Водещ: На последното си заседание за изминалата година правителството прие промени в плана за управление на „Пирин” и даде зелена светлина за инвестиционно предложение за изграждането на втори лифт между Банско и ски зоната над града. Решението провокира еколози да излязат на протест и да заплашат, че ще продължат да протестират. Местните хора, любителите на ски спорта и туристическият бранш пък подкрепиха действията на кабинета. На този фон на 31 декември бяха затворени 113 сметища, а в Пазарджик беше обявено частично бедствено положение заради боклука в разгара на зимата. Както в богатите квартали на големите градове, така и в бедния Северозапад хората продължават да страдат от мръсния въздух, основна причина за който са автомобилите без катализатори и отоплението на твърдо гориво. Добро утро на Нено Димов, министър на околната среда и водите. Добре дошъл.

Нено Димов: Добро утро, добре заварили.

Водещ: Опитах се накратко да кажа трите основни теми, по които ще разговаряме, надявам се съвсем коректно в цялата тази ситуация. Да започнем обаче от плана за управление на „Пирин”. Какво променя този план в сравнение със ситуацията, която беше до момента, за да видим какви са основанията да се протестира срещу това ваше решение?

Нено Димов: Всъщност това, което този план променя, е, че в туристическата зона над Банско, което представлява около 2% от територията на целия Национален парк „Пирин”, от „не разрешава” става „разрешава инвестиционни намерения”. И второ нещо, което е ясно казано във второто решение на Министерски съвет, че се възлага на министъра на околната среда и водите, тоест на мен, при постъпило инвестиционно намерение максимално бързо да се премине през всички необходими екологични процедури, като оценка на въздействие, оценка на съответствието, екологична оценка и прочее, за да може този втори лифт, или нов лифт, на Банско да бъде реализиран максимално бързо с оглед решаването на достъпа на всички гости до съоръженията.

Водещ: Какви инвестиционни намерения обаче биха могли да бъдат предложени? Тоест аз мога ли да ви предложа един проект да построя в тази зона един спа комплекс?

Нено Димов: Не. Единственото, което може да бъде предлагано, това са спортни съоръжения. Тоест за нищо друго извън спортна инфраструктура не можем да говорим. Става дума за лифтове, за писти. И най-вече за кабинковия лифт, вторият кабинков лифт, това е основното. Точно за това е конкретно втората точка, за която говорим. Така че става дума за това. Извън това в промяната за плана се дава възможност в една конкретна зона, по-голяма зона, да се правят водохващания за питейни нужди, което ясно е разписано в закона, но което по някаква причина е било пропуснато в плана и до този момент не е можело да се правят водохващания за питейни нужди в рамките на националния парк.

Водещ: Аз ще стана тук, за да покажа и вие да обясните. Това тук е ски зоната над Банско, долу се намира Банско. Само тази ски зона е такава, каквато е и до момента, тя не е променена.

Нено Димов: Промяна няма в нея, да. Това е ски зоната, както е от 2001 г., мисля, че почва. Това е ски зоната, там промяна няма. Както и другата, която е на Добринище, също (...), тя е 0,6%.

Водещ: Така. Тук само в тази зона могат да се строят лифтове и влекове. Нищо друго, така ли?

Нено Димов: Нищо друго. Там е само спортна инфраструктура. Тоест не може да сложите и една керемида, ако не е извън...

Водещ: Чайна мога ли да направя там?

Нено Димов: Не, не можете да направите нищо извън спортна инфраструктура. Няма хотели, няма чайни, няма спа центрове. Нищо друго не можете да правите.

Водещ: Тоест в тази зона може да се направят писти, освен съществуващите, и други?

Нено Димов: Нека да бъдем наясно – могат да се направят само след оценка на въздействието върху околната среда.

Водещ: Говорим какво може да се предложи.

Нено Димов: Може да се предложи, но дали ще се приеме е друг...

Водещ: Аз като инвеститор мога да ви предложа писта, влек, лифт. Нищо друго.

Нено Димов: Точно. Това е. А то трябва да мине през екологичните оценки и да се види дали е допустимо, евентуално дали може да бъде направено, дали не може да бъде направено, какъв ще е ефектът и как може да бъде компенсиран, ако е разрешено.

Водещ: Абсолютно същото ли е положението и със значително по-малката ски зона над Добринище?

Нено Димов: Абсолютно същото е значението, да. Тоест това са двете промени.

Водещ: Какво се случва в тази зона, която е оцветена в тъмно зелено на картата?

Нено Димов: Там практически няма никаква промяна от действащия план до момента.

Водещ: Тоест в 52,2% от зоната промени...

Нено Димов: Режимът остава такъв, какъвто е. И дейностите остават такива, каквито са досега.

Водещ: В тези 45,2%, светлозелено, какво може да се прави?

Нено Димов: Водохващания. Това е единствената промяна. Водохващания, и то в закона много ясно е казано, че става дума за водохващания единствено и само за питейни нужди. Тоест никакви други водохващания не могат да бъдат направени.

Водещ: Тоест, ако населените места Банско, Добринище, тук отдолу също има населени места, в момента не мога да се сетя кои са, имат нужда от питейна вода, тогава от тази зона може да се правят водохващания.

Нено Димов: Могат да се правят водохващания, отново минавайки през необходимите екологични процедури за оценка за въздействието върху околната среда.

Водещ: За нуждите на тези водохващания могат ли да се строят в тази зона някакви сгради?

Нено Димов: Не. може да се строи само водохващането, което е инженерно съоръжение. Аз не мога да кажа какво е, защото не съм инженер, но там при всички положения ще има тръби, които трябва да отведат...

Водещ: Тоест, ако някой ВиК оператор ви предложи да построи някаква сграда на водохващането, той не може да мине през екологична оценка, така ли?

Нено Димов: То е забранено. Той няма да стигне до екологична оценка, той просто не може да направи сграда там, защото е забранено.

Водещ: Добре. Има ли вече постъпило при вас предложение, инвестиционно намерение за изграждане на спортно съоръжение, след като променихте плана за управление на „Пирин”?

Нено Димов: До днес, до този момент няма постъпило инвестиционно намерение. Това, което видях вчера и онзи ден, още мисля, че мина по някои медии, е някакъв идеен проект. При всички положения вероятно тази седмица ще извикам инвеститора, за да разбера какво всъщност му е намерението. Това, което направих преди това, е да се срещна на 30-и с кмета и общинските съветници на Банско, да видим тяхната част, защото трябва да се направи съответно устройствен план, който ще бъде променен, който ще мине през екологична оценка и оценка за съответствието, до каква степен те са в готовност, тъй като тук и държавата има отговорност, и общината има отговорност, ако има инвестиционно намерение. Така че към този момент, това, което приехме на Министерски съвет отваря процедурата, общината е в готовност, трябва да видим как ще процедират нататък.

Водещ: От чисто експертна екологична гледна точка на какви условия, освен това да бъде спортно съоръжение, би следвало да отговаря едно такова инвестиционно намерение, за да бъде в съответствие с природната среда? Тоест, ако например ще се изгражда втори кабинков лифт и предложат голяма част от трасето да бъде в близост успоредно на съществуващото вече изградено трасе, тоест да не се правят нови просеки и т.н., би ли било плюс?

Нено Димов: При всички положения трябва да се види конкретният проект, защото върху него може да се направи оценка за въздействието, как ще въздейства. Така че дали ще бъде плюс или минус, аз не мога да кажа отсега, тъй като конкретното трасе трябва да се оцени. И това се прави от различни видове експерти, след което се приема от Висшия експертен екологичен съвет. Така че не може да се каже в момента кое ще е плюс и кое ще е минус. При всички положения колкото повече се опази съществуващата природа в момента, толкова по-добре ще бъде. Но като цяло в оценката за въздействието се оценява къде е най-добрият вариант да мине и какви трябва да бъдат компенсаторните мерки, ако такива се налагат.

Водещ: Дотолкова, доколкото в съобщението, което разпространиха от концесионера в момента, пише, че те ще предложат например при едно отсечено дърво, на посочено от управата на природния парк „Пирин” място, да се посадят пет нови дървета – това ли имате предвид като компенсаторна мярка?

Нено Димов: Вижте, дали трябва да бъдат три, пет или седем, не мога да кажа...

Водещ: Казвам това, което те ще предложат. Това пример за компенсаторна мярка ли е?

Нено Димов: Това е пример за компенсаторна мярка. Но при всички положения компенсаторните мерки трябва да бъдат, ако са необходими такива, много ясно описани при оценката за въздействие, най-малкото и къде да бъдат направени. Защото от друга страна, например презалесяването може да има обратен ефект. Прирастът в горите на Пирин е много сериозен, благодарение на санитарната сеч, която има през последните години. Говорейки с кмета на Банско, той спомена, че през по-миналата година, 2016 г., прирастът е от 80 000 куб.м. дървесина в гората, което означава едно много сериозно нарастване. Така че трябва да се оцени как ще се направи, за да не бъде с обратен ефект. Българите имат една много хубава поговорка – вместо да изпишем вежди, да избодем очи. Затова има експерти, които ще кажат след екологичната оценка какво се получава и какви са компенсаторните механизми, ако са необходими.

Водещ: Дотолкова, доколкото все пак този проект има някакви данни за това, че междинна станция в Чалин влог, на Шилигарника, стигаща до Шилигарника, тоест разделянето на този поток. Тези данни биха ли могли по някакъв начин да бъдат оценени?

Нено Димов: Не, в момента не бих могъл да ги оценя, освен това, че действително ще има разделяне на потока. Но това не е основният проблем, който трябва да гледа оценката за въздействие върху околната среда. Това е друг ефект, който има. Той, между другото, е свързан с натрупването на определена маса хора на едно концентрирано място, така че то също ще бъде оценено. Но като цяло, за да може да бъде оценено това трасе, то действително трябва да бъде в рамките на инвестиционен проект, а не на инвестиционно намерение. Пак казвам, ще извикам, аз не съм запознат с това намерение и ще извикам концесионера, за да каже какво точно е имал предвид, тъй като, примерно, говори се за изсичането на дървета и какви дървета. Като не знаем трасето, по което ще мине – вие знаете, че просеката е от няколко метра. Тези няколко метра, малко вляво или малко вдясно, могат да отсекат или да не отсекат определено дърво. Така че от тази гледна точка трябва да се знае много конкретно, за да може да бъде направена подобна оценка.

Водещ: В момента например това, което се наблюдава, че поради пренатовареността на лифта има огромно количество автомобили, които се качват на Бъндеришка поляна. Това какво въздействие оказва върху околната среда?

Нено Димов: Със сигурност колата е много по-замърсяваща околната среда. И потокът, който стига догоре, и паркингът и работещите коли, които са там. Ние сме си говорили тук, когато става дума за замърсяването на въздуха, че електромобилите са нещо, към което трябва да се опитаме да вървим в някакъв средносрочен план. превозването с кабинков лифт е вид превоз с електричество, той е вид електромобил, което е най-екологичният транспорт, засега няма по-добър в рамките на планината. Така че от тази гледна точка безспорно замърсяването на въздуха, което дават автомобилите, ще бъде силно ограничено при наличието на такава кабинка. Между другото, може да се обмисли вариантът изобщо да не се допускат коли в парка догоре, освен за обслужване, при наличието на втори кабинков лифт. В момента виждате сами опашките, които се получават, това ограничение би било много трудно в момента.

Водещ: Говорим за Банско, защото това възникна, обаче дайте да погледнем Витоша. Дайте да погледнем Стара планина, дайте да погледнем Боровец. На Витоша на Коледа стана страшно – от автомобили не можеше... човек се качи и не може да слезе. Никой не говори за развитието на тази зона на Витоша, на която аз като дете ходих да карам ски. А в момента няма как да отида.

Нено Димов: Тук е добре действително да говорим въобще за зимния туризъм, за ски туризма и за България като ски дестинация. Конкретно за Витоша, на същото това последно заседание на 28-и беше възложено на министъра на спорта да започне процедура по възстановяването на „Заека”. Това всъщност е единият от двата лифта, които...

Водещ: Извинявайте, обаче „Заека” не решава проблема.

Нено Димов: Разбира се, че не решава проблема, но там също стои въпросът с изготвянето на плана за управление...

Водещ: И вие сте карал ски и знаете, че „Заека”...

Нено Димов: Аз съм тръгнал от „Ветровала”. Тогава, ако си спомним, има’е „Роман”, „Заека” и „Спас”, то друго нямаше в онези години.

Водещ: Да. Качвахме се с кабинката на „Копитото”.

Нено Димов: По-младите – да. Аз си спомням, когато чаках два часа на „Хладилника”, за да вземем рейс сутрин.

Водещ: Не, нямаше и „Хладилника” тогава.

Нено Димов: „Хладилника” – рейсовете.

Водещ: А, да, рейсовете.

Нено Димов: Имах предвид рейсовете, които тръгваха оттам, и опашката, която беше. Помня тези периоди в детските си години. Така че и въобще изграждането на ски туризма, особено Витоша също идва на дневен ред и трябва да се разгледа. Там отново говорим за план за управление, който трябва да реши в цялост. В момента дори този елементарен случай да вземем, дотолкова, доколкото технически трябва да бъдат изместени определени стъпки, за да може да се възстанови „Заека”, той изисква определена промяна в плана. Тоест ние сме направили прекалено много бариери през годините...

Водещ: А „Княжево – Копитото” не може ли да се възстанови?

Нено Димов: Вероятно може. В момента не мога технически да кажа дали е възможно. Но имайте предвид, че това са лифтове, които са правени много десетилетия назад във времето. Съвременните надали могат да уцелят примерно същите стъпки, за да не трябва да бъде променяно нещо. Ако има нужда от нови стъпки, то означава, че трябва да има ново разрешение и промяна в плана за управление. Естествено, ако могат да се уцелят на същите места, сигурно вариантът ще е друг, но дайте си сметка кога е правен този лифт и коя година сме днес. Толкова много е напреднала и технологията, толкова много са напреднали съоръженията, че ние трябва да вървим към нещо ново и съвременно.

Водещ: По пътя на логиката би трябвало да е още по-щадящо в сравнение с онова, което е правено тогава, защото така се развиват технологиите, да щадят природата.

Нено Димов: Но пак казвам, трябва да се извърви определена процедура, която отново тръгва с плана за управление на Витоша. Това е проблем, който ние явно през годините сме били прекалено рестриктивни, включително и в законите за защитената територия и за биологичното разнообразие. Прекалената рестрикция води до тези бавни и тежки процедури, които имаме в момента.

Водещ: Затворихте в края на декември 113 сметища. Само да вметна, преди да минем към сметищата. В 12.00 ч. във фейсбук ще отговаряте на всякакви видове въпроси, свързани с „Пирин”.

Нено Димов: В 12.00 ч. съм поканил на територията на тези, които протестират – Фейсбук е тяхната територия, в лайв чат ще отговарям на всеки, който иска да му бъде отговорено. Защото аз съм убеден, че голяма част от хората, които в момента изразяват своето недоволство и протести, много добре знаят отговорите, но просто, дали благодарение на желанието за манипулация, благодарение на инсинуации и прочее, подвеждат тези, които може би искат да знаят. На втората група ще отговоря на всички въпроси, които искат да бъдат изяснени.

Водещ: И в границите на парка сгради няма да могат да се строят. Категоричен сте.

Нено Димов: То го забранява самият закон.

Водещ: Добре. 113 сметища затворихте, за да избегнем наказателна процедура.

Нено Димов: Да, това е една добра новина. На практика България трябва да затвори този процес на наказателната процедура, която имаше срещу използването на сметища, които не отговарят на европейските стандарти. На 31 декември те бяха затворени.

Водещ: В Пазарджик обаче обявиха бедствено положение. Защо се случи така? С какво не са готови там и къде е проблемът – в местната власт ли е?

Нено Димов: При всички положения като цяло проблемът с нерегламентираните депа беше известен от повече от две години на местната власт. В Пазарджик през есента на тази година беше открита новата регионална система за депониране на отпадъци, която се финансира по Оперативна програма „Околна среда”, така че тази система можеше да заработи съвсем спокойно. Там имаше избор на оператор, обжалване в съда и вследствие на съдебната фаза – забавяне. Доколкото съм информиран, в края на седмицата би трябвало да започне работата на новото депо. Но така или иначе то като съоръжение съществува и е въпрос на местната власт да направи тази организация. Защо са проведени толкова късно процедурите, имайки предвид, че всичко в България се жали, това вече е въпрос, на който може би трябва местната власт да отговори. Но така или иначе там проблемът според мен е много лесно да бъде решен. Малко по-трудно стои въпросът в другите места – Благоевград, Дупница, Кюстендил и Бяла, където нямат още изградени системи...

Водещ: Бяла, Варненско, или Бяла, Русенско?

Нено Димов: Русенско. Няма още изградени системи за депонирани. Там Министерски съвет взе решение през декември месец и определи местата, на които могат да бъдат депонирани до 10% от обема на новите регионални системи, така че да не се получи криза с отпадъците. Това, при положение, че местната власт не намери начин на договорни отношение да извозва на определени други места. Така че, доколкото съм информиран, част от кметовете са си намерили решение на проблема, докато се изградят тези системи. Друга част вероятно ще се възползват от решението на Министерски съвет.

Водещ: На тези места кога ще се изградят системите? Изграждат ли се?

Нено Димов: И в Благоевград, и в Дупница е следствие на поредица от обжалвания. Доколкото знам всички процедури вече са приключили и строителството в Благоевград може да започне. Там кметът говори за 2018 г., че ще бъде пусната регионалната система. Дупница е по-назад. Но така или иначе, доколкото знам, поне процесът с обжалване е приключил, който може би е най-бавната част от инвестиционния процес в случая.

Водещ: Имаме обаче дела за мръсния въздух.

Нено Димов: Не само дела, България е осъдена. България беше осъдена в началото на миналата година, за това, че не отговаря на нормите за качество на въздуха в наблюдаваните градове. При всички положения това е дело, което вероятно ще влезе в един момент във втора фаза. Ние направихме поредица от първо работни групи, които излязоха с конкретни предложения. Тези предложения бяха представени на конференция в София, след което бяха представени и работно, и политически в Брюксел. До края на февруари месец трябва да приготвим график за прилагането на тези предложения. През март месец очаквам и Световната банка да излезе с техния резултат – това е проект, което е започнал още в края на 2016 г. – да излезе с техните предложения. И този целият пакет се надявам, че ще доведе до мерките, които ще предотвратят втората фаза на наказателната процедура, ако успеем да се справим в срок. При всички положения сроковете трябва да бъдат договорени с комисията към края на февруари месец. Причината за това е, че на 5 и 6 февруари е първото голямо събитие на високо ниво по Европредседателството – това е екоиновативната конференция, която отново е с акцент чистотата на атмосферния въздух, от което също вероятно ще излязат идеи, които да бъдат включени в този график.

Водещ: Тук обаче има няколко ключови въпроса – какво правим с автомобилите без катализатори конкретно у нас, защото те са сериозен проблем? Особено при този абсолютно либерален режим на внос на автомобили втора ръка положението е страшно. Какво правим с твърдото гориво и какво правим с ромските махали, където, каквото се хване, това се гори? Хващат ми каишката от часовника и я слагат да я горят. А това, че тя е пластмаса, силикон и не знам си какво, изобщо не го интересува човека.

Нено Димов: Говорейки за автомобилите, едно от първите неща, които ще се опитаме да направим, при отваряйки ресурса за въздух в рамките на Оперативна програма „Околна среда”, ще се опитаме да снабдил всички пунктове за първа регистрация с необходимите инструменти, за да видят имат ли катализатори автомобилите. И кола, която няма катализатор, да не може да има първа регистрация.

Водещ: А тези, които са регистрирани и нямат катализатори, с тях какво правим?

Нено Димов: Това е втората посока, свързана със сервизите и с пунктовете за технически прегледи. Между другото, това е свързано и с третия въпрос, който ми зададохте, така че нека успоредно да вървят за двата, после ще се върна за твърдото гориво. Част от източника на тези да ги кажем нерегламентирани горива, защото вие говорите там за гуми, вие говорите там за употребявани масла, говорите за дрехи. Ние имахме среща с кмета Фандъкова, идеята е да се опитаме да направим контрол при източника и започнахме проверки по сервизите, за да се види дали отработените масла, които се водят, всичките са дадени на правилното място за третиране на тези масла, а не са изгорени, било в сервиза, било продадени някъде другаде. Какво се случва с отработените гуми. Когато говорим за дрехи, това е малко по-сложен въпрос и там министерството няма пряка отговорност, но това също е в сферата на разговора, който сме имали. Ние на практика проверихме в края на миналата година няколко сервиза и направихме съответните предписания и съответните наказания. Тези проверки ще продължат през целия сезон. Така че това е една от сферите, където сме се насочили – още при източника да бъде хванато, защото не може да бъде хванато, когато вече е отишло в частния дом. Що се отнася до твърдото гориво, ние имаме вече много сериозно проучване и сме се спрели да полски модел за стандарт, който е най-близо до нашите условия, който все пак ще трябва да претърпи някакви промени. Става дума за стандарт за качеството на горивата, които се продават на пазара – горивата за битово отопление. Говоря за въглищата, говоря за брикетите. И тук става дума за нивото на съдържание на сяра и пепел, така че още на самия пазар вие да не може да си купите горивото, което ще замърсява. Вие споменахте квартала на по-богатите, че също са замърсени...

Водещ: Да, защото те си купуват мокри дърва, тъй като не се продават сухи.

Нено Димов: Точно това е проблемът. Тоест ние трябва да направим контрола и забраната на мястото на пазара, а не на следствието, което идва. Така че самият пазар, от следващия сезон целта ще бъде да се изпълняват тези стандарти.

Водещ: Преди да бъдете министър често гостувахте в това студио. Сега като министър ви каним, отзовавате се на поканите, като не сте министър след години пак ще ви каним, защото сте анализатор. Забелязвате сградата срещу телевизията, новопостроената. Тази сграда е покрита с едни керамични плочи, които пречистват въздуха. Това място сега се оказва едно от местата, точно площадът пред телевизията, със значително чист въздух, въпреки близостта на Орлов мост. Не може ли да се въведе законово изискване новостроящи се сгради да бъдат с подобно покритие? Не може ли на горещите места, защото въздухът се замърсява на определени точки, да има такива изисквания за покритие на транспортните връзки, например там, където са подлези и надлези, на околните сгради, когато са обществени дори това задължително да се направи от държавата и това също да бъде част от системата за решаване на проблема?

Нено Димов: Точно затова фокусирахме конференцията за екоиновации, защото това е иновация, иновативен подход, затова фокусирахме конференцията за екоиновации в сферата на замърсяване на въздуха. Аз между другото съм чувам в Норвегия и в Швеция за системи, които се слагат до големите кръстовища, които поглъщат. Искаме да видим всичко, което ще бъде предложено, затова казах, че това ще бъде част от мерките, които след тази конференция също ще бъдат заложени в програмата, която ще бъде дискутирана в Брюксел, включително и за възможностите за финансиране на тези мерки. Така че ние сме тръгнали с традиционното, което сме знаели, чакаме тази екоконференция, която ще бъде... Още поемайки длъжността министър на околната среда, обявявайки въздуха като приоритет, казах, че в България екоиновациите ще бъдат фокусирани върху чистотата на въздуха. Това не е естонският случай, това вероятно няма да бъде и случая с Австрия след нас. но се фокусираме именно върху чистотата на въздуха и екоиновациите, защото това са подходи, които също могат да решат по един начин горещите точки, както самият вие казахте.

Водещ: Като погледнете картата на София със замърсяването се виждат кои са горещите точки, където очевидно трябва да има и такъв иновативен подход, който да съдейства, да е част от решаването на проблема.

Нено Димов: Точно затова и направихме тази конференция точно с този профил, за да може да видим какви са иновациите, кои са тези, които най-добре ще паснат на нашите условия и ще решат нашия проблем.

Водещ: Благодаря ви много за този разговор. Ще продължим специално за въздуха да говорим, защото смятам, че е изключително важна тема, хората имат право да дишат чист въздух и да не увреждат здравето си...

Нено Димов: Абсолютно. Тук говорим за здраве, тук говорим за околна среда, тук говорим за много неща, които са важни.

Водещ: ... а ще пълнят белодробните клиники с тежки...

Нено Димов: Част от решението е да могат да спортуват и да имат възможността да дишат чист въздух, така че трябва да ходим и в двете посоки.

Водещ: Как да спортуваме на чист въздух, като то няма чист въздух. Благодаря ви много.