Министерството на околната среда и водите и Университетът за архитектура, строителство и геодезия са партньорите, които представят България в изпълнението на международен проект за оценка на риска от наводнения на заливаемите ивици на река Дунав (DANUBE FLOODRISK).
Проектът се изпълнява от средата на 2009 г. в рамките на Оперативна програма за транснационално сътрудничество „Югоизточна Европа”. Общата му стойност е 6 400 000 евро, от които 1 313 000 евро са предвидени за дейността на българските партньори. Основната цел е да се разработи единна методология за изчисляване на риска от наводнения и степента на уязвимост на териториите по течението на река Дунав на осемте страни участнички - Австрия, България, Унгария, Италия, Румъния, Словакия, Хърватска и Сърбия. Това ще доведе до редуциране на риска чрез мерки за намаляване на наводненията, корекции на териториалните планове за развитие, начини за оценка на икономическото развитие на заливаемите ивици и ще фокусира вниманието на политиците, инвеститорите и обществеността към намаляване на риска от наводнения. Проектът ще подпомогне изпълнението на задълженията на България по Директива 2007/60/ЕС за оценката и управлението на риска от наводнения.
“DANUBE FLOODRISK” обединява 22 партньори от осемте страни участнички – научни институти и университети, държавни органи, неправителствени организации и заинтересовани страни, които разработват съвместно карти на заплахата и карти на риска от наводнения на заливаемите ивици на река Дунав. Водещ партньор е Министерството на околната среда на Румъния. Наблюдатели за изпълнението са Европейската комисия и Международната комисия за опазване на река Дунав.

Във втората половина на февруари партньорите по проекта взеха участие в Управителна среща в София, организирана от МОСВ, на която обсъдиха стъпки за информиране на потребителите на централно и местно ниво – министерства, структури на гражданска защита, общини, представители на бизнеса и НПО, и съгласуваха изискванията за методите и данните, които ще бъдат в основата на двата вида карти:
• картите на заплахата от наводнения ще се изработват чрез хидравлично моделиране и ще показват разливането на реката при наводнения с вероятност на висока вълна 20, 100 и 1000 години. В България липсва цифров модел на терена, който се заснема чрез скъпа лазерна технология и облитане от самолет. Такива данни ще бъдат придобити за първи път за българския участък на Дунав.
• картите на риска от наводнения ще отразяват потенциалните щети за населението, инфраструктурата, икономиката, паметниците на културата, водоснабдителните системи и засегнатите индустриални обекти, които са потенциални замърсители на околната среда. Изчислението на потенциалните щети се извършва чрез функции на щетите, каквито в България все още не са разработвани. Методиката ще отчита щетите в зависимост от нивото на водата при заливане и от характера на застрояване или земеползване на залетите територии.

От гледна точка на икономически данни България е сред най-добре представените страни, тъй като разполага с необходимата статистика за щетите от наводнения и природни бедствия и разходите за възстановяването им. България е от малкото страни, чиято територия е „покрита” от едромащабни топографски карти, независимо че не се поддържат в актуално състояние. Последната карта на дъното на българския участък на река Дунав е от 1966 год., а предвид дългия период до днешна дата и влиянието на хидровъзлите "Железни врата" 1 и 2, създаването на актуална карта на дъното е наложително.
Рискът от наводнения се увеличава с настъпващите климатични промени. С увеличаване броя на населението и индустриализацията, населените територии и ползваните земеделски земи се простират и в наводнявани райони, привидно защитени или лошо защитени. Това води до увеличаване на риска и в случай на наводнение би предизвикало огромни щети. Катастрофалните наводнения от 2006 г., и по-специално в басейна на р. Дунав, разкриват уязвимостта на обществото при екстремни природни явления. Проектът е насочен към най-ефикасните мерки разход-полза за намаляване риска от наводнения: оценка на риска, картиране на риска, включване на заинтересованите страни, намаляване на риска чрез подходящо териториално-устройствено планиране.
Проектът се изпълнява от мултидисциплинарен екип, в който са включени експерти по хидрология, хидравлика, геодезия, икономика. Предвежда се изпълнението да завърши през април 2012 г.