Водещ: Има ли пресечна точка между поетите ангажименти пред Европейския съюз, пазарните закони, социалната справедливост и бъдещето на въглищната енергетика? За екологичните норми и стандарти и още много, защото темите около Министерство на околната среда и водите са многобройни и винаги са с перспектива в бъдещето. Гост е министърът Юлиян Попов. Здравейте.

Юлиян Попов: Добро утро.

Водещ: Г-н Попов, да започнем малко по-общо нашия разговор, защото напоследък изпълнителната власт се бори с доста протести и недоволство на дадени сектори, да не кажем, че даже това обуславя последните седмици. Говори ли това за слаб център на властта?

Юлиян Попов: Не, напротив, говори за силен център на властта, който център иска да придвижи реформи, които са забавяни по различни причини, включително Ковид, войната в Украйна, високи енергийни цени и така нататък. И сега ние се опитваме да ускорим някои неща. Освен това се сблъскваме с крайни срокове. Тоест това съчетание на фактори довежда напрежение и е важно правителството да бъде достатъчно решително и също загрижено и ангажирано със съдбата и интересите на всички заинтересовани страни.

Водеща: Въпросът е дали се политизират тези протести според вас, защото...

Юлиян Попов: Разбира се.

Водеща: ... политически искания ли виждате в тях, или социални такива, обосновани такива?

Юлиян Попов: По принцип всеки един протест се политизира. Някой като каже – някой ще яхне протестите, или политизира се протеста...

Водещ: Всеки протест иска политики, но не е по същество политически.

Юлиян Попов: Да, но особено в предизборна ситуация съвсем естествено е, когато има недоволство, към това недоволство да се придърпат хора, групи, партии, които искат да спечелят от това недоволство свои точки.

Водещ: Земеделците, които протестираха наскоро, получиха пари, компромисни условия, отлагане във времето на структурните проблеми. Това ли ги чака и енергетиците сега?

Юлиян Попов: Ами по принцип за енергетиците и за въглищните региони има големи пакети за това, което се случва така или иначе по пазарни причини. Много често аз чувам, че Брюксел ни дава едни пари, за да затворим ние едни централи. Това просто не е вярно. Има един пазарен процес, който свива непрекъснато въглищното производство, а Европейският съюз ни осигурява средства ние да се справим с това, тоест не е някаква сделка, че те ни дават пари, за да затворим.

Водещ: Когато един пазар обаче има толкова много регулации, той по същество става ли пазар...

Юлиян Попов: Всеки един пазар има много регулации. Тази идея, че има свободен пазар, ей така просто, е на пълна фантазия. Всеки един пазар има много регулация, особено пазарите, когато става въпрос за енергия, когато става въпрос за околна среда, имат изключително много регулации, свързани с екологични норми, и ние ги искаме и настояваме за тези регулации, защото искаме да живеем в чиста околна среда. Искаме да контролираме в позитивен смисъл околната среда, в която живеем, така че регулациите са неизбежни.

Водеща: Решенията, които са взимани до момента обаче, г-н министър, не доведоха ли хората в регионите, за които говорим в момента, до една много странна дилема – да се борят за работните си места и за хляба си, или за това да дишат по-чист въздух и да живеят в по добри места, като говорим за околна среда? И това възможен избор ли е, кое да избереш от двете?

Юлиян Попов: И двете. Там недоразумението, комуникационно недоразумение, ако ние и предишни правителства, и не само правителства, и обществото, имаме някаква сериозна вина, това е, че не се задълбочаваме в тези процеси и не се задълбочаваме да изучим огромния потенциал, инвестиционен потенциал, който този регион има във всички нови технологии, който се демонстрира от изключително високия инвестиционен интерес, който обаче може да се реализира само тогава, когато ние осигурим една достатъчно предвидима регулаторна среда. И ние направихме много голяма крачка с това, че предотвратихме фрагментирането на региона „Марица изток” и започнахме развитието на общ устройствен план. Много малко хора го забелязват това, но това е страхотна крачка напред.

Водещ: Но инвестициите са на ниво интерес, нали така? И оттук идва твърдението и мнението, че хората накрая пак ще бъдат излъгани.

Юлиян Попов: Не, няма да бъдат излагани. В момента, в който излезе един списък, който беше пълно недоразумение, защото той беше просто примерен списък. Всъщност всяка една голяма фирма, международна фирма, в големите индустриални сектори, на които разкажем или покажем потенциала на маришкия регион, проявява интерес, но просто условието е – добре, ние трябва да знаем каква е регулаторната среда, какво предстои, каква е инфраструктурата.

Водещ: И как да се ускорят плановете за инвестиции? С държавни регулации, с какво?

Юлиян Попов: Просто с предвидимост. Когато кажем – ето, ние ще изградим такава инфраструктура, тези терени ще бъдат определени, ще бъдат заравнени, ще бъдат подготвени за индустриална дейност. Също инвестиции в самата подготовка - друг проблем, който много често се изпуска, че за да може целият маришкия регион да бъде използван за инвестиционна дейност, там поне 10 години трябва да работят поне 3000 души. Тоест тези 3000 работни места са осигурени така или иначе, защото заравняването на тази площ е огромна дейност. Дори утре да спрат централите, 10 години трябва да работят да речем 3000 души. Така че икономическата дейност, включително в изграждането на инфраструктура, която може да се развие там, е огромна.

Водеща: Хората просто се питат какво точно ще се прави, за какви инвестиционни намерения става дума. Дори иронично може би чухте някой от тях да казват – ами сега тук оранжерии ще могат ли да бъдат поставени, да си отглеждаме плодове и зеленчуци на тази почва например. Просто нямат яснота.

Юлиян Попов: Може би не точно на тази, но има много рекултивирани райони. Нека да не забравяме, че минната част, разораната част е около 240 квадратни километра, но концесионната площ е 470 квадратни километра. Тази разлика между 240 и 470 е земя, не само оранжерии, ами всякаква селскостопанска дейност може да започне да се развива в тези региони съвсем спокойно.

Водеща: Г-н министър, ако утре, хипотетично казано, държавата спре да купува квотите за емисии на тецовете, те ще могат ли да продължат да съществуват?

Юлиян Попов: Няма такава теоретична възможност. Ние си мислим, че участваме в един пазар, в който може да не участвам. Пред същия проблем са поставени страни, които са извън Европейския съюз, защото Европейският съюз налага така наречения СИБАН, това е въглеродно мито, така че ние дори да излезем от Европейския съюз, пак няма да може да търгуваме с Европейския съюз, защото всяка една търговия с Европейския съюз ще бъде облагана с тези квоти.

Водеща: Въпросът ми беше държавата, понеже сега поема естествено, и то на немалка цена, тези квоти и ги плаща, нали така?

Юлиян Попов: Не държавата, а предприятията плащат... Не държавата, а един фонд плаща на две централи, така наречените американски централи, и това изтича 2024-2026 г.

Водеща: Но така или иначе от нашия общ джоб, така да се изразя.

Юлиян Попов: През цените – да.

Водещ: По един или друг начин. А това ли е разковничето сега кога са на печалба, кога не са на печалба и ние изкуствено или ги поддържаме или си изкарват парите?

Юлиян Попов: Това е все едно да кажем, ако не плащам данъци, няма ли да печеля повече? Да, ще спечелим повече, обаче данъци трябва да се плащат. Тук става въпрос за квоти, които са предмет на глобално споразумение. Това не е Брюксел да ни ги е наложил. Тези квоти и цялата тази система за квотите, тя е договорена и влиза в сила с директива от 2003 година, преди 20 години. От 2005 година влиза в действие пазара на емисиите. Тоест, ако ние преди 20 години, дори преди, когато решихме да влезем в Европейския съюз и бяхме се замислили за този проблем, той в момента въобще нямаше да съществува.

Водещ: Всъщност къде е в момента екологичното министерство, какво може да направи и каква е неговата роля в целия проблем? Тъй като знаем, че тук се смесват няколко звена.

Юлиян Попов: Да. Екологичното министерство нищо не може да направи конкретно по този въпрос. То оперира цялата политика, свързана с емисиите, свързана с квотите. Също целият паричен поток, свързан с квотите, които пари остават в България, между другото. Те остават вътре в България и те би трябвало да влизат в енергийния преход. С тези средства също се регулира е цената на електричеството за потребителите, така че ние имаме голям интерес, национален интерес от тези квоти. Другото нещо, което Министерството на околната среда прави, е контролът върху така наречените индустриални емисии. Това не е въглеродният двуокис, който не е директно отровен, а това са емисиите, които са директно отровни – сяра, азотен оксид и така нататък, за които има много строги норми заради здравето на хората. Тези норми се нарушават много сериозно, така че в момента, в който тези норми бъдат наложени, въглищната енергия ще стане още по-скъпа.

Водещ: А защо би трябвало да влизат в енергийния преход? Къде са тези средства на практика?

Юлиян Попов: Средствата от квотите? Те влизат в Националния фонд за сигурност на енергийната система. Съответно този фонд се разпределя в различни посоки и подпомага развитието на новата енергетика, но също все по-голяма част влиза в компенсации за цената на енергетиката, на електричеството. Иначе цената на електричеството ще скочи нагоре.

Водеща: Нормите, които казвате, че перманентно се нарушават, да поговорим за това, защото не веднъж или два пъти и „Брикел” беше спиран заради това, че се пушеше, излизаше пушек дори от прозорците, както се казва, и си спомням тези кадри, и така нататък. Това е безспорният екологичен проблем. Само че тук пак е яйцето или кокошката, защото, когато говорим за замърсяване на въздуха, и се казва, че трябва да се правят инвестиции, сероочистватели и така нататък, тогава от тецовете отговарят – Ами ние не знаем колко време ще работим, пък какви инвестиции да правим.

Водещ: Не е рентабилно.

Юлиян Попов: Да, те ако си направят добри анализи и ако слушат какво говорят хора, които общо взето разбират от тези неща, първо ще знаят какъв е хоризонтът на работа и после какви са възможностите за тях като предприятия да инвестират в нови технологии. Между другото, един кмет, няма да казвам кой, веднъж ми каза – „Брикел” един месец неработене сякаш заживяхме в Алпите. Викам – добре, не искате ли да живеете в Алпите?

Водещ: Иска да има работни места обаче.

Юлиян Попов: Да, но работни места има и може да има. Според мен основният проблем в Марица е не дали хората ще си запазят работните места, те ще те ще си намерят работа. Проблемът е дали те могат да бъдат задържани там, за да може регионът да се развива с потенциала, който има. И ако той се развива по този начин, а това развитие е очевидно, то се вижда, то не е някакво фантазно развитие, тогава ще има голям недостиг на хора, защото тези хора, които сега протестират, и техните колеги, които не протестират, но са солидарни с тях, няма да са достатъчни за това индустриално развитие.

Водещ: Като говорим за това, винаги става дума за това, че сме под заплаха на санкции от Европейската комисия заради мръсния въздух. Какво е положението в момента? Ние все се защитаваме и до момента лавираме между законодателството и санкциите, които трябва да плащаме.

Юлиян Попов: Защитаваме се успешно. Европейската комисия ни съди. Ние спечелихме делото срещу Европейската комисия. Въздухът в България се подобрява. Не толкова, колкото аз бих искал, но така или иначе ние спечелихме това дело и всички данни за общото състояние на въздуха в България са все по-добри и по-добри. Това не означава чудесни и прекрасни, ние работим много усилено, за да може качеството на въздуха да стане още по-добро. Още повече, че самите норми очакваме да бъдат затегнати на европейско равнище.

Водещ: Това е по повод на въздуха, който дишат в целия този регион. Там много често те наистина виждат въздуха, който дишат.

Юлиян Попов: Там положението е тежко. Има и други места. Има също и проблем с миризмите на няколко точки в България, което е много сложно да бъде решено. Но ние работим в момента много активно по тази тема.

Водеща: И на финала на тази тема, за да минем вече към другите, защото те също са много важни. Г-н министър, днес може би ще има най-накрая среща между представители на протестиращите и управляващите. Искат включително и с представители от Народното събрание, имам предвид депутати и прочее. Какво очаквате от тази среща?

Юлиян Попов: Аз очаквам, или по-скоро се надявам, да върнем разговора няколко седмици назад, когато разговорът се водеше извън предизборния контекст и се водеше по един много конструктивен начин. Правителството работи много добре със синдикатите, между другото, колкото и странно да звучи това. И всичко, което правителството прави в момента, е насочено към това да улесни прехода и да улесни инвестициите и развитието на региона. Така че, ако разговорът се концентрира върху тези възможности, аз мисля, че нещата ще се успокоят.

Водеща: А защо се изчака толкова време? В последния момент, последните дати за предаване на плановете и тогава хората излязоха да протестират. Ами какво се правеше последните месеци преди това?

Юлиян Попов: Последните 2 години имаше изключителна нестабилност на политическия живот. Служебните правителства, дори да искаха да си вършат добре работата, не можеха, защото се сменят през 3 месеца, те нямат мандатите да вземат нормални решения.

Водеща: А кой ги написа тези териториални планове, които бяха приети в крайна сметка и изпратени в Брюксел?

Юлиян Попов: Те се пише доста дълго време, но са коригират непрекъснато. Пишат се главно от Министерството на енергетиката, Министерството на регионалното развитие...

Водещ: Питам кое правителство.

Юлиян Попов: Те се довършиха от това правителство с изключително силен темп, денонощна работа, особено на министъра на енергетиката и целият му екип, министърът на регионалното развитие и целият екип. Защото те имат широки измерения – социално министерство, нашето министерство и така нататък.

Водещ: Г-н Попов, да отделим време и на другите важни теми. Последиците от наводненията по Черноморието. Мисля, че е добър момент да говорим за това, тъй като очакваме тази седмица да излезе докладът, финалният такъв. Можем ли да кажем, че предварително сме чели доклада и че основният виновник са многото дъждове?

Юлиян Попов: Да, очевидно многото дъждове, и то специфичен тип дъждове - много концентриран, много силен дъжд, който се излива в една локация, много интензивно в кратък период от време. Това го наблюдаваме като тенденция в последните години, подобен беше казусът в Северозападна България по-рано тази година, в Карловско миналата година. Това са такъв тип дъждове, които ние трябва да управляваме този риск и...

Водещ: Всички знаем, че това е част от причините.

Юлиян Попов: Това е основната причина, естествено.

Водещ: А пътя на водата, както се изразяваха обаче хората там, защото някак си да падат мостове, или пък от планината такова количество, което няма как да се спре, законна и незаконна сеч...

Юлиян Попов: Аз рискувам пак социалните медии да пламнат срещу мен, но когато излезе докладът, нека да го видим. Но аз не смятам, че незаконната или законната сеч е значителен фактор в този случай. По отношение на инфраструктурата, много пъти съм казвал, че българската инфраструктура по принцип не е адекватна на климатичните условия на България, не е адекватна също и на климатичните промени. Аз бях на място, разгледах самия мост, този трагичен мост. Съвсем очевидно е, че стандартите, по които той е изграден, го правят уязвим. И при един такъв приток той може да бъде съборен. Важно е обаче също да отбележим, че човешката намеса в случая беше най-вече в светкавичната реакция, както на институции, местни и национални, пожарна, полиция и така нататък, така и на граждани. Буквално часове след наводнението ми се обаждаха хора, които се бяха струпали в Созопол, водолази и какви ли не, които казваха – ние сме там, само казвайте и отивам.

Водеща: Но след постфактум реакциите винаги са добри.

Водещ: Ние си спомняме първите часове. Имаше проблем и знаем, че нямаме сигнализация за ранно предупреждение.

Юлиян Попов: Нямаме, но ранното предупреждение го имаше, тъй като Институтът по метеорология и хидрология беше обявил преди това, предишният ден жълт код, който вече е сигнал за сериозни поражения. Сутринта преди много високото наводнение беше обявен оранжев код. Всички институции би трябвало да следят тези неща. Това, което ни е урока, който ние научаваме тук, е, че тази комуникация трябва да бъде много проактивна, но според мен институциите действаха много добре в случая.

Водеща: Понеже сега се намираме в такъв период, дъждовен период, есента, тепърва ще започнат дъждовете и така нататък, питаме се докога всеки по-проливен дъжд ще стои и ще прозира страхът той да се превърне в бедствие? И понеже така се казва и вашето министерство – Министерство на околната среда и водите, а пък ние знаем, че например язовирите имат множество собственици, разпределени отговорности, например, а отделно пък реките са отговорност на областните управители за почистване, на местна администрация и така нататък. И все се питаме, в тази разпокъсана отговорност се крие трагедията, която се повтаря и повтаря, просто сменя мястото.

Юлиян Попов: Да, в известен смисъл има недостатъчна координация между институциите, когато става въпрос за поддръжка на реките. Да речем, областният управител е отговорен за една част от реката, кметът е отговорен за тази част от ръката, която е вътре в селището, и тази координация невинаги е достатъчно добра. Нашето министерство да налага санкции непрекъснато, в случаи, когато има недобра...

Водеща: А контрол? Санкциите са, когато се случи нещо вече, а преди да се случи?

Юлиян Попов: не, санкциите са превантивни обикновено, когато примерно нещо не е почистено, когато не е подготвено е така нататък. Много част от санкциите са за това. Така че санкциите имат много сериозна превантивна стойност, но разбира се, не казвам, че всичко е абсолютно идеално. Институциите трябва да работят в много по-добра координация. И аз вярвам, че това нещо ще стане, особено с оглед на климатичните промени, които ние наблюдаваме.

Водещ: Само за секунда за предстоящото събитие. Преди това един бърз въпрос по тази тема, защото наводнения ни подсетиха изобщо за управлението на водите. При предходното ви участие коментирахме един проект, който е отказан или спрян от страна на министерството. Беше на стойност над 100 милиона лева и касаеше именно това. Има ли заместващи механизми и как ще заменяте приложението?

Юлиян Попов: С този проект ние сега работим върху това да запазим онази част от проекта, която ще подобри дигитализацията именно на метеорологичните модели. Но иначе целият този проект, както и цялото управление на водите, се изпълнява по множество проекти и други финансови източници. Така че наблюдението на водите се извършва много, много добре. Може да се автоматизира по-нататък, анализите и действията могат да бъдат подобрени, без съмнение. Но целите на този проект ще бъдат изпълнени.

Водещ: Добре и за финал – предстои климатичната среща на ООН в Дубай. Страната ни трябва да бъде представена там по един или по друг начин. Простете скептицизма ми, но какво можем да представим ние по отношение борбата с климатичните промени, като сме толкова назадничави по отношение въглищни централи и редица екологични мерки, не сме ли по-скоро антипример? Извинете, господин министър.

Юлиян Попов: Мога да утре сутринта да ви говоря за това. Много неща може да представим. Дори самият въглищен преход, от който в момента е много в центъра на национална драма, дори той е интересен пример за това как се извършва въглищен преход от на основата на предложения за много високи инвестиции в нови технологии, именно във въглищния регион. Защото обикновено това не се прави. Това е така нареченият от нас преход, базиран на активите. Това е по отношение на въглищния преход. По отношение на намаляване на емисиите - ние ги намаляваме. По отношение на технологиите – в България е изградена първата в Европейския съюз индустриална зона с въглеродно неутрална стратегия. Това е Пловдивската индустриална зона. Ще представям един клъстър от водещи индустриални предприятия от Варненския регион. Много, много други индустриални решения, които се развиват в България. Също електрификацията на публичния транспорт в български градове, в София например е един от най-високо електрифицираните градове от гледна точка на публичния транспорт. Има страшно много неща. За първи път България ще бъде представена на много обилна, много високо равнище на климатичната среща, която е второто най-голямо политическо събитие в годишния календар в света.

Водещ: Тоест тенденцията ни е благоприятна и в позитивна крива. Ако не можем да се похвалим толкова конкретни резултати, макар че изредихте някои.

Водеща: Можем да чуем много, пък така или иначе да си откраднем нещо.

Юлиян Попов: Много позитивна е тенденцията, но ние имаме такава негативна нагласа. Надявам се да я обърнем

Водещ: Министър Юлиян Попов, министър на околната среда и водите. Благодарим ви много за този разговор.

Юлиян Попов: Благодаря и аз.

Интервюто можете да гледате на следния линк. https://bntnews.bg/news/ekoministarat-protestite-se-politizirat-1250184news.html