колкото България.

Водещ: Видях в един от аргументите на природозащитните организации, че строителството само на втори кабинков лифт, без увеличение на ски-зоната с нови лифтове и писти, не е финансово изгодно. Това изречение идва да потвърди техните съмнения, че понеже не е финансово изгодно така, значи ще строят и много допълнително други неща. Видях вчера, че Борисов е казал – и една керемида дори, търся точния цитат, „не хотел, а една колиба, без да мине съответната процедура, няма да се направи”. Да вярваме ли на това?

Нено Димов: Вижте, то няма какво да вярвате, така е по закон. Когато имате някакво инвестиционно намерение, то трябва да мине през всички екологични оценки – оценка за въздействие върху околната среда, екологична оценка. Това е редът и без това не може конкретно инвестиционно намерение. В момента такова няма. В момента има план, който разрешава да има такива намерения, и има възлагане на министъра на околната среда и водите, ако се появи инвестиционно намерение за втора кабинкова станция, или за нова кабинкова станция.

Водещ: То остава сега и концесионерът да не пожелае да построи.

Нено Димов: Ами това ще бъде преценено и от гледна точка и на икономическия интерес. Защото пак казвам, това е една сага, която продължава с години. На практика този план е приет от Висшия експертен екологичен съвет и подписван от министъра на околната среда и водите през 2013 г., сега сме в навечерието на 2018 г.

Водещ: В контрааргументите срещу това, което се случи, включително вчерашното решение, чета, че е допусната сеч и строителство на 48% от територията на Пирин, това е от сайта на „За да остане природа“, „Кабинетът „Борисов 3“ прегази националното и европейско законодателство и допусна сеч и строителство на 48% от територията на Пирин“.

Нено Димов: Да започнем с тези 48%. Това най-малкото, или меко казано, е изключително невярно, защото цялата ски-зона Банско, цялата представлява 2% от Национален парк „Пирин“. 2% е цялата зона. А пистите в момента на тази цяла зона са 0,3% от цялата територия на Парк „Пирин“. Така че в тези 2% няма как да застроявате. Може би са имали предвид, че в тези 2% са допуснати 48%, но това не е...

Водещ: Така ли е, в двата процента се допускат 48% от тия 2%? Опитвам се да си го представя като гора.

Нено Димов: Не. Не, защото в рамките на решението, което имаме от вчера, не са цитирани абсолютно никакви проценти. Там просто се казва, че може, допуска да има инвестиционни намерения, които ще бъдат оценявани по цялата строгост на българското и европейското екологично законодателство. Тоест никъде не се цитират нито сечи на гори, никъде не се цитират строителства. Единственото, което се разрешава, ако отговоря на българското и европейското екологично законодателство.

Водещ: Да. Ето го точния цитат, защото и аз се обърках с проценти и кой как ги тълкува и ги коментира: „в три от зоните на парка строителството става допустима дейност на обща площ от 48% от парка. Досега това можеше да се извършва една на площ от 0,6%“. Може би така ще разберете какво са имали предвид.

Нено Димов: Пак повтарям, зоната на Банско, ски зоната на Банско е 2% от целия парк. В тази зона се допуска изграждането на спортна инфраструктура и нищо различно от това. И тази спортна инфраструктура, ако има заявено инвестиционно намерение, минава през цялата процедура за оценка на въздействие, която между другото включва и обществено обсъждане в себе си като много сериозен елемент – нещо, което беше направено и с плана, с изменението на плана, който приехме вчера. Имаше 30 дена достъп, имаше 1300 и няколко становища, които бяха против изменението, имаше 3300 и няколко становища, които бяха в подкрепа на това изменение. Така че да говорим, че е станало нещо неясно, имайки предвид, че сагата започва много преди 2013 г. от самата 2013 г. и все пак е стигнато до решение на Висшия екологичен съвет, до подписване от министър и всъщност сега привършва колко, 5 години по-късно тази процедура. Достатъчно много време е имало, за да бъдат наясно всички, които са се интересували от темата.

Водещ: Защо вчера в рамките на час, час и половина беше прекратено заседанието. Обяснено беше, че трябва нещо да проверявате и да сверявате до последно, с ЕК или не?

Нено Димов: Не, ние трябваше да изчистим в края на краищата текстовете, за да се стигне – както се казва, има два различни пътя, за да се стигне до една и съща цел – всъщност всички искахме да бъде разрешено и да се задейства процедурата, за да е възможно изграждането на нов кабинков лифт на Банско. И намерихме начина, по който това да стане.

Водещ: Защо според вас има протести? Аз този конфликт между концесионера „Юлен“ и природозащитни организации от години го наблюдавам, той ескалира, създаде се в един момент усещането, че държавата помага на бизнесмени в разрез с обществения интерес. По-късно пък започна една много яростна контраатака и се създаде пък усещането, че природозащитните организации и това, че тече масирана кампания срещу тях всъщност обслужват чужди интереси, искат да затрият бизнеса. От опит знам, че при такива яростни обвинения истината обикновено е някъде по средата. Вашето обяснение какво е, въпреки че сте страна в този спор, защото протестите са и срещу вчерашното решение?

Нено Димов: Всъщност нито аз, нито правителството сме страна. Ние търсим баланс между опазването на околната среда и икономическото развитие. Защото това е начинът, по който държавата може да върви напред. Ние не може самоцелно да опазваме околната среда, не може и да развиваме икономиката, без да се грижим за опазването на околната среда. Само балансът между тези двете... и баланс е, което се постигна с вчерашното решение. Така че зелените имат...

Водещ: Защо според вас има такива протести и те продължават, защо не се вижда този баланс, който вие смятате, че е постигнат?

Нено Димов: Вижте, зелените си имат своите крайности, те имат своето виждане. В края на краищата те се явяват и на избори с тези виждания и получават определен резултат. Ние не можем да постигаме консенсус, консенсус е твърде сложно нещо. И ако трябва да бъдем по всички теми консенсусни, няма да вървим напред. Тук имаше много ясно желание, вие виждате вчерашните протести, на практика имаше три такива групи – едната, която беше пред Министерски съвет, другата, която блокира Е-79. Първата беше може би около 50-60 души, втората около 1000, 1000 и няколко. Само че на опашките в Банско имаше 3000. И стигат до 3000. Това е най-сериозният проблем. Ние трябва да търсим икономическото развитие, опазвайки околната среда. Този баланс трябва да бъде намиран. В края на краищата това е нещото, до което се стигна с вчерашното решение.

Водещ: Въпросът е, че сме свидетели на огромно ожесточаване, дори в начина, по който говорят първите две групи, които имате предвид. Вярвате ли, че действително искат да затрият българския туризъм и че се финансира отвън тази дейност, за да помогне на туризма в друга държава? Или това е прекалено? Как мислите?

Нено Димов: За това нещо има определени служби, които трябва да се сезират. Това няма нищо общо с околната среда и с моята функция в момента.

Водещ: Вярвате ли, че това е аргументът, или е друг?

Нено Димов: Дали вярвам или не вярвам, не е необходимо да вярвам в нещо, има факти. Аз трябва да работя с фактите, не с това в какво вярвам. Така че в момента аз нямам такава информация. И тази информация, пак казвам, не е обект на опазване на околната среда. При всички положения втори кабинков лифт би спестил много от колите, които се качват. Това е много по-екологичен транспорт. Ние говорим, когато говорим за темата въздух, че искаме да имаме повече електромобили. Ами това е вид електрическо придвижване, придвижване с електричество. То е едно от най-екологичните. Как мога аз да не искам да се развива екологичен транспорт в планината?

Водещ: Вместо коли казвате.

Нено Димов: Как да не искам да се развива екологичен транспорт в планината? Нещо повече, ски-туризмът, спортът е много важно нещо. В края на краищата това е здравето. Защо да не извадим децата да спортуват повече? Имайки предвид, че когато имат успехи в даден спорт, децата се палят и тръгват в тази посока. В момента сноубордът е едно от нещата, в които България печели такава популярност.

Водещ: Чух, че ще се подходи по същия начин с идеята дори за осъвременяване на съоръженията или за строеж на нови, това не знам, и в други паркове. Например на Витоша, качвали ли сте се на Драгалевския лифт?

Нено Димов: От доста време не съм искал да се кача на Драгалевския, защото…

Водещ: Защо е в такова състояние? Простичко обяснение.

Нено Димов: Ако говорим за вчерашния случай, за мен той показва, че може да се намери воля и въобще да се върви към развитие на зимния туризъм в България изцяло. Не само за Пирин, не трябва да се фокусираме. Тук говорим и за Витоша. Между другото, вчера беше възложено на министър Кралев да започне проектирането за ремонт на „Заека“, което е единственото държавно съоръжение на Витоша. Тук говорим за Рила, тук говорим за всички онези ски-зони, които могат да се развият и България да бъде ски дестинация. Защото, ако искаме да правим по някакъв начин хубав зимен туризъм, трябва да бъдем дестинация. Отделен курорт е слабо като цяло, дестинацията е тази, която печели. Австрия е дестинация, Швейцария е дестинация. Ако искаме да бъдем конкурентни, трябва да развием зимния спорт до дестинация. Да не говорим, че това е един от много екологичните начини.

Водещ: Проблем на доверието ли има тогава? Аз пак се връщам към темата за протестите и за това крайно неразбиране между двете групи. Защото пък сме били свидетели как е имало законодателство и за Българското Черноморие, но то е пример наистина за погазване на всякакви правила, за бетон на плажа и на пясъка и много хора, дори и без да са запознати в детайли, хранят подобни страхове.

Нено Димов: И не без основание.

Водещ: Че нещо незаконосъобразно, неприродосъобразно отново може да се случи под благия поглед или с помощта на политици.

Нено Димов: И сигурно имат своите основания. Все пак трябва да направим разлика, че онова строителство беше в много различен период и в много различни години. Днеска действа много сериозно законодателство. Нещо повече, тогава да кажем България беше в посока приемане в ЕС, сега европейското законодателство е и българско законодателство.

Водещ: Това гаранция ли е?

Нено Димов: До голяма степен това е гаранция. И пак казвам, когато говорим за националните паркове, в тях всякакво строителство е забранено. Само изграждането на спортна инфраструктура е това, което потенциално е разрешено с вчерашното решение. И отново ние трябва да говорим за България като дестинация. Пак сравнявам с Чехия, която няма някакви бог знае какви дадености и която има осем пъти повече ски зони. Извинете, шест пъти повече ски-зони, осем пъти повече съоръжения.

Водещ: Какво ще правите, ако продължат протестите? Всичко, което вече се случва в рамките на европредседателството, е с една идея опция да бъде умножено. Като отзвук, като недоволство, като конфликт и да бъде отразявано по различен начин не само в местните медии.

Нено Димов: Протестите в края на краищата са елемент на демокрацията и е нормално, когато човек е недоволен, да протестира. В момента, пак казвам, имаше две групи протести. Това е проблем, който персистира във времето повече от 8 години, който е започнал някакво решаване в началото на 2013 г. и пет години по-късно трябва да намери своето балансирано решение. Ние не можем да намерим и да направим доволни всички, но в края на краищата трябва да има развитие напред. Това развитие с вчерашното решение, посочвам, ние говорим за втора кабинка в началото на 21-и век, всъщност във второто десетилетие на 21-и век. Извинявайте, но за мен държава като България, която може да развива зимния туризъм и да бъде ски дестинация, би трябвало да говори много по-сериозно за този много екологичен начин на развитие на туризма.

Водещ: Има ли пълна гаранция, че всяко едно дърво, или не знам как, на площ се изчислява предполагам, която бъде обезлесена, за да се строят допълнителни съоръжения, такова същото количество по площ ще е залесено отново? Не знам някъде встрани или?

Нено Димов: Точно това са тези оценки – оценката за въздействие, оценката за съответствие – точно това дават. Когато имате някакво изрязване, да видим изобщо къде ще минава трасето и колко ще бъдат дърветата, защото ние в момента и това не знаем. Това трябва да бъде компенсирано, за да бъде запазен балансът. Компетенцията не е едно към едно, тя е едно към много.

Водещ: Към повече. Неофициално какво ви казва тогава концесионерът, след като проблемът е, така да се каже, на държавно ниво с тия опашки? Би трябвало да имате и неофициален контакт с концесионера и да го питате, хубаво, сега, като даваме зелена светлина на бързо преминаване на процедурите, когато давате инвестиционно намерение, кога почваме да го правим този лифт.

Нено Димов: Не, аз неофициални контакти с концесионера нямам, но това, което чух снощи, мисля, че и по вашата телевизия, беше заявена готовност за наличието на идеен проект от страна на концесионера. При всички положения този идеен проект трябва да придобие…

Водещ: Във времето кога ще има лифт? Да го окрупня така въпроса, кога? 2000 и коя?

Нено Димов: Сложно е, защото всяка от тези процедури, които ви казах, че трябва да минат, подлежат и на съдебен контрол. А знаете, че когато се влезе в съдебен контрол, срокове не могат да бъдат дадени. Така че ако има и съдебен контрол, е трудно да се каже кога ще има втори лифт.

Водещ: До две години, до пет, до десет?

Нено Димов: Кажете ми колко време траят обжалванията и ще ви дам останалото. Тъй като от момента, в който бъде получено инвестиционното намерение...

Водещ: Добре, ако няма нито едно обжалване, какъв е срокът за изграждане? Хипотеза – няма обжалване.

Нено Димов: Хипотеза – няма обжалвания, след като бъде получено намерението, трябва да мине процедурата по оценка на въздействието, което самият концесионер трябва да направи, не знам колко време ще му отнеме, след което има срок за обработване, 30-дневен срок за обществено обсъждане, самото обществено обсъждане, 14-дневен срок за обжалване, след което Висшият експертен съвет още един месец трябва да се събере. Тоест в рамките на около една година би могло да бъде достигнато до разрешение в това отношение. Но имайте предвид, че там вече трябва и териториално-устройствен план да се види, и разрешение за строителство да се даде, което е извън сферата на околната среда.

Водещ: Бърз коментар ви моля по една тема, надявам се тя да не стане кризисна и драматична в следващите дни. Но знаем, че до края на тази година по европейски правила трябва да затворим всички стари, неотговарящи на условията депа. По този повод трябваше да има изградени функциониращи нови депа. Чета, че в Пазарджик и в Благоевград, и не само там, девет общини всъщност са пред бедствено положение заради затваряне на депа, които не отговарят на условията. Трябва да приключат в другиден работа, никакви други срокове не могат да се пазарят, и няма да има къде да си струпват боклука. Изумих се, че кметът на Благоевград е казал как започва в края на януари да строи нещо ново като депо със срок 233 дни. При положение, че се знае, че ти затварят депото, тепърва да строиш и да нямаш къде да си сложиш боклука, е управленско малоумие. Не е ли според вас?

Нено Димов: Тука трябва да ви кажа, че не е по европейски правила, а ние сме осъдени като държава от ЕС, че не спазваме, и имаме срок – 31 декември тази година. Този срок е спазен. Ние затворихме от 31-и всички, районните инспекции са издали…

Водещ: Ама новите депа не са отворили.

Нено Димов: В Пазарджик има построено ново депо, там има проблем с обжалване на оператора. В края на краищата кметът е трябвало да си предвиди възможността, както преди малко ние говорихме с вас, че предвиждаме и възможността за обжалване.

Водещ: В Благоевград също щял да почва да строи януари.

Нено Димов: Това, което правителството е направило – защото това е проблем на местната власт – това, което правителството е направило, ние сме дали разрешение за ползване на до 10% от определени депа, които отговарят на съвременните изисквания и които са построени с публични средства, на тези общини да карат там отпадъците си, докато решат проблемите си.

Водещ: Тоест те ще си ги извозват, ще си плащат по-скъпо, ако трябва ще вдигат и данъците за гражданите накрая.

Нено Димов: Това е въпрос на местната власт по какъв начин ще организират, но правителството е дало тази възможност, за да няма тази криза. Това, че ще им струва по-скъпо, ами в края на краищата те е трябвало да предприемат необходимите мерки. Пак казвам, в Пазарджик има изградено депо с пари на Оперативна програма „Околната среда“. То е открито и това, че в момента има процедура по обжалване. Между другото тук и процедурите по обжалване виждаме, че в някакви моменти могат да доведат до кризисна ситуация, но това не означава, че те не трябва да съществуват.

Водещ: Да, те би трябвало да са гаранция.

Нено Димов: Те трябва да са гаранция, те трябва да бъдат взети предвид, когато се планира от страна на местната власт и от страна на държавата, разбира се.

Водещ: Още нещо важно, по което да ви кажа от общината нямат още уреди и апаратура да го измерят и вие ще кажете, че нямате, но хората с някакви самоделки измерват в София количеството фини прахови частици във въздуха. И в „Красна поляна“, където 50 пъти ходиха наши репортери да се включват, хората казват има случаи на превишаване 32 пъти на нормата от 50 микрограма на фини прахови частици. Нямам основание да не им вярвам, защото нито държава, нито община е сложила техника, за да оспори с истинско измерване техните измервания. Какво да се прави? Това са и гета, хората се отопляват с всякакви боклуци, не може да им забраните да се отопляват, в същия момент не може да не се диша.

Нено Димов: Две неща. Първо, от гледна точка на измервателните уреди трябва действително тези хора, сега дали са самоделки или нещо, което е купено, когато говорим примерно за прогнозата за времето, вие си гледате термометъра, който е на прозореца, но това не ви дава прогнозата за времето, дава ви моментната стойност на вашия прозорец. Така че тези уреди дават нещо, което в момента може дори да е вярно, може да не е, не знам как са калибрирани, но то не може да се съотнася към норми. Станциите, които мерят и които примерно струват да кажем 100 хиляди лева, а не 100 лева, колкото е един такъв уред, затова са толкова по-скъпи, защото там апаратурата е много по-фина.

Водещ: Въпросът е, че няма да измерят нещо хубаво.

Нено Димов: Но независимо от това е факт, че има такъв тип проблем и че този проблем, макар в годините да намалява, все още съществува, макар и в определени квартали. Това, което държавата прави и което ние сме започнали да правим с цел следващия отоплителен сезон, е да наложим стандарти на горивата, които се продават. Тоест примерно съдържание на сяра и пепел във въглищата и брикетите, влажност на дървата и прочее. Но проблемът, който вие споменахте, с горенето на каквото и да било, по принцип е забранен от закона, труден е контролът. Ние имахме среща и с кмета на Столична община, и с главния секретар на МВР, започнахме масирани проверки. Идеята е това да бъде хванато при източника. Ние не можем да проверяваме дом по дом, но започнахме проверки на сервизите, защото едно от нещата, които се горят, са отработени масла. Дали тези тетрадки, в които записват какво…

Водещ: С колите ли?

Нено Димов: Не, не в къщите. Отработеното масло на колите, след като се вземе, то се използва като гориво, което е забранено. Тоест целта е да хванем, независимо дали говорим за масла, дали говорим за автомобилни гуми, при източника. Ние не можем да проверяваме домовете, но можем да проверим източника и контролът там е много засилен.

Водещ: Ама какво ще правите... Аз видях коментари квартали не само бедни, но включително и богати, така наречени, столични квартали, които се отопляват на твърдо гориво. Дори да няма коли, било е засечено пак над нормата, имаше преселение по празниците, много коли напуснаха София, дори се оказа, че колите не са чак толкова голям проблем, колкото отоплението на твърдо гориво. Какво правите, можете ли да го забраните?

Нено Димов: Пак казах, тези богатите, които казвате, те си купуват това, което има на пазара, каквото правят и другите. Ако на пазара има стандарт, който отговаря и не допуснете гориво да кажем с по-високо съдържание на сяра и с по-високо съдържание на пепел, то го няма на пазара и вие не може да го купите. Именно затова ние се ориентираме към източника, към пазара, а не към крайния клиент. Ако вие имате норма, казвам това е цел за следващия отоплителен сезон, какво е нивото на съдържание на сяра и пепел във въглищата и брикетите...

Водещ: Голям ангажимент поемате. Защото това звучи изцяло във ваши ръце оттук нататък, след като казвате, че ще контролирате какво се продава.

Нено Димов: Не, то е в ръцете на държавата, а отделни има мерки, които трябва да предприемат общините и отговорността на общините тук не я коментирам, защото това е отговорност на местната власт. Но това е една от мерките, които ние дискутираме и с комисията в Брюксел, която дискутираме и тук. И тя не е само на околната среда и водите, а на цялото правителства. Защото тук е свързана и енергетиката, и икономиката с контролните органи. Не случайно тази междуведомствена група, която създадох в началото на мандата си, беше с всички министерства и стигна до това решение, тук трябват комбинираните усилия. Ние сме готови със стандартите почти, но трябва да видим как ще бъде контролът. Защото знаете, че в България контролът е едно от нещата, които е малко по-сложни да се реализират.

Водещ: Да, много неща са записани по един начин, животът ги променя по онзи, по заобикалящия писаните правила много често. Благодаря ви. Нено Димов ни беше на гости. Продължаваме в новините да следим темата с напрежението, свързано с втората кабинка над Банско. Така обобщавам темата – разбираме, че не става въпрос просто и само за втора кабинка, но за зимен туризъм и възможност той да бъде обслужван.