Интервюто можете да слушате тук.

Водещ: Следващият ни гост в Неделя 150 е министърът на околната среда и водите Юлиян Попов, който вече е в студиото. Добър ден, г-н Попов, добре дошли.

Юлиян Попов: Добър ден.

Водещ: Ами по друг начин щях да започна разговора, но хайде да започнем от там, от където свършихме с г-н Ананиев, за ротацията в кабинета, защото това ви предстои. Сигурно ви омръзна да отговаряте на този въпрос, ама да ви питам все пак, защото е модерно, оставате ли, ще останете ли на поста си, г-н Попов?

Юлиян Попов: По-скоро ми омръзна да не отговарям.

Водещ: Добре, отговорете тогава.

Юлиян Попов: Както много пъти се каза, това си е процес, който ние като министри не сме много активно ангажирани. Фокусирани сме изцяло върху това, което правим, тъй като имаме много, много натегната програма и въпросът за ротацията някак си аз го държа настрана.

Водещ: Как работите с г-жа Габриел?

Юлиян Попов: Много добре. По принцип за мен дори беше неочаквано и изключително приятна изненада колко добре работи целият Министерски съвет, чисто на персонална основа. Всички някак си се разбираме често човешки много добре. Може би е защото повечето от нас експерти, нямаме вътре политически напрежения, но също и защото имаме много ясна програма и сме фокусирани върху една много динамична програма и цели, които сме си поставили. И това някак си може би ни помага да се разбираме добре. И с г-жа Габриел много добре се разбирам. Много съм доволен, че тя е много силно ангажирана с темата за климатичните промени, която е един от пренебрегваните в България въпроси, но е нещо, с което аз съм много ангажиран и Министерството на околната среда и водите е отговорно за климатичните политики. Също така тя подкрепи много нашето изключително представяне в Дубай на климатичната конференция през декември. Така че работим добре, много добре.

Водещ: Сега питам ви с оглед на това, че една от формациите в една от управляващите коалиции, които подкрепят правителството, говоря конкретно за „Зелено движение“, обяви, че оттегля доверието си във вас лично като министър на околната среда и водите. И ви обвини, че не сте достатъчно амбициозен в действията си, даже на публикуваха, колко бяха, 15-20 точки, аз съм си извадил няколко от тях като мотив, за това да оттеглят политическото си доверие. Даже ви обвиняват, тук си зачитам сега, прикриване на причините за наводнението в община Царево. В този смисъл, г-н Попов, притеснявате ли си, че като дойде време да се гласува в парламента, може да се окаже така, че от хората, от които очаквахте безусловна подкрепа, ще бъдат с резерви към вас?

Юлиян Попов: Някои може да бъдат с резерви към нас. Интересното е, че аз работя много добре с повечето представители на „Зелено движение“. Всъщност с всички, с които се срещам лично. Няма човек от „Зелено движение“, с който да съм се срещнал лично и да сме говорили и да нямаме пълно разбирателство. По отношение на амбициите, аз съм много амбициозен и тези амбиции се появяват и проявяват в много неща, които Министерството на околната среда и водите показва. Както по отношение на санкции, по отношение на законодателна инициатива, но също така и по отношение на вътрешна трансформация на министерството, за да може то да работи по-ефективно, независимо дали аз съм там или не.

Водещ: Тоест като казвате, че нямате проблем с членовете на „Зелено движение“, намеквате, че имате нещо лично с г-н Тома Белев, така ли?

Юлиян Попов: Не, нищо лично. Аз нямам нищо лично с който и да било политик, освен че има няколко политици, с които през годините се познаваме по някаква друга линия, но иначе нямам лични отношения с който и да било.

Водещ: Добре. За тези критики ще поговорим след малко, защото те са важна част от някои от тези точки, по които ви критикуват, са важна част от дейността на Министерството на околната среда и водите. Но понеже заговорихте за климатичните промени, г-н Попов, спомням си преди време, когато г-н Кирил Петков беше... климатичните промени, правя една връзка с управлението на водите и състоянието на язовирите у нас, които с оглед на това какво време виждаме в последните години у нас, стават все по актуална тема. Спомням си, че г-н Кирил Петков обясняваше как има язовири като онзи, на който се беше снимал, за които са дадени милиони за ремонт, а от тях, поне по неговите думи, в момента съществува една локва. Отделно от това парите за ремонт на язовирите, тяхното изразходване беше проблематично. В този смисъл как стоят нещата сега?

Юлиян Попов: В момента язовирите са на равнище такова, каквото бяха миналата година. От гледна точка на водите те са в здравословно състояние, няма някакви особени проблеми. Вярно е, че управлението на язовирите е много комплексно, тъй като ние като министерство на околната среда и водите управляваме 52 големи язовира, но не ги управляваме в смисъл на ремонти, ние не ги ремонтираме, те се ремонтират по друг начин. Но в страната има хиляди други водоеми и язовири, които не са към нас, те са към Министерство на земеделието, общински и така нататък. Така че самото управление на системата от язовири има нужда от реформа, има нужда от внимание, но в момента нямаме основание за притеснение непосредствено. Що се отнася до климатични промени, язовирната система е много важна от гледна точка на адаптацията към климатичните промени и ние трябва да разглеждаме цялата язовирна система и от тази гледна точка. Не го правим достатъчно и това е едно от нещата, които аз искам да наблегна политически в следващите месеци.

Водещ: Сега вие говорите по-общо, да кажем по-стратегически. Аз обаче пак ще ви върна на това, което тогава беше оповестено като информация, че на Държавната консолидационна компания са дадени доста пари за българските стандарти, 500 милиона лева мисля, че бяха, за ремонт на язовирите. Тя след това сключва договор с фирмата „Монтажи“, тя пък от своя страна дава ремонтите на частни фирми и така един обществен ресурс изтича в... няма проблем да изтече в частни ръце, въпросът е, че резултатът не го виждаме. Сега как стоят нещата в тази посока?

Юлиян Попов: Аз не мога да давам конкретни отговори за Държавното консолидационна компания, която... По отношение на язовирите, това, което управляваме ние, е подаването и изпускането на вода, направлението на водите, които се приоритизират от гледна точка на битови води, питейни води, земеделски води и води за енергетиката. Това е приоритетната стълбица и това е, което непрекъснато ежедневно ние наблюдаваме. Това е, с което Министерството на околната среда и водите се занимава. Какви точно са ремонтните планове, как ДКК или друго дружество се е ангажирало и какви транзакции са извършени, не е нещо, което аз мога да да говоря, освен в още по-общи термини.

Водещ: Добре, понеже преди малко споменахте конференцията за климата в Дубай, говорим и за климатичните промени. Сега като съм много сериозен успех беше отчетена декларацията, която беше подписана в края на конференцията - 198 държави, нали така?

Юлиян Попов: Да, на практика целият свят.

Водещ: На практика да, почти целият свят. За справедлив преход от фосилни горива. Нали така? Какво означава този справедлив преход, г-н Попов? Защото тук ние за фосилните горива сме доста чувствителни в България, като стане дума.

Юлиян Попов: Да, чувствителни са повечето държави по света. Първо декларацията тя не е просто... Климатичната конференция не е просто една конференция, на която се събират 198 или 200 държави и разговарят и подписват декларация. Това е годишна конференция, която е върхът на непрестанните преговори. В момента, както си говорим, преговорите продължават непрекъснато. От 30 години се водят глобални преговори за това как да се контролират парниковите емисии в атмосферата, така че това е просто една стъпка и това, което беше важно в постиженията на този преговорен цикъл, беше за първи път да бъде ясно заявено, че светът трябва да започне да се движи към излизане от фосилните горива. Това беше невероятна битка, особено яростно се противопоставяше Саудитска Арабия, също и някои други петролни страни.

Водещ: ОПЕК като цяло.

Юлиян Попов: Някои от отстраните на ОПЕК. Нали те си разпределят, разбира се, политическите позиции, за да може някой да натискат за едно, други за друго. Но в крайна сметка се стигна до глобално съгласие, което беше подписано и от Саудитска Арабия, и от Русия, и от Венецуела. От всички такива особени петролни държави, въглищни и газови държави. Какво означава справедлив преход? То е едно измерение на този преход от фосилни горива към изцяло въглеродно неутрална икономика в света. Това означава, че в този преход неизбежно ще има засегнати страни, които би трябвало по някакъв начин да бъдат компенсирани. Освен това климатичните промени вече се проявяват с тежки природни измерения – природни бедствия, които вече могат да бъдат конкретно причислени към климатични промени и ние трябва да намерим формула, по която страни, които са засегнати, и общности, които са засегнати от подобни екстремни явления, да бъдат по някакъв начин подпомогнати и компенсирани. Тоест справедливостта в случая не е някаква много такава обща категория, а е много конкретна, свързана е също с огромни фондове, със стотици милиарди, повече от стотици дори, които трябва да се преместят. И една позиция, която ние заемаме и аз специално заемам, че е много важно как се управляват тези фондове и е много важно с тях да не бъде злоупотребявано. Това е моята позиция и това е позицията на България.

Водещ: Добре, но какво означава за България справедлива трансформация?

Юлиян Попов: За България, за мен справедлива трансформация означава първо да не бъдат засегнати значително работни места и енергийно бедни от самата трансформация, тоест преминаване, да речем от въглища към възобновяема енергия или от газ, или от петрол към възобновяема енергия. И другото, което според мен е много по-важно, е ние да се възползваме от всички технологии, които обслужват този преход, а това на практика са всички модерни технологии. И нашият акцент в Дубай беше именно този. Ние имахме делегация от 280 души, по-голямата част от тази делегация беше тежката българска индустрия, химическата индустрия, металургията и циментовата индустрия. Това са много, много сериозни индустрии, които много често са пренебрегвани, но които са изключително важни в декарбонизационния подход. И много интересно е, че българската индустрия в много отношения е по-модерна, дори да речем от немската или други западноевропейски индустрии.

Водещ: Добре, г-н Попов, но отказ от фосилни горива звучи като... сигнална лампа светва веднага предполагам в много глави. И веднага си мислим за отказ от въглища, а отказът от въглища означава спиране на тецовете така или иначе, нали така?

Юлиян Попов: Да. Ние сме поели ангажимент като държава в рамките на Европейския съюз до 2038 година да излезем от въглищата. Лично мое мнение, без да ангажирам нито правителство, нито Министерство на околната среда и водите, е нещо, което повтарям поне от 10 години, че аз не виждам шанс след 2030 година въглищата да функционират, защото пазарът ще ги затвори. Ние няма да затваряме административно нищо, пазарът ще затвори. Пазарът ги затваря в момента. Ето сега в момента, ако погледнем, в България производството на електроенергия е 6000 мегавата, което е много високо. Обикновено това са моментите, в които въглищата работят с максимален капацитет, но всъщност над 25% от електроенергията в момента се произвежда от възобновяема енергия, соларна и вятърна. При положение, че ние вятърната енергия въобще не сме я развили, тя предстои да бъде развита.

Водещ: Добре де, но казвате след 2030 г. няма да работи, защото пазарът няма да го позволи, а тя и сега ТЕЦ „Марица изток“, доколкото знам, е в сериозно... хайде, миналата година не, но по принцип е в сериозно финансово състояние и пак си работи.

Юлиян Попов: Да, работи с дългове и повечето частни централи много сериозно обсъждат излизане от въглищата в следващите година-две, три максимум.

Водещ: В България?

Юлиян Попов: В България, да.

Водещ: Наистина ли?

Юлиян Попов: Да, наистина.

Водещ: Чудя се с какво ще се занимават тези бизнесмени, които са свързвани с тези централи.

Юлиян Попов: Няколко неща. Първо, те могат да трансформират самите въглищни централи на други горива, могат да преминат към други сектори на енергетиката, съхранение на енергия например. Също към водородни технологии и така нататък, има един огромен списък, огромно меню, към което те могат да се насочат. Разбира се, отпадъци, биомаса. Цялата нова енергетика е изключително комплексна и не разчита на 1, 2 или 3 източника на електроенергия, разчита на десетки, да не кажа стотици технологии, които би трябвало да се комбинират, за да могат да дадат стабилна електроенергийна система. И говоря за електроенергийна система, защото енергетиката ще преминава все повече и повече към електроенергия. Сега електрическата енергия е 20% от общото енергийно потребление, но в бъдеще може би ще стане 80.

Водещ: Добре, понеже след малко в предаването ще си говорим за демография, г-н Попов, ако въглищните централи в маришкия басейн престанат да работят, това няма ли автоматично доведе до огромни социални сътресения, тоест как ще бъде решен този въпрос? Вие говорите за фондове, които потенциално биха могли да бъдат създадени, но на практика какво ще се случи, откъде ще дойдат парите? България най-вероятно ще трябва да се вади сама от тази ситуация.

Юлиян Попов: Фондовете, които споменах в началото във връзка с климатичната конференция в Дубай, не са фондове, от които ние можем да получим нещо, по-скоро са фондове, в които ние допринасяме като богата държава, защото България е богата държава.

Водещ: Недейте, че с 933 лева минимална заплата, просто ме е срам да кажа, че...

Юлиян Попов: В глобален план България...

Водещ: Да, в глобален ясно.

Юлиян Попов: И нека да си даваме сметка за това, че ние сме в клуба на богатите държави.

Водещ: Да, в клуба на богатите.

Юлиян Попов: По отношение на Европейския съюз, ние ползваме големи фондове за справедлив преход, именно насочени към въглищните региони. Но голямото решение е инвестиционната среда, която ние трябва да подобрим. Много пъти съм казвал и не го казвам сега от 7 месеца, а от 10 години го повтарям непрекъснато, че регионът „Марица изток“ има потенциал да привлече в рамките на десетина години, има потенциал да привлече някъде към 20 до 30 милиарда евро инвестиции. Ние трябва да създадем тази среда, регулаторна среда, яснота, предвидимост. Това е начинът не само да бъдат задържани хората там и този регион да стане най-динамично развиващият се индустриален район в България. Абсолютно съм убеден в това и работим в тази посока.

Водещ: И още един нюанс, който в целия водовъртеж на политическата игра и политическите закачки през последните седмици и месеци като че ли остана малко встрани, ама правителството прие едно много сериозно увеличение на глобите за замърсителите. Удвояват се някои от глобите. Това не е ли отново удар към въглищните централи? Кой и как ще понесе тежестта на тези санкции?

Юлиян Попов: Не, не е удар към въглищните централи. Ударът е към нарушителите, защото тук става въпрос за нарушения. Не става въпрос за онези норми, които преди време например бяха затегнати нормите за индустриални газове, легално емитирани индустриални газове, това е друго. Тук става въпрос за нарушения и за замърсяване на околната среда и има две причини за увеличаването и за приемането на тази наредба. Първата причина е, че тя от 10 години, повече от 10 години, от 2011 г. не е променяна, тоест равнището на глобите не са променяни. И другата е, че инфлацията през този период е към 41%, ако не се лъжа. Тъй че увеличението на голяма част от глобите, които е 50%, е на практика в темпа на инфлацията, повече или по-малко. Някои глоби са увеличени 100% - да, това е така. И другата промяна е, че за повторно нарушение в много случаи глобите се удвояват. Ние трябва да затягаме тези глоби, но също трябва да поддържаме адекватно равнище, за да не бъдат те много малки и на практика да бъдат нещо като данък, който нарушителите плащат, но и да не бъдат прекалено големи, за да не унищожават предприятия, които биха могли да се коригират. Тоест аз от тук нататък ще работя за още по-голямо увеличаване, но диференцирано увеличаване на глобите.

Водещ: То въпросът е и да се плащат, защото те и пътните глоби са големи, ама като не се плащат, ефектът не е кой знае какъв.

Юлиян Попов: Ще се, плащат, да. Това е в сериозен въпрос за контрола. Ние го затягаме и увеличаваме този контрол.

Водещ: Добре. Няколко думи за казуса със завода за боклук в София. Кметът Терзиев алармира, че до 3 години столицата може да има много сериозен проблем с боклука, защото заводът не работи както трябва, финансирането не е употребявано както трябва. В този смисъл правителството има ли въобще нещо, което може да направи, за да помогне на столицата? Има ли нужда от такава помощ изобщо?

Юлиян Попов: Едно нещо, което може да направи, и го направи, е, че още преди изборите аз лично казах, че това ще бъде проблем. Отпадъците на София са проблем. Отпадъците в България са проблем. Трябва да призная, че отпадъците в България са един от големите ни проблеми, към който искам да се насоча все повече по-сериозно и по-сериозно. По отношение на завода как точно функционира, това не е наша работа, освен ако не нарушава някакви норми на околната среда. Но тъй като политиките за отпадъци са наша дейност, ние с каквото можем да помогнем експертно и регулаторно, бихме помогнали, разбира се. София има проблем и ще има сериозен проблем, защото трябва да намали равнището на депониране. Трябва да обработва отпадъците си много по-добре. И трябва в много по-голяма степен да развие разделно събиране и кръгова икономика. Това не са неща, които ние пряко директно управляваме, но имаме своите политически лостове, но също и експертни лостове да подкрепим този процес. Да, София ще има проблем с отпадъците.

Водещ: Колко голям?

Юлиян Попов: Зависи колко бързо действа София за повишаване на ефективността на своя завод, но също и за това как се употребява продуктът, който този завод произвежда, така наречения RDF, какво качество и така нататък. Ако всичко това се оправи много добре, аз се надявам, че за една година нещата могат да се оправят поне по тази поточна линия. По отношение на разделното събиране, рециклирането, там има много работа, зависи главно от това колко амбициозно и оперативно е управлението на София, но трябва да си дадем сметка, че управлението на София не значи кметът на София. Управлението на София е много по-сложно, отколкото просто един кмет.

Водещ: Четох, че вместо да обработва 80-90% от отпадъците си и да депонира 10, София прави точно обратното. В този смисъл правителството след 3 години има ли някакъв вариант като се запълни това депо край завода, да помага?

Юлиян Попов: Ние имаме оперативна програма с европейски фондове, която имаше един план за изграждане на инсинератор. Този план беше отхвърлен, така че от тук нататък нови инсталации, които биха могли да бъдат финансирани по европейски програми, може би ще има някаква възможност с нещо да се помогне, но София е много голям град, София е богат град. Съжалявам, че отново казвам, че някой богат, но София е богат град. Ако се управлява икономически добре, той ще може да намери също средствата, за да реши въпроса с отпадъците. Въпрос на управление на града, ние с каквото може ще помогнем, но не сме ние институцията, която ще може да реши проблемите на отпадъците на София.

Водещ: Благодаря ви. Юлиян Попов, министър на околната среда и водите, в Неделя 150.