Водещ: Протестът на миньорите и енергетиците превзе новините в последната седмица. Юлиян Попов, министър на околната среда и водите е тук. Добър вечер.

Юлиян Попов: Добър вечер.

Водещ: Сега, свърши ли кризата? Защото хората още са на магистралите, на пътищата, поне на две от тях.

Юлиян Попов: В политиката и в правителството кризата никога не свършва. Тя се управлява. И според мен в момента е в така горещо състояние. Но според, мисля, че се овладява, тъй като рационалните аргументи полека-лека се възприемат от хората и те ще ги приемат в крайна сметка.

Водещ: Пеевски ли спаси положението?

Юлиян Попов: Не, не мисля, че Пеевски е спасил положението. Разбира се…

Водещ: Като, така изглеждаше, че командва нещата в парламента.

Юлиян Попов: Е, той е едър човек, може би така изглежда. Но въпросът с преговорите и с компромисите, но също и с твърдите позиции, е доста комплексен, тъй като става дума за една тема, която години наред страда от тежък комуникационен дефицит. Не е … неясна и сега около местните избори много се е разгорещила. Така, че беше необходимо много, много голямо усилие от страна на различни играчи в този сектор и извън него, и в правителство, и извън правителството, синдикати, членове на парламента, бизнес организации също, за да се стигне до едно горе-долу балансирано решение за това как ще се върви напред.

Водещ: Казвате комуникационен дефицит. Кой е виновен, че нещата изглеждат така? Брюксел иска, ние козируваме, изпълнява.

Юлиян Попов: Ние сме си виновни изцяло. Изцяло сме виновни, защото …

Водещ: Кои ние?

Юлиян Попов: Ние като едно такова по-общо ние, не просто правителството. Обществото, бизнес, правителства, синдикати, нали, всички участници, всички активни участници в този дебат кой, които години наред се опитват да не навлизат в сериозните му дълбочини, а той е започнал от поне от 20 години. Защото точно преди 20 години директивата за търговия с емисии беше приета, преди 18 години, 2005 година търговията с емисии започна и оттам-нататък беше абсолютно ясно каква ще бъде съдбата на въглеродноинтензивните производства в, не само в Европейския съюз, защото тук говорим за една глобална тенденция, в която тенденция между другото водещи страни са на едно място Китай, на второ място Съединените щати, след това идва Европа и други държави.

Водещ: Сега, нека да видим как изглеждат нещата по същество. Всички повтаряте, че няма да се затварят мини и няма да се затварят тецове, това е ясно, нали така. Проблемът е обаче как държавата да не стои със скръстени ръце, докато същите тези тецове и мини фалират от самосебе си. Това ли е въпросът?

Юлиян Попов: Първо, не е ясно. Хората много бъркат физическото затваряне на една централа с обема на нейното опериране. Една централа може да съществува, но пазарът да, просто да не приеме нейната стока. И това е, което виждаме в момента. От миналата година, в сравнение с миналата година въглищното производство в България е спаднало с 50%, в цяла Европа е спаднало с 23%. Не е само Европа. Други държави в цял свят свиват и намаляват въглищното си производство, независимо, че никакви квоти не плащат. Въглищни индустрии по цял свят. Аз бях преди няколко месеца в Южна Африка специално по този въпрос. Една много напреднала енергийна система преди 30 години, разчитаща изцяло на въглища, в момента е напълно колабирала. Така, че това не е някакъв такъв локален проблем, с който се сблъскваме. Той е глобален и ние не седим с кръстени ръце, нито правителството, нито Европейската комисия. Разликата между Южна Африка или Съединените щати например и Европейският съюз и България е, че ние сме много, много по-социално ориентирани. И по тази причина заради тези неизбежни процеси, които пазарът налага, Европейският съюз и България като правителство има огромни социални пакети от една страна, но от друга страна ние имаме много привлекателни инвестиционни планове, които всъщност ще превърнат един такъв регион като Марица изток, и не само, в цветущите индустриални региони.

Водещ: Сигурен сте в това?

Юлиян Попов: Аз съм сигурен, ако ние успеем да осигурим предвидимост, регулаторна предвидимост. Най-голямата крачка в това отношение я направихме като запазихме целостта на регион Марица изток, тъй като в един момент преди месеци, преди година започнаха да се появяват огромни апетити за отделни парчета от региона. И ние наложихме дори още преди да влезем в това правителство хора, които са в правителството в моментам, успяхме да наложим идеята за единен план на развитие, тоест да не се хванат отделните апетитни парчета и след това стойността на целия регион да се разпадне, а да се развива като цял регион. И сега единственото нещо, което трябва да направим е да осигурим стабилност на регулаторната рамка, за да могат инвеститорите да се чувстват спокойни вътре.

Водещ: Сега разбирате ли хората, които стоят в момента на пътищата и на които различни експерти някак високомерно им намекват - няма бъдеще вашата работа, няма бъдеще вашата работа, търсете нещо друго, затваря се тая работа, ще загине, ще замине.

Юлиян Попов: Това е много погрешен подход. Да, въглищата нямат реално бъдеще. Но това не означава, че хората с тези умения и с тази квалификация нямат бъдеще. В Марица изток работят 20-25% от хората с висше образование. Това не са миньори в този стар смисъл с лопата да копаят. Останалите са с високи технологични, технически квалификации. Те са много, много привлекателна работна ръка за всеки един сериозен инвеститор. И основното нещо не е дали те ще си намерят работа или няма да си намерят работа. Основната цел, която ние трябва да си поставим е да задържим тези хора именно там, защото те са основният актив на региона, другите със - земята, електропреносната мрежа, географското положение и ред други неща, които правят Старозагорския регион един от най-привлекателните инвестиционни региони в цяла Европа.

Водещ: Защо е изключено в момента да си изтеглят обратно плановете?

Юлиян Попов: Плановете е изключено да се изтеглят по една много проста бюрократична причина. Защото ние сме сключили един договор с Европейската комисия, с Европейския съюз, не с Европейската комисия. Европейската комисия е преговарящото звено от името на Европейския съюз, това е много различна история. Ние сме сключили договор с тях и сме казали - ето това е този неизбежен процес, вие ще ни помогнете, срещу това ние ще ви предложим един модел на това как ще се развива в бъдеще българската енергетика. И ние сега искаме да оттеглим този модел, който модел, според мен, не е нормативно обвързващ, независимо че в момента тече дебат в парламента, вероятно по-късно той ще мине в парламента, парламентът ще приеме този модел, той ще бъде ориентир за това какво вероятно ще се случи, но той не може да ни обвърже правно и законово да отидем и да нарежем централите. Това няма да се случи просто. Централите, бъдещето на централите ще зависи от две неща - от пазара от една страна, и от друга страна от решението на собствениците на тези дружества как да развиват тези централи, като някои от тези собственици вече планират много сериозно да преминат към много, много напреднали технологии и да ги въведат и да трансформират самите централи в използване на биомаса, отпадъци, съхранение на енергия с топени соли и така нататък.

Водещ: А хората? Гарант?

Юлиян Попов: Хората, първо, ако утре сутринта затворят всички централи, спрат да работят, поне едно 10-15 години 3000 - 3500 души трябва да работят, за да могат да се справят с терените, които са там. И това не е някаква моя такава измислица, това е практиката в много страни с въглищен преход, това е практиката в Германия, горе- от такива са цифрите. Освен това тези региони имат нужда от развитие на инфраструктура, които в следващите 10 години, да речем, ще поемат вероятно още 1000 души. Ако се развива водородната икономика, това означава да се развива соларна енергия. Соларна енергия се строи в един период, да речем от 10 - 15 години, ще поеме други 1000 души. И така, и това е само базата за сериозните индустриални инвестиции. Реалният проблем ще бъде, че няма да има достатъчно хора за тези напреднали технологии.

Водещ: Българската енергетика, тя сега работи за износ. Да не се окаже, че от различни грешки и затваряния след 20 години да внасяме електроенергия…

Юлиян Попов: Ние и сега внасяме електроенергия понякога. Защото европейският пазар на електроенергия е напълно интегриран. Такова нещо като национален енергиен пазар няма. Отдавна, не отдавна, от няколко години вече няма. Той е напълно интегриран. Така че в момента, в който по-евтина енергия се появи в Гърция или в Румъния, тя влиза в България и измества българската енергия. Така че за нас е много важно, ако искаме да бъдем сериозни играчи на електроенергийния т пазар е да развиваме такава енергията, която регионално ще бъде конкурентоспособна. Това означава не само да строим соларни централи, но вятърни централи е много важно, за да могат да балансират, много е важно да се развива съхранението на енергия, където ние сме една от водещите страни в Европа заради хидро съхранението на енергия. Изключително важно е да се развиват далекопроводните мрежи от ново поколение, с прав ток, това е особена технология. Тоест всички това, когато се развива, ние имаме шанс да останем център на енергетиката, особено ако развием и водородния потенциал на България.

Водещ: Сега, преди да приключим, нека да видим как изглежда същото това нещо от гледната точка на Европейския парламент в Страсбург. Това е същият спор.

...

Водещ: Господин министър, Зелената сделка работещ вариант или чиста идеология? Защото ето, появява се войната в Украйна и изведнъж хващаме се за въглищата.

Юлиян Попов: Ами не, не е така. Зелената сделка, първо, няма нищо общо със съдбата на въглищата в момента. Тя се появи преди две години. А както казах, съдбата на въглищата започна да бъде решавана 2003 - 2005 година, преди 20 години. Зелената сделка се появи като бранд преди две години, 2020 година мисля. И тя не се отнася до енергетиката, тя се отнася до цялата икономика. Тя се отнася до земеделието, индустрията, транспорта и така нататък. Така че това говорене за Зелената сделка, включително на уважаемия полски депутат, е много подвеждащо. Включително това, което той каза за Полша. Защото Полша е водещата страна в Европа в момента в офшорния вятър, вторият водещ пазар в развитие на соларната енергетика, една от водещите страни в развитието на енергийната ефективност, на разпределената соларна енергия и така нататък. Те са абсолютни шампиони в това, срещу което той говори и срещу което много често полското правителство говори. Полското правителство има една много умна такава дипломатическа политиката – те са винаги против климатичните политики и в същото време са най-най-активните в международните климатични политики и в местните енергийни политики. Те са също и хората, които са, страната, която е провела най-много климатични и глобални срещи, в Полша са проведени и така нататък. Така че това говорене, трябва да бъдем доста внимателни с него.

Водещ: Накрая, много кратко, на вас ви предстои участие на такава климатична среща след един месец, нали така, в Дубай?

Юлиян Попов: Да, на България й предстои, това е много интересен казус, защото България искаше да бъде домакин на Код 29 догодина. Това е втората най-голяма политическа среща, втората най-голяма в света след Генералната асамблея на НАТО. Ние имахме всички шансове да бъдем домакини, но по една сложна процедура Русия и Беларус ни блокира. Но сега в Дубай ние ще имаме най-голямата в историята на българското присъствие на тези срещи делегация с много, много голямо и сериозно представяне на българската индустрия. Защото това, което виждаме, се оказва, че българската индустрия - металургична индустрия, химическа индустрия, пловдивската индустриална зона и други много, много сериозни индустриални зони и движения са изключително напреднали в декарбонизацията. Защото те си дават сметка как, колко конкурентоспособна е тази позиция. И в този смисъл аз съм изключително оптимистичен по отношение на индустрията и развитието на енергетиката и на индустрията на България. И гледам с голяма надежда напред.

Водещ: Благодаря ви засега, господин министър.

Интервюто можете да гледате на следния линк.  https://bntnews.bg/news/ekoministarat-kostva-mnogo-usiliya-za-da-stignem-do-razumno-reshenie-za-vaglishtnite-regioni-1250713news.html