За седмицата на гората МОСВ призовава да пазим природата от инвазивни чужди видове дръвчета и храсти. Сред инвазивните чужди видове растения има немалко дървета и храсти, които стават популярни заради преимуществата им – при укрепване на почвата, добър добив на дървесина, медоносни цветове. Но специалистите по биоразнообразие припомнят, че веднъж пуснати на воля, трудно можем да ги спрем и опазим естествените местообитания в нашата природа. 

Инвазивните чужди растения (ИЧВ) са агресивни „нашественици“, които израстват бързо и при всякакви условия. Имат невероятни способности за приспособяване и размножаване. Разпръскват стотици хиляди семена. Корените им се разпростират нашироко и дълбоко. Много от тях отделят секрети, които вредят на местните растения и ги убиват. Заменят естествената растителност с непроходими гъсталаци. А така променят местообитанията, задръстват реките, увреждат почвите, дори застрашават здравето ни.
Два от станалите популярни като медоносни видове – салкъм (бяла акация; Robinia pseudoacacia) и аморфа (Amorpha fruticosa) всъщност са едни от най-опасните ИЧВ, застрашаващи биоразнообразието в Европа. Затова е по-добре да не допускаме навлизането им в естествени местообитания и защитени природни територии, където има ценни местни растения, защото ще ги изместят. Трябва стриктно да контролираме къде попадат семената и издънките им, за да не превземат всичко наоколо.
Вместо тях съветът към пчеларите е да предпочетат наши видове медоносни дръвчета като липи, конски кестен, офика, елшовиден зърнастец, див рожков, черен бъз. От дървета като бял бор, леска, елши, трепетлика пчелите събират прашец. От бял бор, елши, трепетлика събират смола, от която се получава прополис. При избора на фиданките най-важно е да изберем подходящ вид според целта, почвените и климатични условия на мястото.

Ето и някои съвети, за да се хване добре нашето дръвче или храст:
- Изкопайте достатъчно дълбока и широка дупка, така че корените да не се прегъват и да има по около 10 см от всички страни. Отделете от останалата пръст по-богатия на хранителни вещества горен слой и го сложете на дъното на дупката, добре разрохкан и обогатен с оборски тор.
- Подрежете корените, като премахнете изсъхналите и счупени части.
- Добре е да сте двама – единият държи фиданката изправена, а другият разполага корените в дупката, засипва с пръст и уплътнява.
- Корените трябва да допрат обогатената почва, без да се прегъват и мачкат, а кореновата шийка (прехода между подземната и надземната част) след слягане на пръста да е на повърхността или съвсем малко под нея.
- Зарийте корените равномерно от всички страни, с разрохкана почва.
- Използвайте садилно колче (садило) или повдигайте леко, за да проникне почвата между корените. Когато са засипани с 15-20 см почва, може да се отъпче леко с крак, за да не остане въздух. Започнете от периферията към стъблото, като стъпалото ви сочи навътре и натискът на крака е от петата към пръстите.
- Най-отгоре поставете по-бедна почва от дъното на дупката. Направете улейче около дръвчето и полейте обилно. Водата ще долепи почвените частици до корените и ще изгони въздуха.
- Добре е фиданките да бъдат укрепени с колчета. Внимавайте да не нараните или обелите кората.
- Ако короната на дръвчето е много по-голяма от корените, след засаждането я подрежете, като оставите по 2-3 добре развити пъпки на клонче. Разлистването отклонява енергията на растението от образуване на нови корени. Голямата листна маса иска и много вода, която корените на младото дръвче не могат да осигурят.

Как да оцелеят и пораснат дръвчетата
Нужни са грижи за поне 2-3 години, които се състоят в:
- окопаване;
- плевене;
- мулчиране – покриване на окопаната площ със сено, слама, дървени стърготини, за да намалее изпарението на влагата;
- при по-дребните фиданки – окосяване на треви или храсти;
- поливане при възможност.

Повече информация, включително още примери за подходящи видове дървета и храсти според целта на залесяване и изискванията им към условията на средата, ще намерите на сайта на Проект „Местообитания, свободни от инвазивни чужди растения (LIFE16 NATBG000856)“, съфинансиран от Програма Life на Европейската комисия.