- Начало
- Природа
- Проекти
- Проект „Интегриране на екосистемния подход и прилагане на природосъобразни решения при опазването на защитените зони от мрежата Натура 2000“
- ПРОЛЕТНИТЕ ТЕРЕННИ ПРОУЧВАНИЯ В НАТУРА 2000 НАВЛЯЗОХА В АКТИВНА ФАЗА
Природа
- Стратегически документи
-
Законодателство
- Инструкции, методики, указания
-
Защитени територии
-
НАТУРА 2000
- НАТУРА 2000 в Европа
-
НАТУРА 2000 в България
- Обща информация за екологичната мрежа НАТУРА 2000
- Информационна система за НАТУРА 2000 в България
- НАТУРА 2000 в горите
- Най-често задавани въпроси
- Друга полезна информация
- Концепция за разработване на специфични и подробни природозащитни цели на ниво защитена зона за зони от екологичната мрежа „Натура 2000“
- Оценка за съвместимост
- Консултации с обществеността на Доклада за оценка степента на въздействие (ДОСВ)
- Писмо до възложителя
- Планове за управление за защитени зони
- Регистри за защитени зони
- Концепция за разработване на специфични и подробни природозащитни цели на ниво защитена зона за зони от екологичната мрежа „Натура 2000“
-
Биологично разнообразие
- ГМО
- Регламент относно възстановяването на природата
- Образци на заявления и уведомления
- Проекти
- Контролна дейност
- Актуални съобщения
- Обществени обсъждания
- Червена книга на Република България
- Публични данни
ПРОЛЕТНИТЕ ТЕРЕННИ ПРОУЧВАНИЯ В НАТУРА 2000 НАВЛЯЗОХА В АКТИВНА ФАЗА

През април 2026 г. теренните проучвания в защитени зони от екологичната мрежа Натура 2000 в България навлязоха в активна фаза с удължаването на деня и затоплянето на времето. Експертните екипи събраха актуални теренни данни за разпространението и състоянието на седем групи – птици, земноводни и влечуги, прилепи, други бозайници, сухоземни безгръбначни, горски и негорски природни местообитания.
Експертите по птици изследваха гнездящи популации на редки за България видове, сред които царски орел (Aquila heliaca), белошипа ветрушка (Falco cherrug), египетски лешояд (Neophron percnopterus), глухар (Tetrao urogallus), сив кълвач (Picus canus) и др. Проучванията обхванаха зони „Комплекс Камчия“, „Дервентски възвишения“, „Триград – Мурсалица“, „Берковица“, „Добростан“ и др.
Експертите по земноводни и влечуги събираха данни за целеви видове, сред които жълтокоремна и червенокоремна бумка (Bombina variegata и Bombina bombina), шипоопашата и шипобедрена костенурка (Testudo hermanni, Testudo graeca), обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), пъстър смок (Elaphe sauromates) и гребенест тритон на Буреш (Triturus ivanbureschi) – вид с ограничено разпространение в България. Сред обходените зони са „Странджа“, „Камчия“, „Средна гора“, „Дряновски манастир“, „Карлуково“ и др.
Експертите по прилепи провериха пещери и убежища в зони „Божите мостове“, „Комплекс Калиакра“, „Преславска планина“ и „Екокоридор Камчия – Емине“, събирайки данни за видове като южен и средиземноморски подковонос (Rhinolophus euryale и Rhinolophus blasii), дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersii) и дългоух нощник (Myotis bechsteinii).
Екипите по едри бозайници събраха данни за видра (Lutra lutra), вълк (Canis lupus), мечка (Ursus arctos), пъстър пор (Vormela peregusna), европейски лалугер (Spermophilus citellus), добруджански хомяк (Mesocricetus newtoni). Дейностите се проведоха в „Родопи – Източни“, „Родопи – Средни“, „Западна Стара планина и Предбалкан“, „Странджа“ и други планински и предпланински зони.
Експертите по безгръбначни животни наблюдаваха популации и местообитания на торбогнездницата (Eriogaster catax), салвиевата синевка (Pseudophilotes bavius) и няколко вида защитени бръмбари в зони „Сините камъни“, „Комплекс Калиакра“, „Суха река“, „Родопи – Източни“, „Родопи – Средни“ и „Западна Стара планина и Предбалкан“.
Експертите по природни местообитания идентифицираха горски и негорски природни местообитания в зони „Врачански Балкан“, „Деветашко плато“, „Преславска планина“, „Котленска планина“ и „Стряма“, както и в Родопите и Стара планина. Сред обследваните типове местообитания са мизийските букови и липови гори, балкано-панонските церово-горунови гори, алувиалните гори с черна елша, степните и скалните съобщества върху варовикови и силикатни скали, както и съобществата от хвойна.
Освен данни за целевите видове и местообитанията им, екипите събраха и ценна съпътстваща информация за състоянието на средата – въздействие от пашуване, различни видове замърсяване на местообитанията, наличие на инвазивни видове и др. По-долу са представени няколко момента от теренната работа през април:

Активната теренна работа продължава през месеците май и юни. Паралелно с теренните дейности се извършва обработката, проверката и анализът на събраните първични теренни данни. Резултатите ще бъдат използвани при разработването на специфичните и подробни природозащитни цели и мерки за опазване на защитените зони от мрежата Натура 2000.
През м. юни 2026г. предстои провеждане на информационни срещи със заинтересованите страни – местни общности, собственици и ползватели на земи, природозащитни организации и институции, в рамките на които ще бъде представен процесът по набиране на теренни данни за видове и природни местообитания, предмет на опазване в защитените зони по Натура 2000, през Първия полеви сезон.
Дейностите се реализират в изпълнение на проект № BG16FFPR002-3.023-0001 „Интегриране на екосистемния подход и прилагане на природосъобразни решения при опазването на защитените зони от мрежата Натура 2000“, по Програма „Околна среда“ 2021–2027 г., в рамките на Договор № Д-30-28/19.05.2025 г. за определяне на специфични цели и мерки на защитени зони от мрежата Натура 2000.