Нено Димов: Тя е малко по-сложна процедурата, но е факт – ясно е, че не сме докладвали в срок. На практика трябва по 11 показателя да бъде докладвано, ние имаме данни за 8 от тези 11 показателя. 

Водещ: Защо? 
Нено Димов: Ще обясня, това е процес. 
Водещ: Да. 
Нено Димов: Още в началото на 2011 година обявихме обществена поръчка, с която искахме някой да започне събирането на останалите три – никой не се яви. Само отварям една скоба, първите 8 бяха направени в сътрудничество с норвежката страна и с норвежки научни институти. И неявявайки се никой на втория етап, ние отново включихме това в рамките на норвежкия проект, и в момента имаме Института по океанология при БАН заедно с норвежки и исландски учени, заедно с представители на Софийския университет и Басейнова дирекция ще доработят тези 3 показатели. Предишните 8 също бяха направени с Института по океанология и норвежки партньор. Много е сложна темата, много е скъпа темата, и затова никой не се яви, просто никой в България сам не можеше да направи това нещо. Затова сме намерили, и това вече е сключен договор, предефиниран, със съгласието на норвежката страна, по норвежката програма, но само ще ви кажа, че само за тези 3 показателя са предвидени 2.2 млн. евро. Това е изключително трудоемко. Това, което предстои да направим конкретно по тази наказателна процедура, защото тя още не е наказателна, имаме 2 месеца, както и по другата, да отговорим, ще изпратим точен график кога ще бъдат събрани останалите 3 показателя, след като имаме всичките 11, чак тогава можем да направим определени изследвания върху тях, и да докладваме окончателно. Тоест, не е възможно сега да изпратим 8, после още 3, после останалото. Трябва да се събере всичко. 
Водещ: Да, трябва да са всичките. А какъв е изводът от този доклад за състоянието на морската вода? Имаме ли изобщо? 
Нено Димов: Нямаме го още. Ние, ако го имаме, щяхме да го дадем. 
Водещ: От тези показатели, които имате обаче? 
Нено Димов: Много е рано да давам информация, защото пак казвам, те са 11, трябва да бъдат всичките заедно, и тогава ще се направи анализа. 
Водещ: Тоест, ако сега попитам министъра на околната среда и водите какво е състоянието на морските ни води, вие казвате: „Не знам“? 
Нено Димов: По този доклад не мога да отговоря. Пак ви казвам, трябва да има… 
Водещ: Добре, дайте по друг – какво ни е състоянието на водите? 
Нено Димов: Състоянието на водите е много по-чисто, след като пуснахме всички пречиствателни станции през последните 3 години например. Това съвсем директно може да се каже – Черно море е много по-чисто. И мисля че всички български туристи лятно време, пък и нашите гости, го виждат. 
Водещ: Те трябва да се върнат българските туристи обратно на българското море, но това е разговор, който ще го водим утре с министър Ангелкова. Поканили сме я и а очакваме нея като гост. Втората процедура: да си преведем законодателството за оценка на въздействието на околната среда в съответствие с европейските изисквания. 
Нено Димов: Там Европейската комисия е дала на външен консултант, който е проучил законодателството в европейските държави, и смята, че по няколко пункта ние не сме хармонизирали коректно българското законодателство. Там също имаме 2 месеца да отговорим, и за разлика от първия случай, който е съвсем ясен, тук по-скоро има неща, които по-скоро считаме, че не са правилно разбрани. Така че ще изпратим нашите отговори. Естествено, ще го анализираме, защото днес дойде тази информация, и при положение, че имаме разбирателство в някакви сектори, там, където всъщност Европейската комисия твърди, че ние не сме го хармонизирали, естествено, че ще го хармонизираме. Към днешна дата ние нямахме индикация, че ще има подобна заявка от тяхна страна. 
Водещ: Това поставя ли обаче под въпрос всяка една такава екооценка, която е издавана или липсата на такава, която е издавана, защото си спомням, че имаше и такъв казус по случая с Пирин и строежа там? 
Нено Димов: Не, на този етап не прави подобно. 
Водещ: Не означава, не могат да бъдат атакувани в съда да речем някакви такива отделни конкретни случаи? 
Нено Димов: Трябва пак да се запознаем много добре, защото днес получихме информацията, да видим точно каква е тази информация, да се запознаем, да видим дали имаме подобен иск, но според мен по-скоро не. Защото между другото е правен скрининг и преди години, това е за период от 2011-2014 година, което се гледа, правен и друг скрининг, който не е отразил подобен тип несъответствие. Така че нека първо да видим какво точно са казали, че не съответства. След което да видим и с нашия отговор дали няма, понеже това е въпрос и на разговор – това, което те са прочели, дали са го разбрали правилно, дали ние сме го написали правилно, дали трябва да го коригираме по някакъв начин, но не вярвам да има такъв. 
Водещ: Или да са били некоректни да речем. Все още не можете да кажете подобно нещо? 
Нено Димов: Все още не мога, защото пак казвам, ние ще имаме 2-месечен срок, в който да кажем: да, тук сме съгласни с вас, тук пък имаме друго виждане, еди какво си е то, те да го прочетат, те да върнат отговора. За разлика от първия казус, този не е толкова ясен, така че ще трябва да има допълнителна комуникация. За първия е ясно – ще предадем точен график на изпълнение, на кой етап какво ще имаме и кога ще финализираме проекта, за да могат да имат всичките 11 показатели, плюс доклада върху тях, анализа върху тях. 
Водещ: Понеже аз споменах Пирин, няма как да не отворя скоба и да не ви попитам за концесията какво става с „Юлен“? знаем докъде стигнаха нещата. Бяха констатирани проблеми, дори и вие самият сте говорили. 
Нено Димов: Да, има проблеми. 
Водещ: И какво? 
Нено Димов: Аз, след като Министерски съвет ми възложи да проведа разговори с концесионера, вкарах в съвета по концесия… 
Водещ: Вие с Жирардели ли говорихте? 
Нено Димов: Моля? С Жирардели говорих миналата година, беше мисля че преди или около възлагането, така че всъщност тук говоря с концесионера, а не с конкретно лице – това е юридическо лице. Вкарах този проблем на съвета по концесии, който ми препоръча да наема международен консултант. Минах през процедура, този международен консултант е избран, сключен е договор. 
Водещ: Кой? 
Нено Димов: Не съм го коментирал с него дали мога да му спомена името, така че… 
Водещ: Откъде е? 
Нено Димов: Един от големите четири в света. Един от Топ 4. 
Водещ: А защо го държим в тайна? Това тайна ли е? 
Нено Димов: Не знам той как ще реагира. За мен не е тайна. 
Водещ: Е, как да реагира? Това е важен обществен въпрос в крайна сметка. 
Нено Димов: Това е по Закона за обществените поръчки „Делойт“. 
Водещ: Това е консултантът? 
Нено Димов: Да, понеже това е публично, би трябвало да няма проблем. За „Делойт“ говоря. Достатъчно реномирана фирма, която трябва в рамките на 1 месец да даде становище, да прегледа и да направи предложения по съответствие с препоръката на главния прокурор, която иска концесията да бъде преведена по сега действащото законодателство, защото тя е правена през 2001 година, в края на 2001 година, декември ако не се лъжа е подписана, при съвсем друг Закон за концесиите, при много промени междувременно. Тоест, иска се и много сериозен правен анализ. И не само правен, разбира се. 
Водещ: Защо се наложи да се прибегне до услугите на международен консултант – защото не може да се справите вие като министър, или защото не искате да влизате в спор и да се скарате с Жирардели? 
Нено Димов: Има една поредица, включително и много голяма междуведомствена работна група 2015-2016 година, която е работила, която е излязла с конкретно предложение. Казусът е изключително сложен. Още в 2001 година при подписването в първия възможен член има хипотези, които са взаимно отричащи се. 
Водещ: Кой го е забъркал този казус? 
Нено Димов: 2001 година декември месец мисля че беше правителството на НДСВ вече. Мисля че юли месец бяха изборите, може би бъркам – пролетта бяха изборите. Правителството на Сакскобургготски застъпи, и някъде в края на годината е подписан концесионният договор. Така че това е периодът, в който е договаряно. 
Водещ: Тоест, сега стоим и чакаме да свърши работа международния консултант? 
Нено Димов: Да направи своите предложения, след което отново ще влезе в съвета по концесия, Координационния съвет по концесии, за да може да се прегледа работата и да се търси решение, защото определено трябва да се намери решение по този въпрос. 
Водещ: Добре. Програма „Лайф“, за тези които не знаят, това е свързано с чистотата на атмосферния въздух. Отпуснати са около 3 млрд. евро. Нали така? 
Нено Димов: Това е текущата програма „Лайф“, която свършва догодина. А в новата, която очакваме да бъде гласувана в рамките на този Европейски парламент, ще са 5.4 млрд. евро. Така че това е единствената програма, която една от двете европейски програми, която почти удвоява средствата си. 
Водещ: Добре, за толкова много пари какво направихте? Стана ли по-чист въздухът или как? 
Нено Димов: Първо, тя не е само за въздух, тя е за екологични проекти. Тя не е само за въздух. И аз съм много доволен, че има мисля че 6 или 7 общини, които кандидатстваха директно – това не е кандидатстване към министерството, това е директно кандидатстване към програмата. Първият проект е одобрен, там София е водеща община. Участват още Бургас, Русе, мисля че няма да мога да изброя всички, като проектът е за 17 млн. евро, от които 10 млн. евро ще бъдат финансирани от програма „Лайф“, останалите 7 ще бъдат финансирани от съответните общини. И може би тук е моментът да призова останалите общини да бъдат много активни, защото това е единият от източниците, не само оперативната програма, не само националния бюджет, но това е един от много сериозните източници, в които общините трябва да кандидатстват със своите програми, които разработват в момента или които имат направени. Това са интегрирани проекти между, както казах в случая няколко общини. Това е пътят, по който могат да се привлекат допълнителни средства, но там иска активност от местната власт. 
Водещ: Има ли механизъм, който да накара кметовете всъщност наистина да бъдат активни? Защото вие сам казахте, че общините са водещи по отношение на въпроса проблема с въздуха. Тоест, да питам направо – има ли наказани кметове заради бездействие? 
Нено Димов: Не. Поне аз не знам да има. Но това, което направихме със Закона за чистотата на атмосферния въздух, който беше приет с голям консенсус за моя радост, в началото на годината влезе в сила, всъщност вече се изискват конкретни резултати. Тоест, не просто да правите някакви действия, а да постигнете резултат. И има санкция, ако не постигнете резултат. Естествено, това трябва да мине една година, за да се видят резултатите, но ние успяхме да вкараме, и слава Богу, народните представители практически почти от всички парламентарни групи подкрепиха този подход, да има санкции при непостигане на резултат. Резултат не означава още следващата година въздухът да бъде в норми, означава да има тенденция. Ясно е, че има общини, в които няма как да се постигне толкова лесно. Може би във всичките общини. Но тук е моментът да кажа, че за последните години имаме тенденция миналата година 6 вече бяха, покриваха изискванията за фини прахови частици, подчертавам, по предварителни данни, още нямаме окончателни, по предварителни тази година се добавят още 3 общини. Тоест, вече очакваме 9 да бъдат в сферата на покриващите изискванията на законодателството. Може би още нещо – преди 2 дни имаше съвет на министрите, свързано пряко с въздуха и финансирането, аз направих предложение в рамките на озеленяването на европейската политика, на европейския семестър, направих предложение да се обмисли от Европейската комисия един фонд, в който да се финансира от бюджетни средства на Европейския съюз от големите производители на електромобили, от големите енергийни компании, който да бъде насочен към страните от Централна и Източна Европа, първо за развитие на инфраструктурата за електромобили, електродвижение, второ, насочено към градския транспорт, и трето, насочено към индивидуално подпомагане на гражданите така, както по текущата Програма за околна среда имаме индивидуално подпомагане за смяна на горивните инсталации, така да имаме подпомагане за смяна на автомобилите с електромобили най-вече. Така че вероятно на следващия съвет на министрите ще се опитам да събера коалиция, както събрах преди време, от 9 държави, когато ставаше дума за старите автомобили, с който да настояваме Европейската комисия, вероятно следващата, да варира в тази посока, за да подпомогне по този начин електрификацията на мобилността и в Централна и Източна Европа. 
Водещ: Добре, обаче Брюксел говори за друго – за неутрална спрямо климата икономика. Звучи много приятелски спрямо околната среда, звучи много скъпоструващо с висока социална и финансова тежест. Не е ли така? Какво означава всъщност, да го преведем – че трябва да си из основи да бъде реновирана икономиката ни, променена, така ли? 
Нено Димов: Това означава няколко неща. За съжаление, самата Европейска комисия в информацията, която даде, не слязла няколко стъпки нагоре, работи само на ниво Европейски съюз, но само по себе си там е изчислила, че ще трябват около 1,33 трилиона евро, за да се постигне тази неутрална икономика. 
Водещ: Давайте с конкретните примери. Да речем, ако наистина започва да стане политика на Европа и ние сме принудени да я изпълняваме, какво ще се иска от нас? Конкретно пример? Примерно сега говорим за Мариците, за това, че някой каза, че може да бъде спасени. Говори се за такава вечна дерогация. Изобщо това възможно ли е и затова ли говорим – за затриване на цели отрасли, предприятия? 
Нено Димов: Добре, нека едно по едно. Първо за Мариците. Агенцията по околна среда излезе с решение за дерогация за „Марица Изток 2“, а другите три, които са поискали също дерогация, продължават в процеса, но там излезе решението, което се обжалва в съда в момента, така че съдът ще има последната дума. Но тази дерогация е възможна, законодателството дава това право и ние сме минали за „Марица Изток 2“ вече по тази процедура, разбира се, чакаме да минат и съдебните фази, другите ще са в процес. Дали трябва при въглеродна неутрална икономика, там трябва из основи да промените практически всичко. Именно от тази гледна точка, едни от методите, които предлага Европейската комисия, които аз в своето изказване много ясно подчертах, че са меко казано искат много подготовка все още, това е улавянето на въглероден диоксид от горивните процеси и директно улавяне от въздуха. Ние нито знаем как ще работят тези методи, нито знаем как ще отразят изобщо на живота на земята. Няма достатъчно научна информация за това. Нещо повече, много ясно подчертах в изказването си, че България категорично не приема никакви по-амбициозни цели до 2030 година, категорично сме против подобно нещо. Това, което сме се съгласили с Парижкото споразумение до този момент, окей, нищо повече от това, защото освен екологичната страна, ние имаме и социалната страна. А тук социалната страна е подценена и недостатъчно оценена, трябва да се работи в тази посока. 
Водещ: И съвсем на финала на нашия разговор не мога да не ви попитам спасихме ли българската природа като глобихме Беър Грилс за една изядена жаба и плуване в езеро в Рила? 
Нено Димов: Всъщност, ние не глобихме него, а сме изпратили до българското юридическо лице, което е организирало, и тук не става дума за спасяване, а става дума за еднакво третиране. По същия начин третирахме и българските лица, които играеха българско хоро в това българско езеро. Така че законът трябва да се прилага еднакво към всички. Може би само да кажа, че за миналата година имаме над 20 хиляди проверки, от които са съставени актове за над 8.5 млн. лева, така че министерството общо взето се опитва да действа и с този метод. 
Водещ: Нено Димов. Благодаря ви за този разговор.