- Начало
- Води
- Опазване на водите от замърсяване
- Канализационни системи
- Чувствителни зони
Води
-
Стратегически документи
- Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България
- Стратегически план за действие за опазване на околната среда и възстановяване на Черно море
- Планове за управление на речните басейни
- Стратегия за опазване на околната среда в морските води на Черно море на Република България (Морска стратегия)
- Планове за управление на риска от наводнения
- Актуално / Новини
- Проекти
-
Законодателство
-
Планове за управление
- Повърхностни води
- Подземни води
- Минерални води
-
Морски води
- Опазване на водите от замърсяване
- Регистри по Закона за водите
- Информационна система в управление на водите
- Административни услуги
- Актуални съобщения
Чувствителни зони
Понятието „чувствителни зони“ е термин от Директива 91/271/ЕЕС и характеризира водоприемник, който се намира или има риск да достигне състояние на еутрофикация – обогатяване с биогенните елементи азот и фосфор. Това състояние е свързано с ускорен растеж на водорасли и по-висши растителни видове, в резултат на което настъпва нежелано нарушаване в баланса на присъстващите във водите организми и влошаване на качеството на водите.
Терминът е транспониран в Наредба 6, като съгласно Наредбата Министърът на околната среда и водите със Заповед определя водоприемниците, които са определени за чувствителни зони.
Със Заповед на Министъра на околната среда и водите през 2003 г. река Дунав, Черно море и техните водосборни басейни, както и части от реките Струма, Арда, Марица и Тунджа са определени за чувствителни зони. Изцяло нечувствителна зона е единствено река Места и водосбора й. Карта на чувствителните зони може да бъде намерена като пространствена информация за чувствителните зони към докладите по чл. 15 от Директива 91/271/ЕЕС.
В случай, че даден водоприемник е обявен за чувствителна зона, отпадъчните води от всички агломерации с над 10 000 еквивалентни жители, които се заустват него следва да бъдат предмет на допълнително пречистване с цел отстраняване на биогенните елементи азот и фосфор до опрелените в разрешителното за заустване индивидуални емисионни ограничения. По този начин водоприемникът се предпазва от допълнителна еутрофикация и се цели подобряване в неговото състояние.