Диана Юрге Форзац, IPCC пред Капитал: Средиземноморието и Балканите ще са сред най-засегнатите от климатичните промени
Грешка на политиката е, че не можа да задвижи зелената трансформация много по-рано, каза зам.-председателят на Междуправителствения панел по климата на ООН пред "Капитал"
20 юли 2024 07:40
Темата накратко
- Най-голямото постижение на IPCC и глобалната наука за климата е докладът от 2018 г. за задържане на промените в климата до "магическия праг" от 1.5ºС
- Добрата новина е, че средната глобална температура в дългосрочен план все още дори не е преминала 1.3ºС, имаме време за действие, преди Земята да се промени значително
- IPCC иска да привлече българските учени, защото Средиземноморието и Балканите ще бъдат най-засегнати от климатичните промени.
Визитка
Между 26 юли и 2 август София за пръв път ще е домакин на сесия на най-влиятелната международна научна организация в областта на изменението на климата - Междуправителствения комитет по изменение на климата на ООН (IPCC). В тази връзка "Капитал" разговаря с Диана Юрге Форзац, която е зам.-председател на IPCC от юли 2023 г.
Тя е професор в Департамента по екологични науки и политика в Централноевропейския университет (CEU). Притежава докторска степен от Калифорнийския университет (Лос Анджелис и "Бъркли"). Водещ автор е в два доклада за оценка на IPCC. Форзац е била част от научната експертна група на ООН по изменението на климата и е ръководила работата, свързана със сградите в Глобалната енергийна оценка. Била е гост-професор в Международния християнски университет в Токио и изследовател в IIASA (Международен институт за приложен системен анализ). Тя е била член на управителните и консултативните съвети на няколко организации, включително Innogy (преди RWE), Австрийския фонд за климата и енергията (KLIEN), Европейската фондация за климата (ECF) и др.
Форзац получава президентската награда на Унгарската република "Среден кръст" през 2008 г., както и наградата "Модел за подражание" през 2009 г.
Г-жо Форзац, само преди седмица учените съобщиха, че за последните 12 месеца светът е подминал границата от 1.5ºС над средната температура за прединдустриалната ера. Какво означава това?
За съжаление, това не е добра новина. Важно е да се разбере обаче, че това все още не нарушава основната ни климатична цел за "магическия" градус и половина. С Парижкото споразумение през 2018 г. се ангажирахме да опитаме да запазим глобалното повишаване на температурата спрямо прединдустриалната ниво под два градуса, а в идеалния случай възможно най-близо до един и половина. За това и толкова много обръщаме внимание на тази магическа граница. Важно е да се разбере, че времето и климатът са много променливи. За това и дори за 20 месеца да сме прекрачили този праг не означава, че сме загубили климатичната си цел.
Ние измерваме тази климатична цел в средна стойност за 20 години, тъй като температурите могат да варират доста между годините. Затова говорим за средна температура в дългосрочен план, което е реалното затопляне. Сега тази 20-годишна средна температура е на етапа на 1.28ºС, още не е дори 1.3ºС. Добрата новина е, че имаме още малко до 1.5 ºС, когато смятаме, че планетата ще се промени значително.
Това е много важен сигнал към политиците. А България се посрещне над 500 учени от IPCC. Какво означава това за България и за самата IPCC?
Това е наистина невероятна възможност за България да бъде домакин на най-изтъкнатите учени, работещи по изменението на климата. В София ще се проведе т.н. пленарната среща на IPCC, среща за вземане на решения за изготвянето на два много важни доклада за изменението на климата в градовете и за краткотрайните климатични фактори. Това означава, че всички държави, които са членове на IPCC или мнозинството от тях ще бъдат в София.
За София това е важно, защото дълго време организацията бе доминирана от учени от няколко много силни западноевропейски страни. Източна Европа по-често отсъстваше и мълчеше, или просто беше много по-малко активна. Затова, когато бях избрана за вицепрезидент на работна група в IPCC, това беше една от най-важните ми лични мисии, да се опитам да засиля участието на учени от Източна Европа. Това е възможност и за нас да се свържем с българските учени и обществото, което формира климатичните политики.
Какви резултати очаквате в края на това едноседмично събитие?
Това ще бъде може би най-важното събитие за този цикъл. Най-важната дейност на IPCC е изготвянето на т.нар. доклади за оценка, които се изготвят в рамките на един цикъл от шест до седем години. Те са големи томове от 10 000 страници за всичко, което знаем за климатичната наука, включително специалните доклади, в които се фокусираме върху конкретни области. Миналата година приключихме един такъв цикъл, който обикновено изисква шест до седем години и вече сме в най-важната фаза на седмия цикъл на оценка. Ще обсъдим как ще бъдат изготвени специалните доклади. Правим срещи и с политиците - дали това е обхватът на доклад, от който имат нужда, което също ще бъде важна точка от дневния ред.
Мислите ли, че политиците подценяват ролята на учените, може ли да дадете добри и лоши примери?
Ще започна с добрите примери. През цялата си 30-годишна история IPCC е била много влиятелна организация. След първия ни доклад бе сформирана рамката на ООН за изменение на климата. След третия доклад се сключи Протокола от Киото, а след петия доклад бе подписано Парижкото споразумение от 2018 г. за задържане на промените в климата до прага от 1,5ºС, което бе истинско чудо. Важно е да се знае, че по това време, много учени всъщност бяха скептични. Те твърдяха, че това е невъзможно, твърде скъпо, имаше много резерви в това отношение.
Нашето послание бе, че това е възможно. Това няма да унищожи икономиките. Една пандемия повлия много повече на БВП отколкото тези усилия. Но се нуждаем от значителна промяна в обичайния бизнес сега.
За да го постигнем ще трябва да преминем към нулеви емисии към средата на века спрямо 2018 г. Само три години по-късно - през 2021 г. , много държави вече имаха заложени цели за нетни нулеви емисии. Разбира се, това са само политически цели, но е огромна промяна в правенето на политики, предвид че дори не искахме единодушно да признаем, че има изменение на климата.
Изведнъж Индия, Китай, САЩ - големите емитиенти, но също всички развиващи се страни и скептично настроени държави се съгласиха да постигнат въглеродна неутралност до 2060-2070 г. Но това също е нормално - добре развитите страни да постигнат целта по-рано, а развиващите се - по-късно.
Голямата грешка - не на самата наука, защото ние предупреждавахме много по-рано за климатичните промени, а по-скоро на политиката, свързана с климата, е, че трябваше по-рано да започне блокиране на дейности и инвестиции, които не водят до изпълнение на целта. Много инвестиции вече не могат да се върнат назад. Не може да се промени цялата инфраструктура и верига на доставки, свързана с изкопаемите горива, докато компаниите не възвърнат инвестициите си. Но така рискуваме по-високо ниво на затопляне.
Ако бяхме започнало преди около 20 години, преходът щеше да бъде по-малко болезнен. Нямаше да се налага компании да фалират, нямаше да има нужда от компенсации. За съжаление, имаше и друга наука, манипулирана от корпоративни интереси и компаниите за изкопаеми горива. Не обичам да говоря негативно за политика, защото хората са гласували за своите лидери. Науката не може да играе самостоятелна роля, тя винаги трябва да върви ръка за ръка с правенето на политика. Затова IPCC е толкова успешен.
Затова е и важно български учени да участват в работата на IPCC. Какви са изискванията и как държавата може да съдейства те да изпълнят условията?
Определено имаме нужда от източноевропейски учени, вкл. български. Една от причините е, че Средиземноморието и Балканите са едни от най-застрашените райони по отношение на изменението на климата. Балканите имат сериозна роля за хранителната кошница на Европа и е решаващо какво се случва в региона. Ако не се включат учени от всички страни, това може да провали глобалната политика за климата. Надявам се в следващия период за номиниране след тази пленарна сесия български учени да има сред номинациите на специалния доклад за градовете.
Единствената бариера, която обичайно наблюдаваме и в други страни като Китай, Япония и др. е езиковата. Нужното ниво на английски е единственото изискване, което може да ги затрудни да се включат. Но дори и един учен да не владеене отлично говорим английски, ако може да пише статии на английски и разбира езика, може да участва. Ние всички идваме от различни страни и английският ни не е винаги е на най-професионално ниво.
В България има изключителни учени, има изключителна наука. IPCC имаме изискване за включване на различни учени във всеки доклад - макимум 10 от страна. Обикновено за специалните доклади имаме стотици, дори хиляда номинации, но докладите се подготвят от около 200, в някои случай по-малко учени и не във всеки доклад има представители на всяка страна. Понякога могат да не бъдат избрани и се разочароват. Но това увеличава шансовете да ги изберат следващия път.
Вече споменахте, че един от най-важните доклади, обхватът на който ще бъде обсъден е този за градовете. Какви са работещите мерки за климатична адаптация на градовете?
Много е важно градовете да променят своя дизайн- повечето зелени площи и дърветата в градовете може да окажат огромно влияние например върху горещата вълна. В момента имаме ужасна гореща вълна, ако вземем мерки срещу градските топлинни острови, ще се справим донякъде с ефекта.
Най-големият въпрос е как да се намери финансиране за тази огромна трансформация. Затова специалният доклад на IPCC за градовете ще даде много по-ясна перспектива на политиците. Те трябва да търсят решения още от сега, за да направят градовете по-добри за живеене. Това ще помогне значително за постигане на климатичните цели.
Париж например започна много сериозна борба с трафика и успя да го ограничи с въвеждането на зони за ниски емисии, подобри достъпа до много райони с колело, изгради хиляди километри велоалеи, което означава, че голяма част от трафика преминава от коли към велосипеди. Много други градове затварят централните части и забраняват достъпа на автомобили, също така подобряват публичния транспорт и осигуряват повече алтернативи. Това прави тези градски части икономически по-атрактивни, изграждат се много заведения, магазини, ресторанти в тези райони и туристите се връщат в градовете.
Но предизвикателствата все още са много, а много технологии все още не са се доказали. Как да се пристъпи към генерална промяна?
За щастие има много широк набор от технологии, които могат да помогнат и виждаме, че те стават все по-успешни. Разходите за тях са значително намалени и вече са конкурентни на настоящите практики. Така например слънчевата енергия претърпя наистина изключителен спад от 99% в разходите за няколко десетилетия. Но това е технология, която осигурява и други ползи за обществото.
Причината навлизането на водорода и технологиите за съхранение на въглероден диоксид да се развиват по-трудно е, че те са средства само за постигане на целите за намаляване изменението на климата. Някой трябва да плати за това, а пазарът не е толкова голям. Има успешни проекти на компании в тази посока. Но за съжаление до момента по-голямата част от пазара беше доминиран от съмнителни проекти, които не постигнаха ефекта, който очаквахме. Единствената възможност за развитие на технологията за съхранение на въглероден диоксид е да имаме ясен ангажимент за обща цена на въглеродния диоксид. Компаниите ще плащат повече за отстраняването му стига да получат по-висока възвръщаемост. Това е предизвикателство.
За сметка на това има технологии, които са успешни, защото намаляват разходите като енергийна ефективност. Например всяка енергоеефективна сграда има минимални разходи за енергия, а в някои случаи, ако имате ВЕИ, може да произвеждате повече отколкото използвате и да печелите от това. Промяната на селското стопанство към регенеративно земеделие също е успешна, защото почвата поема все повече въглерод. Електрическите автомобили намаляват замърсяването в градовете, но ще отнеме десетилетия да се промени целия пазар. Важно е да се насочим към технологии, които подобряват други социални аспекти на живота на хората. От друга страна доброто решение не е свързано само с технологиите, а преди всичко с подобряване на живота на хората.
Какво не знаят хората за климатичните промени?
Индивидуалното действие е важно, но ако се опитаме да променим начина си на живот сами, това ще повлияе само на 5% от емисиите. Затова се нуждаем от системна промяна, която би направила по-лесно за нас да променим начина си на живот. Но за да я има, трябва я искаме.
Да мислим за индивидуалното си потребление - дали взимаме пластмасова бъркалка или не, е важно, но по-важно е, когато гласуваме да мислим за кого искаме да работим, имат ли политиците адекватни действия, да пишем писма, да протестираме дори. Нека не забравяме, че всеки от нас е инфлуенсър. Ние създаваме модели на поведение, дори когато избираме къде и как да почиваме. Важна е и ролята на професията на всеки от нас. Всеки може да повлияе в своята ежедневна работа.
Всички инвестираме някъде, в банки, в инвестиционни и пенсионни фондове, нека се интересуваме в какво инвестират тези банки и финансови институции - в климат или изкопаеми горива, и да взимаме по-информирано решение с мисъл за природата.
Интервюто можете да прочетете и на https://www.capital.bg/zelen-kapital/2024/07/19/4652274_diana_jurge_forzac_ipcc_sredizemnomorieto_i_balkanite/