Стратегия за устойчиво енергийно развитие на Република България до 2030 г. с хоризонт до 2050 г. и проект на Интегриран национален план в областта на енергетиката и климата (ИНПЕК) на Република България до 2030 г.
Днес, 29.04.2020 г., в изпълнение на чл.8, ал.4 от Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка (Наредба за ЕО), във връзка с постъпило в Министерство на околната среда и водите (МОСВ) уведомление от Министерство на енергетиката по чл.8 от Наредбата за ЕО за Стратегия за устойчиво енергийно развитие на Република България до 2030 г. с хоризонт до 2050 г. и проект на Интегриран национален план в областта на енергетиката и климата (ИНПЕК) на Република България до 2030 г., МОСВ информира за следното:
І. По отношение на изискванията на глава VІ на Закона за опазване на околната среда (ЗООС):
В Стратегията са заложени общите европейски политики и цели за развитие на енергетиката и за ограничаване изменението на климата, като са отразени националните специфики в областта на енергийните ресурси, производството, преноса и разпределението на енергия. Дефинирани са основните стратегически решения, насочени към постигането на националните цели и гарантирането на българските интереси.
Стратегията за устойчиво енергийно развитие на Република България до 2030 г. с хоризонт до 2050 г., отразява ясно тенденциите, мерките и политиките в областта на енергийната сигурност, енергийната ефективност, либерализацията на електроенергийния и газовия пазар и интегрирането им в общия европейски енергиен пазар, развитието и внедряването на нови енергийни технологии. Тези политики намират отражение и в Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България до 2030 г., който е изготвен в изпълнение на Регламент (ЕС) 2018/1999 относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата.
Проектът на Стратегия за устойчиво енергийно развитие до 2030 г. с хоризонт до 2050 г., както и проектът на Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021 - 2030 г. са два свързани стратегически документа, разработени въз основа на европейската политика и приoритети в областта на енергетиката и климата. В тях са заложени общи енергийни политики, приоритети, цели и мерки за тяхното изпълнение, като в Интегрирания план, мерките за изпълнение са развити в по-голяма дълбочина и детайлност. В проекта на Стратегия е заложена визията и общата рамка за развитие на енергетиката, като в нея не се включва по-голяма конкретика по отношение на инвестиционните проекти предвид Интегрирания план.
В изпълнение на ангажиментите на Република България за постигане целите на европейската енергийна политика за създаване на Енергиен съюз, в Проекта на Стратегия са предложени следните основни приоритети:
- Гарантиране на енергийната сигурност и устойчивото енергийно развитие;
- Развитие на интегриран и конкурентен енергиен пазар и защита на потребителите чрез гарантиране на прозрачни, конкурентни и недискриминационни условия за ползване на енергийни услуги;
- Повишаване на енергийната ефективност в процесите от производство до крайното потребление на енергия;
- Използване и развитие на енергията от възобновяеми източници, съобразно наличния потенциал, капацитета на мрежите и националните специфики, като част от прехода към нисковъглеродна икономика;
- Внедряване на иновативни технологии за устойчиво енергийно развитие.
Приносът на Република България за изпълнението на общите европейски енергийни цели се осигурява чрез:
- Намаляване на първичното енергийно потребление в сравнение с базовата прогноза PRIMES 2007 - 27.89%;
- Намаляване на крайното енергийно потребление в сравнение с базовата прогноза PRIMES 2007 - 31.67%;
- 27.09% дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия;
- най-малко 15% междусистемна електроенергийна свързаност.
Съгласно изискванията на Регламент (ЕС) 2018/1999 са разработени два сценария –WAM (с допълнителни политики и мерки) и WEM (със съществуващи политики и мерки). Сценарият WEM е базов сценарий, в който прогнозата се основава на политики и мерки, действащи към настоящия момент. Сценарият WAM е целеви сценарий, при който се постигат националните цели заложени в настоящия Интегриран план. Прогнозите в него се основат както на съществуващите, така и на планираните допълнителни политики и мерки, с които се постигат националните цели, заложени в ИНПЕК.
Стратегия за устойчиво енергийно развитие на Република България до 2030 г. с хоризонт до 2050 г. се разработва за област „енергетика“, попада в обхвата на областите по чл. 85, ал. 1 от ЗООС, очертава рамка за бъдещо развитие на инвестиционни предложения по Приложение № 1 и 2 на Закона, поради което и на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 на Наредбата за ЕО, подлежи на задължителна екологична оценка.
С писмо изх. № ЕО-4/27.02.2019 г. на министъра на околната среда и водите Министерство на енергетиката е информирано за необходимостта от изготвяне на задължителна екологична оценка на проекта на Интегриран национален план в областта на енергетиката и климата на Република България, тъй като ИНПЕК попада в обхвата на областите на чл. 85, ал. 1 от ЗООС, и очертава рамка за бъдещо развитие на инвестиционни предложения по Приложение № 1 и 2 на Закона, и във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 на Наредбата за ЕО.
Проектът на Стратегия за устойчиво енергийно развитие на Република България до 2030 г. с хоризонт до 2050 г. и проектът на Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021 - 2030 г. са с национален обхват и действие на цялата територия на страната.
Предвид, че проектите на Стратегия за устойчиво енергийно развитие до 2030 г. с хоризонт до 2050 г. и на Интегриран план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021 - 2030 г. са два свързани стратегически документа, разработени въз основа на европейската политика и приoритети в областта на енергетиката и климата, със заложени общи енергийни политики, приоритети, цели и мерки за тяхното изпълнение, МОСВ приема мотивите на възложителя за провеждане на една процедура по екологична оценка, респективно разработване на един доклад за екологична оценка.
Стратегията за устойчиво енергийно развитие на Република България до 2030 г. с хоризонт до 2050 г. и Интегрираният национален план в областта на енергетиката и климата се приемат от Народно събрание/Министерски съвет, във връзка с което, на основание чл. 4, т. 1 от Наредбата за ЕО, компетентен орган за процедурата по ЕО е министърът на околната среда и водите, като същият е компетентен и за провеждане на процедурата по оценка за съвместимостта с предмета и целите на опазване на защитените зони.
Процедурата по ЕО се съвместява изцяло с действащите процедури по изготвяне и одобряване на стратегията и плана. Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 1 от Наредбата за ЕО, екологичната оценка на двата документа се извършва едновременно с изготвянето им. Становището по ЕО е задължително условие за последващо одобряване на Стратегията за устойчиво енергийно развитие и на ИНПЕК на Република България. Органите, отговорни за одобряване и прилагане на плана и стратегията, се съобразяват със становището по ЕО и поставените в него условия, мерки и ограничения.
ІІ. По отношение на изискванията на чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР):
Проектът на Стратегия за устойчиво енергийно развитие на Република България до 2030 г. с хоризонт до 2050 г. и проектът на Интегриран национален план в областта на енергетиката и климата (ИНПЕК) на Република България до 2030 г. са предмет на една процедура. Стратегията и ИНПЕК попадат в обхвата на чл. 2, ал. 1, т. 1 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредба за ОС, обн., ДВ, бр.73/2007 г ., изм. и доп.) и подлежат на процедура по оценка за съвместимостта им с предмета и целите на опазване на защитените зони от екологичната мрежа Натура 2000 по реда на чл. 31, ал. 4 във връзка с ал. 1 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР).
Извършена е проверка за допустимост съгласно чл. 37, ал. 2 от Наредбата за ОС, според която и двата проекта са допустими при съобразяване на предвижданията им с:
-режимите на защитените територии, определени със Закона за защитените територии, заповедите за обявяването им и с утвърдените планове за управление и
-режимите на защитените зони, определени със заповедите за обявяването им и с утвърдените планове за управление.
След преглед на представената документация и на основание чл. 37, ал. 3 от Наредбата за ОС, въз основа на критериите по чл. 16 от нея, е направена преценка за вероятната степен на отрицателно въздействие, според която двата проекта има вероятност да окажат значително отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване в защитените зони от екологичната мрежа Натура 2000, поради следните
мотиви:
- Република България ще се стреми да постигне до 2030 г. най-малко 27.09 % дял на енергията от възобновяеми източници (ВИ) в брутното крайно потребление на енергия. Така определената национална цел следва да бъде постигната чрез увеличаване на потреблението на енергия от ВИ и в трите сектора: електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане, и транспорт. Постигането на тази цел предполага изграждане и разширение на съоръжения за добив на енергия от възобновяеми източници дължащ се на увеличаване на произведената електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия и биомаса с възможни преки и косвени отрицателни въздействия върху защитени зони за опазване на природните местообитания, на дивата флора и фауна и за опазване на дивите птици, както следва:
- увреждане, унищожаване и загуба на природни местообитания и местообитания на видове, включително птици, предмет на опазване в защитените зони, в резултат от строителството и експлоатацията на енергийните съоръжения;
- фрагментиране на природни местообитания и местообитания на видове, включително птици, предмет на опазване в защитените зони, както от реализирането на енергийните паркове, така и от изграждането и експлоатацията на съпътстващата ги инфраструктура;
- трансформация на природни местообитания и местообитания на видове, вкл. птици, поради навлизане на рудерални/синантропни и инвазивни видове;
- трайна промяна на ключови елементи на защитените зони, както и на ландшафта;
- промяна на екологичния статус на горските местообитания: загуба/влошаване на природни местообитания и местообитания на видове;
- различно по продължителност и интензитет безпокойство на опазваните животни при строителството и експлоатацията на съоръженията, изразяващо се в прогонването от местообитанията им;
- промени във видовия състав, числеността и структурата на популациите на опазваните видове (растения и животни), както поради пряко унищожаване на екземпляри, така и косвено поради изменения в местообитанията им;
- бариерен ефект при различни типове миграционни придвижвания (хранителни, размножителни, сезонни, вертикални и хоризонтилни) и прекъсване на биокоридори;
- Проявлението на посочените по-горе отрицателни въздействия са предпоставка за възможно нарушаване на целостта на защитените зони и до прекъсване на функционалните връзки между тях, до забавяне/възпрепятстване на постигането на консервационните и реставрационни цели на зоните.
- Възможни са кумулативни въздействия върху защитените зони и предмета на опазване в тях в резултат от сумарното въздействие на разглежданите в стратегията и плана реализирани до момента (ВЕЦ, ВтЕЦ, ФЦ, ТЕЦ, АЕЦ, геотермална енергия, използване на биогорива, нетранспортните течни горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса, газопреносни системи, елекропреносни системи и др.) и прилагането на мерките, заложени в плана.
Отг. от МОСВ на 29.04.2020 г.