Водещ: В студиото вече е Юлиян Попов, министър на околната среда и водите. Здравейте, господин Попов.

Юлиян Попов: Здравейте.

Водещ: Парламентът прие едно решение, според което няма да се строи на 500 м над екоплажовете. Така попитахме и нашите зрители. И тези, които пожелаха, гласуваха и се оказва изключително високо одобрение на това да бъде забранено строителството над екоплажовете. Моят въпрос обаче е – в парламента Възраждане показа и предложи още 41 плажа да бъдат въведени. Това възможно ли е и защо депутатите според вас отказаха да гласуват?

Юлиян Попов: За да, защото щеше да бъде много сложно. Тази битка за трите плажа продължава много дълго. Те влизат в закон, изменение на Закона за управление на Черноморското крайбрежие, така нареченият ЗУЧК. Но важният подход в случая е, че защитата на Черноморието няма да се реши с един закон, няма да се реши с един акт и няма да се реши с една забрана. Това трябва действително координираната дейност и акции на много институции. Това е, което наблюдаваме в момента…

Водещ: Сега тази забрана ще принуди ли институциите, както ги наричате, да се координират и да не го позволяват?

Юлиян Попов: Тази забрана е част от тази координация. Защото заедно с тази забрана нали на Камчийски пясъци, най-големият дюнен комплекс беше обявен за защитена територия, предстои аз да подпиша заповед за това. Ние въведохме методика за оценка и картиране на дюните. Това е изключително важно. То получи много голяма популярност. Точно както между другото тази забрана. Всъщност, следващото нещо, което трябва да се направи е дюните да се картират, да се оценят. Водим много люта битка и ще я спечелим. Нали, тези, които се опитват да не я спечелим да знаят, че ние ще я спечелим - за Каваците, за дюните на Каваците.

Водещ: Какво там? Какъв е, с кого се борите? С кого се дуелирате

Юлиян Попов: По принцип има един много, много сериозен проблем в България и това е, че много защитени територии, че много защитени местности са в същото време и частна собственост. Това се е получило в един недобре управляван естествено преход на преминаване на собствеността от държавна в общинска, в частна и т.н.

Водещ: Тоест там има частни лица, които са собственици.

Юлиян Попов: Да, половината горе-долу от дюните в България са частна собственост. И хората правят всичко възможно, за да ни попречат ние да ги обявим за …

Водещ: Е, как ще ги спечелите като са частна собственост?

Юлиян Попов: Ами, ще ги спечелим.

Водещ: Как ще спечелите?

Юлиян Попов: Ще ги спечелим, защото това е закона. Законът забранява всякакви такива дейности върху дюните. Начинът, по който се опитват да ни спрат е чрез разни врътки, с които да докажат, че дюната не е дюна. Наричат го дюнна слепота. Нали, появява се някакъв псевдоексперт от някъде, идва заедно с някой геодезист, разчертаване нещо, каза - това не е дюна, това е земеделска земя. Само че сега…

Водещ: И засажда домати например върху дюните, или краставици.

Юлиян Попов: Домати и краставици може би не. Но хотел – да. И върху…

Водещ: Върху земеделска земя. Шегувате се.

Юлиян Попов: След това се преминава в нещо друго и така нататък. Тези, тези номера ги знаем. Но ние през годините, през десетилетията сме унищожили страшно много дюни. А дюните са много ценни местообитания. И сега ние се опитваме, не се опитваме, ами ще го направим, ще защитим всички дюни, които са останали. Но чрез тези опити се правят някакви такива движения, за да могат евентуално да се прехвърлят някакви декари тук и там, понякога става въпрос за един декар или два.

Водещ: Заменки? Нещо такова, нали?

Юлиян Попов: Заменките са били в по-ранна фаза. Но така или иначе, проблем е, че голяма част от дюните са частна собственост. И трябва сега да проведем един дебат, национален как по принцип се компенсират хората, които имат собственост върху нещо, което те не могат да строят. Това не е само за дюните. Има казуси такива с Витоша, има с национални паркове…

Водещ: И трябва закон ли, г-н Попов?

Юлиян Попов: Според мен, първо трябва политически дебат как се подхожда по този, към този въпрос. Защото ти може да бъдеш собственик на един парцел, на една дюна или на понтосарматски степи или на нещо друго и в същото време тази собственост да не се променя, тя остава частна собственост и в същото време ти нямаш право да правиш нищо върху него. Нали, такава практика има в други страни. В Англия националните паркове са общо взето частна собственост.

Водещ: Но какво, как компенсират собствениците в Англия?

Юлиян Попов: Ами, собствениците са да речем неправителствена организация, която притежава да речем парк и …

Водещ: Трябва да се договориш или ги компенсираш. Договаряш се доброволно да предоставяш…

Юлиян Попов: Във всяка една държава това е много различно. Така че ние трябва да проведем собствен национален дебат, проучвания на различни опити и след това този дебат трябва да формира някаква политическа позиция. Тази политическа позиция трябва да влезе в парламента.

Водещ: Добре, сега разбрах, че за Каваците ще спечелите.

Юлиян Попов: Да, да, всичко ще спечелим.

Водещ: Всичко ли ще …

Юлиян Попов: Да, да. Разбира се, че ще спечелим. Това въобще никой не си прави илюзиите, че няма да го спечелим. Ще спечелим дюните. След това ще спечелим всякакви битки, свързани с националните паркове.

Водещ: А как ще спечелите битката да има риби в Перловската река? Вие предизвикахте невероятен, имаше голям отзвук това, че ще зарибяват е Перловската река.

Юлиян Попов: Ми, че то има риби. Ей тук малко по-нагоре.

Водещ: Къде ги видяхте тези риби, г-н Попов?

Юлиян Попов: Над топлоцентрала, където минава Перловската река, има още по-нагоре има. Перловската река е река. Нали, в нея има.

Водещ: А вие как ще я зарибите? Сега, тези риби са някакви частични…

Юлиян Попов: Ние няма да хвърляме риби, аз още по-малко.

Водещ: А какво, как ще стане тази работа?

Юлиян Попов: Тук става въпрос главно за възстановяване на екологичното състояние на реката. И не само за Перловската река. Перловската река става стана по-скоро така символ на една акция…

Водещ: На зарибяването.

Юлиян Попов: Но в България много градове имат реки, които не са в добро състояние. И тези реки трябва да бъдат приведени в добро екологично състояние. Това означава инженерни дейности, това означава много силна контролна дейност, която ние може директно да упражняваме. Това означава също забрани на всякакви незаконни зауствания, битови води и така нататък, и така нататък.

Водещ: И какъв е планът?

Юлиян Попов: Планът е ние да започнем. Започнали сме го в някакъв такъв неформален вид национална инициатива за екологичното възстановяване на градските реки. Възстановяването на градската река означава …

Водещ: От Перловската река ли ще тръгнете?

Юлиян Попов: Не, всъщност ние тръгнахме от Бели лом в Разград. Нали, там направихме една огромна акция, в която успяхме на практика да ограничим много, много сериозно индустриалните замърсявания.

Водещ: А риба има ли?

Юлиян Попов: Има, но не навсякъде. И това, което много ми се иска, и бих се обърнал дори към разградчани да се обърнат пък обратно към нас, както и на другите кметове да се обърнат обратно към нас за диалог за това как може да им помогнем те да променят екологичното състояние на реките си. Реката не е само в града. Реката отива нагоре и това е цял басейн, на практика става въпрос за цялата територия на България.

Водещ: Господин Попов, губим ли пари, свързани с вашия ресор по Плана за възстановяване и развитие изобщо европейски пари?

Юлиян Попов: Не, не губим никакви пари.

Водещ: Никакви? И за залесяването ли не губим?

Юлиян Попов: Не, не губим. Сега, ние губим за залесяването, но тези пари не се губят, а се прехвърлят от една дейност в друга дейност. По отношение на залесяването, това е един специфичен проект, който се оказа, че е планиран преди инфлацията, преди войната и фактически сметката не излиза много добре и въобще не е планиран достатъчно …

Водещ: И сега за какво ще отидат тези пари?

Юлиян Попов: Ами, те си отиват обратно в …

Водещ: Брюксел?

Юлиян Попов: Не, не отиват в Брюксел. Отиват си в нашите програми за околна среда. Част от тях се връщат в нашия бюджет, част от тях се пренасочват към други проекти. Това си е нормална практика, когато един проект не може да бъде изпълнен…

Водещ: И добре, ето сега разбирам, че ще има някакви пари, свързани с горските пожари.

Юлиян Попов: А, това е съвсем друга история. Това е, това е завършен и много добър проект. Утре ще обявим така подписването. Става въпрос за много важен, важна екипировка за гасене на горски пожари. България губи много от горски пожари и Оперативната програма за околна среда подпомогна на практика пожарните пожарната служба да закупи 385 наземни машини за гасене на горски пожари, да обучи 27 хил. души. Това е една много, много голяма програма.

Водещ: Каква е връзката с екологията?

Юлиян Попов: Връзката с екологията е голяма. Първо е…

Водещ: Ще спасим гората си, това е едно.

Юлиян Попов: … Защита на гората. Второ, това е основна част от така наречената климатична адаптация. Климатичните промени водят до екстремни явления. Основна част от това са горските пожари. И когато говорим за климатични промени, които са основна част на нашето министерство, и ние разширихме, удвоихме Дирекцията за климата, защото са много важни тези политики, и съответно климатичната адаптация е свързана в много голяма степен с борба с горските пожари. Борба с наводненията също. Но според мен ние ще, тази техника ще ни даде възможност ние да развием цяла служба, много сериозна за реакция на бедствия, свързани с климата, с климатичните промени и екстремните явления…

Водещ: Тази служба каква ще бъде, към някакво министерство, ведомство?

Юлиян Попов: Трудно ми е да кажа в момента. По-скоро ще бъде някакъв координационен механизъм, в който тези машини, както и други екипировки ще се включат. Те са също много важни не само за България, но и за съседните страни. Защото знаем какви тежки наводнения и горски пожари например има в Гърция. И аз имам много конструктивен разговор с министъра на околната среда и на енергетиката в Гърция, за да създавам една съвместна комисия за климатични промени, прогнози и климатична адаптация и действия при бедствия.

Водещ: Каква е оценката на вашето министерство и вашата лична за намерението да се сложат перки в Черно море? Най-общо казано.

Юлиян Попов: Ами, най-общо казано …

Водещ: Ветропаркове, можем да ги наречем всякак.

Юлиян Попов: Най-общо казано, признавам си съвсем честно, че аз съм един от инициаторите на тази идея. Защото 2018 година, заедно с мои колеги в Брюксел поведох ги и водихме битка в Европейската комисия Черно море да бъде включена в Стратегията за офшорна вятърна енергия на Европа. Битка, на бърза ръка я спечелихме тази битка и Черно море се оказа в в стратегията. Съответно също 2018 година направихме тук в София един голям семинар и предложихме на правителството и на правителствата от региона да се развие концепция за офшорна вятърна енергия. Така че аз подкрепям тази идея. Сега, това, което трябва да кажа е, че до аз не виждам до 2030 година, дори ’35-а да се появят перки в Черно море. После…

Водещ: Не е ли скъпо?

Юлиян Попов: Скъпо е, много е скъпо…

Водещ: И какво ще спечелим от скъпата технология?

Юлиян Попов: Не, цените падат. Но аз смятам, че перки в Черноморието най-вероятно е, ако се появят към средата на ’30-те те години, това ще бъдат плаващи платформи, които ще бъдат доста далече от брега. Те не само…

Водещ: Две думи и финал.

Юлиян Попов: Да. Те няма да засягат нито рибарите, нито туризма и ще бъдат, ще подлежат на толкова тежки регулации и обсъждания, така че всеки глас ще се чуе.

Водещ: Благодаря за този разговор.