- Г-н Сандов, като вицепремиер отговаряте за климатичните политики. Какъв ще бъде акцентът в тях?

- На първо място е важно да имаме активна роля в определянето на тези политики и подходите за тяхната реализация на европейско ниво. Имаме потенциал да развием конкурентни предимства чрез прилагането на определени климатични политики и трябва да спрем да мислим по темата единствено в негативен план. Досега България имаше само два типа реакции в международен план - отрицание или тихо съгласие, като първото е само временно и то винаги преминава също в тихо съгласие. Сега трябва да търсим и предлагаме решения, от които ние бихме имали допълнителна икономическа, социална и екологична полза. Например фокусиране върху политиките за устойчиво управление на горите, които водят до абсорбиране на въглеродни емисии и ни предпазват от наводнения.

Една трета от България е гора, а ние имаме дългогодишни традиции и добри примери в този сектор. Подобен пример имаме и при развитието и прилагането за част от иновациите и производството на компоненти за ВЕИ - доста български фирми работят в тази сфера, макар и в чужбина. Иначе България има добри условия за развитие на сектора за алтернативните енергийни източници и като ноу-хау, и като подходящи условия като слънчево греене, геотермални източници, ветровити зони и прочее.

Втори също толкова важен акцент в климатичните политики трябва да е свързан с адаптацията към променящия се климат и създаването на реални възможности за превенция на хората и икономиката от зачестяващите природни стихии, съответно и адекватна реакция при възникване на кризи, породени от тях. Трябва като общество, но и като институции, да реагираме по-умно и с икономически устойчиви решения на новите реалности в заобикалящата ни среда, а природно базираните решения са точно тези, които ни дават най-целесъобразните решения на реално най-изгодна цена за обществото.

- Европейският Зелен пакт е новата стратегия за развитие на Европейския съюз. В България обаче темата сякаш се избягваше досега - главно зарази предстоящата трансформация в енергетиката. Ще бъде ли Зелената сделка приоритет в работата на правителството?

- Би трябвало да бъде, ако искаме да сме активен член на ЕС и да създаваме по-добри възможности за бизнеса и хората в България, така както е в повечето от държавите в ЕС. Доколкото зависи от мен и моя екип, ще се постарая да подпомагам увеличаването на капацитета и координацията между различните институции, въвлечени формално в този процес, но също и да привличам местните власти, научните среди, НПО, синдикатите и работодателите, и като цяло всички заинтересовани страни в българската държава и българското общество в този процес на трансформация. Голяма част от законодателния процес, както и от финансовите инструменти, са свързани с него, и България неминуемо ще бъде въвлечена. Важното е да сме информирани, да можем да анализираме ситуацията и да сравняваме ползите и загубите сега и в утрешния ден, което ще ни позволи да търсим възможностите за устойчивото развитие и подобряване на нашето икономическо и социално благосъстояние, но без цената да се плаща от заобикалящата ни природна среда и обедняване на хората.

- МОСВ за пръв път осигурява национални средства за борба с мръсния въздух - 47 млн. лв. Какви мерки ще бъдат реализирани с този ресурс?

- Тези средства ще бъдат достъпни за българските общини, в които има трайно завишаване на допустимите нива на фини прахови частици (фПЧ, б.а.) и ще могат да се използват основно за подмяна и модернизация на отоплителни инсталации в общински сгради като детски градини, училища, сгради на общинската администрация.

Чрез националния механизъм ще се осигурят допълнителни средства, насочени към мерки за намаляване нивата на ФПЧ10, а именно:

■ За общини със значителен принос към фПЧ от отопление:

■ Изграждане на локални отоплителни централи.

■ Подмяна и/или модернизация на отоплителни устройства на твърдо гориво или на мазут/нафта на общински сгради /училища, детски градини, болници, административни сгради и др./ с:

■ друг вид отоплителни устройства: използващи електричество; на пелети; на друг вид дървесна биомаса, когато новите устройства отговарят на техническите параметри за екодизайн.

■ с алтернативни източници на топлинна енергия - свързване или възстановяване на връзката към топлофикационна система;

■ изграждане на соларни фотоволтаични панели или въвеждане на отоплителна система чрез използване на термопомпи, водородни инсталации, електролизни системи;

■ Дейностите по горепосочената мярка, се предвижда да бъдат допустими и за подмяна на отоплителни устройства на твърдо гориво (дърва и въглища) на домакинства /в случай, че всички общински сгради са с подменени отоплителни системи и бенефициентът не разполага с такива, които да бъдат финансирани по т.1.2./

■ За общини със значителен принос за "поглъщане" на ФПЧ:

■ Засаждане на едроразмерна растителност и оформяне на зелени коридори, рингове и пояси в населени места, позволяващи подобрена вентилация и улавяне и абсорбиране на обща прах. Преобразяване и "позеленяване" на кални точки и сиви петна чрез затревяване, реновиране и облагородяване на терена.

■ Закупуване на техника за миене на улици и тротоари финансирана приоритетно в общини, където броят на превишенията на среднодневни норми (СДН) е висок през лятото.

Различните мерки биха били с различна степен на приложимост и ефект съобразно характеристиките на различните общини.

- По време на Европейския съвет по околна среда изтъкнахте, че един от приоритетите Ви е подобряване средата на живот на българските граждани. Освен борбата с мръсния въздух какви други политики предвиждате?

- Изключително важно за физическото и психическото здраве на хората е да имат благоприятна жизнена среда. Освен чист въздух, ние трябва да осигурим постоянен достъп до чиста вода за всеки гражданин, да приведем нивата на шумово замърсяване под вредните за човешкия организъм, да гарантираме наличието на достатъчно зеленина и зони за отдих и спорт. Разбира се, ние трябва до променим и политиките ни по отношение на управлението на отпадъците, за да бъде почисто, а и да даваме втори шанс на отпадъците да се превръщат в ресурс за други производства, какъвто е принципът на кръговата икономика. Като мерки тези политики означават реформа във ВиК системата, нови пречиствателни инсталации и системи, шумоизолация и нискоемисионни зони в градските пространства, вендинг машини за опаковки, уреди и други отпадъци, завишен контрол спрямо замърсителите, включително солени глоби за хвърляне на фасове и прочее. С политиките за насърчаване на биоразнообразието, пчеларството и градското земеделие се надявам в бъдеще нашите населени места да станат също и по-красиви и по-хармонични.

- Какви проекти, свързани с опазване на околната среда и водите, са заложени в Националния план за възстановяване и устойчивост?

- По регламента за възстановяване и устойчивост, реално най-големият дял от средствата - 37%, отиват именно в областта на зеления преход, декарбонизацията и околната среда, защото търсеният резултат е икономическото възстановяване в ЕС, а и по света да бъде зелено, т.е. устойчиво. Конкретно за България това са проектите и реформите в компонент "Зелена България", в който има редица проекти основно в областта на декарбонизацията на икономиката, биоразнообразието и земеделието.

Конкретно, това което е заложено към МОСВ в размер на почти 105 милиона лева, от които малко над 93 млн. лв. са финансирането по Механизма за възстановяване и устойчивост, целят да реализираме заложената реформа за изграждане на структура за управление на Националната екологична мрежа. Както и да реализираме две инвестиции:

■ за интегриране на екосистемния подход и прилагане на решения, базирани на природата в опазването на защитените зони от мрежата "Натура 2000" за малко над 30 млн. лв.;

■ за възстановяване на ключови за климата екосистеми в изпълнение на Стратегията на биологично разнообразие на ЕС 2030 и целите на Европейския зелен пакт в размер на почти 63 млн. лв. Проекти, които основно са насочени към възстановяването и устойчивото управление на горските и речни екосистеми у нас.

- В какво състояние заварихте Министерството на околната среда и водите? Доволен ли сте от работата на служителите във ведомството и какви цели и задачи им поставихте за 2022 година?

- Все още не съм успял да се запозная с работата на всички дирекции и отдели в министерството, но вярвам, че бързо ще се сработим с онези, които са професионалисти и са отдадени на работата си. За други ще е нужно малко повече време за намиране на правилните форми на взаимодействие, но с екипа ми ще положим усилия в тази посока, а с трети вероятно все пак ще се разделим, доколкото има видими и неоспорими симптоми за нежелание или невъзможност за справяне с поставените от закона задачи или пък се установи целенасочено бездействие и прикриване на нарушения. Значително голям брой са и незаетите места в структурите на МОСВ, което допълнително затруднява процесите.

План със задачи за 2022 г. се съставя в момента, като два са основните приоритети - подсилване капацитета на ведомството и начало на изпълнението на коалиционното споразумение в областта на околната среда и водите. Като част от двете, аз съм си поставил и личен ангажимент да сведа поне наполовина броя на наказателните процедури срещу България в моя ресор.

- Открихте ли нарушения и в кои области са те?

- Открих много забавени процеси и огромен брой наказателни процедури. Открих и висящи дела, едно от които току що причини щета на държавата за 25 млн. лева. В някои регионални инспекции има нужда от сериозна промяна, което ще е труден процес.

- В унисон с главния приоритет на правителството борбата със злоупотребите с власт, обявихте нулева толерантност към корупцията в ресорите, които ръководите. Кои са най-чувствителните сектори и кои ще бъдат първите Ви стъпки?

- Най-чувствителните на корупция сектори в повереното ми ведомство са различните оценки в разрешителните режими на производствени предприятия, минна дейност и строителство, както и по отношение предоставянето на концесии от страна на МОСВ. Също така трябва да сме бдителни в процесите, свързани с нотификации за внос на отпадъци, отчитането на емисии и др. Особено внимание е нужно и върху трите финансиращи програми, които се управляват от МОСВ. Ще започна с одит на финансиращите програми и пълна прозрачност върху всички звена на МОСВ. Част от задачите по оценка ще бъдат съкратени със създаването на планове за управление или оценки върху цели зони, за да не се налага такава оценка върху всеки обект и всяко инвестиционно предложение.

- Имахте среща с ръководителите на 15-те Регионални инспекции по околната среда и водите (РИОСВ), с шефовете на четирите басейнови дирекции и на трите национални парка. Какви задачи им поставихте?

- Първата им задача беше да подобрят информираността за гражданите през своята интернет страница. Също така съм поискал от част от тях доклади за състоянието, както и преглед на заетите лица в съответните институции. В началото на следващата година планирам да посетя лично всички тези регионални институции, за да се запозная на място с предизвикателствата и потенциала им.

- Какво е нивото на язовирите - има ли опасност от водни кризи в България през 2022 г.?

- Нивото на язовирите, които са на отчет при мен, е добро, особено като се има предвид времето от годината. Преди коледните празници се наложи да изпуснем водни обеми от няколко големи язовира поради тяхното запълване и риск от преливане заради интензивните валежи, които нанесоха и доста материални щети в Южна България. През 2022 година не би следвало да имаме проблеми с осигуряване на вода за питейни нужди от язовирите, за които утвърждавам графици. Водни кризи обаче все пак са възможни заради лоша инфраструктура и очаквани дълги засушавания. Вярвам, че ще можем да предотвратим сериозни кризи и да реагираме адекватно на онези, които не можем да предотвратим.

Стр. 5, 9