Водещ: Уважаеми зрители, продължаваме с важните разговори в нашето предаване, важни за всички нас, по един по-друг начин повдигащи много въпроси. Търсим отговорите в следващите минути с Росица Карамфилова, служебен министър на околната среда и водите. Здравейте, добро утро.

Росица Карамфилова: Добро утро.

Водещ: Може би за начално нашия разговор, нека да видим и анкетата – днес питаме нашите зрители да дадат своята оценка дали сме ощетени от общата европейска политика, свързана с екологията. Вървяха много категорични резултати до момента. Можете да продължавате да гласувате, уважаеми зрители, като сканирате QR кода, който виждате на вашия екран. Колеги, ще можем ли да видим временните резултати? Около 70% бяха те, поне до момента. Да, 75% смятат, че страната ни е ощетена от екологичната политика на Европейския съюз. Г-жо Министър, какво се има предвид обаче, задавайки този въпрос и получавайки този отговор? Веднага в съзнанието ни най-вероятно излиза последният наболял проблем – Планът за възстановяване и устойчивост и нагласите, че ще се предоговорят важни за България точки, свързани с въглищните централи. Вие оптимист ли сте изобщо тези преговори?

Росица Карамфилова: Аз съм реалист. Благодаря ви. Планът така или иначе трябва да се предоговори. Вярвам, че с усилията на служебния кабинет и с експертите, които са ангажирани със задачата, ще съумеем така да преговорим Плана за възстановяване и устойчивост, че България да покаже достатъчна амбиция по пътя си за декарбонизация. В същото време да докажем, или поне да покажем пред Европейската комисия, че мерките, които предлагаме за реализиране на тази амбиция, са реализируеми.

Водещ: Как?

Росица Карамфилова: Първо и основно е мерките да бъдат предложени съответно от Министерството на енергетиката, тъй като касаем реформа в сектора на енергетиката. Най-важно е наистина постепенно да се предложат съответните алтернативи, така че да не се пристъпва към затваряне на работещи мощности, без да има съответните алтернативи. Нещо повече – от компетентността на Министерството на околната среда и водите най-важната задача е по-скоро предоговаряне на т.нар. междинни цели. Ключовото предизвикателство, което ние имаме задачата да преодолеем, е фактът, че с прилагащото решение всъщност държавата ни е поела ангажимент за поетапно намаляване година спрямо година, като абсолютна стойност на емитираните количества парникови газове. За съжаление, предвид безпрецедентната ситуация и енергийната криза през 2022 г., по първоначални данни ние вече сме в неизпълнение. Тоест ангажиментът, който е поет за 2022 г. няма да го изпълним, напротив.

Водещ: До какво ще доведе това? Ще има ли последици?

Росица Карамфилова: Добрата новина тук е, че самият план дава рамката и към настоящия момент именно усилията са да убедим Европейската комисия, че въпреки че тези междинни цели са предизвикателство, пред нас стои следващата глобална цел.

Водещ: Но не се ли вкарахме сами ние в този сценарий? Казвате работещи мощности ще се затваря като залог за изпълнение по плана. Но ние се съгласихме на тези условия, нали така? Ние казваме – правим го.

Росица Карамфилова: Да, безспорно. Всъщност нашата държава, като държава членка, е поела общоевропейски ангажименти, както и останалите, за намаляване на парниковите газове минимум с 55% към 2030 г., спрямо 1990 г. За нас като държава базова година, за разлика от останалите европейски, за които е 2005 г., е 2007 г., тъй като тогава ставаме държава членка. Но ангажиментът, който е поет в Плана за възстановяване и устойчивост, е Допълнителен, доброволен ангажимент, който нашата държава поема именно по линия на Плана за възстановяване и устойчивост.

Водещ: Защо? Дадохте ли си сметка за това защо? Какво е вашето обяснение? Ако искате и като лично мнение, защото разбирам от позицията, на която се намирате в момента, доколко можете и не можете да коментирате така пряко.

Росица Карамфилова: Вижте, така или иначе ние трябва да вървим по пътя за декарбонизация. Зелената сделка по презумпция, Европейската зелена сделка е дала нашия път, по който трябва да вървим. Безспорно България е сред най-енергийно интензивните натоварени сектори – визирам с въглищните мощности. Безспорно имаме много път да вървим. Знаете, с вас сме водили разговори, и проблемите с големите горивни инсталации, с качеството на атмосферния въздух и наказателните процедури, така че е ясно, че ние трябва да вървим по този път. Просто в момента стечението и форсмажорните обстоятелства наистина не считам, че сме подготвени с най-вече алтернатива, защото трябва да гарантираме и енергийната и националната сигурност.

Водещ: Именно вървейки по този път, не правим ли две крачки напред, една назад, от една страна, а това пък обърква работниците в ТЕЦ-овете, които дадоха и пред Народното събрание, и напълно логично казват – ние не искаме да се затварят тези мощности, защото ще загубим работните си места. А те пък смятат, че ще ги загубят, защото не виждат дългосрочната алтернатива пред себе си. Затова се питам – ние всъщност какво искаме дългосрочно. Не кабинетно, не мандатно, а дългосрочно за този регион.

Росица Карамфилова: Дългосрочно, по моя визия като министър на околната среда и водите, намиране на алтернатива за декарбонизация, постепенни и ясни мерки – затваряме, отваряме съответните мерки, етап, отговорности, колко ще струва. Този елемент включва в себе си околна среда, социална политика, здравеопазване, национална сигурност, финанси, поети ангажименти пред Европейската комисия. Когато се поема ангажимент, независимо дали в сферата на околната среда, без да има ясен конкретен последователен план за действие, считам, че стигаме до тези резултати.

Водещ: Но планът не трябваше ли да даде тази перспектива, не трябваше ли да се получат едни пари, които да бъдат вложени пак в този регион, с друго намерение там да се случва по друг начин енергетиката ни? И пак, ако ви върна крачка назад в разговора ни, ние сега не си ли вкарваме дори автогол, защото можем да загубим едни средства като не изпълним поетите ангажименти от Плана за възстановяване? Но ето, много експерти казват, че сега разчитаме на скъпия ток, продаваме и сме на печалба в ТЕЦ-овете, само да си припомним, преди войната не беше така. И като гледаме как вървят пазарите, скоро пак няма да е така и пак ще се на загуба. Да не стане така, че от два стола ще паднем на земята – хем няма да имаме пари по плана, ще си запазим централите, които обаче ще работят на загуба и пак ще сме в изходна позиция. Има ли този риск?

Росица Карамфилова: Всъщност този разговор трябва да е воден преди повече от година, този анализ. Уви, в момента съобразяваме с новите обстоятелства. Планът е факт и е много по-трудно неговото преговаряне. По-малко от година е минало, откакто планът е приет. Ние тогава сме показали един път, сега почваме да криволичим по него. Изглеждаме неустойчиво. Второ – безспорно трябва да съобразим и общите обстоятелства, безспорно трябва да отчетем рисковете, пред които в момента сме изправени. Най-вероятно ще има забавяне по плащанията. Добрата новина тук е, че все пак първият транш дойде, мисля, че в края на годината. Така или иначе по останалите реформи се работи и останалите инвестиции са в ход за реализиране. Ако някой счита, че ще е лесно – не, няма да е лесно. Изключително трудно, но в крайна сметка, пак казвам, ние в момента нямаме път назад. Трябва да продължим, за да достигнем до крайната цел и да защитим нашата сигурност.

Водещ: Ако продължим по метафората за пътя, криволичещите ни политики по този път, ние продължаваме да си плащаме по наказателни процедури. Продължават и наказателни процедури срещу нашата страна. Европейската комисия за решение за четири такива, ако не ме лъже паметта. Разкажете ни за тях, защото пак се връщаме на онзи разговор от предишния път с вас – веднъж се плащаме всички ние със здраве и с какво ли не, и втори път чисто финансово като общество.

Росица Карамфилова: Ние имаме 16 наказателни процедури в областта на околната среда. Всъщност не плащаме все още за нарушения. Но имаме реални шансове да плащаме. На последната сесия на 26 януари бяха затворени четири наказателни процедури, три от които стартират всъщност на финалната фаза, преди съдебна, 2021 г. Тогава тогавашният служебен кабинет прави огромни стъпки, реализират се тези мерки и се затварят. Четвъртата, която успяхме да затворим, съм изключително доволна, защото беше отворена буквално септември 2022 г., след почти двугодишно забавяне. Бързите мерки доведоха и наказателната процедура е затворена.

Водещ: Остават още 12 ли казахте, колко?

Росица Карамфилова: Имаме достатъчно наказателни процедури и това е предизвикателство.

Водещ: Кои са основните? И това е какво, за мръсен въздух ли?

Росица Карамфилова: Основните, най-тежките наказателни процедури, са свързани с качеството на атмосферния въздух. С вас неколкократно сме говорили по темата.

Водещ: Но какво се прави по тази тема? Защото ние само говорим, че има такива...

Росица Карамфилова: Не, напротив. Ако ми позволите да кажа, че всъщност септември месец именно по наказателната процедура за качество на атмосферния въздух, ние участвахме на устните състезания. Очакваме решението на съда всеки един момент, тъй като още 2021 г. ние сме осъдени на практика, еднократна санкция на 3000 евро на ден да заплащаме, до отстраняване на несъответствието от 2017 г. – смятайте – и малко над 28 000 евро на ден, пак т.нар. периодична санкция, отново от 2017 г. Да, имаме още дълъг път да вървим, но вървим с устойчиви крачки. И генералният адвокат, който дава независимо мнение, излезе със свое заключение, че всъщност счита, че не трябва да се налага финансова санкция на държавата, за да може тези средства да се предприемат именно за подобряване качеството на атмосферния въздух. Очакваме решението на съда и се надяваме, че всъщност тези средства наистина ще бъдат спестени, но ще бъдат дадени за мерки за качеството на атмосферния въздух. Пак казвам, имаме дълъг път, но вървим, вярвам, с устойчиви крачки към подобряване на качеството. От 26 зони, които са били, 19 вече излязоха, а 7 показват трайна тенденция към подобряване на качеството.

Водещ: Да ,ако трябва да извършим тази тема, по-скоро да я обвържем с предишната такава, на куче и котка с държавата, институциите, енергетиката и околната среда, ако можем така да ги обобщим, с ТЕЦ „Брикел”. Знаем какво се случваше – хората дишат мръсния въздух, обаче и не искат да се затварят ТЕЦ-овете икономически. Тоест баланс е много лесно нарушим в двете посоки. Затова регулаторните органи на държавата са важни.

Росица Карамфилова: Категорично. Затова по повод и ТЕЦ „Брикел”, и останалите големи горивни инсталации, знаете миналата година имахме сериозни предизвикателства, за да не допуснем нарушаване от 24 възможни такива за серен диоксид. Ние успяхме. И тогава успяхме именно благодарение на координацията с Министерство на енергетиката. Когато има ясна визия стратегия и има път, по който да се върви – ето, резултатът е налице. Така че ние 2022 г. не показахме превишение на серен диоксид, което ще бъде взето под внимание от Европейската комисия. А и за здравето на гражданите – не правим тези усилия само заради наказателната процедура, а преди всичко заради нас.

Водещ: И още една съвместимост, ако мога така да се изразя, с Министерството на икономиката. И така ще отворим и темата за язовирите. Ще се допусне ли инвестиционното намерение около язовир „Огоста”? Знаете, то предизвика брожение и протести на хората в Монтана и Велико Търново, с техния аргумент, че така ще се застраши околната среда във и около язовира. За един соларен парк, който трябва да бъде изграден в неговата чашка. Какво ще кажете?

Росица Карамфилова: Това, което ще кажа, е, че всъщност инвестиционно намерение все още няма. Това е идея, която е обсъждана и предложена с Министерство на енергетиката от потенциални инвеститори. Разбира се ние сме информирани, така или иначе, за да направим анализ и с оглед екологичното законодателство, изобщо има ли такава възможност, има ли законодателна пречка, която да даде, има ли изобщо алтернатива такава за реализиране. Представители на министерството са включени в работната група, така че, когато и ако има съответното инвестиционно намерение, то ще бъде строго пречупено, цялата строгост на екологичното законодателство ще бъде приложена, за да се гарантира спазване на нормите, които са упоменати.

Водещ: Но засега стъпка по стъпка, няма нищо конкретно, на което да се стъпи, просто едно намерение, като се казва.

Росица Карамфилова: Точно така.

Водещ: Добре. В какво състояние са язовирите, г-жо министър? Преди малко показахме един пример, може би го видяхте, но не са малко язовирите, на които трябва да се ремонтират язовирни стени – „Свежен”, „Стрелци”, двама в община Брезово, както вече разказахме. Само за тях ли става дума, каква е вашата информация?

Росица Карамфилова: За язовир „Свежен” и село Стрелча?

Водещ: Точно така.

Росица Карамфилова: Там има няколко малки язовира, на Стрелча. Всъщност това са язовири, които са собственост на общината. Общината има ангажимента и за поддържане на язовирната стена, и респективно за даването на разрешителни, ако тези язовири трябва да бъдат ползвани за алтернативно водоснабдяване. По моя информация, преди някъде към 2005 г. за язовир „Свежен” е имало издадено разрешително от Басейнова дирекция, за алтернативно водовземане за питейно-битово водоснабдяване. Разрешителното е изтекло през 2020 г. Тук има предприети допълнителни действия от общината, тъй като е определена санитарно-охранителна зона, така че местната власт би следвало, съвместно с ВиК, при идентифициране необходимост, да предприемат съответните действия, както от технологична, така и често от нормативна гледна точка, за да се осигури за населението като алтернатива. Иначе по отношение на комплексните и значими язовири, те са 52, попадащи в обхвата на Закона за водите. За тези язовири министерството, ние с месечните графици определяме режимите, които следва да се ползват за води от потребителите.

Водещ: Има ли нещо притеснително? Досега си говорихме за безводие, но сега падналият сняг и дъждове оправиха ли ситуацията, влошиха ли я на места?

Росица Карамфилова: Аз поисках от колегите да ми направят справка спрямо миналата година, общо за всички 52 язовира. Настоящата година около 64-65% е запълването, което спрямо миналата е с около 5% по-малко, няма обезпокоително. Нормално е натоварването за суха година. Всъщност са притеснителните язовири – „Асеновец”, язовир за питейно-битово водоснабдяване, от началото на месеца към настоящия момент имаме около 4-5% покачване. Ние ограничихме потреблението от ВиК – Сливен и им дадохме предписание да използват алтернативни подземни източници. И ето, резултатът е налице. Освен това дъждовете, очакваме пролетното снеготопене. А всъщност пък в обратната ситуация са язовирите около каскада „Арда”, язовир „Студена” бих дала като пример, с графика, който стартира от утре, от 1 февруари, сме дали съответните максимални количества, които трябва да се поддържат, за да не излезем в другата хипотеза.

Водещ: За да не прелеят.

Росица Карамфилова: Точно така. Язовир „Студена” е малко над 93%, всеки ден се чуваме с областния управител, с кмета на Перник, с ВиК оператора, именно за да се осигури такава ретензионните обеми и да не се създаде риск от бедствие. Така че за момента следим ситуацията. Това, което ние направихме, много сериозна стъпка, е именно да даваме разрешителни въз основа на цялостния анализ и ситуацията. И ако позволите да дам още един пример, язовир „Копринка”, знаете ситуацията, към 1 август язовир „Копринка” беше буквално изпразнен на 13%. В момента близо 30%. Така че като язовир, който се използва за напояване, считам, че с тези мерки и с дъждовете ще осигурим лятното потребление.

Водещ: Предлагам ви сега, и вие, и нашите зрители, да видят какво се случва обаче на Панчаревското езеро. И ще очаквам един кратък коментар по темата, въпреки че не е точно и само във вашата юрисдикция. Нека да видим.

Галина Бел, Сдружение за развитие на Панчарево: Ние сме гражданска организация, която вече пет години, даже шест, бих казала, се бори да се обърне внимание на отвратително състояние на Панчаревското езеро, което не е почиствано от 40 години основно и се забогатява и половината от него е почти изчезнало. Стигнахме дотук, че да се изработи по наше настояване и с много писма – дори до Европейския съюз сме писали писма – да се отпуснат средства – 185 000 лева за изготвяне на идеен и работен проект за почистване на чашката на язовира от наноси. Проектът беше финансиран, изработен преди, мисля, че две години близо, одобрен, всичко е наред. Но няма финансиране, по една или друга причина – смяна на правителство, не знам. Ние отново отидохме, понеже зарибиха с някакви рибки, които трябва да почистят водораслите и наносите – така пишеше поне в обявата на министерството. Рибки, които как ще почистят наносите точно, не ми е много ясно.

Георги Хиндалов, треньор на спортен клуб: Водата на Панчарево не може да изчезне. Панчарево, реално това е река Искър, това е коритото на река Искър. И тук винаги водата е течаща. Тук минават стотици, да не кажа хиляди хора туристи, възрастни, по-млади, които се разхождат. И това е едно богатство, което обаче се замърсява. И за съжаление се превръща в блато. По този повод искам, ако щете приемете го като някакъв вид аларма, да прозвучи като предупреждение, че е опасно в някои моменти за спортистите. Водораслите и заблатяването е враждебна среда за хората и за децата особено.

Веселина Алексиева: Аз съм треньор тук от 2000 г. 2004 г. знаете, че имаше наводнения, които причиниха големи щети в цяла България. От тогава са се натрупали наноси при Бистришката река, за съжаление не се почисти. С всяка изминала година нещата стават все по-зле и по-зле. Съответно започна и заблатяване, което е изключително рисково за състезателите, които тренират на това езеро.

Водещ: Защо, г-жо министър, така се случи? 40 години, казват местните хора, не е почиствано Панчаревското езеро? Една пета от водата изчезнала.

Росица Карамфилова: Както каза един от вашите събеседници, всъщност от репортажа, Панчаревското езеро е наше богатство. Панчаревското езеро в момента е с права на управление от Министерство на земеделието и се стопанисва от Напоителни системи. Именно дейностите по зарибяване са – знам го лично министър Гечев, имам и заповедта – са с оглед тези малки рибки, съответно растителността, която е вътре, но ще трябва време, те са мънички, ще забранят риболова. От нашата компетентност, това, което мога да кажа, Панчаревското езеро – това е язовир, който е с публична държавна собственост, и е част от въпросните, които споменах, от Закона за водите. Стратегическите планове, по които ние управляваме водните си ресурси, това са така наречените планове за управление на речните басейни. В настоящия план, който е действащ към момента, има включена мярка. И мярката е, за да се избегнат потенциални замърсявания и да се поддържа все пак язовирът в добро състояние, има включени мерки за изпълнение на проекти за изграждане, реконструкция, модернизация на самата канализационна система и изграждане на пречиствателна станция. Такъв проект не е постъпвал при нас в Басейнова дирекция.

Водещ: А, не е изобщо постъпвал, а пък аз питам за срокове.

Росица Карамфилова: Не е постъпвал в Басейнова дирекция, от общината или от ВиК.

Водещ: Ами нека да направи тогава такъв проект. Така да завършим. Не ни остана време да си говорим за опазването на дюните, но то останаха ли дюни вече, които да опазим, след всичко, което видяхме в последните години. Несебър е последният случай – в едно изречение можете ли нещо да добавите?

Росица Карамфилова: Ужасен случай. Дори не знам какво да коментирам. Засегната е защитената зона, дюни, местообитания, но няма разораване на самата дюна. Ще бъдат и вече са предприети от Регионалната инспекция административно-наказателни процедури. Ще държа в течение за развитието.

Водещ: Благодаря ви. Следващият път ще започнем с тази тема, защото отново ще се сетим за нея, сигурна съм, с началото на летния сезон, а трябва целогодишно да говорим за това, за да се опазят дюните от АТВ-та – беше една от причините за това, което видяхме. Така ли трябва да се опазват, е също много важен въпрос. Благодаря за този разговор.