Водещ: Здравейте отново, уважаеми зрители, „Денят започва“. Продължаваме с нещо много важно, което следим в нашето предаване, а именно темата със сметищата и състоянието на язовирите. Справка за всички нерегламентирани сметища в страната и да се следи състоянието на язовирите – това са част от задачите пред администрацията в Министерство на околната среда и водите /МОСВ/. С тази цел беше създаден и Националния координационен център към МОСВ и да се овладее незаконния внос на отпадъци и да се осъществява координация между всички контролни органи, включително Агенция „Митници“, „Гранична полиция“ и РИОСВ. Още за това ще научим в следващите минути от министъра на околната среда и водите Емил Димитров, а при него е Иво Никодимов. Добро утро.

Репортер: Добро утро, Христина, добро утро на нашите зрители. Тук сме в обновения Национален координационен център на екоминистерството, тук съм заедно с министъра на околната среда и водите Емил Димитров. Добро утро, господин Димитров.

Емил Димитров: Добро утро и на вас и на БНТ.

Репортер: Този център започна там от една стая, от която проследявахте отпадъците, сега е и надграден. С какво го надградихте, каква информация събирате и анализирате тука, до къде стигнахте?

Емил Димитров: Да ви покажа. Това е залата, която е за чистотата на въздуха…

Репортер: Доста актуална тема за хората.

Емил Димитров: Актуална тема, ние сме в наказателна процедура и затова тази година трябва да положим много усилия, най-вече в кметствата, за да предприемат тези мерки, за които са дадени средства. Тука в момента това е Европа, в реално време Европа наблюдава всички наши станции, ние наблюдаваме Европа, тоест какво се изпраща като информация в реално време. Нито може да подменим данни, нито да ги променим. Такива, каквито ги пращаме такива ги получаваме от Европа. Там е България – тука е Европа. Тука наблюдаваме няколко градове, Бургас…както виждате ветровете в цялата страна. Това е системата, която показва няколко мощности – „Брикел“, „Марица-Изток 2“, „Контурглобал“ и „АЕС“…

Репортер: Вие всъщност наблюдавате и как работят мощностите, които са рискови за замърсяването…

Емил Димитров: Рискови, включително имаме програма, тази, която е разработена от професор Брънзов и авторски колектив, според прогнозата за времето и ветровете накъде ще се разнесат опасните фини прахови частици. Тук отгоре са всички станции в страната, които са заредени, имаме на Бургас система специално заради „Нефтохим“, имаме тука също… Всички станции в България в София там на онази карта ги виждате, там са всичките, които са построени в България от ЕС. Ето ги, те са дадени тука и тука можете всяка една от тези станции да я видите, тя в реално време изпраща в Европа. Най-горния ред, който остава празен, там ще бъдат всичките комини на мощностите, които ние се притесняваме, че излъчват повече от допустимото.

Репортер: Това е това, което ще доизградите.

Емил Димитров: Това, което ще дойде, сега ще искаме от всичките заводи да дадат инфрачервени камери на комините си, за да е сигурно, че през нощта примерно не изпускат емисии повече отколкото трябва. Тука това е енергийната система, тя също в известна степен е голям замърсител, въглищните централи, затова ги наблюдаваме и тях. Заповядайте в залата за водите, ако ви е интересно.

Репортер: Докато отиваме, както казвате в залата за водите, началото на годината ни предложи наводнения, постави това на изпитания и част от реките се напълниха с отпадъци, например река Искър. Откъде дойдоха отпадъците в река Искър, които трябваше спешно да бъдат почистени?

Емил Димитров: Всички знаят, че е от София, няма как да са от извънземни.

Репортер: Цяла София казва, че не е от там.

Емил Димитров: Никой не си признава от София, значи тогава е от извънземните. Няма смисъл да го отричаме. Ще ви обясня как стои въпроса. Заповядайте тука, за да мога да ви разкажа за водите. Но, ситуацията е следната. Държавата даде три пъти пари за сметищата. Първо, имаше местни сметища, които държавата 113 даде пари и Европа даде пари да бъдат закрити от 2009 година. 6 от тях не са закрити, заради това ще получим огромни санкции. Просто всички 106 кмета се справиха, други едни 6 се забавиха. И какво стана, когато се закриха местните депа има регионални, обаче там се плаща такса, за да се отиде. Много кметове решиха да си я спестят и си направиха свои втори депа – тайни, заливани с пръст, някои в реки, някои изобщо не предполагаха, че като дойде голяма вода ще ги разкрие, ще ги отнесе. Това, което виждате на Своге е голямата вода, която мина по бреговете на всички реки в София и селата около София, намери няколко такива незаконни сметища скрити със земя отгоре, изми калта, взе шишетата и ги откара на...ВЕЦ.

Репортер: Сега премиерът ви възложи да направите списък на тези незаконни сметища, вие кога ще бъдете готови с този списък, защото аз сега като пътувам из страната си мисля, че на всяко населено място има не по-малко от едно такова сметище…

Емил Димитров: От няколко…

Репортер: …а на много места по няколко.

Емил Димитров: Така е, но когато ние ги намерим и наложим санкция, едва ли не нашите директори биват нападани, включително и по партийна линия – Защо наказваш нашия кмет? А когато отидете и го видите това сметище и кажете – Миналата година го изчистихте, защо сега отново го има? Една кампания имаше „Да изчистим България за един ден“. Добре, едната година като изчистим, защо другата година пак чистим? Оказа се, че има места, където те не искат да отидат до контейнера да си изхвърлят отпадъка, а си го изхвърлят в реката. И това нещо го отнася реката, къде някъде? – на първия ВЕЦ или на първия завой, или на първия мост.

Репортер: Нека да кажем кога ще бъдем готови, за да минем…

Емил Димитров: Утре сутринта трябва да докладвам на премиера, има заседание на МС и ние ще дадем данните, които има в МОСВ. Защото ако питаме кметовете колко незаконни сметища имате – ясно е че няма да ги дадат, това означава да бъдат санкционирани. В момента, в който ние дадем данните на МОСВ, обобщим резултата за страната, МС ще приеме процедура, с която ще гласува дадена сума.

Репортер: Добре, тогава обаче няма ли да се получи нещо друго, веднага да започнат да ви се обаждат и да викат – и тука има, и тука има, и тука има…?

Емил Димитров: В момента, в който ние дадем нашите данни, защото други няма кой да ви даде, в МС вас ще ви извикат медиите навсякъде и ще ви показват – това сметище е от две години, от три години, от пет години…защо не беше включено в оня списък? Кметовете ще почнат да се надпреварват да искат повече пари.

Репортер: Така, изчиствате ги, след това кой трябва да контролира да не се появяват отново и да не става…

Емил Димитров: Областните управители и кметовете, но както виждате засега не го правят. Не могат навсякъде, не могат камери навсякъде да сложат или навсякъде полицаи. Но, като цяло голяма част от тези депа всъщност кметовете са ги одобрили, било в урбанизирана територия, било някъде наблизо в земеделски земи, горски фонд или в Натура… Имаме сметища в Натура тайни направени, откриваме ги и се започва – Аз да го изчистя, ама нямам пари…

Репортер: Видяхме обаче един такъв проблем, който е с това, че имаше изхвърлени перални, печки, хладилници, телевизори, тоест уреди които по някакъв регламентиран начин трябва да се предават.

Емил Димитров: Регламентиран, и събирането на батериите, и събирането на металите, и на леките коли…

Репортер: Кой трябва да го прави това?

Емил Димитров: Има организация, но това, което вие сте видели са уреди от селата по реките около София, това са неща, които са извън… Никой няма да тръгне от едно село в Искърското дефиле до София, за да си предаде уреда, а и никой няма да се обади да отиде някой да го вземе от него. Там ситуацията е такава, че от време навреме минават камиони, които ги събират, ама кой когато му е удобно. И тези няколко уреда, които сте видели са всъщност или крадени от вилите, които са хвърлени в деретата, или хората не им се е ходило до София и направо са ги изхвърлили.

Репортер: Ако хората в отсрещната кооперация днес трябва да си сменят пералнята, къде трябва…

Емил Димитров: Достатъчно е само да се обадят в магазина, от който си купуват новата и това може да им се уреди…

Репортер: Тоест, те са задължени…

Емил Димитров: Не, но има кой да го уреди, но е по-просто и евтино да го остави до кофата за боклук, разбирате ли?

Репортер: А каква е таксата да му е по-евтино да го остави, толкова ли е скъпо това нещо?

Емил Димитров: Не, но просто му е ангажимент. По-лесно е да си изхвърлите пералнята до кофата за боклук…

Репортер: Значи е въпрос на възпитание преди всичко, а по-малко…

Емил Димитров: Така е, както и батериите да не ги изхвърлите в отпадъка, а да отидете в магазините където има специално създадени съдове, където може да си оставите батериите от телефона, от фотоапарата…да ги оставите там, за да не тровят природата. Някои обаче ги хвърля в отпадъка. За пералните могат да се събират, хората са настроени да ги оставят до кофата за боклук и от там нататък тези, които събират отпадъка…грижат се събират го. Нека да ви обясня за тази зала…. Защото казахте за наводнения.

Репортер: Защото предстоят и валежи.

Емил Димитров: Предстоят валежи, ние изпразваме язовирите, ще ви покажа…

Репортер: Сега да ми кажете кои язовири поддържате, за да могат да поемат тези валежи, които…

Емил Димитров: Всички язовири в България ги държим с по 1-2 милиона по-малко обем, за да може когато дойде дъжд първо да напълни язовира и едва тогава да прелива. За да може речните корита, които са напълнени да вървят, а не да наводнят населените места, а със закъснение да дойде водата от язовирите. Но, никой не може да ви каже колко вода ще дойде. Ако ние изпразним много язовирите и не падне дъжд, следващата година ще кажете – Защо ги държите празни? Ако ги държим пълни на максимум и прелива, после ще кажете – Защо не оставихте малко? Така че, има разработки, примерно за Перник ние даваме около 3.5-4 милиона при 25 милиона язовир буфер, но ако следващата година е суша и няма вода всички ще кажат – Добре де, защо го оставихте на 20-21 милиона, а не го напълнихте на 25? Така че, тука е много тънък баланса. Ето ги язовирите, ако толкова ви интересува питайте за някой язовир. Кой язовир ви вълнува в България, ще ви кажа от нашите 52.

Репортер: Кажете в момента кой е най-пълен и съответно в някаква степен ви притеснява, че би създал…

Емил Димитров: Нищо не ме притеснява, защото… Най-пълни са винаги язовирите на енергетиката, защото те са предвидени да произвеждат ток и трябва да бъдат винаги пълни в случай на необходимост да се пуснат ВЕЦ-те да произвеждат ток. И там балансът да прелива един в друг, особено когато са в каскада…“Голям беглиж“ в „Широка…“…продължава в „Батак“, „Доспат“, „Въча“ са четири язовира плюс изравнителя… Пет мощности, от които от единия преливаш в другия, в третия, в четвъртия…те всички трябва да имат обем. Те помогнаха примерно миналия път да не се наводни Пловдив. Никой не разбра, че ние изливаме от един в друг, забавихме. Същото е сега в каскада „Арда“, ето ви я каскада „Арда“, там са три язовира „Кърджали“, „Студен кладенец“ и „Ивайловград“. Когато вали обаче в трите едновременно, първият ще поеме и излива във втория, но и той втория е пълен… Така че, това е един баланс, който ние го правим с една седмица предварително… Преди една седмица ние им дадохме съответните указания да изпразнят леко-леко язовирите.

Репортер: Тука например виждам, че „Камчия“… Сега наблюдавате „Студена“, който преля, след като миналата година по това време беше празен…

Емил Димитров: Не е преливал, изпуснат е нарочно.

Репортер: Добре, изпуснахте го….

Емил Димитров: Там изпуснахме по 5 кубика…

Репортер: Миналата година по това време нямаше какво да изпуснете, нали така?

Емил Димитров: 5 кубика изпуснахме и в момента изпускаме и никой не разбира. Не са тези, които заляха реките, ние в момента изпускаме, да сте чули за залети…

Репортер: Какво е обаче състоянието с „Камчия“, който ви притесняваше, че може да остави Варна на сухо?

Емил Димитров: Не Варна, Бургас. Варна има откъде да вземе вода и затова трябваше Варна да бъде ограничена, за да може Бургас. Тича „Камчия“, „Камчия“ има 233 милиона е язовира, 76 му е мъртвия обем, тиня, която…165 има в момента, като извадите остава 89.500, от тези 165 като извадим тинята, в момента имат 90 милиона вода грубо, които могат да потребят, точно толкова, колкото са похарчили миналата година.

Репортер: Тоест, има за една година напред вода?

Емил Димитров: Така.

Репортер: А след това какво правим?

Емил Димитров: Ако не вали, ние ще трябва август-септември да започнем пак ограничение, за да можем да създадем условие да изкарат още една година. Когато вали и има вода, даже искам да прелее и да отиде в следващия язовир, защото там са два язовира един след друг – „Цонево“ и „Камчия“, те са на една река. Но, когато ти имаш грижата за цялото Черноморие да го захраниш с вода трябва много да се внимава. Затова, когато ние казваме че я пестим, не я пестя за мен, пестя я за хората там да останат без вода. И когато намалява ресурса се налагат ограничения, когато има вода веднага се променя. В момента, в който се изваляха дъждовете, преди четири дена ли беше, подписах заповед за увеличаване ресурса за Варна, защото има вода. Но, есента ако няма валежи пак ще започне с ограниченията, както миналата година.

Репортер: Кои язовири обаче ви притесняват и смятате, че са рискови, за да останат хората на сухо през…?

Емил Димитров: Нямаме проблем, всичките ни язовири, които са питейно-битовите, ето това е питейно-битовото водоснабдяване тук, те са просто от тази страна… Във всичките имаме вода поне за една година „Камчия“, „Тича“ има за две години вода, „Ястребино“ ще го направим, за да захрани Антоново и земеделците, там също нямаме проблем. Язовир „Искър“ има за три години, ние язовир „Искър“ в момента го изпразваме с още 10 милиона, 20 милиона бяхме заложили сега още 10 милиона, за да има 100-150 милиона, той е огромен язовир, цяла Рила е над него, винаги поддържаме три години вода в язовир „Искър“. Така че, всичките ни питейно-битови са добре. Проблем имаме със земеделските язовири, защото те традиционно са празни, миналата година три години суша, последната вода дадохме. Там правим една схема, ето това е, каскада от Благоевград, ето какво пише – канал „Благоевградска Бистрица“ да я докараме в „Белмекен“, това е София, язовир „Бели Искър“, до тук също и от тук ще я изпуснем и ще я откараме в язовир „Пясъчник“ и от там до средата на Тракийската низина. Огромни схеми, това е от миналото, това е остатък от миналото, ние го поддържаме, много добра система, гениална система, тя ще спаси тази година земеделците с вода за напояване, трябва и да се яде. Това е битовото, нямаме проблем. С енергетиката нямаме проблем, ето там виждате в реално време наблюдаваме рискови каскади, имаше една спукана тръба в Дупница, в момента я наблюдаваме как са я оправили.

Репортер: Тоест, всичко е наред. Какво става обаче с другата спукана тръба, която минава в канала под Варна…

Емил Димитров: Много болна тема. Миналата година там се спука тръба, излезе, че едва ли не преди десет години не е била добре направена, затова се е спукала. Категорично против съм, но има си следствени органи. Направи се ремонт и се укриваше доста дълго време от обществеността и от нас. Направи се ремонт, който ремонт не знам дали е завършен и пак се спука тръбата, десет дена… В момента е спукана и десет дена се крие това от нас. Това е екологична катастрофа, не може… Вчера съм взел писмото, не може да знаеш, че не идва от един цял квартал водата се излива в морето, в канала, а не идва в пречиствателната станция и да го криеш десет дни…

Репортер: Тоест, отпадната вода?

Емил Димитров: Отпадната вода. И сега какво се оказа, когато ние искаме да дадем заповед на ВиК-тата, те казват – Ние си имаме министър на регионалното развитие, през него получаваме вече заявките какви води искат… Когато обаче направят някакъв проблем го крият и от министъра. Питайте сега министърът на регионалното развитие и благоустройството – уведомен ли е за тази повреда преди десет дни? Не е уведомен. Те и сега не казват какво ще правят, сигурно ще навият някаква ламарина там с разни обтяжки, да изкара до лятото и да го ремонтират пак. До кога ние за екологични катастрофи ще разбираме с десет дена закъснение?

Репортер: А кой е трябвало да ви уведоми от Варна?

Емил Димитров: Този, който експлоатира пречиствателната станция, директорът на ВиК Варна, който за всичко друго знае да се изказва, но когато стане такъв проблем го крие по десет дни от собствения си министър. Те са единственото министерство, ВиК-тата, които ние само през министъра си комуникираме, защото вече са много важни, много специални, те не са им принципал, няма какво да им кажеш, те си имат друг шеф. В момента обаче те собствения си шеф не са го уведомили. Надявам се третия път, като се…

Репортер: А вас ви уведомява заместник-кмета на Варна, а не ВиК-то?

Емил Димитров: ВиК-то десет дена го е крило от нас и от „Басейнова дирекция“, вчера са ги уведомили. Това е за втори път, миналата една година чакаха, сега може би ако не бяхте разбрали медиите щяха да чакат пак до лятото. Аз се надявам третия път, защото и тази тръба няма да могат да я направят като хората, като ги гледам, дано третият път да ни уведомят в момента, в който изливат всичко в морето.

Репортер: Центърът тръгна от тук от отпадъците… Всъщност тогава аз си спомням, работих по темата като ни представихте тази карта как ще контролирате вноса на отпадъци. Докъде стигнахте в момента и внасят ли се в България опасни за преработка и изгаряне несепарирани отпадъци?

Емил Димитров: Несепарирани – не, на бали само на Варна в момента се внасят и ние ги наблюдаваме. Каква е ситуацията? Когато дойдох и прокуратурата, и главния прокурор и премиера възложиха задача за 40-45 дена да овладеем ситуацията с нерегламентираното внасяне и изгаряне на RDF отпадъци. Ние не можем да създадем митническа служба, нямаме нито щат, нито персонал, и за 45 дена каквото да помислиш не може. Подписахме споразумение с МВР, затова пише „Гранична полиция“… С МВР и с „Митниците“ и те ни даваха информация кои камиони с какви контейнери влизаха на територията на България. От тук ние се свързахме с РИОСВ-тата да извършат проверки – имат ли нотификации, нямат ли, регламентирани ли са тези площадки и т.н. Благодарение на подкрепата на премиера и на главния прокурор за 45 дена ние успяхме. Показател беше, че всеки си изхвърляше в деретата отпадъците, за да не ги намерят при него RDF… Към днешна дата три циментови завода, само и единствено те обработват RDF отпадъци и се стремим общините да ги накараме да ги сепарират и да ги пращат в тези заводи, защото има мощности и един в Сливен, който има по два камиона на ден. Тука ние в момента наблюдаваме всеки ден коя фирма какви отпадъци внася. Но, ако не беше тази система това е кораба… Ето го кораба във Варна, който в момента примерно разтоварва бали, ние знаем точно колко отпадъци идват, те се смесват с нашите, за да станат калорични да се изгарят. Искаме обаче и комините да поставим под контрол. Към днешна дата няма ТЕЦ, с изключение на Сливен два камиона дневно, който да обработва отпадъци RDF.

Репортер: Тоест и „Бобов дол“, с които имате проблеми, те вече спряха…

Емил Димитров: Те не са работили от миналата година, но имат количество там, което е останало, което непрекъснато им пишем актове, за да го изпратят в някои от заводите да го изгорят. Нито „Бобов дол“, нито „Перник“, нито който и да е друг от ТЕЦ-те имат разрешение за RDF.

Репортер: Всъщност изгарянето в циментовите заводи като че ли е единственото решение, защото там е безопасно поради изключително високата температура?

Емил Димитров: Те успяват да решат проблем на обществото, циментовите заводи, не са длъжни. Получават електроенергия, но те не са длъжни да го правят, всъщност те ни помагат. Проблемът е, ако само тези три завода работят и някой от тях се повреди, какво правим – национален план. Защото на София отпадъците трябва да се изгарят, а заводът не е построен.

Репортер: Станахме свидетели тука на един протест пред МОСВ заради пластмасовите бутилки и т.н. с настояване да се въведе депозит за тези бутилки, за да ни карат да ги връщаме. Как трябва да разрешим този проблем за това, че всеки един от нас си хвърля пластмасовата бутилчица там, където му падне? Трябва ли да има някаква специална санкция от държавата или просто трябва да си променим начина на мислене?

Емил Димитров: Начина на мислене трябва да го променим, дори да въведем депозит, той не може да бъде във всички села, ясно ви е, че няма как във всяко село, това е някакъв бизнес. Може би една от неправителствените организации много държи да овладее един такъв бъдещ бизнес за депозит, обяснявайки колко много помага на обществото. Ние не може да се произнесем категорично – вие поемете този бизнес или вие. Ние не даваме концесия за упражняване на бизнес в България, така че, там нас да не ни забъркват. Ние сме започнали една система с всички да се обсъди, но не само с вас, за да може вие да го овладеете, или само този, защото е по-креслив. Отделно, нали знаете, че имаме пластмасови продукти за еднократна употреба. В моментна сме в коронавирус, да забраним ли всички спринцовки за еднократна употреба, то няма други? Да забраним ли всички контейнери, с които се взима кръв, а то няма други? Да забраним ли примерно памперсите на бебетата, защото и те са за еднократна употреба? Нека тези дами, които долу правят тези пърформанси, снимат се за да ги покажат, нека да го обяснят – Млади майки, не си гледайте децата с памперси, или Млади майки, или болните от това – спрете със спринцовките… Ние трябва да наложим тази директива и правим всичко възможно да я наложим, но нека да не стигаме до крайности, защото създаваме погрешно усещане в обществото. Разбира се, че сламките, чашките, тези неща, които са заменими трябва да се премахнат, те замърсяват природата, включително и торбичките, но да не тръгнем в една посока, в която няма край и нека да спазваме директивите, които Европа иска. Ние сме подготвени и вървим в тази крачка, точно сега дойде коронавируса, който забави всички, той ще забави цяла Европа. Ние си вървим, правим тези срещи, правим тези програми, адаптираме нашжето законодателство и ще го приведем в съответствие. Но нека частни интереси – машините за депозит, дай аз да взема шишетата а вие се оправяйте с всичко друго, дай да взема кентчетата а пък от там нататък държавата да се грижи… Нека да не го решаваме на парче. Уважавам чувствата на всички „Зелени“, уважавам чувствата на всички, които искат медийно внимание, но нека да излязат и да кажат, че това медийно внимание може да се окаже, че голяма част от обществото е засегната, без изобщо да подозира.

Репортер: Благодаря ви, много. Както разбрахте колеги, всъщност може да обобщм новина от тук. Новината е, че отново в морето на Варна се излива канализацията на цял един варненски квартал. По-притеснителното обаче не е това, че е станала за пореден път авария, всяко съоръжение може да аварира, по-притеснителното е, че тази авария от местното ВиК е укривана повече от десет дни, както от МРРБ, така и от МОСВ, по същия начин, по който е прикривана аварията, случила се преди една година. Затова край Варна явно пак мирише.

Водещ: Благодаря ти, Иво, ще продължим разбира се да следим и тази тема. Още повече след тази новина, която чухте и в нашия ефир сега. Очакваме позицията на ВиК Варна.