Разговор с Юлиян Попов, министър на околната среда и водите - бТВ, Лице в лице, 13.06.2023
Водещ: Първият ми гост днес е министърът на околната среда и водите Юлиян Попов. Здравейте, г-н Попов.
Юлиян Попов: Здравейте.
Водещ: Най-горещият въпрос и най-горещата тема, за която почти всичко говорят, е какво ще се случи с Черно море и българските плажове вследствие на взривения язовир в Украйна.
Юлиян Попов: Ние наблюдаваме много отблизо тази ситуация. Аз съм в контакт с правителството на Украйна, на Молдова и на Румъния, съответните министерства обменят информация постоянно. В МОСВ има засилен контрол и освен това координационно звено, което специално с този казус се занимава. Наши поделения и също поделения на други министерства изработват модели, които не просто наблюдават дали е мръсно сега, а какви са вероятностите за евентуално замърсяване. Засега няма основание за притеснение, но просто се наблюдава казусът постоянно. Местно е екологична катастрофа...
Водещ: Е, защото разбирам, че украинците не ходят на Черно море, вече на плажове не влизат, а пък се говори, че има мазут, експлозиви и неизвестни засега вещества, които се очаква да достигнат до десетина дни на румънското крайбрежие, а прочетох, че в началото на юли и до българското крайбрежие.
Юлиян Попов: Първо, тези мазут и масла, които са изтекли, те са изтекли в резултат на взривяване на електроцентрали и други съоръжения. Това са, мисля, че около 150 тона масла. Това звучи като много голямо количество, но всъщност не е чак толкова голямо. То не се предвижва като едно петно в една посока, то се разсейва, разпръсква се, част се абсорбира, друга част ще отиде на други места. Това не е токсично, в смисъл на сериозно токсично замърсяване.
Водещ: Но има неизвестни вещества, казват румънските ви колеги. Паниката у хората нали разбирате, че е голяма, да не споменаваме дори за други страховити неща, които има.
Юлиян Попов: Мисля, че за паника няма никаква причина, най-малкото, защото се наблюдава не само брегът, ние наблюдаваме, а и колеги от Черноморския флот, от Военноморските сили, наблюдават морето навътре. Освен това правим и сателитни наблюдения, те се правят постоянно. Така че всяко едно нещо, което има индикация, че се мести, то може да бъде идентифицирано. В този смисъл, хората не бива да се притесняват, защото, ако нещо има, ние ще предупредим много по-рано. Няма вероятност някой да влезе в плажа и в един момент да се окаже в средата на нефтено петно.
Водещ: Вие знаете колко ние българите сме травмирани от ситуацията с Чернобил, в която никой не предупреди, че има проблем. И сме свикнали, че властите винаги крият нещо, незнайно защо, за да не създадат паника. Тоест вие гарантирате, че ако има някаква форма на замърсяване, опасна за хората, ще кажете.
Юлиян Попов: Абсолютно. Не само, че ще кажем, ние даваме съвсем обективна информация и за рисковете – какво може да се случи. Да не оставяме на социални медии, да не говорим за хибридната пропаганда, която обича страшно много такива казуси, да формира някаква история. Ние съвсем обективно казваме какво точно е положението, каква информация имаме – имаме страшно много информация – и какво може да се очаква.
Водещ: Тоест с днешна дата, днес морето е чисто и всички могат да се къпят.
Юлиян Попов: Разбира се, морето е чисто, всички могат да се къпят. И могат да бъдат спокойни, че ако въобще нещо се случи, дни, дни наред ще бъдат предупредени, не за замърсяване, а за риск от замърсяване.
Водещ: Добре. Сега разбрах от съобщение на Министерството на икономиката, че се надяват абсолютно всички язовири – в момента няма никакъв риск от преливане...
Юлиян Попов: Няма сериозен риск от преливане. Язовирите са пълни, те се изпускат контролирано, така че няма риск. На някои места наводненията са резултат не от препълване на реките...
Водещ: А от какво? Това щях да попитам, отвъд стихията.
Юлиян Попов: От скатно падане на водите. Тоест не от самата река, която се е препълнила, а от самите дъждове, които... казва се скатно...
Водещ: Така да кажем, можеше ли част от тези неща – ясно е, че срещу стихията никой не може да се бори, гледаме, че и в най-развитите страни, когато има наводнение, има проблем. И все пак ние сме свикнали да мислим, че у нас не се почистват коритата, че у нас се изпускат контролирано язовири, защото някой си гледа риба и прочее. Та отвъд стихията...
Юлиян Попов: Има ли нещо, което можем да правим?
Водещ: Да. Вие сте на няколко дни министър, но все пак, отдавна наблюдавате темата.
Юлиян Попов: Да, принципно познавам стратегиите много добре. Разбира се, те са част от една по-широка стратегия – това, което наричаме климатична адаптация. За мен климатичната адаптация не е само адаптация към промените на климата, а адаптация към климата въобще, защото ние не сме изградили в България и на много места инфраструктура, която е съобразена с нормалните циклични екстремни климатични явления. А освен тези циклични и нормални очаквания, климатични явления, в бъдеще очакваме дори по-крайни. Да, има много неща, които могат да се направят – от системи за ранно предупреждаване, залесяване, почистване на реки, готовност на техника.
Водещ: Но това е нещо, което е в бъдеще.
Юлиян Попов: Това е нещо, което – системи за ранно предупреждение и т.н. съществуват, почистване на реки, контрол на реки – всичко това съществува. Контролът се извършва от МОСВ, почистването се извършва от различни басейнови дирекции...
Водещ: Казахте климатични промени. Дайте някакво обяснение, защо Русия ни блокира да домакинстваме климатичната конференция тази година?
Юлиян Попов: Първо, за да се избере председател на Годишната климатична конференция, която е второто най-голямо политическо събитие в световния календар всяка година – 100-120 държавни глави идват, президенти, плюс десети, стотици министри и Водещи бизнесмени, защото това е много високо бизнес събитие. Причината, поради която Русия иска да ни блокира, е чисто политическа конфронтация, свързана с войната, за това, че те блокират всички страни, които са от ЕС, от източноевропейската група. И по силата на една процедура в ООН, ние като източноевропейска група трябва да представим един кандидат с консенсус. Тъй като до този момент никога не е имало подобен прецедент – някой да блокира някой друг, няма и много ясни правила, освен че трябва да е с консенсус. И по тази причина Русия се възползва от това и ние блокира. За съжаление, ние продължаваме да се борим, но...
Водещ: А аргументите какви бяха?
Юлиян Попов: Аргументите са, че страните от ЕС затрудняват работата на руските си колеги, българските си колеги, в рамките на ООН, и съответно те пък не могат да ни подкрепят за нещо подобно.
Водещ: И къде например... Биха ли блокирали в Индия да се състои? Импровизирам.
Юлиян Попов: Не, първо това, че ни блокират нас... Жалкото за България е, че България беше единствената страна и всички очакваха, че България ще бъде домакин на тази среща. И България е най-подготвена, защото се подготвя от две години за това, това не е да ми е хрумнало на мен вчера. Поредица от служебни и редовни правителства и т.н. са подкрепяли тази идея, бизнесът много силно подкрепя, профсъюзи, местна власт и т.н. Всички, които знаят каква е изключителната значимост на едно такова събитие. Това, което ще стане, ако тяхното блокиране, което най-вероятно ще стане и формално, и реално, може домакин да бъде друга страна, примерно в момента се обсъждат Армения и Азербайджан, например. Ако те се блокират помежду си, тогава срещата става в Бон – тя е служебна среща тогава, ще бъде много по-малка. Моето желание е тази среща, независимо къде се организира, да има много силен акцент върху индустриалните характеристики на Източна Европа, които са пренебрегнати и които са абсолютно огромни, за развитието на новите технологии, свързани с декарбонизацията на икономиката.
Водещ: Като казахте декарбонизация, веднага за вредните емисии се сещам, и веднага за тези ангажименти, които са поети пред ЕС, свързани с Плана за възстановяване и устойчивост. Хората казаха – те ни затварят Мариците. Как да се намери балансът? Знам, че основно енергийното министерство трябва да се занимава с това, но със сигурност е мултидисциплинарен проблемът.
Юлиян Попов: Мултидисциплинарен и също пазарен. Защото в момента, ако отворим, сега мога да отворя точно производството на електроенергия, ще видим, че най-вероятно в момента въглищните централи произвеждат 15-20% най-много от електроенергията...
Водещ: Но участват с най-ниска цена в микса. Това, че държавата плаща за емисии, това е друго.
Юлиян Попов: Не, не плаща държавата, плащат самите предприятия.
Водещ: Но те са държавни.
Юлиян Попов: Да. Това е много важно нещо – държавно предприятие и държава са две различни неща. У нас те се слепват. Това е токсично.
Водещ: Това е като – а, БЕХ си е поело някакъв заем. Все едно тези пари не са наши.
Юлиян Попов: Но тези предприятия в момента, съответно и търсенето е по-ниско, защото е лято, не е много горещо, не е много студено, така че търсенето на електроенергия е по-ниско, цените, които те плащат за производство, плюс цените на емисиите, които са една обща цена, няма как да се избяга от нея, тя става и глобална много скоро, между другото, така че няма къде да избягаш в някоя друга страна. Общият разход води до една много висока стойност на електроенергията и тя става неконкурентоспособна. Неконкурентоспособна на съществуваща атомна енергия – не на нова, а на съществуваща. Неконкурентоспособна абсолютно на възобновяема енергия, която е най-евтината. И това, че ние сме интегриран пазар в ЕС, означава, че ако ние не изграждаме тази енергия, но тя се изгражда в Румъния, в Гърция, в Сърбия и т.н., ние просто ще станем вносители. Затова ние трябва да развиваме възобновяемата енергия и да я балансираме добре.
Водещ: Вие познавате добре и ЕС, и европейските практики. Знаете, има едно решение на парламента, което задължи правителството, тогава служебното, да предоговаря поетите ангажименти. Усещам, че това е трудно, защото не получихме еднозначен отговор от нито един министър. Не получихме такъв знак и от Европа. Кажете, има ли шанс да бъде предоговорен планът в тази му част?
Юлиян Попов: Не сте получили еднозначен отговор. Нали знаете как говорят политиците – като ги питате някакъв въпрос, те казват „Истинският въпрос е...” и казват нещо съвсем друго. В случая е малко така. всеки иска да избегне този въпрос, защото...
Водещ: Да, защо? Трудно е договарянето или не искат да се захванат с тази работа?
Юлиян Попов: Договарянето според мен – и това го казвам малко като страничен наблюдател, това трябва да се води разговор специфично с Министерството на енергетиката, аз иначе имам мое мнение, и го казвам като мнение – ние намаляваме реално емисиите от въглищния сектор с темп, който е по-висок, отколкото този ангажимент, за който спорим. Тоест ние сме казали, че 40% ще намалим, става голям спор и разправия в страната, а ние реално намаляваме с по-голям дял, просто защото конкуренцията на електроенергийния пазар е такава, че свива въглищното производство. В крайна сметка моето предположение е, че 2026 г., когато трябва да завърши целият този цикъл, ние ще сме надминали тези 40%. Аз лично смятам, че трябваше на първо място да поставим пред ЕК, да им предложим ангажимент да затворим първо онези централи, които са в най-тежко технологично състояние.
Водещ: Но тях дали ги интересува това? Доколкото аз разбирам, тях ги интересува ние да намалим, просто да си намалим емисиите. А коя централа ще затворим си е наша работа.Но всички припознаха Мариците.
Юлиян Попов: Тях може да ги интересуват пеликаните в яз. „Искър”. Ние сме член на ЕС, правилата дават възможност за различни интерпретации, ние отиваме и преговаряме. Можем да тропаме по масата и да не се съгласим с едно или друго нещо.
Водещ: Сега ще ви видим вас, дали ще успеете да изпълните тази препоръка на парламента, която беше вменена.
Юлиян Попов: Въпросът е доколко тази препоръка на парламента има смисъл от гледна точка на преговорна позиция.
Водещ: Очевидно има, защото го гласуваха хората, които и вас избраха. Нали помните?
Юлиян Попов: Да, да.
Водещ: Ако сега нещо се промени...
Юлиян Попов: Не, просто това, което се променя, е развитието на енергийния микс.
Водещ: И понеже сме към финала на нашия разговор – знаете, че има особен интерес към екотемите и защитата на природата – ще направите ли нещо, за да се спре презастрояването на природните паркове? Сега чувам, че някакъв пилон – 110 метра, с не знам колко бетон, ще се строи на Рожен. Сигурно е много патриотично и много хубаво, но като си представя колко бетон ще се излее там, за да се постигне тази височина.
Юлиян Попов: Това е мой личен приоритет, много сериозен. МОСВ има определени параметри, в които може да се намесва, примерно в защитени територии и т.н., извън защитените територии е много трудно. Но моята лична позиция и страст е да бъде прекратено строителството в планините, особено на мегапроекти. Хубаво, съгласихме се да остане Бузлуджа отгоре, но това да се строи по билото на планината, това са изрази на някакви комплекси за национална малоценност.
Водещ: Ние ски пистите не можем да оправим на Витоша, където децата евтино, бързо и здравословно да спортуват, а се занимаваме...
Юлиян Попов: За Витоша отделно..
Водещ: Ще ви поканя отделно, защото това е проблем.
Юлиян Попов: Ще отидем заедно на Витоша, аз бях онзи ден. Прекрасна планина. За мен е най-красивата планина в България.
Водещ: Прекрасна е, всички сме пристрастени. Още повече, това е най-евтиният начин децата на София да спортуват, без да пътуват часове наред, без да плащат хотели...
Юлиян Попов: Ще направим нещо за децата на София, за да спортуват много. Но пак да повторя – строителството, неразумното, грозното строителство, мегастроителството в планините е наистина едно безобразие, което ние като българи трябва да разберем, че по този начин ние не издигаме собственото си самочувствие и позиция, а точно обратното правим – потискаме го и изразяваме един комплекс на малоценност. Трябва да сме по-горди за това, че сме българи и имаме тази прекрасна природа.
Водещ: Благодаря за този разговор.
Юлиян Попов: Благодаря и аз!
Целия разговор с министър Юлиян Попов можете на гледате на