Джим Скиа, председател на IPCC пред Капитал: Инвестициите в намаляване на емисиите ще се изплатят дългосрочно
Климатичните промени могат да бъдат спрени, ако постигнем нулеви емисии, казва ръководителят на Междуправителствения комитет по изменение на климата на ООН, чиято среща започва днес в София
Днес (27 юли) в София започва 61-ата сесия на най-влиятелната международна научна организация в областта на изменението на климата - Междуправителствения комитет по изменение на климата на ООН (IPCC). Това е органът на ООН, който дава научни оценки за изменението на климата, неговите въздействия и бъдещи рискове, както и възможности за адаптиране и смекчаване. София за първи път ще е домакин на толкова важно климатично събитие, което ще събере над 500 учени делегати от над 150 държави. Учените ще одобрят изготвянето на два изключително важни доклада за изменението на климата в градовете и за ролята на местните власти, както и за краткотрайните фактори, които влияят на климата. За българските учени сесията в София е възможност да се включат в диалога и да започнат да допринасят за докладите на IPCC, а за българското общество и институции - да бъдат по-ангажирани с темата.
По този повод "Капитал" разговаря с председателя на IPCC Джим Скиа. Той е част от органа от самото му създаване през 1990 г. През 2008 година е зам. -председател на Трета работна група, а от 2015 г - неин съпредседател. През юли 2023 г е избран начело на IPCC. Той е и преподавател по устойчива енергия в Imperial College London.
Това е първо домакинство на София на толкова ключово и мащабно климатично събитие, каквото е Сесията на IPCC. Защо избрахте България?
IPCC има две големи пленарни сесии всяка година. Обикновено се събират учени и представители на над 100 държави или близо 500 делегати. Това е голямо събитие и се нуждаем от домакин, който да може да организира и проведе тези срещи. България щедро предложи да влезе в тази роля и това е първата среща, която се провежда тук, въпреки че е имало една или две други в Югоизточна Европа. Смятам, че и за нас е добре да провеждаме срещите на различни локации по целия свят, не винаги в едни и същи големи държави. Затова сме много доволни, че сме в София.
Какво се случва напоследък с климата? Само до преди няколко години изглеждаше, че климатичните промени са заплаха повече за бъдещето, но особено в последната година кризата се усеща много ярко, всичко сякаш се случва много ускорено. Ръстът на глобалната температура подмина 1.5 градуса Целзий за 12 последователни месеца.
От доста време прогнозираме, че светът ще се затопли, ако продължим да изпускаме парникови газове в атмосферата. В зависимост от допусканията за бъдещите емисии очакваме глобалното затопляне да бъде между 1.5 и 3 градуса (Целзий) до края на този век.
Това, което се случва през последните поне 12 месеца, изненадва хората, защото започнахме да виждаме неща, които са били прогнозирани за бъдещето, но сега са директно на прага ни или на живо в телевизионните екрани.
И е честно да кажем, че учените не са съвсем сигурни какво се случва през последните 12 месеца. Очевидно е, че става дума за комбинация от различни фактори. Първо, светът като цяло се затопля и всяка година средната температура ще е по-висока от предходната - това е дългосрочен ефект. Второ, завършваме цикъл на Ел Ниньо, в който светът е по-топъл от обикновено и винаги има вариации от година на година, а ефектите зависят от това в коя част на света се намирате.
Редом с това океаните са се затоплили изключително много. Ръстът на температурите на въздуха е поразителен, но температурите на океаните са още по-поразителни. Учените сега започват да сглобяват парчетата на пъзела, за да обяснят какво се случва.
До преди броени дни и в България имаше дълга и тежка гореща вълна, каквато имаше и миналата година по същото време, както и пожари. Това ли ще е новото нормално?
Ще виждаме повече топлинни екстремности в бъдеще, докато светът се затопля. Ако не вземем мерки за намаляване на емисиите, те ще станат още по-чести и по-крайни. Това ни очаква, освен ако не предприемем силни и решителни действия за намаляване на емисиите.
Трансформацията на градовете и адаптацията им към новия климат се превръщат в ключови, още повече че голяма част от населението на света вече живее в градове. Това е една от основните теми на сесията на IPCC.
Да, в този цикъл ще произведем специален доклад за климатичните промени и градовете. Градовете са критични и има много мерки, които могат да помогнат, както за намаляване на емисиите, така и за адаптиране към климатичните промени. Например, синята инфраструктура - водни площи, реки в градовете - помага за охлаждането на града и намалява нуждата от климатизация, която помага в жегите, но от своя страна също създава емисии. Инвестициите в зелена инфраструктура - дървета, паркове, открити пространства - също могат да помогнат в градовете.
Има и други очевидни решения - например, в много места по света виждаме все повече електрически превозни средства, което подобрява въздуха в градовете и намалява емисиите от двигателите с вътрешно горене.
Едно от предимствата на градовете е, че е по-лесно да се координират различните дейности между тях, отколкото е между държавите. Например, те могат да интегрират системите за управление на вода, отпадъци, енергия и т.н.
Но всички тези мерки са много сложни и скъпи. Откъде да започнем?
Инвестициите в намаляване на емисиите ще се изплатят дългосрочно. Избегнатите така вреди надхвърлят цената на редуцирането на емисиите. Предизвикателството са първичните разходи - как да се случат капиталовите инвестиции. Парижкото споразумение включва въпроса за средствата за изпълнение, който се свежда до финансовите въпроси и как да се мобилизира капиталът, който ще позволи този преход.
Когато овластените политици и други фактори се бавят или не успяват да вземат нужните решения, може ли пазарът и бизнесът да са двигател на процесите?
Бизнесът трябва да бъде двигателят на действията за климатичните промени, защото без него не можем да постигнем намаляване на емисиите - особено в енергийния, транспортния, строителния сектор. Но бизнесът не може да го направи напълно сам. Правителствата трябва да предоставят лидерство и правилната рамка и стимули, в които бизнесът да оперира. Защото не можем да очакваме той да пристъпи към действия, които ще му струват много пари, без да има стимули. Трябва да определим цена за въглерода и да въведем регулации, които позволяват на бизнеса да се върви напред.
Въпросът за стимулите в някои случаи обаче е деликатен - особено, когато говорим за държавни субсидии. ЕС, например, вече взе мерки срещу конкуренцията на (вероятно субсидираните) китайски електрически превозни средства.
Трябва да инвестираме в иновации като батерии и електрически превозни средства, ако искаме да бъдем конкурентоспособни в бъдеще. Няма противоречие между конкурентоспособността и амбициозните действия за климатичните промени. Нужно е правилно съчетание на мерки, които обхващат целия цикъл от началото на иновационния процес до внедряването на технологиите на пазара.
Има огромен брой потенциални работни места и дейности, свързани с преминаването към нисковъглеродна икономика. Работни места, свързани с възобновяема енергия, изграждане на инфраструктура за зареждане, подобряване на качеството на жилищата и сградите. Трябва да се гледа на позитивните икономически аспекти на прехода, а не само като на разход.
Но има и много предизвикателства по пътя - например, амбициозните планове на Зелената сделка на ЕС се сблъскаха с трудности в последната година - геополитически, икономически, социални, особено в земеделието. Наложи се да се направят значителни компромиси. Как да се намери баланса?
Селското стопанство е особен пример, в който бих могъл да споделя малко личен опит. Преди да стана председател на IPCC, бях председател на Комисия за справедлив преход в Шотландия (от където съм), в която разглеждахме социалните и икономическите последици от прехода. Честно е да признаем, че земеделците могат да се чувстват застрашени от някои климатични мерки, затова е важно те да бъдат част от разговора. В тази комисия направихме точно това - включихме представители на земеделски групи и фермерски организации в разговора за промените в земеползването, за ролята им като вид настойници на околната среда, за производството на храна. И, знаете ли, след това никога не изгубихме консенсуса, те станаха част от него, част от пътя, по който вървим. Така че, мисля, че начинът, по който водим разговорите за този преход, и приобщаването са също толкова важни, колкото определянето на цели и резултатите. Трябва внимателно да обмислим процеса.
Когато говорим за включване на всички в разговора - има и много критики, че в последните години глобалната Конференция на ООН по изменение на климата (т.нар. COP) се домакинства от "петролни" държави - Египет през 2022, ОАЕ миналата година, тази ще е Азербайджан. Съответно и индустриите с изкопаеми горива опитват да влияят на дебата в своя полза, докато голяма част от света очаква спешни и решителни действия за ограничаване на изкопаемите горива. Това ли е правилният подход?
Климатичните промени са глобален проблем и всяка страна трябва да бъде включена в процеса по вземане на решения. Конференциите се провеждат в различни части на света - след COP29 в Азербайджан тази година, например, COP30 ще e в Бразилия, в сърцето на Амазония. Различните части на света, дават различен контекст.
И все пак искам да подчертая, че на COP28 в Дубай бе постигнато споразумение за намаляване на потреблението на изкопаеми горива, въпреки че конференцията бе базирана в ОАЕ, която разчита на изкопаеми горива. Така че нещата се движат в посока на енергиен преход.
Какви са очакванията за тазгодишния COP в Баку?
Ще има повече акцент върху някои от другите аспектите на прехода - като фонда за загуби и щети за най-слабо развитите страни и за най-уязвимите към климатичните промени. Развиващите се страни имат особена нужда от подкрепа и средства за инвестиции, за да се справят и адаптират към промените. Така че очакваме повече разговори на тема финансиране.
Вярвате ли наистина, че климатичните промени могат да бъдат спрени? И обратими ли са?
Климатичните промени могат да бъдат спрени, ако постигнем нулеви емисии. Това е просто физика и химия. Сценариите, които IPCC е оценявала, показват, че технически и икономически е възможно да се направи - въпрос на институционална воля е да приложим политиките, които позволяват това да се случи.
Обратимостта на климатичните промени е много по-трудна задача, защото за целта трябва да извлечем въглероден диоксид от атмосферата. Това може да включва промени в системата на земеделието, но и технически решения за извличане на въглерод от въздуха. Може би ще трябва да поемем в тази посока, ако превишим границата от 1.5 градуса и искаме да върнем температурите назад. Но това е трудна задача.
Така че спирането на климатичните промени би било добър начален курс.
Отказът от изкопаеми горива ли е най-ключовата стъпка за това?
Трябва да намалим емисиите, а около две трети от всички емисии на въглероден диоксид са свързани точно с изкопаемите горива. Но не трябва да пренебрегваме и други сектори. Ползването на земята и селското стопанство също имат голяма роля. Проблемът е, че в този сектор има множество малки компании и фермери, а не шепа големи играчи и е предизвикателство за бъдещето всички те да променят поведението си. Но въпреки това те трябва да станат част от промяната.
Линк към статията https://www.capital.bg/zelen-kapital/2024/07/27/4656186_djim_skea_predsedatel_na_ipcc_investiciite_v/