Водещ: Говорим за морската вода и за плажовете, но и за „Топлофикацията” в Габрово – изобщо за централите на въглища, за плана за възстановяване и устойчивост и проектите по плана на стойност стотици милиони. Вече предполагам се досещате ще говорим за екология и то с един от най-подходящите гости по темата – именно министърът на околната среда и водите Юлиян Попов, здравейте.

Юлиян Попов: Здравейте.

Водещ: Господин Попов видяхте и нашето включване от морето, видели сте със сигурност и вчерашното проучване на Асоциация „Активни потребители”, съвместно с експерти от Софийския университет, което открива смущаващи данни за наличие на Ешерихия коли на поне 7 от 11 плажа по южното Черноморие. След като има наличие на тази бактерия, значи очевидно има и наличие на канализационни тръби, така ли е?

Юлиян Попов: Да, благодаря за поканата и благодаря за този репортаж. Между другото от Варна, а и да ви поканя във вторник в 11:00 в клуба на БТА във Варна ще направим едно представяне на много задълбочено изследване на състоянието на Черно море. По отношение на това изследване, което стана доста популярно в социалните медии вчера, то се отнася до здравен, а не до екологичен проблем. Трябва да правим тази разлика. Не, че се опитвам да се измъкна от темата, но това са две отделни неща. Да, морето се замърсява, плажовете се замърсяват. Проучванията, които ще покажем и другата седмица и в следващите месеци в множество такива събития показват, че действително замърсяването на Черно море и черноморската зона по скоро нараства, отколкото се свива. А аз бих казал за това проучване е, че то сякаш е проучване специално на мръсните места, което не дава съответно балансирана картина на цялото състояние.

Водещ: Ако трябва да бъдем конкретни, става дума за 11 плажа, които са подбрани съгласно оценка на риска. Тоест, търсени са така или иначе силно замърсени плажове. И това с 11 от 49 по южното Черноморие, не е представителна извадка, но е достатъчно притеснително.

Юлиян Попов: Аз приветствам специално едно заключение на това изследване, което отново потвърждава, че ако има някакъв проблем със замърсяването на водата, този проблем по никакъв начин не е свързан с Украйна, Нова Каховка и така нататък. Проблемите са си наши, ние трябва да ги решаваме и те са с една разпределена отговорност между граждани и общини, различни министерства, различни институции и действително трябва да се грижим за плажовете и за морската вода. Замърсявания има, не мога да кажа, че няма, но както казах, за да имаме ясна картина и балансирана картина трябва да видим едно дългосрочно проучване на здравното състояние и бактериалното състояние, което не е въпрос на Министерство на околната среда, но аз бих приветствал такова наблюдение.

Водещ: Но все пак Министерство на околната среда пряко го интересуват водите и тяхното управление, нали така? Тук говорим в случая за...

Юлиян Попов: Определен тип управление. Ние управляваме да речем определен брой големи язовири и то определена част от управлението на язовирите. Другото нещо, с което е ангажирано Министерството на околната среда е европейското финансиране на водни цикли, но това е финансирането, а не самото изграждане, построяване и поддържане на подобни инсталации. Това е отговорност на общините, които ние непрекъснато работим с тях, за да ги подканим да имат адекватни проекти, за да не се стига до подобни казуси. Но отговорността на Министерството на околната среда е съсредоточено именно в тези в показателите, свързани с околната среда и финансирането на системи за пречистване на води, но не самото изграждане и поддръжка.

Водещ: Добре друг казус, в който не сте сами и не е изцяло отговорност на екологичното министерство, въглищните централи и това разбира се, което прикова вниманието ни що се касае „Топлофикацията” в Габрово – пазарът ли реши и нейната съдба, господин Попов?

Юлиян Попов: Не, там ние решихме нейната съдба, защото мисля още през февруари наложихме принудителна административна мярка за прекратяване на работата на „Топлофикация Габрово” заради неорганизирани емисии или казано на прост език, много, много недопустимо тежко постоянно замърсяване. Там работи министерството дълго време с местната управа. Самата регионална инспекция е много активна и в крайна сметка доведе до тази забрана за опериране на въглищната част от инсталацията. Самата забрана не е достатъчна, тя трябва непрекъснато да се поддържа, да се наблюдава и тази седмица ние дадохме тази пресконференция заедно с министъра на финансите, министъра на енергетиката за тази координирана дейност по контрол на една подобна инсталация. В резултат на това собственика си от оттегли искането за лиценз и на практика бих казал, че с тази Топлофикация в това ѝ състояние казусът е приключен. Мм, надявам се, че е. Подобна инсталация има и на други места и трябва да се работи върху тях. Отново подчертавам, че трябва да работят множество институции координирано и ние ги подкрепяме политически и експертно и в бъдеще ще ги подкрепяме много силно, за да могат да се справят с подобен тип абсолютно недопустими нарушения.

Водещ: Кои са другите топлофикации или централи в страната, които са в близко до това състояние или направо в такова състояние като габровската?

Юлиян Попов: Ние ги знаем, те са различни, разбира се, но всяка една централа първо, която работи на въглища е в това състояние, много често в медиите попадат снимки и наблюдения от технологичното състояние на Брикел в Стара Загора. Една централа, която е напълно амортизирана, очевидно е когато е видиш отвънка в какво състояние е, но отново аз мисля, че там трябва координирано да действаме и с Инспекция по труда, защото условията на труд са в ужасяващо състояние, Здравна инспекция и Технологична инспекция и така нататък. Просто България трябва да се придвижва към едно по-модерно живеене с много по-добра среда, околна среда, условия на труд, здраве и така нататък. Така че надявам се и този казус да бъде приключен в един или друг момент.

Водещ: Обяснете ни как се стига до това своеобразно постижение да сме с най-големия спад на въглеродните емисии в Европейския съюз за първото тримесечие, ако не се лъжа?

Юлиян Попов: Много лесно. Това е пазарен феномен, тъй като когато цените на електроенергията са много високи въглищните централи могат да работят с печалба, когато тези цени се нормализират те работят на загуба и спират своето опериране. Сега цените са, да не кажа ниски, но се нормализираха в някаква степен. Тоест онази криза, която беше преди година-две вече я няма. Не очаквам тя да се повтори и съответно въглищните централи спират, а те са най-големият източник на въглеродни емисии и емисиите спадат и затова ние сме шампион.

Водещ: И те се връщат въглищните централи към състоянието си да бъдат по-скоро нерентабилни?

Юлиян Попов: Нерентабилни, работят на загуба и отново ние трябва да имаме ясна политика за това какво правим оттук нататък, такава политика нямаме, но работим много активно в тази посока и мисля, че посоката на енергийното развитие на България вече се поизяснява.

Водещ: Като говорим за въглищните централи да споменем и плана за възстановяване и устойчивост. На каква фаза са предложенията за промени в него, предложенията към Европейската комисия?

Юлиян Попов: Там има един сериозен въпрос, че от една страна ние сме договорили едни условия с Европейската комисия, а от друга страна има решение на парламента, което изисква тези условия да бъдат променени и това е един много тежък преговорен процес, защото ние на практика сме обещали нещо, а парламентът е казал – не, вие трябва да се оттеглят от това. И сега в рамките на следващия месец ще трябва да се постигне някакъв баланс между тези две противоречащи си условия. Аз смятам, че именно това, за което говорихме преди, малко – спада на емисиите в резултат на свиването на производството на въглищните централи ще допринесе естествено за решението на този специфичен въпрос. Има няколко други въпроси, свързани с конкретни специфични реформи в сферата на енергетиката, правосъдието и така нататък, които също се движат. Така че надявам се към средата на септември, края на септември да има яснота по крайната договореност на плана за възстановяване и устойчивост.

Водещ: И в последствие той да бъде обсъден, да бъде предложен на Европейската комисия в периода на договаряне и на преговори какво ще се случи с плащанията, които очакваме по плана?

Юлиян Попов: Ми те голяма част от, значителна част от плащанията вече се активират. Те се движат, за да могат да се придвижат по нататък. Тази фаза на преговорите трябва също да бъде приключена, тоест ние трябва да изпълним ангажиментите, които сме поели към Комисията, които както казах са както емисионни, така и свързани с определени реформи, които се движат, може би поради множество правителствени смени и така нататъка, някои от тях се забавиха, но сега всичко се движи ускорено и аз съм оптимист.

Водещ: Господин Попов, във връзка с плана за възстановяване и устойчивост – защо Министерството се отказва от най големия проект, записан в плана на стойност над 130 милиона лева, който цели изработване и внедряване на интегрирана система за управление количеството на водите – много сложна и комплексна система?

Юлиян Попов: Да, това не е точно новина, защото отдавна се знае, че този проект няма да може да бъде реализиран по този начин. Много служители, експерти в министерството са били наясно още в момента, в който той е бил предложен. Освен това, както казах, тази политическа нестабилност води до непрекъснати забавяния, липса на ангажимент по отношение на комплексни проекти, но този проект също, той се сблъсква с множество проблеми от гледна точка на изискванията на Европейската комисия за държавна помощ, защото той насочва средства към дружества, които насочени там ще бъдат определени като неправомерни от страна на Европейската комисия. В същото време дейностите по този проект се изпълняват и се реализират така или иначе. Тоест това, което казвам е, че проектът няма да се случи, не означава, че дейностите няма да се случат. Напротив, те се случват системи за мониторинг на водите в България се изграждат. Имаме такава, заповядайте в министерството да видите за басейна на река Искър, която е много ценна и важна. Други подобни системи също се изграждат. Освен това от миналата година...

Водещ: Не са достатъчни. Извинявайте, че ви прекъсвам, в следствие на наводненията и на това, което наблюдаваме очевидно мониторинга не е достатъчен?

Юлиян Попов: Разбира се, че не е достатъчно системите за мониторинг се изграждат непрекъснато. Освен това те зависят в много голяма степен от технологичния прогрес. В момента също се дискутира много и сателитните наблюдения върху страната. Те са изключително важни – сателитни и дронови наблюдения, снимки, които всъщност дават много, много добра представа за точните причини за наводнението. Например карловското наводнение много ясно се вижда, съвсем ясно каква е причината за това наводнение от едно дроново изследване, което ние сме направили. От миналата година Институт по метеорология и хидрология е присъединено към Министерството, това е огромен институт, който е три пъти по-голям от самото министерство. Това е институт, който разполага също с много широк инструментариум за следене на водите и неговата интеграция също ще доведе до много, много точки на информация. Така че отново, аз мисля, че неизпълнението на конкретен проект, парите, от които няма да се загубят, разбира се, не означава, че всички тези дейности няма да се придвижат напред. Напротив, ще се придвижат, те се придвижват доста успешно.

Водещ: Имаше още една проект на стойност над 70 милиона, насочен към гори, реки и влажни зони и той е сложен и труден за изпълнение?

Юлиян Попов: Той е много комплексен, само ако му прочетете заглавието, ще видите, че се отнася за 7-8 неща и тази комплексност също води до трудност за неговото изпълнение нещо, което е отново в цялата кореспонденция около този проект се вижда от самото начало, но отново това е проект, който дейностите ще се реализират и ще бъдат реализирани. Там има един особено важен, според мен, елемент за презалесяване на погрешно залесени пред 50-те и 60-те години територии. Това се отнася по-скоро към горите. Много е важно също и за наводненията. Това ще се придвижи.

Целия разговор можете да изгледате във видеото ТУК.