Въпрос на Джевдет Чакъров, народен представител от ПГ на ДПС относно изпратено от ЕК на България мотивирано становище, изискващо да се осигури правилното прилагане на Директива 2009/41/ЕО по отношение на дейностите, във връзка с генетично модифицирани мик
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ЧАКЪРОВ,
Директивата относно работата с генетично модифицирани микроорганизми в контролирани условия е транспонирана в българското законодателство със Закона за генетично модифицираните организми.
Регистрация на помещение за работа в контролирани условия се извършва само след подаване на заявление до министъра на околната среда и водите, извършване на инспекция на помещението, преглед на заявлението от Консултативна комисия по ГМО и заповед на министъра за регистриране на помещението.
В заявлението за регистрация на помещение лицата подават информация и относно класа на риска на работата с ГМО. Законът за генетично модифицираните организми предвижда четири степени на риск - от Клас 1 до Клас 4.
Законът определя Клас 1 като "дейности с незначителен риск, за които се прилага първо ниво на защита на човешкото здраве и околната среда;”
Директивата относно работата с генетично модифицирани микроорганизми в контролирани условия класифицира работата с генетично модифицирани микроорганизми в Клас 1 като „дейности без или с незначителен риск, тоест дейности, за които се прилага първо ниво на защита на човешкото здраве и околната среда”.
Поради липсата на думите „без риск” в текста на българския закон, Европейската комисия е счела, че Директивата за работа с генетично модифицирани микроорганизми в контролирани условия не е прецизно транспонирана.
Бих искала да обърна внимание и на факта, че спорната разпоредба на чл. 17, ал. 1, т.1 от Закона за генетично модифицираните организми с липсващи думи „без риск” е била приета още през 2005 г. в българското законодателство и не е била променяна в тази й част до настоящия момент, което не е създавало никакви юридически или практически пречки по отношение на тълкуването и прилагането на българския нормативен акт.
Независимо от гореизложеното, в дух на добро сътрудничество с Европейската комисия, считаме, че най-бързият начин за решаване на въпроса за добавяне на думичките „без и” в съответния член да бъдат предприети като законодателна инициатива, чрез народен представител от Комисията по околна среда. Това е много лесно и ще оценя високо, ако и вие направите това.