Водещ: Сега се връщаме обратно в София. В студиото ни е Юлиян Попов, министър на околната среда и водите. Но извън ролята ви на министър в тази сфера, да ви питам този сюжет дали ви изненадва, с българите, замесени в евентуален шпионаж, тази история, която идва от Великобритания?

Юлиян Попов: Интересна е. Не ме изненадва, шпиони има. Не е изключено някои от тях да са българи.

Водещ: И че могат да имат роля в изборите, защото чухме, че някои от тях са били в изборни секции.

Юлиян Попов: Да. Дали тези неща са свързани, аз общо взето съм склонен да изчаквам заключения на разследващите и съдебни власти, преди да правя заключения. Така че дали тези две неща с изборите и шпионската дейност са свързани, е трудно да спекулираме.

Водещ: Няма как обаче да не ви питам по водещата тема – убийството на Алексей Петров. Вчера кабинетът беше изключително мълчалив по отношение на това, което се случи. Единствено чух военният министър да казва, че не е в неговата компетенция. Вероятно и вие това ще ми кажете, но все пак вие сте част от властта. Знак за какво е това убийство, за какво говори в посока стабилността на държавата и възможностите да се справи с подобно престъпление?

Юлиян Попов: Ами не е и в моята компетентност, разбира се. Не бих коментирал, преди да са ясни фактите на самото разследване. Аз много се надявам, че разследването ще напредне бързо, за да има факти, които реално могат да бъдат коментирани. Бих призовал да не се правят прекалено волни спекулации за това какво може да означава подобен акт.

Водещ: Но има обвинения много от различни политически кръгове, за това, че Алексей Петров може да е влиял в създаването на кабинета, от който вие сте част. Вие вярвате ли в тази теория?

Юлиян Попов: Не, не вярвам въобще. Няма как да вярвам в подобно нещо, няма как да бъде свързана.

Водещ: И Слави Трифонов вчера зададе въпроси за среща Кирил Петков – Алексей Петров. Задава въпроси – НСО защо сега охранява Кирил Петков, ген. Атанасов, Христо Иванов, дали има заплаха срещу тях. Вие знаете ли в тази посока какво се случва?

Юлиян Попов: Предполагам, че охраната, първо е нормално нещо да бъдат охранявани хора, които...

Водещ: Дали са свързани събитията?

Юлиян Попов: Не, не мисля, че са свързани. Не виждам каква би могла да бъде връзката. По-скоро охраната, доколкото знам, е свързана с възможни заплахи, или дори не заплахи, ами възможни рискове, свързани с българската позиция по отношение на Украйна. Но отново и аз не искам да спекулирам точно какви са основанията.

Водещ: Влизаме във вашия кабинет. Вие вече два месеца сте министър там. С какви сериозни проблеми се сблъскахте, защото те наистина са сериозни и непрекъснато говорим за казуси свързани с министерството?

Юлиян Попов: Сериозни казуси има, говорим постоянно за тях, защото те са много близо до хората.

Водещ: Най-сериозният, с който се сблъскахте в първите дни?

Юлиян Попов: Не бих казал, че съм се сблъскал с нещо, защото аз познавам доста добре работата на министерството и на този сектор, както и основните проблеми, свързани с околната среда в България. Министерството на околната среда и водите има много широк спектър на работа и контролен, и санкциониращ, и покрива много широка територия от Натура 2000, която е една трета от територията на страната. Има 15 регионални инспектората, управлява три национални парка...

Водещ: Да ви насоча тогава – морето, морската вода, защото знаете какво се случи в Украйна. Много въпроси имаше – чиста ли ни е водата сега, можем ли да сме спокойни?

Юлиян Попов: По отношение на Украйна и морето, това не е екологичен казус въобще. Но е изключително интересен и отне огромен ресурс от наша страна, и не само от наша страна, от други министерства – на здравеопазването, на туризма, на други правителства. Аз бях в много близък контакт – и продължавам да бъда – с министъра на околната среда на Румъния, на Украйна, Европейската комисия и така нататък. Много странно, в България започна да се надига една много сериозна паника, че взривяването на Нова Каховка в Украйна може сериозно да замърси морето и българското и румънското крайбрежие.

Водещ: Наблюдението какво показва?

Юлиян Попов: Наблюдението показва, че няма никакво замърсяване. Това е доста логичен извод, тъй като все пак Нова Каховка, той е много голям язовир, 27 пъти колкото и язовир „Искър”, питейна вода. И тази питейна вода, следвайки надолу, повлича къщи, боклуци, някакво количество машинни масла. Но всичко това, първо въобще не стигна до България, то се, така да се каже, се издухва от Дунава навътре, а вече след два месеца то се е разпръснало и е абсорбирано напълно от морето. Така че самият риск беше много, много нисък. Не, че не съществува, но е много нисък. Ние наблюдаваме не само състоянието на морето, но наблюдаваме и риска, какво би могло да се случи в следващите 5-7 дни. Работим с няколко научни института, с Военноморското училище, с Института по океанология.

Водещ: И няма нищо притеснително.

Юлиян Попов: Няма нищо притеснително. Единствените притеснителни неща са замърсявания, които ние сами си причиняваме локално.

Водещ: Ходихте до Крапец, видях ви там, заради незаконно къмпингуване върху дюни. Табелите там, които трябваше да се появят, ще решат ли проблема?

Юлиян Попов: Не. С табели проблеми не се решават, но проблемите се обозначават. И това беше една акция, която за нас беше много важна. Тя не е първият опит на МОСВ да наложи някакъв контрол върху неправомерното използване и деградация на дюните, но това е част от една много дълга и продължителна борба, която ние ще спечелим в крайна сметка. Част от тази борба е просто хората да разберат стойността на дюните. Дюните са една изключително ценна природна даденост, която трябва да бъде охранявана, трябва да бъде съхранявана. Тя е ценна както от природна гледна точка, така и от икономическа. Ние не може да газим по тях с джипове, да паркираме и да слагаме каравани и така нататък. Трябва да ги опазим. Затова аз апелирам към всички да се отнасят с по-сериозно гражданско внимание и да повишим образоваността си за този тип природа. Не е само дюните, Българското Черноморие е изключително ценно и богато на природни дадености, които ние трябва да съхраним, ако искаме първо да си съхраним природата, но после да имаме една икономика около Черноморието, която е по-високо стойностна, с по-висок придаден продукт, по-качествена и да имаме по-високо качество на живот.

Водещ: Съзнавам, че отварям теми, за които може да се говори дълго време.

Юлиян Попов: Мога, да.

Водещ: Да ви питам и за въглищните централи – ключов въпрос. Държавата какво ще прави от тук нататък? Кратко отговаряйте, защото нямаме достатъчно време днес, в този ден.

Юлиян Попов: Държавата може малко да направи, защото пазарът в много голяма степен в момента определя тяхната съдба. Ние можем да видим, сега преди малко видях, че България е страната с най-голям спад на въглеродните емисии в първото тримесечие в рамките на Европейския съюз. Това е просто, защото миналата година и по-миналата година цените на електроенергията бяха много високи, всички централи работиха до максимален капацитет, цените паднаха. Това е вероятната тенденция по-нататък, те просто няма да могат да издържат икономически на пазара.

Водещ: За въздуха – друга тема. Сменям, както казах, бързо темите. Какво прави министерството? Министерството имаше данни за няколко български града с много сериозни проблеми с качеството на въздуха, Пловдив беше осъден. Вашите действия в тази посока?

Юлиян Попов: Едно от действията е, че ние спечелихме делото. Рова трябва да се знае – имаше заведено дело срещу България, ние го спечелихме. Това мен не ме успокоява, защото качеството на въздуха е много важен фактор за околната среда и за здравето на хората. Качеството на въздуха общо взето в България се подобрява – не с тези темпове, с които аз бих искал. Прави се много и ние ще продължаваме да правим много по отношение на контрол. Аз много се надявам, че всички градове в България ще ускорят подмяната на отоплителните си системи, което е основен източник на замърсяване, също на автомобилния парк и особено на градския транспорт, който лично според мен трябва да се електрифицира напълно.

Водещ: Каним ви отново да гостувате, по-подробно да говорим по всички тези теми. Благодаря ви много.

Юлиян Попов: Благодаря и аз. В по-спокойно време ще говорим по-дълго.

Водещ: Благодарим отново за този разговор.