Представители на България, Румъния и Гърция обмениха идеи за офшорната вятърна енергия на СОР28
Министерството на околната среда и водите беше домакин на дискусия за потенциала на офшорната вятърна енергия в България, Гърция и Румъния, която се състоя в българския павилион на СОР28 в Дубай.
„Вятърният сектор е различен, проектите са скъпи, някои са навътре в морето, това са сложни проекти Първото предизвикателства беше да създадем законодателна рамка, трябваше да започнем с регулация от самото начало“ – така започна дискусията гръцкият заместник-министър на околната среда и енергетиката Александра Сдуку. Тя информира, че Гърция вече е напреднала в подготовката на законодателство, което да даде тласък на офшорната вятърна енергия според европейските планове за диверсификация на енергийните източници и като част от решенията срещу климатичните промени. „Ние в Гърция и България нямаме опита на страните от региона на Северно море, но вече има добри практики, които да следваме“, подчерта Сдуку. Тя обясни, че преди няколко години Атина е започнала подготовка за успешни вятърни проекти: „Тогава бяхме на нулата, знаехме само, че имаме голям вятърен потенциал. За една година подготвихме регулаторна рамка за Гърция. Регулацията трябва винаги да предвижда улеснение за инвестициите“, каза Сдуку. Тя изтъкна, че Атина е избрала да заложила цел от 1,9 гигавата офшорна вятърна енергия, за да не се поставят прекалено амбициозни цели, които да стреснат инвеститорите.
„България има проект на стратегия, вървим по сходен път с Гърция“, каза българският заместник-министър на енергетиката Николай Николов. Той добави, че проектозаконът е готов и предстои преодоляването на предизвикателства, свързани с различни обекти и зони в морето, които трябва да останат извън плановете за офшорни вятърни инсталации. „България разговаря със съседна Румъния за евентуален съвместен офшорен проект в Черно море. Вярваме, че има бъдеще за офшорната вятърна енергия в региона“, допълни Николов.
Готовност за работа с електроенергия от офшорни вятърни инсталации изрази Димитър Зарчев - директор на централното диспечерско управление на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Той посочи няколко предизвикателства пред системните оператори, но според него всички са лесно преодолими. Един от въпросите е как и къде да се свържат далечните инсталации навътре в морето – към България или към Румъния, за това са нужни интерконектори. Енергията ще влиза в електропреносните мрежи и на България, и на Румъния и ще се ползва от който се нуждае от нея, а това изисква отлична координация между страните. Той призова страните от региона да не действат двустранно, а да се работи регионално.
Румъния ползва консултанти за подготовка на законодателната рамка, разказа Александра Боче - държавен съветник по въпросите на климата и устойчивото развитие в президентската администрация на Румъния. Според нея страната има потенциал за шест гигавата офшорна вятърна енергия до 2030 г. Проектозаконът, който ще позволи разгръщането на потенциала на вятърната енергия, още се обсъжда и се очаква да бъде одобрен от парламента в Букурещ в началото на следващата година. „Има потенциал за сътрудничество, много е важно да погледнем по-широко и да търсим възможност да интегрираме в европейския енергиен пазар проекти от страни като Азербайджан и други“, допълни тя.