Разговор с министър Нено Димов в предаването „Европа сутрин“ на ТВ Европа на 31 октомври 2017 г.
Водещ: Министърът на околната среда и водите Нено Димов вече е в студиото ни. Добро утро и добре дошъл, господин министър.
Нено Димов: Добро утро, добре заварили.
Водещ: Доста теми ще коментираме с вас, по които работите в министерството. Преди това обаче Вашият коментар около събитията за здравния министър, ваши колеги вече си казаха думата, в общи линии получи подкрепата. Вие какво мислите, че става там?
Нено Димов: Трудно ми е да коментирам, но при всички положения подаването на оставка е личен морален акт и аз напълно подкрепям решението, което е взел министър Петров, самият факт, че е решил да постъпи по този начин е нещо, което аз не мога да не подкрепя.
Водещ: Но Валери Симеонов каза, че става въпрос за активно мероприятие, създаде се дори такова впечатление, защото се изнесоха факти от един по-дълъг заден период, имаше коментари на министъра и на премиера кратък в тази посока.
Нено Димов: Вероятно историята има различни прочити и аз пак казвам, трудно е да коментирам нещата, с които съм запознат само от медиите и то частично, но отново, подаването на оставка от един министър е негов личен акт, личен морален акт. Самият факт, че той се е почувствал по този начин аз лично подкрепям това негово действие.
Водещ: Обаче, не може да отречете, че това до някаква степен е и удар като цяло по кабинета, защото се поставя отново един въпрос, че след като има нещо такова, което може да излезе за човек с такъв авторитет, това е нещо, което не се оспорваше до съвсем скоро, какво ли остава за другите?
Нено Димов: Първо, нека да не прибързваме с това какво точно е излязло, пак казвам, много откъслечна информация познавам, човек трябва да има достатъчно широка картина и затова има и органи, които ще разяснят в бъдеще време. Когато познаваше един много малък сегмент, нали знаете, този за различните хора с вързани очи – един пипал хобота на слона, друг пипал крака му и казал – това е колона... В края на краищата това е слон. Не мога да коментирам неща, за които нямам достатъчно информация, но това, което със сигурност мога да кажа, че при всичките тези години, когато е имало и дребно съмнение, виждаме и в народното събрани се случиха подобен начин, има определен тип морал, който се отчита и тези хора си подават оставката, независимо че няма нещо доказано към този момент, или има, те просто си подават, за да има възможност това да се случи. Според мен, това е моралният акт, който е нормално за подобна ситуация, затова подкрепям и министъра в неговите действия.
Водещ: Морален акт, така е, но и невинни хора в крайна сметка се засягат.
Нено Димов: Факт, случва се и това.
Водещ: Добре, разбрах ви, благодаря ви все пак. Бургас. Какво стана там?
Нено Димов: Събота бях последно в Бургас, защото там имаше един сериозен, всъщност те бяха два проблема, слава Богу единият вече е решен от гледна точка на околната среда, компрометирана дренажна система на депото за битови отпадъци, на съвременното депо, в което се депонират отпадъците на девет общини. На практика там имаше скъсана дига освен компрометираната дренажна система и още в сряда при първото ми посещение, когато не бяха минали всичките щети, говореха, че вероятно ще има нужда от спешни мерки, които да пренасочат определен вид отпадък с определено време, събота вече беше ясно, че за около 30 дни трябва да бъдат предоставени временни площадки, на които да се съхраняват отпадъци. През този период от 30 дни имам уверението от кмета, а той съответно от изпълнителите, че ще бъде възстановена работата на депото. За да не страдат гражданите на тези девет общини вчера на МС мина решение, с което са определени временни площадки, на които ще се съхраняват тези отпадъци, докато могат да бъдат закарани обратно на депото и да бъдат преработени по начина, по който се третират там. Другият сериозен проблем беше пречиствателната станция в Езерово, но тя още в петък вечерта влезе в експлоатация, така че там беше съвсем бързо решен проблема, и вторият на практика вече не съществува. Така че, от тази гледна точка там спешните мерки са взети, ние сме във връзка с Димитър Николов непрекъснато, когато обсъждахме тези въпроси, Районната инспекция на място също следи през целия период и заместник-министъра Николов беше на място, за да може оперативно да действаме и мисля, че се справихме на този етап. Сега вече трябва фирмите, дано и времето позволи. Имаме варианти сме обсъждали, ако случайно има лоши метеорологични условия, които забавят този процес, срокът да бъде удължен, но засега той е 30 дена.
Водещ: А най-важният въпрос е защо все още се стига до такива ситуации? Често казваме – виновни са било то непочистени корита на реки, виновни са микроязовири, виновни..., обаче не казваме персонално – този и този има отговорност ще си я понесе?
Нено Димов: Първо, нека да си кажем все още не е точно казано, винаги ще има някакви такива ситуации. Виждате в момента, че има и в Полша, и в Германия, и в Чехия, това е природа, която не може да бъде управлявана и ако някой си въобразява, че природата подлежи на контрол, не. Естествено обаче могат да бъдат предприети мерки, с оглед промените, които се случват, с оглед настъпили очевидни различия във времето, така че, когато говорим за виновни, нека на първо място си дадем сметка, че средните валежи, които се мерят в района са над 180 литра на квадратен метър, което е огромен обем. А това, което научих, когато бях в Бургас, че определени земеделци, които са имали техни устройства за мерене за техните си нужди, на места са стигали до над 300. Така че, понякога това също е причина, нека не си казваме, че само непочистените корита. Сигурно има, днеска слушах идвайки към вас, представител на Държавната агенция по метрология и технически надзор /ДАМТН/, които са отговорни за проверките на язовирите, защото за тяхното състояние са отговорни собствениците, казаха, че практически всичките проверявани от тях язовири, по-голямата част не са се скъсали стените, а са прелели от огромния обем вода. Чух кметовете, които казват, че при тях са си почистили деретата, но имало и непочистени участъци. Така че, имало е мерки, които са взети, имало е и възможност да бъдат взети допълнително. Това, което обаче е сработило там при разговора ми с кмета на Бургас го обсъдихме, е тази система, която е само на територията на община Бургас, за ранно предупреждение. Именно заради това аз съм много мотивиран, проектът, който трябва да направи системата за управление на водите в национален мащаб, включително и елемента ранно предупреждение, който е в съдебна фаза повече от година, в момента, в който излезе от тази фаза максимално бързо да стартираме опита за реализиране на националния проект. По някакъв начин дори може да обединим различните фази, да съкратим сроковете, защото тази информация дадена авансово може да ни помогне. Не е панацея, но по-добре е да използваме модерните технологии и да минимизираме щетите.
Водещ: Още малко, какво представлява тази система, как се очаква да работи. Вие казвате, че тя е сработила в Бургас.
Нено Димов: Тя има много компоненти, когато говорим за управлението на водите, но когато вземем само сегмента за ранното предупреждение, тя дава информация в реално време за нивото на водата. Вие може да видите повишаване на нивото на река, язовири и прочие, преди да е стигнало до мястото, до което би имало съответен проблем и да вземете тези мерки.
Водещ: Колко време обаче и с колко време ще разполагат институциите, каква е прогнозата евентуално, това са технически подробности?
Нено Димов: Те са технически подробности, там има също елементи и на прогноза, защото тя от една страна мери в реално време, от друга прави прогноза и модели на база на данни, които постъпват. Тоест, ако някои от данните, които са постъпили като прогноза не са верни, и тя ще сгреши. Но все пак имаме този елемент на реално мерене в реално време и при всички положения ще е по-рано, отколкото вече се е случило. Точно какъв е периодът, предполагам, че зависи от мястото, на което ще се поставят датчиците. Но това е елемент на самия проект, аз не мога да го коментирам предварително.
Водещ: В какъв етап е казвате проекта, какво трябва още?
Нено Димов: Проектът беше спечелен...
Водещ: Скъпо ли ще бъде?
Нено Димов: Много сериозно е финансирането, мисля че някъде между 35-45 милиона лева за националната система, за цялата страна. Първият етап, който е контактуван миналата година, на практика вече повече от година е в някакъв вид обжалване. Естествено ние трябва да изчакаме решението на съда, но след като това решение излезе аз ще се опитам да обединя следващите етапи, така че съкратим максимално сроковете и максимално бързо да може да заработи. Като казвам максимално бързо, отново зависи от това дали ще има последващи съдебни действия, защото това е част от процедурата.
Водещ: Все пак някаква прогноза горе-долу?
Нено Димов: Когато става дума за решение на съда аз не смея да давам прогнози.
Водещ: А какво точно се обжалва, къде е проблемът?
Нено Димов: Процедурата, обжалва се процедурата по обществената поръчка, загубилият обжалва, спечели... нещо от този род.
Водещ: Проблемите, традиционните, които си имаме с обществените поръчки.
Нено Димов: Традиционните проблеми, които си имаме. То тука е един от проблемите, обжалването като че ли се превърна в национален спорт и това много съществено забавя включително и такъв тип дейности, които в края на краищата могат да спасят живот, независимо дали говорим за тази система или за други приоритетни обекти.
Водещ: Да не намеквате за това, че е необходимо ново законодателство в тази посока?
Нено Димов: То вече започнаха промените, първите промени в Закона за опазване околната среда, с оглед обжалването само на една инстанция, вече са факт.
Водещ: Добре, така или иначе като минахме през Бургас стана въпрос за депата за отпадъци, трябваше до края на годината да бъдат затворени около сто, ако не се лъжа...
Нено Димов: И 13...
Водещ: 113 стари, там докъде стигнахте и рискуваме ли със санкции?
Нено Димов: В момента са затворени 96 и останаха 17, като тези 17 са съсредоточени в три области – Кюстендил, Благоевград и Русе. В Русе специално е около Бяла, там са напреднали разговорите, дори тази и следващата седмица, заместник-министърът, който е ресорен по околната среда, ще бъде на място, за да продължим, там вероятно ще бъде намерено решение. По същия начин в Кюстендил имах среща с кметове от района миналата седмица, там също вървим към решение. Малко по-сложно е в Благоевград, но там също има варианти, които вече се обсъждат, защото тези останали 17 депа трябва да бъдат затворени до края на календарната година и ние сме мотивирани да го направим, за да не минем във фаза, в следваща съдебна фаза. Но все пак от 113 17 е почти десет процента са останали, достатъчно малко, за да се справим тези два месеца.
Водещ: На всяко едно старо затворено ли трябва да има изградено ново, или ситуацията не е точно такава?
Нено Димов: Не, примерно в Бургас, когато се връщам за конкретния случай, има 9 стари, които се обслужват от една регионална система. Идеята е не да има множество малки, а големи модерни депа за битови отпадъци, а и много е добре в бъдеще време да се мисли за варианта, който има в София, как тези отпадъци да се преработват. Защото в София вече заводът за отпадъци постига 80 процента суровина от това, което получава, тоест вече нямаме 100 процента отпадък, а имаме 80 процента суровини и само 20 процента депониран, което е съвсем добър резултат.
Водещ: Казвате 96 почти затворени, а обезпечено ли е това затваряне?
Нено Димов: Да, тези 96 са абсолютно обезпечени със съвременни системи, оставащите 17 не са на този етап. Там са отново в процедури, и в Дупница, и в Благоевград. В Дупница имаше много дълга процедура, подреждане на терен, доколкото съм запознат исторически, също е имало обжалване. Там процедурите просто са се забавили, но се изпълняват навсякъде мерки, които ще реализират съвременните системи за третиране на отпадъците и в тези общини.
Водещ: А тези, които се изграждат с европейско финансиране, там как стоят нещата, продължава ли да има забавяне, имаше доста сериозни проблеми в тази посока?
Нено Димов: Последното, което открихме с европейски пари беше системата в Пазарджик преди около три седмици. Така че, не, специално в отпадъците няма забавяне. В новия програмен период пак в сферата на отпадъците са отворени най-големия ресурс в момента, там е над 50 процента от ресурса отворен. Но, като казвам за това предполагам, че ще е интересно и за другите проекти. Целта ни е най-сериозният ресурс, който е пречиствателните станции за отпадни води, и въобще ВиК сектора, до края на януари да бъде отворен целия ресурс и да бъде достъпен за ВиК дружествата консолидираните да кандидатстват. Така че, като цяло се питваме да наваксаме едно закъснение, което вероятно е натрупано вследствие на президентските избори, оставките, които имаше след това, временното правителство. Може би там един период от 6-7 месеца, в които се е позабавила ОП „Околна среда”, вероятно и другите, в момента се опитваме да наваксваме това и се надявам, че в началото на следващата година ще бъде видим резултата.
Водещ: Казахте ВиК дружествата, в Хасково какво става, проблемът на хората с водата?
Нено Димов: Що се отнася, действията, които трябваше да свърши Министерство на околната среда и водите, ние към началото на октомври месец вече бяхме определили санитарно-хранителните зони, това беше процедура, която трябваше да се случи преди да могат да бъдат взети следващите стъпки. Така че, от там нататък ВиК дружеството има съвсем спокойно възможността да процедира с проектите, които е имало. Респективно за качеството нямам текуща информация за питейната вода, но там Министерство на здравеопазването, респективно РЗИ са компетентният орган, който може да замери, не съм чул да има проблеми.
Водещ: Тоест, вашата работа в тази посока там е приключена, всичко е анализирано?
Нено Димов: Да, ние сме предали необходимата информация от нашите замервания, които се правят на годишна основа, имахме няколко инцидентни, извънпланови в пролетния период. Определена е тази санитарно-охранителна зона, която вече дава възможност за следващи стъпки.
Водещ: Хората могат ли да са спокойни, така да ви попитам, че ще пият чиста вода?
Нено Димов: Пак казвам, дали е чиста питейната вода е въпрос на мерене от РЗИ, ние не разполагаме нито с капацитета, нито със знанието, нито апаратурата, затова ние мерим, да го нарече суровата вода, тази при източника, а как тя стига и какво стига да гражданите това е отговорност на здравното министерство, и със сигурност те мога да ви дадат този отговор.
Водещ: Преди да погледнем и въздуха, от водата към въздуха, все пак да ви питам и за минералните извори. Там се мислеше доста, особено в такива райони като Велинград да речем, Баня и други..., възможност за използване по-цялостно този ресурс. Какво се направи в тази посока?
Нено Димов: Това има процес, който тече не от сега, от години, в които минерални извори, които не са отдадени на концесии, или повече от 51 процента от количеството им не е отдадено по някакъв вид договор, да се прехвърлят към общините за ползване. Конкретно във Велинград съм имал няколко разговора, аз мисля, че два-три пъти ходих до Велинград, защото де факто там те живеят върху един ТЕЦ и е добре тези идеи за геотермално отопление, които имаме може би повече от 30 години, да се опитат да бъдат реализирани. Знам от кмета, той ме увери, че работи съвсем сериозно по проект за топлофициране на определен район, да го наречем като първа фаза, или като пилотна фаза, за мен ще бъде изключително интересно, ако този проект стигне и намери финансиране по някои от инструментите на околна среда да направим замерване с някои от подвижните ни станции качеството на въздуха преди реализирането на този проект и след реализирането на този проект, за да видим какъв е ефектът не само от гледна точка на по-доброто отопление на тези общински частни и други сгради, които ще са там, но и за състоянието на въздуха. Защото според мен ефектът би трябвало да бъде значителен, имайки предвид, че ще се мине на отопление от твърдо гориво към геотермална енергия, респективно това може да бъде разпространено и към други населени места, които имат тази възможност, но това не е навсякъде.
Водещ: А необходими ли са още чисто законови промени в тази посока, да се пипне по рамките, които...?
Нено Димов: Не, не мисля че са необходими законови промени, доколкото съм запознат има по-скоро проблеми с това, че не е предвидено към момента как да се изчисляват концесионни възнаграждения и този тип възнаграждения за такъв тип ползване на енергия, защото вие на практика не отнемате самата вода, а само топлината от нея, но това не е въпрос според мен на законово уреждане, а на подзаконов акт, или на някакъв вид договореност, което да се направи. Това ще се изчисти в рамките на оценката на самия проект, защото е пилотно, за пръв път се прави и трябва да се види каква е разумната цена, която трябва да се получи. Пак казвам, това не е да бутилираш вода и да я използваш, тук използваш само кинетичната и енергия.
Водещ: Един от другите ви приоритети е чистотата на въздуха. Сега имаме санкция от ЕС...
Нено Димов: Не, санкция още нямаме, ние сме осъдени...
Водещ: Имам предвид предупреждение, в този смисъл санкция, да внимаваме. Това ще ни е от приоритетите на председателството, доколкото разбирам, как точно? Вече навлизаме и в отоплителния сезон, вече навлязохме...
Нено Димов: Да, всъщност от самото начало, когато поех поста министър на околна среда и водите казах, че това ще бъде основният приоритет, защото той е свързан съвсем директно и със здравето, и с живота на хората, а пък България на практика като погледнете има доста голямо количество градове, които попадат в сферата на замърсяването с фини прахови частици. Така че, определена цел е да постигнем подобряване, знаете, че обявих работата на две работни групи, те вече оформят своите предложения, които ще представят на една голяма конференция, която правим на 23 ноември в София, на която ще бъдат поканени различните, да ги наречем заинтересовани страни. Ако говорим за битовото отопление, от една страна заинтересовани са вносителите и тези, които продават твърдото гориво, което трябва вероятно да отговаря на определени качества, съдържание на сяра, на пепел, за да не допуска замърсяване над определени норми. От друга страна тези, които произвеждат отоплителните тела, съществуват европейски стандарти, ние трябва да видим в какви периоди може да ги вкараме, те могат да ги внедрят в производствата си. Примерно, когато говорим за автомобилния транспорт, там...
Водещ: Поизплашихте доста шофьори в тази посока с това, че се мисли за по-нови автомобили, без замърсяване...
Нено Димов: Тука е въпрос за техническото състояние на автомобила, не става дума за възрастта, а за техническото състояние на автомобила и трябва да е ясно, че отпадните газове са част от техническото състояние на автомобилите. През цялото време и двете комисии, които са работили и предложенията, които се правят отчитат социално-икономически ефект. Ние си даваме ясна сметка в каква среда живеем и какво е състоянието. Може би било прекрасно да кажем от 2019 година всички в България ще карат електроавтомобили, само че това е невъзможно, няма смисъл човек да поставя цели, които не са съотнесени към реалностите. Така че, социално-икономическия елемент е бил през цялото време присъстващ, за да може да се гарантира, че това няма да има тежко сътресение. Същото се случи през 1998 година, когато бях отново в екипа на министерството и тогава отново променяхме да престане да има оловен бензин, да се мина на безоловен. В края на краищата днеска никой не се спомня този процес, тогава имаше подобни притеснения и за цената на горивото, и за възможността колите да се адаптират. Нещата могат да минат лесно, нормално е да има човек притеснения, когато се очаква да има нещо ново. Но, първата стъпка за мен е прекратяване на първата регистрация на коли, които технически не отговарят на изискванията.
Водещ: Тоест, са без катализатор, иначе казано?
Нено Димов: Те, ако са без спирачна система също, но това и в момента е валидно. Ако са с развалена кормилна система също, така че просто трябва да включим, да разширим и да е ясно, че техническото състояние на колата включва още един елемент.
Водещ: Догодина отиваме на преглед и ако се окаже, че няма катализатор...
Нено Димов: Дали ще става от догодина не знам, дали ще успеем, защото се оказва, че от един определен момент, оказва се, че всъщност при първа регистрация изобщо няма апаратура. Ние трябва първо да обезпечим тази апаратура, защото, ако хората не могат да го измерят, как да го кажат...
Водещ: А и как отивайки на борсата за коли да преценим има ли катализатор, или не, трябва да вземем някаква апаратура, за да проверим автомобила. Знаете, че много пъти, внасят се какви ли не автомобили...
Нено Димов: Разбира се, но как проверяваме дали работят другите системи. В края на краищата човек, когато отива си поема отговорността и прави съответното проучване. Но, пак казвам, на първо място трябва да я има тази апаратура, защото, ако в момента кажем, че при първа регистрация трябва да се отчита и няма с какво да се отчита, то е неприложимо. Така че, първата стъпка очевидно е да я има.
Водещ: Тоест, това се предвижда по някакъв начин, а и като нова отговорност на хората в пътна полиция, при първа регистрация?
Нено Димов: При първа регистрация, там, където се прави първа регистрация, това е в пунктовете, които КАТ мисля, че беше органът, който се занимава с първа регистрация.
Водещ: Добре, в крана сметка казвате, че има забавяне, а в общи линии как го виждате във времето...
Нено Димов: Забавяне за кое?
Водещ: За въвеждането на този процес.
Нено Димов: Напротив, той е ускорен в момента, тези работни групи именно затова бяха създадени, за да могат да направят предложения, които в момента ще се разгледат, пак казвам на 23-ти на тази конференция. Ще бъдат обсъдени с всички засегнати...
Водещ: Но понеже казахте едва ли през следващата година може би ще е факт.
Нено Димов: Казвам, че като етапи първо трябва да се закупи апаратурата и после да се въведе. Ако мен ме питате аз бих, ако знам какви са техническите изисквания, които трябва да бъдат определени, в момента, в който може да се кандидатства по проект бих насърчил Оперативната програма да финансира такъв проект. Но, пак казвам, нека да определим стъпките, работните групи са свършили, нека да направим тази конференция. Ще има редица срещи със заинтересованите, защото е добре те също да вземат участие и да кажат своите съображения заинтересованите страни и след това да го стартираме. Добре е да се бърза, но не е хубаво да се прибързва.
Водещ: То, между другото и вашият колега министърът на икономиката е възложил изработването на Пътна карта по отношение на електрическата мобилност. Там съгласувате ли действия?
Нено Димов: Да, разбира се, техни представители са...,имаме представители от икономиката, от транспорта, от вътрешните работи в работната група. Има една на по-високо ниво, която аз водя и която вече не е експертна, а политическа, на което са ниво заместник-министри, така че там също са представени. Има я тази координация, но освен управлението, пак казвам, много е важно различните групи от заинтересовани да бъдат включени и това е предстоящо. Ние не можем да взимаме самостоятелни действия, без да включим всички заинтересовани, да чуем тяхното мнение, може би ще дойдат интересни предложения, за които ние не сме се сетили.
Водещ: Очевидно се върви в тази посока, виждам и с градския транспорт...
Нено Димов: Понеже попитахте за председателството, всъщност това не е просто един от приоритетите, в началото на февруари месец ще има голяма международна конференция. Знаете, че на тройката Екоиновациите е като водещо, а тука ние сме се спрели на екоиновациите специално за почистване на въздуха, как може екоиновациите да ни помогнат в този проблем. Тя е много фокусирана конференция и се организира от българското председателство и от Европейската комисия.
Водещ: Предвижда се и онлайн платформа за качеството на въздуха, това какво ще рече?
Нено Димов: Онлайн платформа като се каже, за мен това означава, че човек ще има достъп до информацията, която я има и в момента, която не е онлайн.
Водещ: Въпросът е по някакъв начин ще работите ли за повече информираност, защото, поне доколкото успях да се запозная, такива са идеите ви, в смисъл по-голяма база данни, повече превенция в тази посока?
Нено Димов: Основната функция, когато говорим за замърсяването на въздуха и основната отговорност имат общините, тоест общините са тези, които трябва да предоставят информацията и да взимат... на първо място да взимат мерките, нека да не объркаме. Тъй като, ето, говорихме за Велинград, който има една даденост, която не съществува във Видин, Видин има друг проблем. Тоест, кметовете трябва да си направят своите регионални планове за подобряване качеството на въздуха, ние в момента финансираме с три милиона от Оперативната програма „Околна среда” такъв тип мерки, такъв тип планове на местната власт. Защото местата власт може да отчете, няма панацея, няма единно решение, което може да бъде взето и да бъде приложено навсякъде. Ако го имаше, то отдавна щеше да е измислено. И неслучайно давам за пример тези два града, защото Видин може би е с най-тежкото състояние в момента, а Велинград е с един от уникалните случаи, не са чак толкова много в България, който може да има специфично отопление, което другите не могат да имат. Може би третият град, който е добре да бъде даден за пример, е София. През 2011 година, гледайки годишните превишения, средногодишните, всичките станции, които мерят в София превишават. През 2016 година годишните превишения са само две и те са много близко до нормите. Тоест, мерките, които се взимат тука активно са адекватни и вървят в правилната посока. Подобна е ситуацията във Варна, подобна е ситуацията в Бургас, където също има подобряване, с изключение на една станция. Така че, очевидно... а мерките са различни, примерно Варна и Бургас не правят метро, каквото се прави в София. Тоест, общинските администрации са тези, които трябва да кажат кое от тяхна гледна точка ще е най-ефективно, така че ресурсът, който е наличен да бъде с най-максимална степен оползотворен. Тези планове, които се правят в момента са обезпечени със 111 милиона лева по Оперативна програма „Околна среда”, които не са толкова много, но не са и никак малко, така че реални мерки могат да бъдат взети и финансирани.
Водещ: Другият голям въпрос, с ТЕЦ-те какво правим?
Нено Димов: Да, през август беше публикуван в Държавен вестник на ЕС новите изисквания, но те дават възможност за дерогация, тоест отклонения от правилото. В момента ние и вчера имахме разговор с министър Петкова, в момента топлоелектрическите централи основно в басейна на Марица работят много активно по изготвянето на документацията за искането на тази дерогация. Те имат 6 месеца от август, в края на февруари някъде изтичат тези шест месеца, в които да предоставят тези свои искания в компетентния орган Изпълнителната агенция по околна среда и тя вече ще прецени. Но като цяло възможностите, когато говорим за серните окиси, които са основният проблем в Маришкия басейн, имаме точно тази възможност за дерогация и би трябвало да се възползват от нея. Разбира се, има определена работа, която да се свършат и аз имам уверението, че се работи много сериозно в тази посока. Ние, като, агенцията като орган, който дава разрешението, също ще си свърши много отговорно работата, за да види кои могат да получат и кои вероятно може и да не получат.
Водещ: Това обаче като че ли не е трайно решение, а отлагане във времето?
Нено Димов: Не, тази дерогация не е фиксирана със срок, тоест вариантите са два – или до 2021 година трябва да изпълнят изискванията, или ако получат дерогация, тази дерогация на практика няма краен срок, защото тя е съобразена с два много специфични факта. Първият е географското местоположение и второто е техническите възможности. Техническите възможности на нашите централи в момента не могат да бъдат променени, а географското положение е свързано с горивото, то също не може да бъде променено. Те няма как да се променят за десет, петнадесет или двадесет години. Така че от тази гледна точка, ако има достатъчно добра мотивировка, дерогацията е за целия период до изчерпване ресурса на практика, ако разбира се междувременно няма други законодателства, които човек не може от сега да предвиди.
Водещ: Тоест, на този етап няма опасност от закриване на ТЕЦ-ве?
Нено Димов: Ако си свършат добре работата и ако документацията, която дадат мотивира действително получаването на дерогацията, което далеч не е гарантирано.
Водещ: Добре, очаква ни съвсем скоро, сигурно ще има сняг и тази година...
Нено Димов: Надявам се.
Водещ: Вие сте и скиор, как виждате развитието в тази посока и отново стигаме до баланса между интересите на хората, бизнеса и околната среда. Банско, знаете там много искат още писти?
Нено Димов: Знаете, че още по времето на служебното правителство там имаше тежка сага, която завърши с поредица от съдебни дела, това, което в момента вече е на хоризонта вече да се насрочи делото по същество. А по същество означава да се каже действително дали трябва да се прави екологична оценка на плана за управление, или не трябва да се прави екологична оценка. Имаше една друга група междувременно от дела, които преминаха, но те не бяха по същество, а по-скоро процедурни. Това очаквам още следващия месец, през ноември ще бъде вероятно насрочено първото дело каквото и да е решението, след това отново ще бъде обжалвано, защото това очевидно е практика, ние си говорихме за това в началото на предаването с вас. Така или иначе, балансът между икономическото развитие и опазването на околната среда и двете са елемент от качеството на живот на хората, ние не може да поставим хората като трета страна, те де факто са центъра, към който тези два стълба трябва да подпомагат тяхното благосъстояние. И за мен развитието на зимния ски туризъм, изобщо превръщането на България в ски дестинация е съвсем позитивно и по никакъв начин не увреждащо околната среда, разбира се търсейки се баланса с опазването на околната среда, която имаме. Ние имаме освен Банско, за което споменахте, Рила, Централен Балкан, Витоша и други места, на които може да се развива зимен курорт като че ли те в момента всички са блокирани, виждайки какво се случва в Банско като че ли няма някакъв сериозен инвестиционен интерес. Но за мен ски туризмът е нещо, което виждам и в Австрия, и в Швейцария, нещо, което може да печели. Един курорт сам по себе си не прави дестинация. Ако ние искаме да направим България туристическа дестинация, ски туристическа дестинация, това е едно, ако искаме друг тип туризъм, това е друго, трябва да се реши в край на краищата какво точно ще се развива.
Водещ: Само че, бизнес интересите като че ли са малко по-тесни, а вие намеквате, че хората в този бранш трябва да се замислят за общи действия.
Нено Димов: Според мен, като цяло, ако искаме да развивам, то развива се дестинация. Погледнете големите държави, които имат развита, там дестинацията е тази...естествено е, че има конкретни курорти, сега да не ги споменавам, да не им правя реклама, но като ви кажат – отивам в Австрия, защото има много, отивам в Швейцария, отивам във Франция... един отделен курорт не е, дестинацията като такава може би е по-интересната. Но, това все пак е в друга сфера на компетентност, от гледна точка на околната среда за мен са напълно съвместими когато се направят интелигентно и когато се отчитат и възможностите за ски туризъм и възможностите за друг вид туризъм.
Водещ: То донякъде е свързано, но казусът Калиакра, не повдигна ли въпросът, дали в един момент, ако решим, не можем да направим корекции върху зони от Натура 2000?
Нено Димов: Казусът Калиакра, който напредва в решението му, последно в неделя имах среща с кмета и стигнахме, сближихме още позициите си, показва, че ние като че ли сме взели някаква крайност от гледна точка на Натура, която европейското законодателство не изисква, тоест...
Водещ: Престарали сме се малко, казвате?
Нено Димов: Разбрали сме го може би по не най-правилния начин в някакъв период от време. Това, което специално ще направим там, естествено трябва да бъде изпълнено с решението на съда, никой не оспорва това нещо, но ние сме поканили Австрийската агенция по околна среда, заедно с нея сме кандидатствали за проект, който вече е в много напреднала фаза за одобрение, за да може да се види в края на краищата от целия този район, тези над 400 квадратни километра, кое е онова ценно, което трябва да се запази, кои буферни зони трябва да има, в останалата част какво е допустимо и какво не е допустимо. Защото идеята на Натура не е да забрани всичко, забраната за всичко е в резерватите. Натура има дейности, които са разрешени, тоест трябва да има някакъв вид райониране, а ако има явни фактически грешки, каквито очевидно има в района на Каварна – гробището, летището, пътната инфраструктура, които са от много отдавна, естествено е, че могат да бъдат извадени. Това вероятно е допуснато поради липса на достатъчна работа на място, или не мога да гадая какво се е случвало преди 15 години. Но това са толкова явно фактически грешки, че естествено да бъдат отстранени.
Водещ: Не рискуваме ли така да бъдат предявени претенции и към други територии?
Нено Димов: В смисъл?
Водещ: В смисъл да бъдат извадени от Натура.
Нено Димов: Има явни фактически грешки, пак казвам, чисто формално едно летище, което е построено примерно преди 50 години, или една пътна инфраструктура, като е попаднала... явната фактическа грешка е нещо съвсем ясно в правния свят. Ако има такъв тип, за мен това не е риск, това е изправяне на грешка. Ако няма явна фактическа грешка и се иска изваждане от Натура, то тогава има процедура, с която трябва да се мине включително на българско и на европейско ниво, за да се докаже, дали тази територия примерно, ако някой претендира, че неправомерно е попаднала, трябва с научни данни да докаже, дали е ли или не е. Така че, има различни пътища, едното е с явните грешки, другото е с научно доказателство, защото може да се окаже, че има места, които не са в Натура, но е било редно да са. На този етап това е голямата картина. Малката съсредоточена в Каварна и в района на Калиакра според мен върви към сближаване на позициите към издаване на постоянните заповеди и към надявам се решаване на казуса.
Водещ: Имаме още малко време, да ви попитам за притесненията на хората в Добруджа – газът? Ще се добива ли, няма ли?
Нено Димов: Първото, което трябва да е кристално ясно, че шистов газ в България в момента не може да се добива, където и да било, защото има мораториум на народното събрание. Мораториум означава забрана, забраната важи за територията. Тоест, шистов газ няма да се добива. Когато говорим за конвенционалния добив на газ в България на много места се добива такъв, а в Добруджа, доколкото в момента има проект, който предстои да минава през Районната инспекция на оценка за въздействие на околната среда той е само не за добив, а за проучване дали има, а ако има какво има и колко има. Тоест, на изключително ранен етап. Експертите ще си кажат мнението дали ще има риск за околната среда или не, затова имаме експертен съвет, той ще излезе със становище, в което ще отчете и резултатите от обществените обсъждания, резултатите на самия доклад по ОВОС, които са направени, но като цяло, това е моментът, който ние трябва да видим дали нещо има, ако бъде разрешено и едва тогава, ако се стигне до добив, да се направят отново оценки, как този добив би се отразил върху околната среда. Но на този етап дори не говорим за това, още сме на етапа да видим дали има нещо и ако има колко е то, проучването и то подлежи в момента също на ОВОС, който експертният съвет във Варна ще трябва да гледа в определения срок, след обществените обсъждания, 45-дневен срок.
Водещ: Тоест, хората нямат основание да протестират за каквото и да било към момента?
Нено Димов: Аз не съм запознат с техническата страна и техните притеснения. От тази гледна точка, пак казвам, те са си изразили на обществените обсъждания своите притеснения, но те не могат да бъдат свързани с шистов газ, защото за това има абсолютна забрана и няма как да се случи. Този метод, който се предлага в момента, доколкото разбирам, не съм специалист в сферата е подобен на ваденето на вода от дълбочина, не е по-различен от това, но нека експертите да си кажат, в края на краищата те са затова, затова е експертният съвет.
Водещ: Добре, и на финала да ни кажете какво става с тази идея, която поде вашият предшественик Нона Караджова – найлоновите торбички?
Нено Димов: Може би найлоновите торбички, там има сериозно ограничаване, и всъщност от въвеждането на продуктовите такси, отчитаме над 50 процента намаляване на употребата, но тук по-сериозният проблем е с пластмасите като цяло. Един от документите, които се очаква да стартират по време на българското председателство и да излезе до декември от комисията е именно пластмасите като проблем. Предизвикателството е сериозно, но това, което отначалото ви казах за завод за отпадъци в София, който взима този отпадък и го превръща в суровина, която продава, е единият от пътищата, всъщност кръговата икономика е това. Нещо, което до онзи ден е било отпадък да стане суровина, да се използва повторно, пластмасата е съвсем възможна в тази посока. Така че, според мен това е не толкова пластмасовите торбички, колкото пластмасата като цяло, като предизвикателство, което ни очаква.
Водещ: Добре, много ви благодаря за времето, което отделихте за телевизия Европа и сутрешния ни информационен блок.
Нено Димов – министърът на околната среда и водите. Това е и финалът на днешното издание на блока ни. Надявам се да бъдем заедно и утре по същото време.