Водещ: Въздухът, който, когато е горещ, се усеща и колко е замърсен. Водата, замърсителите – от тези, свързани с войната, до отпадъците. Защо са ни важни климатът и Украйна? Това е темата сега в „Преди всички” по Хоризонт. Казвам добър ден на министъра на околната среда и водите Юлиян Попов.

Юлиян Попов: Добър ден.

Водещ: Освен опит в тази позиция, нека да кажа, че той има сериозна експертиза по климатичните промени като старши експерт на Европейската фондация за климата, член на Европейския съвет за външни отношения и Консултативния съвет на климатичната общност за знание и иновации. И два пъти е класиран от авторитетното европейско издание EURACTIV за един от 40-те най-влиятелни гласове в областта на европейските енергийни политики. Това е важната част от визитката на министъра на околната среда и водите, с която съм длъжна да започна. Но да се обърнем към въздуха и температурните рекорди. Знаете ли, г-н Попов, че сте министър на околната среда и водите на страна, в която все още има включително научни среди, които отричат, че климатичните промени са свързани с дейността на човека?

Юлиян Попов: Не бих казал, че са среди, по-скоро има отделни хора, които – да, те са учени, може би не са учени точно в тематичната сфера, които по една или друга причина правят изказвания, които не са в съответствие с научния консенсус. Винаги има ексцентрични фигури във всяка една сфера, така че и у нас има...

Водещ: Да, въпросът е каква тежест им се дава. Това прави препратка и към един предишен мой разговор, преди новините в 8.00 ч., с проф. Ивайло Дичев. Но да ви попитам след това, което чухме вчера от ефира на БТВ, дали успяхте да проверите твърдението, че със стотици пъти се разминават данните от измервателните станции на общината и на РИОСВ в Разград, по повод миризмите. Казахте, че ще направите тази проверка вчера. Може би отнема време...

Юлиян Попов: Отнема време, да. Все още я правим. Няма как да се разминават данни за един и същ показател, ако са мерени по едно и също време, на едно и също място.

Водещ: Добре, ясно. Няма да ви питам за миризмите, там беше достатъчно добре развита темата. Но да ви попитам друго, защото ми се струва, че то е важно. Картината на страховете, защото това е един от начините да се управлява чрез популизъм в България. Имате точни данни откъде в картината на страховете се появи страхът от замърсяване – вече на Черно море, след взривяването на язовирната стена на Нова Каховка в Украйна. И може би е важно да кажете това и за слушателите на Хоризонт.

Юлиян Попов: Страховете има комплексен източник. От една страна трябва да има добра почва, тоест хората да имат достатъчна степен на недоверие в институциите, недоверие в официалната информация, недоверие в науката. И тази почва я има у нас. Ние може би сме виновни за това като институции, че не даваме достатъчно активно официална точна информация. Така че тази почва я има. Въпросът е кой как ще засади и какво в тази почва. Ние имаме данни, които са публични данни, има и непублични данни за това, че руската хибридна пропаганда насочва активността си именно към този тип страхове. Атакува ги и започва да разказва и да обяснява как замърсяванията и избухването на Нова Каховка ще доведе до тежки замърсявания в цялото Черно море, със специална цел – да се провалят сезоните в България и Румъния, да се предизвика недоволство сред хората и т.н. Но това го има документирано и публикувано. Въпросът е след това как то се поема от някои български медии, които не са официалните, не са основните български медии, а са един тип онлайн медии, които играят малко с този номер, че – абе вие не можете да вярвате на официалните неща, ето, ние сме едни такива неофициални, едни непризнати медии, но ние всъщност ви казваме истината. И те разпространяват много активно тези идеи, как Украйна е взривила Нова Каховка, как ще се отрови цялото Черно море. И като се комбинират тези активни действия с почвата на страха, се появяват тези нагласи и тези притеснения у хората. Притеснения, които ние атакувахме много активно, просто с обективна подробна информация. И мисля, че ситуацията сега е успокоена.

Водещ: Да, защото и непрекъснато всъщност в новините на големите медии има информация за последните измервания на замърсяването в Черно море. Казвате категорично, че няма никакви основания за безпокойство.

Юлиян Попов: Няма. Ние правим много по-засилени и много по-активни от нормалното измервания, не толкова, защото имаме притеснения, защото общата картина ни е ясна, но именно да можем да успокоим хората, да им дадем много по-подробна информация, много по-често, но обективна информация, с ясните източници, с предложения за допълнителна информация. Който иска, може да се обади, има зелен телефон, има имейли и т.н. Много ни помогнаха сериозните медии, за да разпространим тази обективна информация. И мисля, че когато една институция е ангажирана с даден проблем, подава постоянно обективна информация, хората си връщат доверието към нея. И това го дължим и го правим.

Водещ: Още малко по Украйна, в екокартината на региона. Знам, че имате разговори с украинския министър на екологията, още преди самият вие се върнете и да заемете министерския пост. От интервюто ми с вашия украински колега останах с впечатление, че Украйна мисли да използва, как да кажа, да направи нещо като зануляване от разрухата от войната и на практика директно да влезе в зеления преход. Може ли България под една или друга форма да се включи или да се поучи от това, ако се говори за зелено възстановяване на Украйна?

Юлиян Попов: България може да се включи. Първо да ви поздравя и да ви благодаря за едно интервю, което направихте с украинския министър миналата година, по отношение именно на огромното екологично замърсяване...

Водещ: Екологична катастрофа, предизвикана от войната.

Юлиян Попов: Абсолютно – катастрофа, която се разраства все повече и повече. Тя е локализирана в Украйна, но тя е ужасяваща, наистина. Тази екологична катастрофа ще отнеме много години и огромни ресурси, за да бъде възстановена земята на Украйна, реките, въздухът и т.н. Да, ние можем да се включим, ние се включваме всъщност, нашето министерство помага на Украйна с различни реактиви, с експертиза, според нашите възможности. Аз съм в честа връзка с министъра на околната среда на Украйна, знаем какво е състоянието. Освен това съм поел инициативата в рамките на ЕС, сред министрите на околната среда, за това, че трябва да има целенасочена програма за екологично възстановяване. Естествено е ние да бъдем сред инициаторите, тъй като България и Румъния са сред страните, които са най-близко ангажирани с екологичното състояние на Украйна, покрай Черно море. Така че – да, ангажирани сме.

Водещ: Добре. Сега да ви попитам какво мислите, от екологична гледна точка, за даването на оборудване от недовършената АЕЦ „Белене” за Украйна, защото аз си спомням този толкова дълъг екологичен протест срещу „Белене” във времето. Всъщност освобождаването от това оборудване каква новина, от гледна точка на екологията, е за България?

Юлиян Попов: Не мисля, че е новина от екологична гледна точка. Не вярвам и никога не съм вярвал, че проектът „Белене” може да се реализира. И то никога не съм вярвал не от екологична гледна точка, а от икономическа гледна точка. Проектът „Белене” никога не е имал някаква логика, особено през последните 20-30 години. Да речем, че когато е замислен, може би е имало някаква логика, но особено последните 10 години с резкия срив на цените на възобновяемата енергия, въобще с промяната на енергийната система, която е радикална промяна, изграждането на нова атомна централа, и то в Белене, няма никакъв смисъл. Така че освобождаването от тези реактори е просто освобождаване от един воденичен камък на нашата шия. При това ние ги продаваме. Ако се реализира докрай тази сделка, това е една добра новина.

Водещ: Икономически ползи, казвате.

Юлиян Попов: Да. От една страна – защото продаваме един актив, който на нас не ни трябва, от друга страна се освобождаваме от някакво бреме, което създава неоснователни очаквания сред хора, създава също корупционни нагласи и апетити. Така че изчистването на този въпрос е една много добра стъпка. И аз искам да поздравя министъра на енергетиката и всички, които са въвлечени в този процес.

Водещ: Изчистването е всъщност метафора, която ни връща в екологичната тема, ако говорим за замърсяване, ако говорим за отпадъци. Но още малко искам да ви попитам за това, което е горещата тема на деня – прекратяването на концесията на „Лукойл”. Възможно ли е да има екологични измерения това прекратяване на концесията?

Юлиян Попов: Да, възможно е, защото всяко повишаване на контрола върху дадена територия, води до това, че ние можем да бъдем по-уверени за екологичния отпечатък на тази територия и на тези съоръжения. Когато нещо не е реално под контрола на българската държава, независимо че се намира на територията на българската държава, тогава ние живеем в една неяснота. Ако нещо се случи, то може да бъде скрито. Щом си върнем територията, така да се каже, може да я следим, в този смисъл и от екологична гледна точка. Това е една много добра новина.

Водещ: А това е нещо сериозно, защото говорим за пристанище в Черно море – пристанище „Росенец”, което е било на концесия към „Лукойл” – чужда компания. Сега още нещо ни води към замърсяването. Едно от последните питания към вас – впрочем днес отново ще бъдете изслушван в Комисията по околна среда в парламента, но последното питане в рамките на парламентарния контрол беше от БСП – за фотоволтаичните отпадъци. Трябва ли нещо специално да се прави по тази тема и на законодателно ниво? Изобщо законодателството, свързано с околната среда, до каква степен трябва да бъде огледано и да се предприемат някакви промени? Питам ви, защото сте в началото на вашата позиция като министър.

Юлиян Попов: Не бих казал, че това е спешна задача, но това е стратегическа задача. Фотоволтаичните отпадъци не са се натрупали, няма много фотоволтаични отпадъци, но фотоволтаичните панели са материали, които, ако започнат да бъдат изхвърляни, те не могат просто нормално да бъдат рециклирани, те имат нужда от специален подход към рециклирането, отделянето на всички материали, които са вътре. В този смисъл трябва да се създаде цяла индустрия, която се създава в момента – глобално, не става дума за България – за рециклиране именно на фотоволтаични палени. Те ще нарастват, тъй като очевидно соларната енергия като една евтина енергия ще се разрасне изключително много, и се разраства. Съответно можем да очакваме след 10-15 години едно доста сериозно нарастване на използвани вече фотоволтаици. Така че в този период ние трябва да изградим и добрата регулаторна база, но също така и индустрията, която да превръща соларните панели обратно в ресурс за производство отново на соларни панели или на други елементи. Това се случва и на европейско равнище се развива, има специални програми, по които вече работим, как то да се случва, какви да бъдат регулаторните изисквания и т.н. Смятам, че този процес е под контрол, но той не е спешен, така да се каже, той е стратегически.

Водещ: Всички ви питат за въглищните централи и зелената сделка. Само един детайл – от няколко дена е ясно, че ТЕЦ „Брикел” ще продължи да обгазява Гълъбово законно, с прах и серен диоксид, защото разрешителното на централата остава в сила – последно решение на Върховния административен съд по делото, заведено от „Грийнпийс България” и Екологично сдружение „За земята”. Имате ли кратък коментар по това?

Юлиян Попов: Бъдещето на въглищните централи, всички ме питат постоянно и аз от години повтарям едно и също нещо – че те ще загинат по икономически причини. И ние трябва да сме готови за тази гибел. Не трябва да си затваряме очите и да казваме – ами ние имаме въглища за 60 години, ще имаме въглищна енергетика още 60 години. Трябва да бъдем откровени, обективни и рационални, когато говорим с хората и когато си правим собствените сметки за българската енергетика. Случаят с „Брикел” – това е едно дело... те са много дела, между другото. „Брикел” е подложен на много санкции, непрекъснато. И други централи са подложени – „Бобов дол” също. Бях питан в парламента за замърсяване на води от централата в Бобов дол, която в последните няколко години е получила 11 санкции на обща стойност над 600 000 лева, които сме наложили. Това е една постоянна битка с най-амортизираните централи в България, които аз смятам, че трябва да бъдат първи в реда на изваждането на капацитет от енергийната система. Решението на ВАС не е решение за това, че „Брикел” ще продължи да цапа за вечни времена, това е просто една от многото битки, които ние понякога губим, понякога печелим, но се приближаваме, според мен, с много бързи стъпки към приключването на работата на тази централа, а и на други, които са с много високо въздушно замърсяване.

Водещ: И последно, много накратко. Какво става с предложението, ситуацията, желанието България да домакинства Климатичната конференция КОП-29? Ние знаем, че Русия блокира провеждането ѝ в Източна Европа и България – информация на „Ройтерс”. Нещо прави ли се, има ли някаква надежда?

Юлиян Попов: Много малка надежда, но ние продължаваме да се борим. И аз настоявам международно, на европейско равнище, ако Русия окончателно ни блокира, ние най-малкото да играем много централна роля – и това сред всички министри вече е прието – да играем централна роля в организирането и в целия процес на КОП-29 – климатичната среща другата година, която е второто най-голямо политическо събитие в световния календар, след генералната асамблея на ООН. Но Русия действително е заплашила, че ще ни блокира, ако го подложим на гласуване. Битката ни продължава.

Водещ: Благодаря ви. Юлиян Попов, министър на околната среда и водите, за въздуха, водите, отпадъците, замърсяванията и стратегиите за борба с климатичните промени, защото усещаме горещия им дъх само с отваряне на прозореца.