Съгласно разпоредбите на чл.151 от Закона за водите, в сила от януари 2005 г., министърът на околната среда и водите разработва и предлага на Министерския съвет, а Министерският съвет приема и предлага на Народното събрание за приемане Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор. В изпълнение на задълженията си през 2010 г. Министерството на околната среда и водите възложи, по реда на Закона за обществените поръчки, обществена поръчка за разработването на проект на дългосрочна стратегия за управление и развитие на водния сектор до 2035 г., План за действие и проект на законодателни промени, произтичащи от стратегията.
В изпълнение на поръчката, избраният консултант през месец март 2011 г. представи детайлен анализ на съществуващото състояние, прогнози, SWOT анализ на водния сектор, целите и предизвикателства пред водния сектор и възможните алтернативи за развитието му. Предложени бяха 3 алтернативи:
Алтернатива 1: Развитие на водния сектор при запазване на съществуващите реалности
Алтернатива 2: Развитие на водния сектор при засилване ролята на публичните власти
Алтернатива 3: Развитие на водния сектор при засилване ролята на частната инициатива
Всяка една от предложените алтернативи представлява своеобразен сценарий за развитие на сектора, като в същото време е възможно намирането на пресечни точки между отделните алтернативи, което да позволи съчетаване на предложените идеи във времевия хоризонт на стратегическия документ. Въпреки тези възможности основният въпрос, който стои пред сектора, е изборът на стратегическо решение за неговото развитие, тоест избор на алтернатива. За да се отговори на този въпрос е направена съпоставителна оценка на предложените алтернативи, чрез мултикритериалния подход. За целта са формулирани критерии за оценка на последиците от необходимите мерки, които следва да се предприемат за осъществяването на дадена алтернатива.

Наборът от критерии включва:
- Възможност да се осигурят необходимите средства за удовлетворяване на нуждите от инвестиции;
- Необходими институционални промени;
- Необходимо време за реализация на предвидените промени;
- Необходими финансови ресурси за реализация на предвидените промени;
- Нагласи на населението и бизнеса.

Въз основа на оценките по горепосочените критерии Министерството на околната среда и водите подкрепи Алтернатива 2, но предвид важността на избора на вариант за развитие на водния сектор, засягащ всички области на общественото развитие, материалите бяха дадени за разглеждане и съгласуване на всички министерства и оператори, които участват в управлението на отраслите във водния сектор. Бяха проведени редица срещи, както с отделните министерства и оператори, така и общи за обсъждане на различните варианти.

Основните въпроси, по които трябва да се постигне национален консенсус са:
1. Как държавата да организира управлението и контрола  на инфраструктурата във водния сектор?
2. Кой орган и структура следва да взема решенията за инвестиции и тяхната приоритетност в инфраструктурата на водния сектор?
3. Какви следва да бъдат източниците на финансиране за инвестиции във водния сектор при очертаващия се голям финансов дефицит в сектора?

За следващия програмен период се предвижда осигуряването на средства за проекти във ВиК сектора.
На този етап на програмиране за следващия програмен период се обсъждат проектите на нови регламенти, определянето на институционалната структура и оперативните програми в Република България за периода 2014-2020 г. Понастоящем идентифицираните приоритети в сектор „Околна среда” на национално ниво са свързани с доизграждането на инфраструктурата в сектор „Води”, опазването и възстановяването на биологичното разнообразие в страната, както и с изпълнението на мерки за изменение на климата, в т.ч. адаптацията към промените в климата. Извършените анализи на информацията за водния сектор, финансовите нужди и предложенията за управление на сектора са в помощ на програмирането, в т.ч. ВиК, хидромелиорации, защита от вредното въздействие на водите.

НОНА КАРАДЖОВА
МИНИСТЪР НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ